Борислав Младенов пред Sportal.bg: Харесва ми да чувам, че съм син на легенда
Κогато баскетболът е в кръвта ти, а паркетът е твоята сцена, шоуто е обезпечено. Въпреки непрестанните рецензии и тежката фамилия, която носи на гърба си Борислав Младенов се забавлява от сърце на баскетболното игрище и това проличава при всеки досег с топката. Синът на легендата Георги Младенов даде най-откровеното си изявление пред Sportal.bg , в което ни разреши да влезем в неговия свят и се разкри в една друга светлина. Говорейки за големите цели, които е сложил пред себе си, 20-годишният град на италианския Римини не пропуща да опише за връзките с именития си татко, живота в Италия и изгубените другарства. Не подминаваме и тематиката за националния тим и мненията по негов адрес, които го стимулират още повече, с цел да извърши всичките си фантазии.
- Има ли нещо, което към момента не можете да вършиме на баскетболното игрище?
- Освен отбраната, не.
- Треньорът Ви сподели неотдавна, че търпението е казусът Ви на игрището.
- Най-големият ми минус е отбраната, самообладание имам задоволително (смее се). Нетърпелив съм единствено от време на време в обстановки, когато би трябвало да избера по кое време би трябвало да нападам и по кое време да подам. Но, в случай че би трябвало да усъвършенствам нещо, това е отбраната. Не съм от хората, които доста обичат да пазят.
- А какво Ви споделя татко Ви по този мотив?
- За отбраната ли? (смее се). По принцип той не би трябвало да споделя нещо, тъй като е бил ужасяващ бранител. Това очевидно се предава по фамилна линия, тъй че за всичко е отговорен той.
- Бързо му прехвърлихте виновността за Вашата уязвимост.
- Знам, че той не е пазил безусловно нищо. Това се предава очевидно. Като някаква болест е. Аз не мога да вардя.
- А не Ви ли споделя – „ Ооо, аз по какъв начин играех в отбрана...”?
- Да, да, да (смях). Опитвал се е, само че аз съм гледал задоволително мачове и това не минава.
- Какви други препоръки получавате от него?
- Да последвам играта, да върша това, което ми дава обстановката. Да не си наумявам какво да върша, тъй като по този начин влизам в контра против баскетбола и няма по какъв начин да стане. Има ги и тези случаи, в които си си намислил да вкараш, само че не всякога, тъй като няма да е толкоз огромна успеваемостта.
- Кога за последно Ви подлага на критика?
- Миналата седмица след мача. Каза ми да съм по-агресивен, а не да заставам и да виждам. Аз съм подобен, че от време на време за моменти спирам да съм нападателен. Главно ми прави забележки за езика на тялото ми. Понякога наподобявам по този начин все едно нямам предпочитание, а в действителност не е по този начин, само че очевидно такава ми е визията. Трябва да работя върху това. На терена наподобява, че нямам предпочитание да играя. И майка ми го споделя, и татко ми, и треньорът.
- Когато чувате нещо такова дразните ли се?
- Те го споделят за мое положително. Но аз, когато стъпя на терена просто пущам пердето и не ме интересуват доста работи. Явно наподобявам по подобен метод, все едно нямам предпочитание да играя.
Вижте тази обява в Instagram.
- А татко Ви хвали ли Ви?
- Да да (смее се).
- Кога за последно Ви сподели нещо положително?
- Ами през 2015-та... (смее се). Не, майтапя се. Не е като да не ме хвали. Казва ми какво съм направил добре, само че постоянно има едно „ НО”. Винаги първо ще ми каже какво съм направил зле. Той е човек, който постоянно ще ми каже нещата в очите по какъв начин стоят в действителност. В някой мач може да съм вкарал 20-25 точки, само че да съм играл извънредно. Няма да ми каже „ Браво за мача”. Винаги ще ми каже, че съм играл извънредно и какво съм направил неверно. Винаги ще ми каже какво е трябвало да направя в отбрана, както нормално. Главно ми споделя какво греша. Винаги съм казвал, че супер доста му благодаря, тъй като няма кой различен да седне да приказва с мен по телефона три часа, с цел да ми изяснява всяка една част от мача. Той гледа мачовете и помни всичко. Обяснява ми във всяка една обстановка какво съм направил. Наистина, с изключение на него, няма кой различен да го направи.
- На какъв брой хора в живота си позволявате да Ви подлагат на критика?
- Само на татко ми. Ако треньорът ми приказва нещо го чувам, само че такива странични хора, не. Те не са на терена. Нищо персонално, само че половината от хората, които подлагат на критика не схващат от спорт. Лично мое мнение. Не ме интересува какво ще кажат. Нека да приказват каквото желаят. Аз просто виждам да си играя играта и да не обръщам внимание кой какво ще каже.
