Защо е толкова трудно да намерим сродната си душа и какво да направим, за да я открием
Като начало, дано разбираем небрежно, единствено накратко кого назоваваме „ сродна душа„. Разбира се, както и самото наименование приказва единствено по себе си, това е някой, с който е допустимо да се построи дълготрайна щастлива връзка, цялостна с обич и съгласие. Този, с който е добре, комфортно и умерено. Именно с него изпитваме невероятна прочувствена непосредственост и топлота. И се усещаме обичани и признати.
И по този начин, каква е компликацията тогава? Защо не можем да срещнем подобен човек по този начин елементарно и да сме щастливи до края на живота си? Защо се срещаме с неверните хора? Ето главните аргументи, съгласно мнението на психолозите.
Търсим неверните хора
Може би един от най-честите аргументи – ние търсим неверните хора. Странно, само че е правилно. Но по какъв начин се случва по този начин? В последна сметка е ясно какво желаеме – сбъднатата фантазия е нашият блян! Тук се крие главната спънка.
Ако чакаме сродна душа, съвършенството, тогава в действителност не търсим сътрудник, а родител. За да си наваксаме неналичията от нашето детство. Тоест, да получим това, което не сме получили като деца – вероятно грижа, обич, самопризнание, утвърждение, поддръжка.
Защо такава връзка е обречена?
Проблемът е, че такава връзка е обречена. Тук не става въпрос за благополучие в живота и страховит край.
Няма идеални хора
Първо, следва да сме наясно, че няма идеални хора.
В опит да намерим родител, ние си затваряме очите пред същинските хора, които са напълно действителни – от плът и кръв. И по този начин попадаме в клопката.
В началото сме уверени, че сме разкрили щастието, че най-сетне сме срещнали „ нашия “ човек. Но не … Срещаме своите нереални фантазии и преекспонираме чертите на идеалния сътрудник в различен човек. Тогава какво следва? Отговорът не е загадка за никого – неизбежно следват само отчаяние и разумна разлъка.
Търсим родител, а не сътрудник
На второ място, нито един човек на света не е в положение да ни „ даде “ това, което родителите ни не са „ дали “. В този случай настояваме за невъзможното. И още веднъж, резултатът е същият – отчаяние и разлъка.
Не познаваме добре себе си
На трето място, ние не познаваме добре себе си. Това също е постоянно срещана причина. Не сме наясно със своите стремежи и потребности. Затова и в действителност действителните ни потребности не са задоволени и ние вървим в неправилна посока, пробвайки се да задоволим неверните.
Когато не се познаваме, става по този начин, че следваме настройките и упованията на другите към нас. Родители, другари, всички, които желаят да ги слушаме, сякаш за наше положително.
Но в този случай се получава нещо като „ негоден телефон “. Ние имаме потребност от едно, не го осъзнаваме и тръгваме да търсим напълно друго нещо.
В този случай и възможностите открием „ нашия “ човек са нулеви. Ако не знаем кои сме и какво в действителност желаеме, какво ни устройва и какво не, тогава е мъчно да намерим в действителност да намерим „ сродната душа “.
Не постоянно сме подготвени за връзката
Следващата причина е, че не постоянно сме подготвени за връзката. Да, ние желаеме, мечтаем, чакаме. Може би, обаче неумишлено се опасяваме от фамилиарност, опасяваме се да развалим всичко, опасяваме се да не пострадаме още веднъж или да бъдем разочаровани.
И като защитна реакция избираме и въобще да не срещаме никого. Ако мислим, че връзката постоянно е един сериозен риск и никой няма да ни даде гаранции, че в последна сметка няма да бъдем засегнати, подсъзнателно я отхвърляме.
Недовършена връзка
Друга причина, да не можем да се срещнем със нашата „ сродна душа “ е незавършената връзка. Става дума за някоя предходна връзка. Мислите си, че защото от дълго време не сте общували, всичко е забравено, само че в действителност се оказва, че въпреки всичко има някакви усеща (не безусловно добри) или искания към някогашния сътрудник. В този случай просто няма сила или място за нови връзки.
Обсебени сме от концепцията да намерим „ сродната душа “
Когато непрекъснато мислим за това по какъв начин да се срещнем с „ нашия “ човек и безусловно сме захласнати от това предпочитание, тогава срещата надали ще се състои. Не сме в положение да възприемаме съответно действителността и да действаме в такова положение.
За да намалите интензивността, би било добре да разберете какво стои зад толкоз мощно предпочитание да се срещнете със „ сродната душа “ и по какъв начин да задоволите тази потребност? И също по този начин, да си отговорите почтено на въпроса „ какво ще стане, в случай че в никакъв случай не я срещна? “
Защото, за жалост, това не постоянно е допустимо да се случи в границите на един живот. Много хора даже и не подозират за това, че подобен човек въобще съществува.
Не са малко и тези, които искрено считат това за цялостни нелепости. И някак си, тъкмо с цел да ги опровергае, от време на време се случва по този начин, че Съдбата им „ провежда “ изненадваща среща.
Затова, отпуснете се, спрете да мислите непрекъснато за „ сродната си душа “ и тогава има доста огромен късмет в действителност да я срещнете.
