Западът забрави уроците от Карибската криза
Карибската рецесия, която тъкмо преди 60 години можеше да раздра нашата планета на части, в действителност никога не беше обособена драма или настрана изостряне на обстановката, даже и да заплашваше с нуклеарен апокалипсис.
Година преди " Карибите " имаше все нови рецесии и изостряния на връзките сред двете политически системи, единствено че събитията се разиграваха на нашия континент.
Западна Европа, по-специално Западна Германия, по едно време триумфално унищожи Берлинската стена, издигната тъкмо през август 1961 година, само че политиците там избраха доста бързо да не помнят цялата верига от събития, които в последна сметка принудиха (трудно е да избера друга дума в този контекст) това създаване на стена, трансформирайки Берлин в разграничен град за съвсем три десетилетия.
Още в края на 50-те години Москва, усещайки идното изостряне на обстановката към Берлин, разграничен на Потсдамската конференция през 1945 година на окупационни зони, предложи един път, предложи два пъти и предложи за трети път Берлин да бъде разгласен за демилитаризиран град. Тези, които бяха съдружници на Съюз на съветските социалистически републики във войната против нацизма, отлагаха решението под всевъзможен претекст. И в последна сметка, когато към този момент бяха избрани датите на конференцията в Париж, на която се планираше да бъде подписано съответното съглашение, Вашингтон подреди на разследващия аероплан У-2 да излети - и да излети на 1 май 1960 година
Резултатът: самолетът, който, както споделяха, беше безусловно „ недосегаем за съветската Противовъздушна отбрана “, беше свален, водачът – Гари Пауърс – катапултира и беше покорен. По-късно той беше сменен за Рудолф Абел.
Днес случилото се тогава наподобява като небивалица единствено за почитателите на шпионските сериали. Всъщност борбата сред двете идеологии не спря нито за секунда, а рецесията с разполагането на руските ракети в Куба беше единствено най-ярката драма.
Това не се трансформира в покруса освен тъй като надвиха мъдростта, политическото здравомислие и способността да се пресмятат ходовете.
И въпреки всичко - в хода на ориста на света се намесиха условия, които в този миг изглеждаха не изключително значими. Сега желая да им обърна внимание.
Тези, които през днешния ден в европейските столици и от другата страна на Атлантика съзнателно вулгаризират, опростяват и опростяват въпроса за потреблението на нуклеарните арсенали, са главните печеливши от следвоенния интервал.
Победата, която коства на руснаците десетки милиони убити, разрушени градове, осакатени ориси, се оказва доста преференциална за Западна Европа.
Първо, континентът получи колосални заеми по проекта Маршал, и второ, по същия метод – за сметка на непознати жертви и непознати животи – получи избавление от нацизма.
Двойна облага.
Бързото възобновяване на стопанската система с евтини американски пари, просперитетът - основно от консуматорски темперамент - направиха Западна Европа на практика ваксинирана против всевъзможни военни закани. О, да - имаше колониални войни, само че тези борби бяха някъде доста надалеч, жертвите там бяха най-вече измежду цивилното население, тъй че европейците нямаха причина да стопират развлеченията и да лимитират удоволствието по принцип.
Същото или почти същото (без колониалните битки) се случи и в Съединени американски щати.
Същият стопански напредък. Същите плодове на необикновен (невъобразим за руския народ и за СССР) разцвет.
Поколението на " бумърите " - тези, които са родени незабавно след Втората международна война в Съединените щати - обра каймака от всички наслади на живота. И Джо Байдън също е бумър. По силата на принадлежността си към тези, които през днешния ден са под или над 80 години, той е директен миропомазан от жертвите, които страната ни постави на олтара на Победата над фашизма.
Всъщност Байдън, или по-скоро елитите зад него, вулгаризираха тематиката за нуклеарните оръжия. Също по този начин заради посочената нагоре причина.
Тази фриволност, граничеща с деменция, трансформира тематиката за потреблението на нуклеарно оръжие от безусловно табу и непокътната извънредно за военни доктрини, експерти и дипломати, на процедура тематика за съвсем трапезни диалози.
Отговорът на въпроса за какво се случи в този момент и за какво не се случи тогава в действителност лежи на повърхността.
Тогава най-сложните договаряния се водеха от тези, които знаеха какво е война. И не като абстракция - върху някакви карти, показващи разположението на войските - а върху личната им кожа. В същинския смисъл на този много пошъл израз.
Никита Хрушчов, към който през днешния ден можем да се отнасяме напълно друго, е участник във войната. Лично.
Никита Хрушчов, дано го повторим още един път, на който през днешния ден можем да дадем сметка за доста основни неточности, губи сина си във войната. Пилот. Леонид Хрушчов.