- Често ли чувате рецензии?
- Имам другар, който постоянно ми изпраща постовете от обществените мрежи свързани с мен. Казвам му, че това си е персонално тяхно мнение и не мога да трансформира мнението на хората. Те имат право да го показват.
Вижте тази обява в Instagram.
- Последно какво чухте за себе си?
- Някой беше написал, че не ставам за баскетбол. Хубавото е, че тези неща ме стимулират ужасно доста. Никога няма да обърна внимание на някого или да му отговоря. Започвам да се дръзвам на тези трудове, тъй като те не знаят какво върша. Всеки има неприятен мач. Всеки те вижда на терена, само че никой не знае какво правиш отвън терена. Не всичко е цветя и рози.
- Говорят, че имате и прекомерно огромно самочувствие, а на какво от горната страна като не сте бил постигнал нищо. Как реагирате на сходен вид мнения?
- За това съм доста склонен. Не съм постигнал нищо...все още. Не съм направил нещо кой знае какво в моята кариера. Аз в действителност занапред стартирам да построявам кариерата си. Хората си имат тяхно мнение, не мога да им го трансформира. Имах две тежки травми, които не поставям като опрощение, само че те ме извадиха за две години от игрището, по този начин се случи. Сега съм много по-добър и по-здрав от преди. Но щом те мислят, че имам огромно самочувствие... Това, че желая да бъда по-добър от татко ми...да, по този начин желая и ще го направя. Те не знаят, че се разкъсвам от тренировки. Не обръщам внимание на приказки от рода на „ Той не е постигнал нищо”. Да, за момента не съм постигнал нищо. Аз съм на 20 години и животът е пред мен. Тепърва стартирам.
- Каква е разликата сред равнището в Серия Б и Първа лига в България?
- Ако би трябвало да съм почтен, равнището на Трета лига в Италия е колкото на Първа лига в България, даже малко по-високо. Лигата в България е мощна с тимове като Левски Лукойл, Балкан, Рилски състезател и Берое. Но разликата е, че тук играта е напълно друга. Много по-бърза е. В България се залага на постепенно нахлуване, а тук е бързи офанзиви, бранене, бягане. Много по-динамично е.
- Как оценявате престоя си в Левски Лукойл?
- Доста потребен. Свикнах с мъжкия баскетбол. Все отново бях навън две години и първоначално ми беше много необичайно. От младеж в мъжкия баскетбол е много друго. Отиваш да играеш с експерти, а не с твоето приятелче в тима и хахо-хихи. Съвсем друго е. Този интервал ми оказа помощ доста. Приеха ме много бързо, а Тити Папазов ми даваше шансове да се покажа колкото мога и колкото заслужа, въпреки всичко.
- Бихте ли се върнал в българското състезание?
- Не. Предпочитам да се осъществявам в чужбина.
- Чувствате ли се подготвен за мъжкия народен тим?
- Ако ми се обадят, аз ще съм подготвен. Тренирам, работя. За тях явно не съм подготвен. Явно би трябвало да покажа още неща. Имаме много мощни български играчи, които са млади и надарени и всеки би трябвало да си заслужи мястото, с цел да бъде викнат и да покаже какво може.
- Яд ли Ви е, че не сте в оповестения от националния селекционер Росен Барчовски състав за идните квалификации?
- Не е тъкмо гняв. Все отново две години ме нямаше в баскетбола. На мен това ми е ясно, че няма да викнат човек, който две години не е играл.
- Майка Ви Нина Младенова обаче не наподобява на Вашето мнение. С един пост в обществените мрежи разбуни духовете неотдавна.
- (Следва вманиачен смях). Това е майка ми и не мога да й споделям какво да не прави и какво да не написа. Както има хора, които подлагат на критика, такава е и тя. Има право да си каже мнението и никой нищо не може да й каже.
- Защо я сравнявате с именития треньор Желко Обрадович?
- Понеже майка ми е треньор по баскетбол, схваща и от медицина. Тя от всичко схваща. След един мач в Италия преди години ми се обади, с цел да ми чете конско и да ми прави анализ. А по принцип това го чакам от татко ми, което е всекидневно, само че не. Тя беше тази с анализа и от този миг взех решение да я кръстя Желко Обрадович.
- Не терена изглеждате по този начин все едно доста се забавлявате. Всъщност работата Ви ли е най-голямото Ви развлечение?
