10 легенди за европейските столици
Каним ви на една европейска обиколка из цветното минало на остарелия континент. Търсите завършения и истории, тръпка и духове?
Е, дано се разровим из оставеното от нашите предшественици и да разгледаме 10 митове, които сигурно ще ви накарат да си купите билет за идната дестинация.
1. Катинарите на любовта
Започваме с една наклонност, която „ разтресе “ континента. Катинарите на любовта са знак на откровените и безконечни усеща на влюбените. Мостове, огради и врати стават полета, на които хората „ заключват “ любовта си. Двойките символизират своето свързване вечно посредством катинара, чието окачане се приема за акт на посвещаване. Но от кое място произлиза тази традиция, която е превзела съвсем всички европейски столици (Рим, Лондон, Франция, Прага и др.) – питат се всички.
Понте Милвио е именит мост над река Тибър в Рим, който пази историята на Римската империя. Построен е в чест на военна победа през 206 година прочие Хр., а през вековете няколко пъти е реставриран. В началото на XXI в. става известно място за влюбените двойки, които започват да закачат катинари на една лампа на моста в името на своята обич.
На тях влюбените написват предпочитание, жената го заключва, символизирайки женското начало като пазителка на любовта, а мъжът се обръща с тил и хвърля през рамо ключа в реката като заричане да пази тази връзка, следва задължителна целувка и религия във вечността.
Ритуалът е фиктивен от писателя Федерико Мочия в книгата му „ Искам те “ и стартира да обхваща толкоз доста хора, че в даден момент лампата стартира отчасти да се руши. Така хората стартират да закачат своите катинари на всички места, където е възможно.
Подобна е и обстановката в Париж, където общото тегло на „ любовните обещания “ доближава 45 тона и е застрашавало моста. Очевидно любовта или те прави толкоз лек, че да полетиш, или те прави неимоверно тежък (дано второто се случва единствено с мостовете по света). Поради което в последните години стартират да се поставят и спомагателни съоръжения и мрежи за катинарите, което ненапълно скапва магията, само че това не стопира хората.
2. София
Спираме се на родната ни столица, като започнем с първопричината за нейното име. По времето на император Юстиниан Византийската империя била във напредък – в хазната влизали доста налози и дарове. Императорът имал огромна власт и бил много богат, само че не бил благополучен.
Неговата дъщеря София била болна и това доста му тежало. Лекарите се опитвали да я излекуват, само че безрезултатно. Веднъж при императорът пристигнал един дъртак и му казал: “ Твоята щерка, господарю, ще се почувства по-добре, в случай че смени мястото и заживее за известно време другаде “. Изпратил Юстиниан писма до всяко кътче на империята си, с цел да търси най-подходящото място за своята щерка.
След известно време получил предложение да заведе щерка си на място, намиращо се в подножието на планината, където имало топли минерални извори, небето било чисто и ясно, а селото, ситуирано там, блестяло с неподправена хубост. Харесал императорът тази земя и завел щерката си да живее там. След известно време тя се почувствала доста по-добре – изникнала усмивка на устните ѝ, изпълнила долината с радостните си песни.
В знак на признателност Юстиниан разпоредил да се построи на това място черква – нарекли я София, на името на императорската щерка. Години по-късно почнали да назовават и селището София, с името на църквата.
3. Загреб
Градът е създаден в средата на XIX век при сливането на два по-малки града, ситуирани на съседни хълмове – Каптол и Градец. По това време градът се развива доста и се разширява в южна посока. Именно тогава за първи път в историческите извори се споменава името Загреб.
Фонтанът Мандушевач, ситуиран на централния площад в остарялата част на Загреб, е в основата на легендата за произхода на името на града. И по този начин, на това място някого е имало извор. Рицар на кон, приближаващ от далечни земи, дълго се скитал в долината на планината, издигаща се до град Загреб. Уморен и жаден той стигнал до извора, където седяла красива млада жена на име Манда. Той бил толкоз отпаднал, че имал сили само да и каже: “MANDO, DUŠO, ZAGRABI VODE! ” (Манда, душко, гребни ми вода). От Zagrabi – Zagreb. А изворът е кръстен на девойката – Мандушевац.
