Къщата на ужасите. Така хората от „Драгалевци” наричат дома за

Къщата на ужасите. Така хората от „ Драгалевци” назовават дома за остарели хора, който се намира на улица „ Крушова градина”. По през целия ден оттова ехтели писъци, осведоми NOVA.

„ Чуваме крясъци, викове, от време на време крясъци за помощ”, споделя Владимир Йовчев.

„ Чуват се и шамари, и викове, обиди”, споделя Даниела Трайкова.

„ Когато излизам заран, най-вече дами са се хванали за оградата и молят за помощ, споделят, че желаят да се махнат оттам”, споделя Христина Йовчева.

„ Виждала съм да ги оставят при 30 градуса часове наред, в инвалидните колички, да стоят без чадър, без шапки”, споделя Христина Йовчева.

Наскоро в дома е имало ликвидиране, а преди години самоубийство.

„ Разбрахме, че случаят е станал сред настанените вътре”, описа Христина Йовчева.

„ Преди няколко години една стара жена се хвърли от терасата на този дом и бях извикана като очевидец. Жената почина”, споделя Даниела Трайкова.

„ Не може да има непрестанно наблюдаване. И не може да се допусна по кое време ще се случи нещо. Това може да се случи и у дома и на улицата. Това няма по какъв начин да се избегне. Случват се такива произшествия. Това е обикновено. Да падне, да удари някой. Случва се да се сбият. Това е нормално”, счита Анжела Димитрова, шеф на дома за остарели хора.

След един месец живот в дома, Биляна Божилова намерила дядо си изцяло обездвижен и несъответстващ. Две седмици след постъпването си, мъжът спрял да приказва.

„ Той имаше рана на дясната ръка, на китката. Единият му крайник беше неподвижен и прегънат. Питах, какво е станало. Казаха ми, че бил паднал в банята при къпане. Когато дръпнах одеялото, той беше целият в декубитални рани. Беше безусловно обезводнен. Аз му видях езика, той беше безусловно напукан, като пета. Това не е от недаване на вода от преди два часа. Това беше с дни”, споделя Биляна Божилова. „ Това, което ми споделиха хората, е, че заран ги извеждат към 08:00-08:30, дават им закуската и ги държат на открито на терасата до вечерта, без тоалетна, без право да влизат. Аз ги виждах, те бяха безусловно омаломощени и лежаха на масите”, споделя още Божилова.

Мария Робертович назовава дома концлагер. Живяла е там шест години.

„ Насилието е и физическо, и психическо. Основно е боят от санитарките. Бой с ръце, с юмруци, с пръчки на метли, за миене пръчки. Да, падат по стълбите, тъй като те не могат да вървят, а ги карат да ги катерят. Влачат ги по стълбите като парцали”, споделя още тя.

В дома се приемали здрави хора, хора с деменция, само че и хора с психологични отклонения. Затова се стигало до убийства и самоубийства. А шефката правила всевъзможни услуги против положително възнаграждение, твърди Мария.

„ Да кажем, че родственик желае да се отърве от татко, майка. И се подписва контракт с шефката и този човек влиза в дома и оттова нататък всички контакти с околните му са отрязани. И постепенно и несъмнено го водят към скорошна, бърза гибел. Има такива няколко случая”, твърди Мария Робертович.

Жена с психологично заболяване е останала без жилище, настояват околните ѝ. Била настанена в дома в „ Драгалевци” без тяхно познание и без самата тя да знае къде отива. Миналата година е умряла. Роднините ѝ не били известени и за гибелта.

„ Тя не е непринудено настанена там. Тя е наложително настанена. Твърдеше, че принудително са я предиздвикали да подпише документ. Накрая се оказва, че този документ е тъкмо за апартамента”, споделя племенницата ѝ.

Апартаментът е добит от шефката на дома през 2016 година, настояват околните на към този момент умрялата жена. Прехвърлен е против прехрана и гледане. Съседи от блока се подписали пред нотариус.

Близките на дамата настояват, че шефката на дома се пробвала да присвои още един апартамент, на възрастен мъж от същия блок.

Оказало се обаче, че възрастният мъж има наследници, които са предявили искания към наследството си.