- Това ми е работата, виждам да си я правя на максимума и да се развличам. Някои се тормозят до момента в който играят, само че за мен това е развлечение. Няма нищо по-хубаво от това да си вършиш работата и това да ти доставя наслаждение. Но основно се развличам, тъй като труда, който влагам на тренировките се вижда на мачовете.
- Не е ли прекомерно висока задачата, която сте си сложил – да надминете татко си?
- Лично мое мнение е, че аз съм го бил в отбрана. Това е несъмнено. Но той е направил прекомерно доста неща, има прекомерно доста достижения. Прекалено доста. Целта ми не ми наподобява невъзможна. Стига да желая, да не се предавам и да си пъдя задачите, може да го надмина. Това зависи единствено от мен, от никой различен. Той ми сподели, че всичко е допустимо стига да имам вяра.
- Мнението на доста баскетболни експерти е, че сте по-добър от него. Това ласкае ли Ви?
- Не, тъй като това не е правилно. Не съм по-добър от него, тъй като знам, че имам още супер доста да работя. Говорил съм и с него по тази тематика. Той споделя, че съм по-добър от него на тези години, само че аз нямам доверие, тъй като той е...той е Георги Младенов. Като чуем Георги Младенов и като знаем какво е направил, какво да приказваме повече. Със сигурност ще се опитам да го надмина и няма да се откажа, даже да споделят, че е доста мъчно или невероятно.
- Тежат ли Ви непрекъснатите съпоставения с него? Винаги сте „ синът на баскетболната легенда Георги Младенов”. Не желаете ли да бъдете просто Борислав Младенов?
- Това си го бях мислил, само че в това време ми харесва доста повече като чуя „ синът на легендата”. И преди съм казвал, че имам мое име и работя, с цел да се чуе. Предпочитам да споделят „ Борислав Младенов направи...”. Но като ме попитат дали семейството Младенов тежи, споделям „ НЕ”, тъй като съм перде и не ми пука. Това, че нося семейството Младенов на гърба си е огромно наслаждение за мен. Знам, че е на човек постигнал толкоз доста и в този момент аз просто я нося на гърба си.
- Какво не харесвате в себе си?
- Не одобрявам това, че от време на време не одобрявам непознато мнение. Не желая да чуя нещата, които са правилни. Например, като играем неприятен мач, само че аз имам мое мнение за мача, и ми го кажат, аз не желая да чуя. После като мине време и го осъзная, виждам, че са прави и просто си затварям устата и споделям „ Да, бяхте прави”. Това доста ме нервира.
- Трудно ли казвате на някого, че е бил прав за Ваша неточност?
- Оооо... Ще кажа, че е прав, само че откакто е минало някакво време, няма да е незабавно. И ще го кажа с половин уста.
- А какво харесвате в себе си?
- Че съм куче и не се отхвърлям. Ако нещо не се получи от първия или от стотния път, ще продължа да го върша до момента в който не се получи.
- Кой е Борислав Младенов отвън баскетбола?
- Извън баскетбола в главата ми още веднъж има единствено баскетбол. Аз съм просто едно момче, което не прави нещо необикновено. Тренирам, като свърша подготовка отивам отново да играя баскетбол с другари и излизам с мои близки другари, които са с мен от началото. Баскетбол, срещи с другари и музика. Това е моят живот. Друго не върша.
- Колко часа от деня Ви са свързани с баскетбол?
- Целият ден. Само вечерта като се прибера в 23:30 ч. лягам да дремя за 5-6 часа. После отново ставам за тренировки.
- Баскетболът ли е най-голямата Ви обич?
- Да. С първото ми стъпване на баскетболния терен се влюбих в играта. Не си представям живота си без баскетболна топка. Свикнал съм заран като се събудя незабавно да се подготвя и душевен незабавно да съм подготвен за подготовка. Постоянно приказвам за баскетбол. Като се чуя с родителите ми и приказвам за баскетбол. Няма някаква друга тематика. Няма „ Мамо, по какъв начин мина денят ти?”. Всеки път е единствено баскетбол. Освен да играя и да мисля за баскетбол, друго не върша. Нямам друго занимание, всичко е баскетбол.
- Казвате, че не си представяте живота си без баскетбол, само че по какъв начин Ви се отразиха двете тежки травми, през които преминахте?
- Това, че щях да се върна беше несъмнено. Аз съм луда глава. Не ми пукаше, че бях контузен. През първия ден на травмата беше малко...да поревеш, да се отпуснеш. После като мина месец и половина и се прибрах, споделих на татко ми – „ Виж, в този момент, няма 50/50. Връщам се, оперирам се, оправям се и не преставам да играя.” Нямах подозрения да се върна ли. Не съм изпадал в меланхолия. Дори, когато бях контузен, отново бях в залата да упражнявам.
