От Вина“ до любовта в живота и на сцената - играта на доверие на Владимир Зомбори
Като един изцяло предан на специалността артист, Владимир Зомбори има зад тила си редица функции в театъра и в киното. А откогато се излъчва и сериалът " Вина ", чийто втори сезон върви сега по БНТ1, го гледаме и в основна роля на дребния екран.
От огромния екран познаваме Владимир Зомбори от филми като " Игра на доверие ", " Дъвка за балончета ", " Миграцията на паламуда " и " Сърцето на машината ". И както описът с функциите му в киното нараства, по този начин се натрупат и тези в театъра - като част от трупата на Малък градски спектакъл " Зад канала " от 2011 година насам, артистът играе в множеството им постановки.
Всъщност, точно сцената е това, което притегля Владимир към театралното изкуство още като дребен. Случва се около образованието му в гимназията за театрални и екранни изкуства в Пловдив, където учи сценография и постоянно върви на спектакъл. И макар че от дете има гения и да рисува - и даже в началото се приготвя за проектант, ползата му към актьорството въпреки всичко надвива.
" Винаги ми е било забавно превъплъщаването в разнообразни облици, въздействието върху хората по подобен необикновен метод през формата на театъра ", споделя Владимир. И въпреки всичко, решението му да кандидатства в НАТФИЗ е много непринудено. След това обаче повече не поглежда обратно.
Днес за Владимир най-важно е един артист да участва безусловно правдиво в облика си, без значение дали става дума за работа на снимачната площадка, или на сцената. Значима роля за самия него имат и честността, искреността и безспорната религия в построяването на облика. " Тогава хората ще ти повярват, без значение дали те гледат на сцената, или на екрана. "
Въпреки че множеството му функции до момента са все позитивни, той издава, че след " Игра на доверие " още веднъж би изиграл " неприятното момче ". Но колкото и отдалечен от него да е персонажът му от кино лентата - Камен, той въпреки всичко не е най-трудният в кариерата му.
Най-голямото предизвикателство до момента се оказва Ковачки от " Сърцето на машината ". Там той съвсем няма текст, само че участва от самото начало. И тъй като фотосите на кино лентата се случват след известно спиране - и то измежду безусловно звезден състав, терзанието си споделя думата.
Но несъмнено една от най-харизматичните функции на Владимир Зомбори е в сериала " Вина ". И към този момент втори сезон е Филип - мъжът, който скоро след завръщането си в България се захваща с амбициозната задача да възроди фамилната винарна. А първото нещо, с което Филип притегля Владимир, е неговата потайност.
" Загубата на детето му като че ли определяше целия му темперамент. Но общуването с жена му, с хората към него, въобще цялото това бягство от случката в предишното и по какъв начин той намира пътя си оформят една огромна парабола за героя. Той доста се промени дотук ", добавя артистът.
Между Калифорния, България и " Вина " - пътят на триумфа за Кристина Верославова
Младата актриса за сериала, за приликите с героинята си Марта и обичаните си подиуми
Снимките на епизодите от втория сезон на " Вина ", който гледаме сега, са завършили още предходната година. А скоро след края им Владимир се захваща със идващия си план, който сигурно е по-различен и специфичен от всичко, което е правил до момента - " Заклеваш ли се в децата? ", чиято премиера беше по-рано този месец.
Специалното идва от обстоятелството, че в той си партнира на сцената с колегата си и в живота - Весела Бабинова. В пиесата двамата играят двойка - мъж и жена, които са колкото влюбени един в различен, толкоз и суеверни. Затова една вечер се заклеват в името на децата си, че ще си бъдат правилни за 10 години.
За разлика от героя си Ален, Владимир Зомбори въобще не е религиозен човек. Никога не се е впечатлявал от обстоятелството, че е живял на номер 13 в Пловдив, нито пък се е тормозил, когато черна котка му мине път. И колкото и някои негови сътрудници да съблюдават избрани ритуали преди зрелище, той признава, че няма такива.