Смята се, че това е станало някъде към 1094 година. До края на 19 век изворът в сърцето на града е бил източник на питейна вода, само че през 1898 година площадът е реконструиран и павиран, с което изворът е засипан. През 80-е години на 20-и век стартират ремонтни дейности по него и за изненада на всички се оказва, че изворът продължава да си съществува отдолу.
Макар, че на външен тип не е нещо изключително и в случай че има доста хора на площада, може и да го подминеш, този шадраван е емблематичен за столицата на Хърватия.
Има си и вярване, както на доста други места , че в случай че хвърлиш монета във фонтана, желанието ти ще се сбъдне . И друго – пиенето на вода от фонтана ти прави проклинание, такова че е невероятно да забравиш Загреб за останалата част от живота си. На празника на града, постоянно случката сред рицаря и девойката се разиграва с артисти при фонтана.
4. Будапеща
Само на 300 км от сърцето на Хърватия е унгарската столица Будапеща, наричана „ Дунавската перла “ поради нейната хубост и история. Градът е извънредно изящен и богат на забележителности. Будапеща е античен град. Наследник е на римския град Аквинку и се състои от две елементи – Буда (на западния бряг на река Дунав) и Пеща – на източния.
През 1873 година управата на тогавашните два града взима решение за обединяването им в един. И двата упорстват да бъдат доминантни в името и макар че в началото везните се накланят към Пещабуда, то в крайна сметка Будапеща е зачетено като по-благозвучно.
Интересна е историята за свързването на двете части. Мостът, който свързва Буда и Пеща, бил приключен през 1849 година. Версиите за повода за неговото строителство малко се разминават. Първата е, че бащата на рубрика, който е поръчал неговото построяване, е бил на смъртно легло, но графът не съумял да стигне на време до него за последно довиждане, тъй като през зимата река Дунав е доста рискова за пресичане с лодка. Тогава той се заклел пред майка си, че ще построи мост между двата бряга на реката, с цел да не се налага на никое друго семейство да преживява това.
Другата версия за строителството на моста не е толкова патетична и надалеч по-реално изглеждаща. Според нея графът имал любовница от другата страна на реката и желал да може да я посещава по-често и по-лесно.
За една от централните здания в града се носи многозначителна легенда, съгласно която към 50 години след гибелта на крал Стефан през 1038 година, неговите наследници отворили саркофага му, с цел да ревизират за някакво знамение. Те разкрили, че тялото на починалия държател било изчезнало като се изключи дясната му ръка. Крал Стефан бил канонизиран за светец а за неговата ръка се счита, че има чудотворни качества.
По-късно ръката на краля била открадната и няколко века обикаляла из Балканите и сменяла разнообразни притежатели, до момента в който най-после кралица Мария Тереза я връща на унгарския народ. Днес тя се съхранява в катедралата „ Свети Стефан “ и е показвана по време на годишното шествие в нейна чест, което се организира на 20 август.
5. Рим
Няма по какъв начин Рим да не участва. Според легендата жителите на „ Вечния град “ се считали за синове на Марс и Венера. Синът на троянеца Еней Юл Асканий основал град Алба Лонга в подножието на хълмовете, на юг от бъдещия Рим. В следствие неговия правоприемник бил свален от престола от своя брат Амулий, който умъртвил всичките му синове, а единствената щерка на царя направил весталка. Тя обаче забременяла от Марс и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива съгласно обичая. Бебетата поставил в една кошница, която пуснал в река Тибър.
Съдбата се намесва в този миг. За щастие кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, пристигнала на водопой, като чула рева на новородените, ги накърмила и по този начин ги запазила живи. Скоро бебетата били открити от пастир, който ги отгледал заедно със своята жена. Нарекли ги Ромул и Рем.