- Как приемате загубите?
- Никак. Не ги обичам.
- Колко дълго не говорите след загуба?
- След загуба незабавно се обаждам на татко ми, с цел да си го изкарам на него. Има едни 15-30 мин., в които крещя. Но другото е, че от другата страна не е да те изслушат. От другата страна ти влизат на контра (смее се).
- Любовта Ви към баскетбола е безспорна, само че пък пътят Ви в спорта стартира като футболист...
- Да, упражнявах футбол два месеца и след това смених на баскетбол.
- Ако върнете времето обратно бихте ли траял с футбола?
- Не, за нищо на света. Просто като видях по какъв начин ми се отдаваше баскетболът нямаше по какъв начин да продължа с футбола.
- А гледате ли футбол?
- Да, почитател съм на Левски. Цял живот левскар. Голям почитател съм на Ливърпул и Реал Мадрид.
- Какъв е животът Ви в Италия и с какво се разграничава от този в България?
- Имам доста по-малко време за себе си. Ето да вземем за пример, програмата ми е такава. В неделя имаме мач. В понеделник по принцип почиваме, само че аз съм в залата, с цел да упражнявам самостоятелно. Във вторник имаме две тренировки, аз обаче ставам постоянно по-рано, с цел да вървя в залата. Отивам там в 7:30 (час преди тренировката). В дните, в които нямам утринна подготовка си почивам доколкото мога оптимално и отивам в залата в 7:40 ч., закъснявам 10 мин. (смее се). Имам по две тренировки дневно, връщам се за обяд, лягам да дремя за час и половина, по-късно отново ходя на подготовка, връщам се, отпочивам си и лягам да дремя. Това е животът ми в Италия.
Вижте тази обява в Instagram.
- Колко другари имате? Лесно ли допускате хора до себе си?
- Не. Аз съм много тежък темперамент. Имаше хора до мен, които мислех, че са хора за мен, само че не са. Останаха малко.
- Какъв човек може да бъде Ваш другар?
- Луд, в положителния смисъл на думата. Това е наложително. Просто да бъде себе си. Да не би трябвало да се преструва на нещо, което не е, тъй като не обичам такива хора. Не желая някой да се прави на подобен, какъвто не е, с цел да бъде мой другар. Бъди себе си. Имал съм другари, които са се правили, че схващат от баскетбол единствено, с цел да има какво да си приказват с мен. Аз съм доста разговорлив, мога да приказвам всичко с тях. Хората, които могат да са към мен би трябвало да бъдат себе си, да са занимателни, да са същински. Не обичам подправени хора.
Вижте тази обява в Instagram.
- Какво Ви дава тази убеденост, която демонстрирате? Защо сте толкоз уверен, че ще постигнете всичко, което желаете?
- Баща ми ми е казвал, че когато искаш нещо супер огромно, както аз споделям, че желая да играя Евролига, да отида в НБА, би трябвало да си вярваш. Мисля, че имам капацитета и шанса. Аз имам вяра в себе си. Ако не вярваш в себе си, няма по какъв начин да стане това. Познавам хора, които са имали гений и капацитет, само че не са вярвали в себе си. Но аз тъй като знам, че имам гений от татко ми и знам какъв брой работя, какво върша всеки ден и просто знам, че в случай че не преставам да върша това, рано или късно нещата ще се случат. Много имам вяра в това.
- Колко тежи №12?
- Не ми тежи. Това е просто номер. Не номерът прави играча, а играчът прави номера. Казвал съм, че в клубните си тимове ще играя с №1, а в националния тим с №12.
- От какво се лишавате в името на баскетбола?
- Да не съм с родителите ми много време. С това съм привикнал към този момент. Лишавам се от контакта с моите другари, само че всеки върви по неговия път. Тези хора, които ще бъдат с теб, остават. Какъвто и да си, където и да си, те остават с теб. Затова са малко.
- Какво е да живеете в друга страна напълно самичък от дребен?
- Бях тук на 14 година Първата година и половина татко ми беше с мен. Толкова добре се усещах като си отпътува (смее се). Не, да оставим шегата настрани. След като той си отпътува ми беше малко необичайно през първите два месеца. После всичко си пристигна на мястото. Намерих си другари тук. Бях в една къща с останалите чужденци и италианците от другите градове. Сблжихме се доста и се усещах добре, като вкъщи си. Все отново – баскетбол в чужбина, няма нищо по-хубаво от това. Честно казано не ми беше тежко. Научих се на много неща самичък.