Друго, с което двамата с Весела Бабинова се отличават от двойката, която играят в постановката, е възприятието за комизъм - съгласно него двамата с Весела са доста по-забавни. Което обаче не би трябвало да ни оставя с усещането, че " Заклеваш ли се в децата? " няма смешни моменти. Напротив, като се изключи че ще ни оставят без мирис от смях, след представлението Владимир и Весела ще ни провокират и да поразмишляваме за силата на думите, подозренията и доверието в човешките взаимоотношения, и даже ориста.
От " Нощна пеперуда " до " Пистолет в торнадо " – Весела Бабинова продължава да държи публиката в ръцете си
Актрисата за провокациите и приликите с героинята ѝ Анджела
Какво е да си на сцена с колегата си и в живота?
Много е елементарно, тъй като се познаваме доста добре и си имаме доста огромно доверие. А когато имаш доверие и на индивида до теб на сцената, си доста по-свободен да действаш и да работиш с лекост. Надявам се да можем да си партнираме и в нещо по-обемно на екран.
А двамата критикувате ли работата си, давате ли си препоръки?
Да, дори до последния час преди премиерата на представлението с Весела си казвахме неща, които сме забелязали при другия и мислим, че може да се подобрят. То е все едно да имаш още един чифт очи, които те следят, само че са отвън твоята глава.
Препоръчайте ни няколко модерни български постановки, които да гледаме?
Неслучайно по " Заклеваш ли се в децата? " работихме с режисьора Крис Шарков. Последните пъти, когато с Весела бяхме на спектакъл, гледахме две негови постановки, които доста ни влияеха и развълнуваха. Едната е " Частици жена " в Народния спектакъл. Другата е " Непоносимо дълги обятия в Топлоцентрала. " Това не го казвай " с режисьор Явор Гърдев и Теодора Духовникова и Захари Бахаров в функциите също си заслужава да се гледа. Отдавна не се бях смял по този начин. Много стилно зрелище, със ужасно възприятие за комизъм. Текстът е на същия създател, написал " Заклеваш ли се в децата? "
Освен на дребния екран, къде можем да ви гледаме този сценичен сезон?
В " Премахни от другари " - една доста приятна английска комедия. Също и в последното зрелище, което имаше премиера в Малък градски спектакъл " Зад канала ". Казва се " Хайде да се трепаме " и е на режисьора Теди Москов. Там имам един доста забавен, неуместен и дълъг монолог. С него човек несъмнено може да се позабавлява.
От огромния екран познаваме Владимир Зомбори от филми като " Игра на доверие ", " Дъвка за балончета ", " Миграцията на паламуда " и " Сърцето на машината ". И както описът с функциите му в киното нараства, по този начин се натрупат и тези в театъра - като част от трупата на Малък градски спектакъл " Зад канала " от 2011 година насам, артистът играе в множеството им постановки.
Всъщност, точно сцената е това, което притегля Владимир към театралното изкуство още като дребен. Случва се около образованието му в гимназията за театрални и екранни изкуства в Пловдив, където учи сценография и постоянно върви на спектакъл. И макар че от дете има гения и да рисува - и даже в началото се приготвя за проектант, ползата му към актьорството въпреки всичко надвива.
" Винаги ми е било забавно превъплъщаването в разнообразни облици, въздействието върху хората по подобен необикновен метод през формата на театъра ", споделя Владимир. И въпреки всичко, решението му да кандидатства в НАТФИЗ е много непринудено. След това обаче повече не поглежда обратно.
Днес за Владимир най-важно е един артист да участва безусловно правдиво в облика си, без значение дали става дума за работа на снимачната площадка, или на сцената. Значима роля за самия него имат и честността, искреността и безспорната религия в построяването на облика. " Тогава хората ще ти повярват, без значение дали те гледат на сцената, или на екрана. "
Въпреки че множеството му функции до момента са все позитивни, той издава, че след " Игра на доверие " още веднъж би изиграл " неприятното момче ". Но колкото и отдалечен от него да е персонажът му от кино лентата - Камен, той въпреки всичко не е най-трудният в кариерата му.
Най-голямото предизвикателство до момента се оказва Ковачки от " Сърцето на машината ". Там той съвсем няма текст, само че участва от самото начало. И тъй като фотосите на кино лентата се случват след известно спиране - и то измежду безусловно звезден състав, терзанието си споделя думата.
