За първи път в България: Пиратът Кривич
Като стане дума за пирати, както в доста други случаи, си представяме всякакви холивудски подиуми и типажи. А в действителност си имаме прелестни нашенски си.
По родното Черноморие е имало пирати още от времето на гръцките заселници. Възможно е, наред с стихии, плитчини и така нататък, с които гръцките мореплаватели е трябвало да се оправят, набезите на пиратите също да са една от аргументите, заради които те в началото назовават Черно море Понт Аксински (Негостоприемно море) След време, когато гърците обаче видели какъв брой имат да дадат крайбрежията на това море, от аксинско стартират да го назовават евксинско – гостоприемно.
Има сведения за пирати и от римската ера. Херодот, древногръцкият историк, разказва грабежите и нападенията на локалните черноморски племена. През Византия и през Османската ера също има сведения за набези на пирати. Дори популярната „ Аргонавтика “ – роман за рискован поход – в действителност може да е въодушевена от най-древното пиратство в Черно море.
Първоначално пиратите плячкосвали заседналите плавателни съдове по плитките води покрай брега. Ксенофонт написа за тракийските пирати, че локалните траки си бяха разделили бреговата линия със стълбове на обособени елементи и всеки плячкосвал кораба, който заседне в неговата част. Това разделяне било належащо, тъй като по-рано те се избивали едни други при набезяване на жертвите.
А плячката им била изкушаваща, тъй като откакто гърците откриват какъв брой е хубаво да се търгува с племената по Черноморието, хиляди гемии плават към огромните градове Одесос (Варна), Месамбрия (Несебър) и Аполония Понтика (Созопол) и носят най-различни скъпоценности, медни съдове, първокласни платове от богатите страни на юг, които разменяли за богатствата на България. Пиратските нападения ставали най-често в Ахтополския или Царевския залив.
Декрет на Месамбрия, регламентиращ връзките с тракийския цар Садала, 4-3 век пр.н.е. Бургаски археологически музей
В Несебър е открита мраморна плоча от III век прочие н. е., която на процедура е нещо като контракт, в който тракийският цар Садала се спогажда с гърците, че техните галери ще бъдат в сигурност на неговия бряг. Въпреки, както сами виждате, непълнотата на плочата, въпреки всичко може да се допуска, че в договорът им попада и уговорка за отбрана от пиратите. Става въпрос обаче по-скоро не са прогонване на пиратите, а за някакъв тип съгласие с тях.
Вече починалият Божидар Димитров твърдеше, че Созопол е бил ръководен от пиратската фамилия на Кривич (Кривия).
Дори в случай че помните „ вампира “, открит в Созопол през 2012 година – за него историкът предполагаше, че може и да не е върколак, а тялото на Кривия.
Пиратът получава този прякор поради краката си. Които очевидно не му пречат през 1287 година да бъде регистриран във венецианските архиви като морски бандит (затова го считаме за първи). През 1352 година негов правоприемник със същото име – Кривич – е бил шеф на Созопол. Не се изключва и дядото също да е бил шеф на града по разпореждане на търновските царе. По сходен метод Хенри Морган е вицегубернатор на Ямайка. Той, апропо, дружно със Франсис Дрейк стават епигони на Кривия.
Българските царе употребяват пиратството, както по-късно британските и френските крале (а още по-късно американското държавно управление ще употребява италианската мафия) – като мощ за справяне с враговете си. Когато България и Византия били съдружници, те водели война с Генуа, в която пиратът Кривич се бие, само че изгубва.
Вълчан челник
Често за първи български корсар се счита Вълчан челник. Това, както видяхме, не е тъкмо по този начин, само че дано въпреки всичко обърнем внимание на личността и живота му.
На младини убива турчин, които се заглежда по годеницата му и по тази причина се постанова да бяга като стига чак до Бяло море. Там се сприятелява с гръка Спирос Димитър и научава риболовство и корабоплаване. Двамата мислили да се занимават с пиратство към Цариград, само че с дребния им лодчица било просто наивно.
Вълчан въпреки всичко събира тайфа, с която да завардят някой пролом, и Спирос идва с него. От Цариград познавали Кара Емин ага, който пък щял да им бъде разузнавач.
Начинанието им в действителност потръгва с Вълчан отпред и тайфа ставала все по-голяма и по-голяма и се замогнала. Той другарувал с Индже челник, Христо челник и Кара Кольо, като с тях дружно построяват Устремският манастир, който точно затова е наименуван „ Хайдушки “. С останалите от дружината прави Манастира 7-те престола.
Когато Вълчан е на 53 години, идва Руско-турската война и Въстанието в Тракия. Четата дружно с съветските флотски елементи взе участие в багра за освобождението на Созопол.
Остров Свети Иван
Но да се върнем на пиратите от Черно море. През XVII век те трансформират остров Свети Иван край Созопол в нещо като лична страна, сходно на Тортуга на Карибите. Настаняват се в манастира „ Св. Йоан Предтеча “ – един от най-големите по българските земи, където археолози и през днешния ден намират свидетелства за пиратския живот.
В църквата на манастира се намират всевъзможни чаши, съдове и кости, гюлета от корабна артилерия, а през 2010 година е открит и реликварий с мощи на свети Йоан.
Черноморските пирати обаче очевидно ядосват прекомерно доста Османската империя ( тормозейки както нея, по този начин и васалното Кримско ханство). Затова през лятото на 1629 година падишахът праща наказателна ескадра от 15 галери като във всяка от тях по 300 еничари. Пиратите съумяват да ги отблъскват. Следва нова офанзива от още 14 кораба, които обаче намират острова празен, тъй като разбойниците чакат повторната офанзива и бягат.
Плавателните им съдове обаче тежат от отмъкнатите антични предмети и по тази причина хайката ги настига при Несебър, където пиратите са потопени. Осем ладии с 260 души на борда изчезват във водите, а малцината, които оцеляват, са осъдени да са плебеи по османските галери.
Божидар Димитров разяснява: „ Експедиция на Националния исторически музей локализира през 1994 година една от тези лодки и я снима със сонар, само че тя е на 55 метра под водата. Дълбоко е за нашите благоприятни условия. “