- На какви?
- Например да сготвям. Мога да върша пържоли с ориз, картофи, паста.
- Картофите изключително изискват съществени кулинарни умения...
- Започва се от някъде (смее се). Сега желая да се науча да върша торта. Дойде ми желанието.
- Ако животът Ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- Мислил съм си за това - „ Just a ball and a dream”.
Основа фотография: Facebook/RinascitaBasketRimini
- Има ли нещо, което към момента не можете да вършиме на баскетболното игрище?
- Освен отбраната, не.
- Треньорът Ви сподели неотдавна, че търпението е казусът Ви на игрището.
- Най-големият ми минус е отбраната, самообладание имам задоволително (смее се). Нетърпелив съм единствено от време на време в обстановки, когато би трябвало да избера по кое време би трябвало да нападам и по кое време да подам. Но, в случай че би трябвало да усъвършенствам нещо, това е отбраната. Не съм от хората, които доста обичат да пазят.
- А какво Ви споделя татко Ви по този мотив?
- За отбраната ли? (смее се). По принцип той не би трябвало да споделя нещо, тъй като е бил ужасяващ бранител. Това очевидно се предава по фамилна линия, тъй че за всичко е отговорен той.
- Бързо му прехвърлихте виновността за Вашата уязвимост.
- Знам, че той не е пазил безусловно нищо. Това се предава очевидно. Като някаква болест е. Аз не мога да вардя.
- А не Ви ли споделя – „ Ооо, аз по какъв начин играех в отбрана...”?
- Да, да, да (смях). Опитвал се е, само че аз съм гледал задоволително мачове и това не минава.
- Какви други препоръки получавате от него?
- Да последвам играта, да върша това, което ми дава обстановката. Да не си наумявам какво да върша, тъй като по този начин влизам в контра против баскетбола и няма по какъв начин да стане. Има ги и тези случаи, в които си си намислил да вкараш, само че не всякога, тъй като няма да е толкоз огромна успеваемостта.
- Кога за последно Ви подлага на критика?
- Миналата седмица след мача. Каза ми да съм по-агресивен, а не да заставам и да виждам. Аз съм подобен, че от време на време за моменти спирам да съм нападателен. Главно ми прави забележки за езика на тялото ми. Понякога наподобявам по този начин все едно нямам предпочитание, а в действителност не е по този начин, само че очевидно такава ми е визията. Трябва да работя върху това. На терена наподобява, че нямам предпочитание да играя. И майка ми го споделя, и татко ми, и треньорът.
- Когато чувате нещо такова дразните ли се?
- Те го споделят за мое положително. Но аз, когато стъпя на терена просто пущам пердето и не ме интересуват доста работи. Явно наподобявам по подобен метод, все едно нямам предпочитание да играя.
Вижте тази обява в Instagram.
- А татко Ви хвали ли Ви?
- Да да (смее се).
- Кога за последно Ви сподели нещо положително?
- Ами през 2015-та... (смее се). Не, майтапя се. Не е като да не ме хвали. Казва ми какво съм направил добре, само че постоянно има едно „ НО”. Винаги първо ще ми каже какво съм направил зле. Той е човек, който постоянно ще ми каже нещата в очите по какъв начин стоят в действителност. В някой мач може да съм вкарал 20-25 точки, само че да съм играл извънредно. Няма да ми каже „ Браво за мача”. Винаги ще ми каже, че съм играл извънредно и какво съм направил неверно. Винаги ще ми каже какво е трябвало да направя в отбрана, както нормално. Главно ми споделя какво греша. Винаги съм казвал, че супер доста му благодаря, тъй като няма кой различен да седне да приказва с мен по телефона три часа, с цел да ми изяснява всяка една част от мача. Той гледа мачовете и помни всичко. Обяснява ми във всяка една обстановка какво съм направил. Наистина, с изключение на него, няма кой различен да го направи.
- На какъв брой хора в живота си позволявате да Ви подлагат на критика?
- Само на татко ми. Ако треньорът ми приказва нещо го чувам, само че такива странични хора, не. Те не са на терена. Нищо персонално, само че половината от хората, които подлагат на критика не схващат от спорт. Лично мое мнение. Не ме интересува какво ще кажат. Нека да приказват каквото желаят. Аз просто виждам да си играя играта и да не обръщам внимание кой какво ще каже.
- Често ли чувате рецензии?
- Имам другар, който постоянно ми изпраща постовете от обществените мрежи свързани с мен. Казвам му, че това си е персонално тяхно мнение и не мога да трансформира мнението на хората. Те имат право да го показват.