Боен приятел на Хрушчов-младши си спомня: „ Когато FW-190 се приближи да нападна машината ми, минавайки под дясното ми крило изпод, Льоня Хрушчов, с цел да ме избави от гибелта, хвърли своя аероплан, кръстосан от огневия залп на врага... След бронебойния удар самолетът на Хрушчов се разпадна пред очите ми. "
А торпедният катер под командването на лейтенант Джон Ф. Кенеди (той служи в Тихия океан) е нападнат от японски унищожител по време на военен патрул. Той е ранен в гръбначния дирек, само че в това време подрежда на оживелия екипаж (десет души) да плува, държейки се за останките от съда, до най-близкия остров. Самият предстоящ президент на Съединени американски щати влачи ранения монтьор Патрик Макмеън. Кенеди плува, употребявайки единствено силата на ръцете си (той беше умел плувец, първенец на Източното крайбрежие на Съединените щати). Той дърпа Макмеън върху себе си, стискайки в зъбите си колана от избавителната жилетка на последния.
Отнема им 15 часа, с цел да стигнат до дребния остров.
Ако пропуснем детайлностите и детайлите, в нашата видимо цинична възраст до краен лимит, която накара мнозина да изгубят религия в доблестта и смелостта, през днешния ден, 60 години по-късно, гледайки какво се случва, в това число на стъпалата на парадното стълбище на посолството на Съюз на съветските социалистически републики във Вашингтон, където документите се пишат на ръка и където се водят напрегнати договаряния от тези, за които думата " война " не е празна фраза, не агитационен девиз за обществото, не метод да се вършат пари, а лична кръв, лична загуба, лична всеотдайност и риск за личния си живот, излиза наяве за какво тогава мъдростта, мъжката чест, далновидността на политиците надвиват над евтина клоунада, когато се пробвате да изплашите съперника си, като надувате бузи с всичка мощ и размахвате пръста си.
Тези 13 дни, които прекатурнаха света, показвайки какъв брой е нежен и въпреки това, какъв брой доста се нуждае този свят от отбрана, през днешния ден за нас не е единствено увещание за болката и кръвта на войната.
Тези 13 дни ни споделят, че няма непозната кръв, непозната болежка и непозната война. В Москва през днешния ден знаят това сигурно по-добре, в сравнение с във Вашингтон, Париж и Берлин.
Отдавна не питаме за кого бие камбаната. Защото знаем, че в случай че правото на живот не бъде предпазено и в случай че Кремъл не се прояви и не покаже, както прави Кремъл, сдържана и спокойна мъдрост, камбаната ще бие за всички. За всички нас.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Година преди " Карибите " имаше все нови рецесии и изостряния на връзките сред двете политически системи, единствено че събитията се разиграваха на нашия континент.
Западна Европа, по-специално Западна Германия, по едно време триумфално унищожи Берлинската стена, издигната тъкмо през август 1961 година, само че политиците там избраха доста бързо да не помнят цялата верига от събития, които в последна сметка принудиха (трудно е да избера друга дума в този контекст) това създаване на стена, трансформирайки Берлин в разграничен град за съвсем три десетилетия.
Още в края на 50-те години Москва, усещайки идното изостряне на обстановката към Берлин, разграничен на Потсдамската конференция през 1945 година на окупационни зони, предложи един път, предложи два пъти и предложи за трети път Берлин да бъде разгласен за демилитаризиран град. Тези, които бяха съдружници на Съюз на съветските социалистически републики във войната против нацизма, отлагаха решението под всевъзможен претекст. И в последна сметка, когато към този момент бяха избрани датите на конференцията в Париж, на която се планираше да бъде подписано съответното съглашение, Вашингтон подреди на разследващия аероплан У-2 да излети - и да излети на 1 май 1960 година
Резултатът: самолетът, който, както споделяха, беше безусловно „ недосегаем за съветската Противовъздушна отбрана “, беше свален, водачът – Гари Пауърс – катапултира и беше покорен. По-късно той беше сменен за Рудолф Абел.
Днес случилото се тогава наподобява като небивалица единствено за почитателите на шпионските сериали. Всъщност борбата сред двете идеологии не спря нито за секунда, а рецесията с разполагането на руските ракети в Куба беше единствено най-ярката драма.
Това не се трансформира в покруса освен тъй като надвиха мъдростта, политическото здравомислие и способността да се пресмятат ходовете.
И въпреки всичко - в хода на ориста на света се намесиха условия, които в този миг изглеждаха не изключително значими. Сега желая да им обърна внимание.
Тези, които през днешния ден в европейските столици и от другата страна на Атлантика съзнателно вулгаризират, опростяват и опростяват въпроса за потреблението на нуклеарните арсенали, са главните печеливши от следвоенния интервал.
Победата, която коства на руснаците десетки милиони убити, разрушени градове, осакатени ориси, се оказва доста преференциална за Западна Европа.
