Из дневника на новия български войник: С фейсбук, но и с физзарядка
Карцер няма, живеем като на хотел
Сутрин ставане в 5,40 ч - старшите, в 5,50 ч - останалият персонален състав
Строяваме се пред корпуса за физзарядка.
Време за персонален тоалет и още веднъж се строяваме за закуска.
Занятия по разписание - тактичност, маршировка, полеви учения.
Обяд.
Продължаваме със занятията.
Вечеря.
Лично време - 2 часа.
След това вечерна инспекция.
22,15 ч - лампите се гасят и лягаме.
Така би изглеждал един от първите дни в казармата в дневника на Николай Николовски от град Искър. Той е на 33 година и е един от новите бойци в Националния боен университет. На 10 януари бе измежду 94-те мъже и дами, които бяха признати на подготовка за запаса на армията.
Николай е измежду 14-те % висшисти, които желаят да са първите от запаса.
Младиът мъж е приключил счетоводство и надзор в Стопанската академия в Свищов. Работил е 9 година в общината в Искър като счетоводител, касиер и хазаин, само че постоянно го влечало към военната просвета и протичащото се в политически проект.
Следял уеб страницата на Министерство на защитата за разгласи за набиране на военнослужещи. Така разкрил заповед на министъра, че се набират искащи за доброволния запас, и решил, че е време да облече униформа.
" Интересът към армията си го имам от детството. Братовчед ми беше военнослужещ, към този момент не е настоящ, само че нравът и характерът си му останаха. Тайно като дете му подражавах. Щеше ми се един ден да потегли по неговия път. Но откакто приключих гимназия, неизвестно за какво потеглих по пътя на счетоводството, въпреки че в никакъв случай не ме е привличало. Справях се добре, само че не беше моето нещо ", споделя Николай пред " 24 часа ".
Твърди, че се усеща чудесно в суровия боен ред, въпреки 5-6 души от двете роти резервисти в НВУ да се отказали още преди клетвата.
" На някой не му подхожда, на различен не му се става рано, трети - по фамилни или здравословни аргументи. Но процентът е нищожен. За мен нямаше нищо шокиращо, може би душевен се бях подготвил, че би трябвало да трансформира режима си на лягане, на ставане. В цивилния живот не ставах в 5 - 5,30 ч. За първите няколко дни привикнах. И се настроих, че по този начин ще бъде. Не ми тежи, не е имало някакво свръхнатоварване ", споделя боецът.
Най-трудно му било на 2 февруари на изпита по огнева подготовка. Провели го макар студа и пелената от сипещ се сняг. При това в цялостно бойно снаряжение - автомат, нож, каска, противогаз, сумка с 4 бойни пълнителя. Тежи 12-15 кг. Така се явяват на тактическа или огнева подготовка, разяснява бъдещият резервист.
" Много се намокрихме, доста ни беше студено, само че след това взехме по един топъл душ и всичко се възстановява. Никой не мрънка, никой не подсмърча, не се отказахме ", споделя младият мъж.
В края на първия модул от образованието - начална военна подготовка, който завършва на 10 февруари, имат общо 5 изпита. Трябва да устоят изпитите по физическа и огнева подготовка, правилник на въоръжените сили, вътрешна информация, тактичност. Ако не се оправят, договорът им за 6-месечната срочна военна работа се приключва.
" Надявам се да съм си взел изпита. Свалих и двете цели. Стреляхме с автомат “Калашников” - на 100 м е целта, която би трябвало да уцелим на единични изстрели, тя е неподвижна. А на 250 м излиза движещата се цел. Там е на автоматизирана пукотевица, на редове се споделя, и се пускат по два патрона. Целта е да я свалиш ", изяснява още боецът.
С часове " набиват крайник " на плаца и извършват боеви хватки с оръжие. Подготвят се за военната клетва, която ще е в края на февруари.
" Учим се на изхвърляне на оръжието - " Снеми /постави/ ножа! ", отдаване на чест. Преди обед имаме 2 ч строева, след това друга дисциплинираност и след това отново строева. Разпределени са да не са доста часове подред, тъй като в някои случаи започваш да не мислиш и информацията не се усвоява толкоз добре. Влизаш, стопляш се малко и отново ", коментира новобранецът в армията.