Вижте тази обява в Instagram.
- Последно какво чухте за себе си?
- Някой беше написал, че не ставам за баскетбол. Хубавото е, че тези неща ме стимулират ужасно доста. Никога няма да обърна внимание на някого или да му отговоря. Започвам да се дръзвам на тези трудове, тъй като те не знаят какво върша. Всеки има неприятен мач. Всеки те вижда на терена, само че никой не знае какво правиш отвън терена. Не всичко е цветя и рози.
- Говорят, че имате и прекомерно огромно самочувствие, а на какво от горната страна като не сте бил постигнал нищо. Как реагирате на сходен вид мнения?
- За това съм доста склонен. Не съм постигнал нищо...все още. Не съм направил нещо кой знае какво в моята кариера. Аз в действителност занапред стартирам да построявам кариерата си. Хората си имат тяхно мнение, не мога да им го трансформира. Имах две тежки травми, които не поставям като опрощение, само че те ме извадиха за две години от игрището, по този начин се случи. Сега съм много по-добър и по-здрав от преди. Но щом те мислят, че имам огромно самочувствие... Това, че желая да бъда по-добър от татко ми...да, по този начин желая и ще го направя. Те не знаят, че се разкъсвам от тренировки. Не обръщам внимание на приказки от рода на „ Той не е постигнал нищо”. Да, за момента не съм постигнал нищо. Аз съм на 20 години и животът е пред мен. Тепърва стартирам.
- Каква е разликата сред равнището в Серия Б и Първа лига в България?
- Ако би трябвало да съм почтен, равнището на Трета лига в Италия е колкото на Първа лига в България, даже малко по-високо. Лигата в България е мощна с тимове като Левски Лукойл, Балкан, Рилски състезател и Берое. Но разликата е, че тук играта е напълно друга. Много по-бърза е. В България се залага на постепенно нахлуване, а тук е бързи офанзиви, бранене, бягане. Много по-динамично е.
- Как оценявате престоя си в Левски Лукойл?
- Доста потребен. Свикнах с мъжкия баскетбол. Все отново бях навън две години и първоначално ми беше много необичайно. От младеж в мъжкия баскетбол е много друго. Отиваш да играеш с експерти, а не с твоето приятелче в тима и хахо-хихи. Съвсем друго е. Този интервал ми оказа помощ доста. Приеха ме много бързо, а Тити Папазов ми даваше шансове да се покажа колкото мога и колкото заслужа, въпреки всичко.
- Бихте ли се върнал в българското състезание?
- Не. Предпочитам да се осъществявам в чужбина.
- Чувствате ли се подготвен за мъжкия народен тим?
- Ако ми се обадят, аз ще съм подготвен. Тренирам, работя. За тях явно не съм подготвен. Явно би трябвало да покажа още неща. Имаме много мощни български играчи, които са млади и надарени и всеки би трябвало да си заслужи мястото, с цел да бъде викнат и да покаже какво може.
- Яд ли Ви е, че не сте в оповестения от националния селекционер Росен Барчовски състав за идните квалификации?
- Не е тъкмо гняв. Все отново две години ме нямаше в баскетбола. На мен това ми е ясно, че няма да викнат човек, който две години не е играл.
- Майка Ви Нина Младенова обаче не наподобява на Вашето мнение. С един пост в обществените мрежи разбуни духовете неотдавна.
- (Следва вманиачен смях). Това е майка ми и не мога да й споделям какво да не прави и какво да не написа. Както има хора, които подлагат на критика, такава е и тя. Има право да си каже мнението и никой нищо не може да й каже.
- Защо я сравнявате с именития треньор Желко Обрадович?
- Понеже майка ми е треньор по баскетбол, схваща и от медицина. Тя от всичко схваща. След един мач в Италия преди години ми се обади, с цел да ми чете конско и да ми прави анализ. А по принцип това го чакам от татко ми, което е всекидневно, само че не. Тя беше тази с анализа и от този миг взех решение да я кръстя Желко Обрадович.
- Не терена изглеждате по този начин все едно доста се забавлявате. Всъщност работата Ви ли е най-голямото Ви развлечение?
- Това ми е работата, виждам да си я правя на максимума и да се развличам. Някои се тормозят до момента в който играят, само че за мен това е развлечение. Няма нищо по-хубаво от това да си вършиш работата и това да ти доставя наслаждение. Но основно се развличам, тъй като труда, който влагам на тренировките се вижда на мачовете.
- Не е ли прекомерно висока задачата, която сте си сложил – да надминете татко си?