Първо, континентът получи колосални заеми по проекта Маршал, и второ, по същия метод – за сметка на непознати жертви и непознати животи – получи избавление от нацизма.
Двойна облага.
Бързото възобновяване на стопанската система с евтини американски пари, просперитетът - основно от консуматорски темперамент - направиха Западна Европа на практика ваксинирана против всевъзможни военни закани. О, да - имаше колониални войни, само че тези борби бяха някъде доста надалеч, жертвите там бяха най-вече измежду цивилното население, тъй че европейците нямаха причина да стопират развлеченията и да лимитират удоволствието по принцип.
Същото или почти същото (без колониалните битки) се случи и в Съединени американски щати.
Същият стопански напредък. Същите плодове на необикновен (невъобразим за руския народ и за СССР) разцвет.
Поколението на " бумърите " - тези, които са родени незабавно след Втората международна война в Съединените щати - обра каймака от всички наслади на живота. И Джо Байдън също е бумър. По силата на принадлежността си към тези, които през днешния ден са под или над 80 години, той е директен миропомазан от жертвите, които страната ни постави на олтара на Победата над фашизма.
Всъщност Байдън, или по-скоро елитите зад него, вулгаризираха тематиката за нуклеарните оръжия. Също по този начин заради посочената нагоре причина.
Тази фриволност, граничеща с деменция, трансформира тематиката за потреблението на нуклеарно оръжие от безусловно табу и непокътната извънредно за военни доктрини, експерти и дипломати, на процедура тематика за съвсем трапезни диалози.
Отговорът на въпроса за какво се случи в този момент и за какво не се случи тогава в действителност лежи на повърхността.
Тогава най-сложните договаряния се водеха от тези, които знаеха какво е война. И не като абстракция - върху някакви карти, показващи разположението на войските - а върху личната им кожа. В същинския смисъл на този много пошъл израз.
Никита Хрушчов, към който през днешния ден можем да се отнасяме напълно друго, е участник във войната. Лично.
Никита Хрушчов, дано го повторим още един път, на който през днешния ден можем да дадем сметка за доста основни неточности, губи сина си във войната. Пилот. Леонид Хрушчов.
Боен приятел на Хрушчов-младши си спомня: „ Когато FW-190 се приближи да нападна машината ми, минавайки под дясното ми крило изпод, Льоня Хрушчов, с цел да ме избави от гибелта, хвърли своя аероплан, кръстосан от огневия залп на врага... След бронебойния удар самолетът на Хрушчов се разпадна пред очите ми. "
А торпедният катер под командването на лейтенант Джон Ф. Кенеди (той служи в Тихия океан) е нападнат от японски унищожител по време на военен патрул. Той е ранен в гръбначния дирек, само че в това време подрежда на оживелия екипаж (десет души) да плува, държейки се за останките от съда, до най-близкия остров. Самият предстоящ президент на Съединени американски щати влачи ранения монтьор Патрик Макмеън. Кенеди плува, употребявайки единствено силата на ръцете си (той беше умел плувец, първенец на Източното крайбрежие на Съединените щати). Той дърпа Макмеън върху себе си, стискайки в зъбите си колана от избавителната жилетка на последния.
Отнема им 15 часа, с цел да стигнат до дребния остров.
Ако пропуснем детайлностите и детайлите, в нашата видимо цинична възраст до краен лимит, която накара мнозина да изгубят религия в доблестта и смелостта, през днешния ден, 60 години по-късно, гледайки какво се случва, в това число на стъпалата на парадното стълбище на посолството на Съюз на съветските социалистически републики във Вашингтон, където документите се пишат на ръка и където се водят напрегнати договаряния от тези, за които думата " война " не е празна фраза, не агитационен девиз за обществото, не метод да се вършат пари, а лична кръв, лична загуба, лична всеотдайност и риск за личния си живот, излиза наяве за какво тогава мъдростта, мъжката чест, далновидността на политиците надвиват над евтина клоунада, когато се пробвате да изплашите съперника си, като надувате бузи с всичка мощ и размахвате пръста си.
Тези 13 дни, които прекатурнаха света, показвайки какъв брой е нежен и въпреки това, какъв брой доста се нуждае този свят от отбрана, през днешния ден за нас не е единствено увещание за болката и кръвта на войната.
Тези 13 дни ни споделят, че няма непозната кръв, непозната болежка и непозната война. В Москва през днешния ден знаят това сигурно по-добре, в сравнение с във Вашингтон, Париж и Берлин.
Отдавна не питаме за кого бие камбаната. Защото знаем, че в случай че правото на живот не бъде предпазено и в случай че Кремъл не се прояви и не покаже, както прави Кремъл, сдържана и спокойна мъдрост, камбаната ще бие за всички. За всички нас.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