Всеки резервист е получил учебници, също така си водят мемоари на лекциите и всеки намира време да се готви.
" Обикновено това са двата часа сред вечерята и вечерната инспекция - някои ги употребяват за къпане, други за връзки със фамилията, аз ги употребявам да чета ", споделя боецът.
До клетвата Николай и сътрудниците му нямат право да напущат университета, само че за разлика от бойците в предишното имат привилегията да употребяват мобилните връзки и обществените мрежи.
" Джиесемите са позволени, неразрешени са единствено фотосите и видеоклиповете. Ползваме фейсбук, само че не се разрешава публикуването на материали там ", изяснява Николай.
С околните си се чува всяка вечер. Питат го по какъв начин е, добре ли се усеща.
" Все отново аз съм на 33 година, не съм на 18! Майка ми повече ги взема нещата драговолно. Баща ми е служил през 1975 година, знае какво е. Но аз ги укротявам, че тук не е това, което е било преди 50 години, изискванията са били напълно разнообразни, а ние тук сме като на хотел ", декларира мъжът в униформа.
При него разминаванията сред упованията и действителността са в позитивен проект. От разказите на татко му и мъжете от рода бил надъхан в казармата да е доста по-зле като условия. Очаквал и доста по-голям стрес на организма, гонка, само че всичко се оказало търпимо. Дори и дамите се справяли доста добре.
" Поне към този момент извращения няма, нашият хазаин е самоотвержен и не ни е карал да вършим митичната “сапунка” да вземем за пример, само че държи на дисциплината. Чистим си всяка заран и вечер - общи пространства, коридори, стълби. Разпределени са дежурствата и се редуваме да няма сърдещи се, че един чисти, а другият нищо не прави ", добавя Николай.
Карцер също няма и никой до момента не е наказван: " Имаше единствено устно мъмрене от командира за диалог в строя. И цигарите са безусловно неразрешени. В строя не може даже да държиш цигарата незапалена ".
След 6-месечното си образование счита да кандидатства за работа като военнослужещ в Плевен, с цел да може да си пътува до дома. Надява се, че ще има свободни места за предопределение в армията.
Сутрин ставане в 5,40 ч - старшите, в 5,50 ч - останалият персонален състав
Строяваме се пред корпуса за физзарядка.
Време за персонален тоалет и още веднъж се строяваме за закуска.
Занятия по разписание - тактичност, маршировка, полеви учения.
Обяд.
Продължаваме със занятията.
Вечеря.
Лично време - 2 часа.
След това вечерна инспекция.
22,15 ч - лампите се гасят и лягаме.
Така би изглеждал един от първите дни в казармата в дневника на Николай Николовски от град Искър. Той е на 33 година и е един от новите бойци в Националния боен университет. На 10 януари бе измежду 94-те мъже и дами, които бяха признати на подготовка за запаса на армията.
Николай е измежду 14-те % висшисти, които желаят да са първите от запаса.
Младиът мъж е приключил счетоводство и надзор в Стопанската академия в Свищов. Работил е 9 година в общината в Искър като счетоводител, касиер и хазаин, само че постоянно го влечало към военната просвета и протичащото се в политически проект.
Следял уеб страницата на Министерство на защитата за разгласи за набиране на военнослужещи. Така разкрил заповед на министъра, че се набират искащи за доброволния запас, и решил, че е време да облече униформа.
" Интересът към армията си го имам от детството. Братовчед ми беше военнослужещ, към този момент не е настоящ, само че нравът и характерът си му останаха. Тайно като дете му подражавах. Щеше ми се един ден да потегли по неговия път. Но откакто приключих гимназия, неизвестно за какво потеглих по пътя на счетоводството, въпреки че в никакъв случай не ме е привличало. Справях се добре, само че не беше моето нещо ", споделя Николай пред " 24 часа ".
Твърди, че се усеща чудесно в суровия боен ред, въпреки 5-6 души от двете роти резервисти в НВУ да се отказали още преди клетвата.