- Лично мое мнение е, че аз съм го бил в отбрана. Това е несъмнено. Но той е направил прекомерно доста неща, има прекомерно доста достижения. Прекалено доста. Целта ми не ми наподобява невъзможна. Стига да желая, да не се предавам и да си пъдя задачите, може да го надмина. Това зависи единствено от мен, от никой различен. Той ми сподели, че всичко е допустимо стига да имам вяра.
- Мнението на доста баскетболни експерти е, че сте по-добър от него. Това ласкае ли Ви?
- Не, тъй като това не е правилно. Не съм по-добър от него, тъй като знам, че имам още супер доста да работя. Говорил съм и с него по тази тематика. Той споделя, че съм по-добър от него на тези години, само че аз нямам доверие, тъй като той е...той е Георги Младенов. Като чуем Георги Младенов и като знаем какво е направил, какво да приказваме повече. Със сигурност ще се опитам да го надмина и няма да се откажа, даже да споделят, че е доста мъчно или невероятно.
- Тежат ли Ви непрекъснатите съпоставения с него? Винаги сте „ синът на баскетболната легенда Георги Младенов”. Не желаете ли да бъдете просто Борислав Младенов?
- Това си го бях мислил, само че в това време ми харесва доста повече като чуя „ синът на легендата”. И преди съм казвал, че имам мое име и работя, с цел да се чуе. Предпочитам да споделят „ Борислав Младенов направи...”. Но като ме попитат дали семейството Младенов тежи, споделям „ НЕ”, тъй като съм перде и не ми пука. Това, че нося семейството Младенов на гърба си е огромно наслаждение за мен. Знам, че е на човек постигнал толкоз доста и в този момент аз просто я нося на гърба си.
- Какво не харесвате в себе си?
- Не одобрявам това, че от време на време не одобрявам непознато мнение. Не желая да чуя нещата, които са правилни. Например, като играем неприятен мач, само че аз имам мое мнение за мача, и ми го кажат, аз не желая да чуя. После като мине време и го осъзная, виждам, че са прави и просто си затварям устата и споделям „ Да, бяхте прави”. Това доста ме нервира.
- Трудно ли казвате на някого, че е бил прав за Ваша неточност?
- Оооо... Ще кажа, че е прав, само че откакто е минало някакво време, няма да е незабавно. И ще го кажа с половин уста.
- А какво харесвате в себе си?
- Че съм куче и не се отхвърлям. Ако нещо не се получи от първия или от стотния път, ще продължа да го върша до момента в който не се получи.
- Кой е Борислав Младенов отвън баскетбола?
- Извън баскетбола в главата ми още веднъж има единствено баскетбол. Аз съм просто едно момче, което не прави нещо необикновено. Тренирам, като свърша подготовка отивам отново да играя баскетбол с другари и излизам с мои близки другари, които са с мен от началото. Баскетбол, срещи с другари и музика. Това е моят живот. Друго не върша.
- Колко часа от деня Ви са свързани с баскетбол?
- Целият ден. Само вечерта като се прибера в 23:30 ч. лягам да дремя за 5-6 часа. После отново ставам за тренировки.
- Баскетболът ли е най-голямата Ви обич?
- Да. С първото ми стъпване на баскетболния терен се влюбих в играта. Не си представям живота си без баскетболна топка. Свикнал съм заран като се събудя незабавно да се подготвя и душевен незабавно да съм подготвен за подготовка. Постоянно приказвам за баскетбол. Като се чуя с родителите ми и приказвам за баскетбол. Няма някаква друга тематика. Няма „ Мамо, по какъв начин мина денят ти?”. Всеки път е единствено баскетбол. Освен да играя и да мисля за баскетбол, друго не върша. Нямам друго занимание, всичко е баскетбол.
- Казвате, че не си представяте живота си без баскетбол, само че по какъв начин Ви се отразиха двете тежки травми, през които преминахте?
- Това, че щях да се върна беше несъмнено. Аз съм луда глава. Не ми пукаше, че бях контузен. През първия ден на травмата беше малко...да поревеш, да се отпуснеш. После като мина месец и половина и се прибрах, споделих на татко ми – „ Виж, в този момент, няма 50/50. Връщам се, оперирам се, оправям се и не преставам да играя.” Нямах подозрения да се върна ли. Не съм изпадал в меланхолия. Дори, когато бях контузен, отново бях в залата да упражнявам.
- Как приемате загубите?
- Никак. Не ги обичам.
- Колко дълго не говорите след загуба?
- След загуба незабавно се обаждам на татко ми, с цел да си го изкарам на него. Има едни 15-30 мин., в които крещя. Но другото е, че от другата страна не е да те изслушат. От другата страна ти влизат на контра (смее се).
