Карането на ски и сноуборд извън отъпкания сняг на пистите

Карането на ски и сноуборд отвън отъпкания сняг на пистите в зимните курорти е освобождаващо, само че изисква подготовка и ясно схващане на рисковете. Това подчертаха в студиото на „ Тази неделя” Елена Митренгова, Борис Първанов и Симеон Павлов от първия български фрийрайд тим.

Поставили са си няколко цели - участия в надпревари, само че и подготовка на млади гении.

Свободното каране е спорт – въпреки и към момента не олимпийски. Трима съдии правят оценка уменията на всеки играч. Така и 18-годишният Симеон завоюва през предходната година в Андора с 93 от 100 вероятни точки. „ Винаги съм имал желанието да обикалям планината. Това е пристрастеност, която се възпламени в нас, не е някакво преследване на различното”, акцентира младежът. Той единствен към момента е в България, тъй като е възпитаник. Останалите живеят и упражняват в Австрия, където и се организират част от надпреварите.

„ По-близко е до природата, надалеч от курортите, има по-малко туристи”, уточни Борис. И той, и Елена изрично отхвърлят обвиняванията, че фрийрайдърите са безотговорни търсачи на адреналин, които с безразсъдството си провокират лавини и други произшествия. „ Важно е да се знае, че зад фрагментите, които виждат всички хора, стои доста и това е подготовката – цялата лавинна сигурност, по какъв начин би трябвало да се движим в зимната планина”, уточни тя.

Преди всяко каране се ревизира ситуацията по скатовете точно за да се понижи риска от срутване. Въпреки това Борис е попадал в лавини. По думите му от някои можеш да избягаш, до момента в който при други нямаш избор: „ Не е нещо свръхестествено, това е естествен състезателен случай – никой не е по-голям от природата”.

Изглежда муден развой, само че става за секунди: „ Виждаш пропукване, чуваш гърмеж и гръм. Покривката става като мрежа под краката ти и те носи надолу. Никой не е нужно да е Супермен, с цел да избяга от сняг, който му се е свлякъл под краката”.

Ако въпреки всичко те затрупа, животът ти е в ръцете на твоите другари – преживяемостта под снежната маса е до 20 минути. И то в случай че нямаш контузии: „ Фрийрайдърите не са безумци, това са хора с мозъка си, образоват се тъкмо с цел да могат да спасят сътрудниците си в такава ситуация”.

Затова и е значимо всеки скиор да има в себе си лавинен апарат, по сигнала на който да го намерят; сонда, с която самичък да търси затрупани и лопата, с която да може да ги изрови. Такава добре окомплектована раница сподели Димитър Згуров от Планинската избавителна работа. Той беше безапелационен, че самичък човек, попаднал в лавина, има дребни шансове за оцеляване.

По думите му зачестяват случаи, в които зле готови туристи вземат решение да имитират Беър Грилс и да „ оцеляват” в планината… с цел да се окажат бедстващи и в потребност от помощ. „ Туристите, които потеглят на преходи, би трябвало да си проучат маршрута, изискванията, маркировките”, уточни той и сподели какво би трябвало да има в раницата на подобен човек: ледокоп, щеки, котки, помощно въже, топли питиета в термос, яке, спомагателна дреха, ръкавици, чорапи.

По думите на спасителя, от ден на ден туристи се застраховат, само че това важи най-вече за по-младите. Възрастните не престават да подценяват рисковете.