Когато близнаците възмъжали се завърнали в Алба Лонга, умъртвили Амулий и по този начин отмъстили за дядо си и майка си. След това те решили да основат град на мястото, където ги намерила вълчицата. Те се допитали до птиците и Ромул бил определен за цар, след което издигнали стените на града и се заклели да убият всеки, който премине през тях.
Рем, който бил нервиран от това, че брат му победил в разногласието и с цел да потвърди, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, правилен на дадената клетва, го умъртвил. Така били положени основите на „ Вечния град “.
Първите римляни вярвали, че пространството е благословено и предпазено от боговете. В началото популацията на Рим било малочислено и с цел да го усили, Ромул прибегнал до ловкост. Той провел обилен празник, на който поканил фамилиите на прилежащото племе. Когато гостите пристигнали с дамите и децата си, почнали разнообразни зрелищни игри, с които Ромул желал да отвлече вниманието им от същинската концепция – всеки римски младеж хванал за ръка госпожица и я отвел вкъщи си. След дълги борби, кръв и сълзи, Ромул сключил мир с племето и основали съюз, ръководен от двамата царе.
6. Прага
Прага е приказка, разказвана от всяка улица и всяка постройка. Зад всеки ъгъл дебне дълго съществуваща история, а въпросът за тяхната действителност от дълго време не интересува хората. Разходете се с нас из пражките легенди и техните домове.
Първата ни спирка е астрономическият часовник на „ Старое место “. Създаден през 15 век, той остава вечно обвързван с името на майстор Гануш, който го усъвършенствал и се грижел за него, а това било трудна задача, тъй като сходен механизъм не се срещал другаде в Европа.
Часовникът показва с изключение на часа, още и годината, месеца, деня, изгрева и залеза, лунния календар и знаците на зодиака. На всеки кръгъл час се разиграва същинско шоу – появяват се 12-те апостоли, следвани от Христос, който благославя хората, а едновременно с това фигурките на кулата изпълняват своя танц – гибелта бие камбаната, суетният се оглежда в едно огледало, а скъперникът подрънква кесията с парите си.
Някогашните членове на пражкото кметство се страхували, че Гануш ще сътвори и другаде сходно знамение и по тази причина наели хора да го ослепят. Раните на остарелия занаятчия не желали да зараснат и той помолил да го заведат до часовника за финален път. Там натиснал едно скрито лостче, което предиздвикало часовника да спре. Скоро Гануш починал, а изобретението му не тръгнало още цялостен век. Легендата твърди – до момента в който хората не помнят стореното на майстора зло.
7. Виена
В този град магията е във въздуха. Извън богатата история и впечатляващата архитектура, цветните здания и омайващите улици, това, с което безспорно свързваме столицата на Австрия, е „ Сахер “ – както тортата, по този начин и хотела. „ Сахер “ е успех на сетивата, който носи дълга история зад себе си.
Началото на историята за тортата се свързва с тогавашния министър на външните работи, който през 1832 година организирал огромен банкет и желал да порази гостите си с невероятен десерт. Именно тази задача той упълномощил на своите готвачи, но най-важният сред тях – сладкарят се разболял и единствено 16-годишният Франц Сахер се осмелил да поеме неговата задача по създаването на новия десерт. И съумял.
Не единствено графът и неговите посетители били възхитени, само че и кралското семейство. През 1848 година Сахер открива магазин за деликатеси, в който неговия специалитет, несъмнено, е популяризиралата се и отвън рамките на Виена торта. Години по-късно неговият наследник Едуард отворил хотел „ Сахер ”, който се трансформира в едно от популярните за европейската просвета – залите му постоянно са привличали светския и политически хайлайф на това време.
