ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯТА УТРОБА!
(Картина: C.P. Stevens)
Някъде живее 30-годишна жена, без деца. Хората питат: „ Все още нямаш деца? “ Всеки ден й се постанова да намира нови сдържани отговори, съпроводени с насилена усмивка.
„ Не, не още “ дава отговор със смях, заглушаващ раздразнението й.
„ Е, не чакай постоянно. Часовникът тик-така, нали знаеш. “ - звънливо споделят доброжелателите, удовлетворени, че са предали житейската си мъдрост. Жената сдържа усмивката си. Когато съумява да остане сама, плаче...
Плаче, тъй като е била бременна 4 пъти и е губила децата всякога. Плаче, тъй като е почнала с опитите да забременее в сватбената си нощ, а това е било преди 5 години. Плаче, тъй като брачният партньор й си има някогашна брачна половинка и тя е съумяла да го подари с деца. Плаче, тъй като обезверено желае да опита с ин витро, само че даже не може да си разреши първата вноска. Плаче, тъй като въпреки всичко е опитвала да забременее ин витро, няколко пъти, само че към момента няма деца. Плаче, тъй като най-хубавата й другарка отхвърля да й бъде сурогатна майка. „ Би било прекомерно необичайно. “, споделя тя. Плаче, тъй като този проблем унищожава брака й. Плаче, тъй като докторът й споделя, че повода не е в нея, само че надълбоко в себе си тя усеща виновност. Плаче, тъй като брачният партньор й упреква себе си и тази виновност го прави сложен човек за живеене. Плаче, тъй като сестрите й си имат деца. Плаче, тъй като една от сестрите й даже не искаше деца. Плаче, тъй като най-хубавата й другарка е бременна. Плаче, тъй като е поканена на следващия прощъпулник. Плаче, тъй като майка й не стопира да пита: „ Момиче, какво чакаш? “ Плаче, тъй като родителите на мъжа й желаят да имат внуче. Плаче, тъй като съседката има близнаци и се държи с тях извънредно. Плаче, тъй като 16-годишни девойки забременяват, без въобще да желаят. Плаче, тъй като е най-хубавата вуйна на света. Плаче, тъй като към този момент е избрала имена. Плаче, тъй като има празна стая в къщата си. Плаче, тъй като има празно място в тялото й. Плаче, тъй като има толкоз доста да даде. Плаче, тъй като той ще бъде превъзходен татко. Плаче, тъй като тя ще бъде чудесна майка. Но не е по този начин.
Някъде другаде има друга жена: на 34, с пет деца. Хората й споделят: „ Пет? Боже господи, уповавам се, че към този момент сте завършили. “ След което се смеят... тъй като такива мнения са смешни. Жената също се смее, само че не на шегата. Променя тематиката, както нормално, и оставя проявеното пренебрежение да отмине. Поредният ден. Остане ли сама, плаче...
Плаче, тъй като още веднъж е бременна и неизвестно за какво е длъжна да крие насладата си. Плаче, тъй като постоянно е желала огромно семейство и не схваща за какво хората наподобяват толкоз смутени от това. Плаче, тъй като като дребна не е имала братя и сестри и се е чувствала надълбоко самотна. Плаче, тъй като баба й е имала 12 и тя ще се радва да е тъкмо като нея. Плаче, тъй като не може да си показа живота без децата си, а хората я третират, сякаш те са наказване. Плаче, тъй като не желае да бъде съжалявана. Плаче, тъй като хората мислят, че това не е тъкмо това, което е желала. Плаче, тъй като те мислят, че да създадеш толкоз деца е безконтролно. Плаче, тъй като те имат вяра, че тя няма думата. Плаче, тъй като се усеща неразбрана. Плаче, тъй като е изтощена непрестанно да пази персоналния си избор. Плаче, тъй като тя и брачният партньор й са изцяло в положение да устоят фамилията си, само че това сякаш няма никакво значение за обществото. Плаче, тъй като е изтощена от „ занимателни “ мнения. Плаче, тъй като нормално си гледа работата. Плаче, тъй като й се желае и другите да си гледат работата. Плаче, тъй като от време на време се съмнява в себе си и се чуди не е ли трябвало да спрат още преди две деца. Плаче, тъй като хората постоянно са бързи да предложат рецензия, и постоянно мудни да предложат помощ. Плаче, тъй като й е писнало да я изследват и поучават. Плаче, тъй като не се усеща маловажна. Плаче, тъй като хората са груби. Плаче, тъй като всички се усещат длъжни да имат мнение по отношение на персоналния й живот. Плаче, тъй като всичко, което желае е да живее в мир.
Още една жена: на 40, с едно дете. Хората й споделят: „ Само едно? Никога ли не си желала повече? “
„ Щастлива съм с моето едно дете. “ – дава отговор тя, както го е репетирала безчет пъти. Съвсем правдоподобно. Никой въобще не подозира, само че останала сама, плаче...
Плаче, тъй като единствената й бременност беше знамение. Плаче, тъй като синът й към момента пита по кое време ще има братче или сестриче. Плаче, тъй като постоянно е желала да има най-малко три. Плаче, тъй като втората й бременност е трябвало да бъде прекратена, с цел да се избави живота й. Плаче, тъй като докторът й е споделил, че бременността й е с „ висока степен на риск “. Плаче, тъй като се бори със зъби и нокти, с цел да се грижи за едничкото си дете. Плаче, тъй като брачният партньор й въобще не харесва мисълта за друго. Плаче, тъй като брачният партньор й е умрял и тя не е разкрила друга обич. Плаче, тъй като фамилията й счита, че едно е задоволително. Плаче, тъй като е стигнала нависоко в кариерното си развиване и не може да се върне обратно. Плаче, тъй като се усеща егоистична. Плаче, тъй като към момента не е свалила тежестта от първата си бременност. Плаче, тъй като е имала мощна следродилна меланхолия. Плаче, тъй като не може да си показа да премине през това още веднъж. Плаче, тъй като има телесни проблеми и бременността единствено би ги задълбочила. Плаче, тъй като към момента се бори с хранително разстройство. Плаче, тъй като желае още едно бебе, само че не може да го има.
Тези дами са на всички места. Те са ни съседи, другари, сестри, сътрудници, братовчеди. Те нямат никаква потребност от нашите отзиви и препоръки. Техните утроби са си единствено техни. Моля всички да почитаме това!
Автор: Nadirah Angail
Картина заглавна: Left and Leaving, KRISTY GORDON