" На някой не му подхожда, на различен не му се става рано, трети - по фамилни или здравословни аргументи. Но процентът е нищожен. За мен нямаше нищо шокиращо, може би душевен се бях подготвил, че би трябвало да трансформира режима си на лягане, на ставане. В цивилния живот не ставах в 5 - 5,30 ч. За първите няколко дни привикнах. И се настроих, че по този начин ще бъде. Не ми тежи, не е имало някакво свръхнатоварване ", споделя боецът.
Най-трудно му било на 2 февруари на изпита по огнева подготовка. Провели го макар студа и пелената от сипещ се сняг. При това в цялостно бойно снаряжение - автомат, нож, каска, противогаз, сумка с 4 бойни пълнителя. Тежи 12-15 кг. Така се явяват на тактическа или огнева подготовка, разяснява бъдещият резервист.
" Много се намокрихме, доста ни беше студено, само че след това взехме по един топъл душ и всичко се възстановява. Никой не мрънка, никой не подсмърча, не се отказахме ", споделя младият мъж.
В края на първия модул от образованието - начална военна подготовка, който завършва на 10 февруари, имат общо 5 изпита. Трябва да устоят изпитите по физическа и огнева подготовка, правилник на въоръжените сили, вътрешна информация, тактичност. Ако не се оправят, договорът им за 6-месечната срочна военна работа се приключва.
" Надявам се да съм си взел изпита. Свалих и двете цели. Стреляхме с автомат “Калашников” - на 100 м е целта, която би трябвало да уцелим на единични изстрели, тя е неподвижна. А на 250 м излиза движещата се цел. Там е на автоматизирана пукотевица, на редове се споделя, и се пускат по два патрона. Целта е да я свалиш ", изяснява още боецът.
С часове " набиват крайник " на плаца и извършват боеви хватки с оръжие. Подготвят се за военната клетва, която ще е в края на февруари.
" Учим се на изхвърляне на оръжието - " Снеми /постави/ ножа! ", отдаване на чест. Преди обед имаме 2 ч строева, след това друга дисциплинираност и след това отново строева. Разпределени са да не са доста часове подред, тъй като в някои случаи започваш да не мислиш и информацията не се усвоява толкоз добре. Влизаш, стопляш се малко и отново ", коментира новобранецът в армията.
Всеки резервист е получил учебници, също така си водят мемоари на лекциите и всеки намира време да се готви.
" Обикновено това са двата часа сред вечерята и вечерната инспекция - някои ги употребяват за къпане, други за връзки със фамилията, аз ги употребявам да чета ", споделя боецът.
До клетвата Николай и сътрудниците му нямат право да напущат университета, само че за разлика от бойците в предишното имат привилегията да употребяват мобилните връзки и обществените мрежи.
" Джиесемите са позволени, неразрешени са единствено фотосите и видеоклиповете. Ползваме фейсбук, само че не се разрешава публикуването на материали там ", изяснява Николай.
С околните си се чува всяка вечер. Питат го по какъв начин е, добре ли се усеща.
" Все отново аз съм на 33 година, не съм на 18! Майка ми повече ги взема нещата драговолно. Баща ми е служил през 1975 година, знае какво е. Но аз ги укротявам, че тук не е това, което е било преди 50 години, изискванията са били напълно разнообразни, а ние тук сме като на хотел ", декларира мъжът в униформа.
При него разминаванията сред упованията и действителността са в позитивен проект. От разказите на татко му и мъжете от рода бил надъхан в казармата да е доста по-зле като условия. Очаквал и доста по-голям стрес на организма, гонка, само че всичко се оказало търпимо. Дори и дамите се справяли доста добре.
" Поне към този момент извращения няма, нашият хазаин е самоотвержен и не ни е карал да вършим митичната “сапунка” да вземем за пример, само че държи на дисциплината. Чистим си всяка заран и вечер - общи пространства, коридори, стълби. Разпределени са дежурствата и се редуваме да няма сърдещи се, че един чисти, а другият нищо не прави ", добавя Николай.
Карцер също няма и никой до момента не е наказван: " Имаше единствено устно мъмрене от командира за диалог в строя. И цигарите са безусловно неразрешени. В строя не може даже да държиш цигарата незапалена ".
След 6-месечното си образование счита да кандидатства за работа като военнослужещ в Плевен, с цел да може да си пътува до дома. Надява се, че ще има свободни места за предопределение в армията.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