Хотелът остава отпечатък в стила и метода на живот. Жена му Анна Фукс – енергична и делова, тя трансформира хотела в средище на интересни хора. Впечатляваща е традицията, което тя подема – събира подписи от известната клиентела на хотела, които са избродирани върху покрива.Това продължава и до през днешния ден.
Неговият разцвет пристигнал при започване на XX век, но военните години бързо убиват това развие. Вторият напредък на хотела идва едва след Втората международна война, когато градските хотели се завръщат на законните си притежатели.
И до през днешния ден хотелът е един от най-изисканите в града. Още преди влизането ще ви посрещне статуетка на ангелче, което стои там повече от 250 години и е винаги заобиколено от букет червени рози. Нищо не се трансформира с изключение на цветята, които се сменят всеки ден, тъй като по този начин ги е обичала Анна Сахер.
Историята съвсем не стопира до тук. Един от внуците на Франц Сахер, който е бил лишен от наследство, евентуално от предпочитание за мъст продава популярната рецепта на сладкаря Демел, което води до съществени спорове.С лед дълги правосъдни разногласия по отношение на самата рецепта и нейната благосъстоятелност, патентът остава у фамилията на Франц.
Оригиналната торта се украсява единствено с един шоколадов медальон с щемпел “Hotel Sacher Wien ”, а рецептата ѝ се пази в сейф. Към днешна дата във Виена се създават над 300 000 торти годишно.
8. Амстердам
Нидерландия се слави със лалетата, каналите и своята либералност към всички човешки страсти и даже пороци, точно тъй като са човешки. Но зад всяко от тези неща стои история. Името на Амстердам идва от Амстел-дам – т.е. дига на канал Амстел.
Каналите опасват града като сребърни подкови, обърнати към морето. На всички е прочут казусът със сушата в Нидерландия , интересно е обаче решението. Полдерите , или завоюваната от индивида земя, се увеличила едвам през интервала ХV-ХІХ в. В помощ на индивида идват и мелниците, но не изпълнявайки своята естествена функционалност.
В Нидерландия мелниците са по същество помпени станции, отводняващи преградената от дига земя с помощта на вятъра. След това мястото се засипва с пясък, върху който се засажда трева. По този метод се основават пасищата за многобройните стада крави в страната, а тревата е постоянно тучна и зелена, поради все още избиващата по малко изпод вода.
Когато мястото пресъхне напълно, към този момент е готово за засаждане с артикули или за градеж. Нидерландия е „ най-велосипедната “ страна в света. Велосипедите са съвсем колкото лалетата, за чийто генезис предстрои да научите.
През 16-и век луковици от лалето се появили в градината в Лайден, която е най-старата ботаническа градина в Европа, с помощта на една загадка доставка. Името Tuliband значи на турски тюрбан, тъй като цветето прилича тюрбан и е пристигнало от Константинопол. Един вирус, който трансформира формата на цветята и придава нови цветове върху чашката им, е послужил за началото на лалеманията в Нидерландия.
Тези цветя, които към момента не били публикувани в страната, станали знак на лукс и тяхното наличие в градината на нидерландците било белег за високия статут на притежателите им в обществото. Лалето се издигнало в фетиш, в мярка за богатство. Богатството не се измервало в пари или парцели, а в лалета, а представяте ли си – една луковица се разменяла за къща, земя и животни, взети дружно или по различен метод казано – против 7 000 гулдена.
9. Париж
Човек е кадърен да се влюби единствено от въздуха, който витае в Париж. Историята, която виждат през днешния ден милионните гости на френската столица, е съхранена в здания и монументи, където се преплитат с легенди и митове, достигнали до нас през вековете. Зловещи, леко плашещи, само че и мощно завладяващи са тези от Париж.
Нека поемем по пътя на мистичното. Първият ни персонаж е призракът на Тюйлери. През 1564 година върху терен наоколо до Лувъра започва градежът на двореца Тюйлери по идея на кралица Катерина Медичи. На всички, живеещи в региона, било наредено да изоставен мястото. Не се подчинил само касапинът Жан, чиято касапница се намирала там. Тя наредила на един от своите придворни да го убие.