Но несъмнено една от най-харизматичните функции на Владимир Зомбори е в сериала " Вина ". И към този момент втори сезон е Филип - мъжът, който скоро след завръщането си в България се захваща с амбициозната задача да възроди фамилната винарна. А първото нещо, с което Филип притегля Владимир, е неговата потайност.
" Загубата на детето му като че ли определяше целия му темперамент. Но общуването с жена му, с хората към него, въобще цялото това бягство от случката в предишното и по какъв начин той намира пътя си оформят една огромна парабола за героя. Той доста се промени дотук ", добавя артистът.
Между Калифорния, България и " Вина " - пътят на триумфа за Кристина Верославова
Младата актриса за сериала, за приликите с героинята си Марта и обичаните си подиуми
Снимките на епизодите от втория сезон на " Вина ", който гледаме сега, са завършили още предходната година. А скоро след края им Владимир се захваща със идващия си план, който сигурно е по-различен и специфичен от всичко, което е правил до момента - " Заклеваш ли се в децата? ", чиято премиера беше по-рано този месец.
Специалното идва от обстоятелството, че в той си партнира на сцената с колегата си и в живота - Весела Бабинова. В пиесата двамата играят двойка - мъж и жена, които са колкото влюбени един в различен, толкоз и суеверни. Затова една вечер се заклеват в името на децата си, че ще си бъдат правилни за 10 години.
За разлика от героя си Ален, Владимир Зомбори въобще не е религиозен човек. Никога не се е впечатлявал от обстоятелството, че е живял на номер 13 в Пловдив, нито пък се е тормозил, когато черна котка му мине път. И колкото и някои негови сътрудници да съблюдават избрани ритуали преди зрелище, той признава, че няма такива.
Друго, с което двамата с Весела Бабинова се отличават от двойката, която играят в постановката, е възприятието за комизъм - съгласно него двамата с Весела са доста по-забавни. Което обаче не би трябвало да ни оставя с усещането, че " Заклеваш ли се в децата? " няма смешни моменти. Напротив, като се изключи че ще ни оставят без мирис от смях, след представлението Владимир и Весела ще ни провокират и да поразмишляваме за силата на думите, подозренията и доверието в човешките взаимоотношения, и даже ориста.
От " Нощна пеперуда " до " Пистолет в торнадо " – Весела Бабинова продължава да държи публиката в ръцете си
Актрисата за провокациите и приликите с героинята ѝ Анджела
Какво е да си на сцена с колегата си и в живота?
Много е елементарно, тъй като се познаваме доста добре и си имаме доста огромно доверие. А когато имаш доверие и на индивида до теб на сцената, си доста по-свободен да действаш и да работиш с лекост. Надявам се да можем да си партнираме и в нещо по-обемно на екран.
А двамата критикувате ли работата си, давате ли си препоръки?
Да, дори до последния час преди премиерата на представлението с Весела си казвахме неща, които сме забелязали при другия и мислим, че може да се подобрят. То е все едно да имаш още един чифт очи, които те следят, само че са отвън твоята глава.
Препоръчайте ни няколко модерни български постановки, които да гледаме?
Неслучайно по " Заклеваш ли се в децата? " работихме с режисьора Крис Шарков. Последните пъти, когато с Весела бяхме на спектакъл, гледахме две негови постановки, които доста ни влияеха и развълнуваха. Едната е " Частици жена " в Народния спектакъл. Другата е " Непоносимо дълги обятия в Топлоцентрала. " Това не го казвай " с режисьор Явор Гърдев и Теодора Духовникова и Захари Бахаров в функциите също си заслужава да се гледа. Отдавна не се бях смял по този начин. Много стилно зрелище, със ужасно възприятие за комизъм. Текстът е на същия създател, написал " Заклеваш ли се в децата? "
Освен на дребния екран, къде можем да ви гледаме този сценичен сезон?
В " Премахни от другари " - една доста приятна английска комедия. Също и в последното зрелище, което имаше премиера в Малък градски спектакъл " Зад канала ". Казва се " Хайде да се трепаме " и е на режисьора Теди Москов. Там имам един доста забавен, неуместен и дълъг монолог. С него човек несъмнено може да се позабавлява.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