- Любовта Ви към баскетбола е безспорна, само че пък пътят Ви в спорта стартира като футболист...
- Да, упражнявах футбол два месеца и след това смених на баскетбол.
- Ако върнете времето обратно бихте ли траял с футбола?
- Не, за нищо на света. Просто като видях по какъв начин ми се отдаваше баскетболът нямаше по какъв начин да продължа с футбола.
- А гледате ли футбол?
- Да, почитател съм на Левски. Цял живот левскар. Голям почитател съм на Ливърпул и Реал Мадрид.
- Какъв е животът Ви в Италия и с какво се разграничава от този в България?
- Имам доста по-малко време за себе си. Ето да вземем за пример, програмата ми е такава. В неделя имаме мач. В понеделник по принцип почиваме, само че аз съм в залата, с цел да упражнявам самостоятелно. Във вторник имаме две тренировки, аз обаче ставам постоянно по-рано, с цел да вървя в залата. Отивам там в 7:30 (час преди тренировката). В дните, в които нямам утринна подготовка си почивам доколкото мога оптимално и отивам в залата в 7:40 ч., закъснявам 10 мин. (смее се). Имам по две тренировки дневно, връщам се за обяд, лягам да дремя за час и половина, по-късно отново ходя на подготовка, връщам се, отпочивам си и лягам да дремя. Това е животът ми в Италия.
Вижте тази обява в Instagram.
- Колко другари имате? Лесно ли допускате хора до себе си?
- Не. Аз съм много тежък темперамент. Имаше хора до мен, които мислех, че са хора за мен, само че не са. Останаха малко.
- Какъв човек може да бъде Ваш другар?
- Луд, в положителния смисъл на думата. Това е наложително. Просто да бъде себе си. Да не би трябвало да се преструва на нещо, което не е, тъй като не обичам такива хора. Не желая някой да се прави на подобен, какъвто не е, с цел да бъде мой другар. Бъди себе си. Имал съм другари, които са се правили, че схващат от баскетбол единствено, с цел да има какво да си приказват с мен. Аз съм доста разговорлив, мога да приказвам всичко с тях. Хората, които могат да са към мен би трябвало да бъдат себе си, да са занимателни, да са същински. Не обичам подправени хора.
Вижте тази обява в Instagram.
- Какво Ви дава тази убеденост, която демонстрирате? Защо сте толкоз уверен, че ще постигнете всичко, което желаете?
- Баща ми ми е казвал, че когато искаш нещо супер огромно, както аз споделям, че желая да играя Евролига, да отида в НБА, би трябвало да си вярваш. Мисля, че имам капацитета и шанса. Аз имам вяра в себе си. Ако не вярваш в себе си, няма по какъв начин да стане това. Познавам хора, които са имали гений и капацитет, само че не са вярвали в себе си. Но аз тъй като знам, че имам гений от татко ми и знам какъв брой работя, какво върша всеки ден и просто знам, че в случай че не преставам да върша това, рано или късно нещата ще се случат. Много имам вяра в това.
- Колко тежи №12?
- Не ми тежи. Това е просто номер. Не номерът прави играча, а играчът прави номера. Казвал съм, че в клубните си тимове ще играя с №1, а в националния тим с №12.
- От какво се лишавате в името на баскетбола?
- Да не съм с родителите ми много време. С това съм привикнал към този момент. Лишавам се от контакта с моите другари, само че всеки върви по неговия път. Тези хора, които ще бъдат с теб, остават. Какъвто и да си, където и да си, те остават с теб. Затова са малко.
- Какво е да живеете в друга страна напълно самичък от дребен?
- Бях тук на 14 година Първата година и половина татко ми беше с мен. Толкова добре се усещах като си отпътува (смее се). Не, да оставим шегата настрани. След като той си отпътува ми беше малко необичайно през първите два месеца. После всичко си пристигна на мястото. Намерих си другари тук. Бях в една къща с останалите чужденци и италианците от другите градове. Сблжихме се доста и се усещах добре, като вкъщи си. Все отново – баскетбол в чужбина, няма нищо по-хубаво от това. Честно казано не ми беше тежко. Научих се на много неща самичък.
- На какви?
- Например да сготвям. Мога да върша пържоли с ориз, картофи, паста.
- Картофите изключително изискват съществени кулинарни умения...
- Започва се от някъде (смее се). Сега желая да се науча да върша торта. Дойде ми желанието.
- Ако животът Ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- Мислил съм си за това - „ Just a ball and a dream”.
Основа фотография: Facebook/RinascitaBasketRimini
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