Според едната версия Катерина си отмъстила, защото касапинът разпространявал злонамерени клюки за кралската фамилия. Според втората той изпълнявал нейни поръчки и тя се страхувала, че знае прекомерно доста за активността ѝ. Преди да издъхне, касапинът споделил на своя палач, че ще се завърне и ще си отмъсти.
Така се родил Призракът на Тюйлери. Той се явявал на кралицата до гибелта ѝ, а тя в последна сметка отказала да живее в Тюйлери. През идващите епохи призракът се явявал и на Мария Антоанета, Наполеон и Луи XVIII, с цел да им предсказа гибелта. Според легендата той липсващ с опожаряването на двореца Тюйлери, изгорен през 1871 година.
Следващият, не по-малко злокобен облик е кървавият бръснар. Легендата споделя, че в края на XIV век в Париж живеел изключително добър сладкар, който се прочул със своите сладкиши, направени обаче по кървава рецепта, равносилна на закононарушение. Сладкарят живеел в съседство с бръснар (през тази ера бръснарите били и хирурзи), деляла ги единствено една стена.
През 1384 година двамата почнали изключително кървавото си начинание – бръснарят прерязвал гърлата на клиентите си, често бедни студенти, по-късно разчленявал телата и изпращал на своя комшия сладкар органите. В фамозните си сладкиши той слагал жива човешка плът. Дори и крал Шарл VI бил обожател на сладкишите.
Престъплението било разкрито години по-късно, когато кучето на една от жертвите се разлаяло пред работилницата на сладкаря. Двамата били изгорени живи в желязна клетка, а къщите им били сринати със земята.
10. Лисабон
Последен, само че не на последно място, е Лисабон. Разположен на седем ниски хълма край река Тижу, „ Градът на светлината “ споделя своята история посредством градските митове. Повечето източници сочат, че Лисабон е учреден от митичния воин Одисей по време на пътуванията му към Троя.
Столицата е известна с красива архитектура и цветно въодушевление, само че и с „ галериите “, ситуирани на всеки ъгъл на града. Уличното изкуство е станало част от духа на града и показва темперамента на популацията. Но по какъв начин се е наложило толкоз всеобщо?
Легендите приказват. Още маврите са донесли традицията за изобразяване по здания в Португалия, тъй като те са обичали да оцветят постройките си с арабски геометрични форми. 1755-а носи със себе си разрушителното земетресение, при което умират над 10 хиляди души и градът е съвсем премахнат.
Преди него локалната традиция е повелявала сградите да са в бяло, само че след тази катастрофа нацията се връща по-жадна за живот от всеки път. Хората са имали желание да възродят града, пазейки историята и пишейки нова. С нови сили те построяват цветния дух на слънчевата столица. Израз на това стават първо богаташките квартали, които започват да прибавят цвят към стените, плочките и улиците си.
Най-ранните графити са били отговор на бедняшките квартали на тази наклонност, пробвайки се да са в крайник с модата. Своят връх уличното изкуство доближава след военния прелом, който води до свалянето на диктатора Марсело Каетано и връща демокрацията в страната – така наречен Революция на карамфилите.
Оттогава графитите са изрази, посредством който населението оставя своя отпечатък по всички сгради в града и разнасят духа, който може да бъде усетен от всеки екскурзиант. Най-много такива има в средновековната част на града – Алфама, където има много изоставени здания. Уличната галерия е подкрепяна и насърчавана от местните управляващи. Вдъхновения, култура и страст!
И в случай че желаете да разгледате допустимо най-вече от този градски феномен, разходката с именития трамвай 28, който не е някакъв туристически мит, а действително настоящ – ще ти разкрие града в неговата цялостна светлина. Пробива си път през учудващо тесни и стръмни улички, а пасажерите са колоритна примес от локални и туристи.
