Канибализмът в Ленинград – една забранена история от архивите
Канибализмът е едно от доста познатите занимания в Русия. Малко след Гражданската война, страната е ударена от идната жестока ръфам – гладът. В разследване на него, случаите на канибализъм зачестват, само че това не пречи на управляващите да крият съществено всички вероятни закононарушения. Малцина са и хората, които могат да изнесат информацията и да описват какво се случва. Щетите по никакъв начин не са малко, можем да си спомним, че в миналото даже майката на Андрей Чикатило го съветвала да не излиза от вкъщи, тъй като може да бъде похитен от съседите. Впрочем и до през днешния ден се подозира, че точно те са умъртвили брат му.
Щом светът може да бъде толкоз злокобно място, не можем да чакаме друга орис за Андрей, който ще се трансформира в един от най-познатите серийни убийци на Съюз на съветските социалистически републики. През Втората Световна война можем да видим същата процедура в Ленинград. Дълги години след войната се отхвърля практиката на канибализъм, само че хората, които претърпяват този въоръжен световен спор описват една друга история. Гладът, студът и неналичието на всякаква вяра ще бъдат в основата за осъществяването на този специфичен акт.
В края на 90-те години стартират да се демонстрират и дневници на оживелите, а историите вътре могат умерено да се конкурират с някои от най-големите филми на ужасите. Александра Дьен и синът ѝ Владимир описват какво е представлявал живота по време на окупацията в Ленинград. Отначало почнали да горят кухненските шкафове, по-късно траяли с кухненската маса и имали топлота за към 22 дни. Когато и този запас се изчерпва, майката прибягва до фамилната библиотека. Първо изгаря немските класики, по-късно идва редът и на Шекспир, горят се книги като тези на Пушкин, а малко по-късно ревизират и какъв брой може да топли речта на Толстой.
Снимка: By RIA Novosti archive, image #888 / Vsevolod Tarasevich / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15579725
Мизерията се крие зад всеки ъгъл, а трите години на окупация принуждават безусловно всеки човек да намерения на какво е кадърен да оцелее. Бомбардировките са всеки ден, експанзията доближава нови висоти, само че към това би трябвало да прибавим и използването на едно по-жестоко средство – гладът. По калкулации на немските учени, за няколко седмици популацията ще стартира да се самоунищожава и на практика не са били доста надалеч от истината. Останали без храна, жителите почнали да практикуват канибализъм. Впрочем това е единствената неточност на нацистите, те в никакъв случай не подозирали, че хората ще бъдат подготвени на това безчовечие, само че няма да се предадат.
Три милиона души попадат в мъртвата хватка на немската войска и от тях към 1 милион души ще умрат. По калкулации можем да бъдем безапелационни, че жертвите в Ленинград са към 10 пъти повече, в сравнение с при хвърлянето на атомната бомба над Хирошима. Числото е равно и на гибелта на всички американски бойци. Защо обаче никой не знае какво се случва там, даже след толкоз доста години?
Политиката на Сталин не разрешава да се споделя истината, която може да урони престижа на новата империя. Никой няма право да споделя тайната. Впрочем едвам откакто Харисън Салисбъри прекарва към 25 години в проучване на руския списък и правене на редица изявленията, той написа книгата „ 900 дни “, където споделя същинската цена на успеха. Книгата му се появява на съветския пазар, освен това 6 месеца, откакто е умрял.
Снимка: By RIA Novosti archive, image #216 / Boris Kudoyarov / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18133951
През 1992 година се отваря комунистическият списък, който да потвърди, че в действителност Харисън е бил прав. По време на 3-те години, повече хора са били подготвени да убиват, с цел да вземат купоните за храна или просто да се възползват от човешкото месо. Ужасът от всичко това принуждава родителите да държат децата си затворени, тъй като по мрачно не са малко случаите на изчезнали деца. Според архивите, полицията в града е била мобилизирана, с цел да се бори с този нов тип престъпност. Според архивите, повече от 260 индивида са наказани и затворени, откакто са хванати да практикуват канибализъм. На фона на стотици хиляди жертви, хванатите не могат да влязат даже в линията на 1 %.
Най-интересното съгласно някои учени е фактът, че канибализмът се демонстрира точно в Ленинград, само че той надалеч не е единственият град в сходно тежко положение. Според анализите, следените зони не разрешават на този тип закононарушение да се прояви. Според архивите, дневните дажби били 125 грама самун, почти и толкоз сапун. Жителите били принуждавани да ядат безусловно всичко от семената на птички, до самите птички и да ловят плъхове и всевъзможни други същества. Според някои историци, хората били принуждавани да смъкват тапетите и да употребяват лепилото, което в миналото било набравено от картофи. Същото важало и за лепилото на книгите.
Варели кожени колани и куфарчета, с цел да създадат ядливо желе. Някои хора копаели дълго под завода със захар, с цел да стигнат до някаква заровени под отломките ресурси. Менюто на средностатистическия гражданин от Ленинград се комбинирало от 22 типа разнообразни ястия, които даже животно не би консумирало, само че в случай че цената е оцеляване, не можем да приказваме за усет. Някои учени почнали да извличат витамин C от боровите иглички, до момента в който други се опитвали да намерят тютюнев прахуляк във фабриките, като лазели най-вече във вентилацията, тъй като точно той съдържал толкоз нужния витамин B.
Онези, които умират от апетит, могат да се запишат в армията и надлежно да получават три пъти дневно самун. Въпросът е какъв брой тъкмо време ще може да се употребява храната. По време на сраженията, немските бойци забиват филии самун и ги нанизват на байонетите си, хвърлят ги сред окопите и чакат някой подпамен да излезе от своето скривалище. Практически ловели хора на трохи самун и надлежно всеки, който се подмами, бива отстрелян, освен това доста бързо.
Заглавна фотография: By Pages of a diary written by Tanya (in the public domain because Tanya did not work during the War), photocopy and page order don’t produce a new copyright. Photo of Tanya (in the upper right corner) is also in the public domain (see the appropriate picture) – from world-war.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=111392
