С какво най-често е замърсено Черно море?
Кампанията за „ Черно море, свободно от пластмаса “ ще продължи и през 2019 година, безапелационни са сърфистите, минали от Дуранкулак до Резово по море за 3 дни през септември
Най-често следените плаващи боклуци в Черно море са пластмасовите. Това удостовери проучване, извършено сред 18 и 27 септември под управлението на доктор Димитър Беров. Той беше един от двамата морски биолози, които придружиха с моторна лодка сърфистите Илияна Стоилова и Йоан Колев, от сърф учебно заведение Акаша по време на тяхното предизвикателство WIND2WIN.
В началото на септември двамата сърфисти минаха със силата напразно 300-километровото разстояние сред Дуранкулак и Резово за 3 дни и общо 24 часа и 15 минути, прекарани на вода. WIND2WIN e първото пресичане на източната граница на България с уиндсърф и съставлява същинско тестване за тялото и духа. Целта на предизвикването беше да се притегли внимание върху идеята „ Черно море – свободно от пластмаса “.
„ Проблемът със замърсяването на Черно море с пластмаса е относително нов и едва изследван. При проучвания от лятото на 2017 година установихме, че микропластмасите във водите му са не са по-малко от тези в Световния океан. Знаехме, че има такова замърсяване, само че нямахме визия, че е чак в такива мащаби “, прибавя доктор Димитър Беров. Целта на екипа от учени е да продължи проучванията на плаващите пластмаси от последните години.
При наблюденията сред 18 и 27 септември 2018 година в крайбрежните води се откриват доста по-малко плаващи боклуци, в сравнение с при предходното проучване, извършено през август 2017 година За сметка на това пък биолозите следиха увеличени количества пластмасови предмети, отсрочени по плажове и скални крайбрежия, от което може да се заключи, че нормалните находки в намерено море са превозени до брега от мощните ветрове и неспокойствие с посока към българския бряг на Черно море, присъщи за месец септември.
Според редица модерни проучвания пластмасите са отпадъците, които най-трудно се разграждат. През лятото главните замърсители по нашите плажове са предмети за еднократна приложимост, оставени или изхвърлени от туристи, които попадат и в морските води – бутилки, капачки, найлонови пликове и други артикули от бита ни – фасове, пластмасови чаши и опаковки. (European Environmental Agency – Marine LitterWatch Data. Community: Independent / Black Sea NGO Network)
Водосборният басейн на Черно море обгръща 22 страни. Само от Дунав годишно в него попадат 11.6 милиарда пластмасови предмети по-големи от 5 мм, чието общо тегло възлиза на 532.4 тона (Van der Wal et al. 2015:51). Към тях се прибавят още 2.17 милиарда микропластмасови частици под 5 милиметра година (Van der Wal et al. 2015:51) като в последна сметка 85% от всички морски боклуци попаднали по българските плажове нашата акватория са от пластмаса.(A. Simeonova et al. 2017:112)
Според прогнозите 70% от морските боклуци се утаяват на дъното, 15% остават да плават в морския дирек или на морската повърхнина, а 15% стигат до крайбрежието. (OSPAR Commission 2007:13).
Как можем да помогнем за справяне с казуса?
Желаещите да оказват помощ за наблюденията на крайбрежните води и Черноморските плажове могат да „ осиновят “ плаж по българското крайбрежие и да провеждат мониторинг на замърсяването с боклуци по него, изяснява доктор Димитър Беров от екипа на WIND2WIN. Полезно за задачата е приложението Marine Litter Watch на Европейската организация по околната среда (EEA).
Други благоприятни условия са присъединяване с доброволчески труд в акциите за разчистване и наблюдаване на замърсяването на българското крайбрежие, както и опознаването на казуса и признатите ограничения за мониторинг в България и Европейски Съюз и настояването по скоро да се одобряват промени в законодателството, които да лимитират използването на пластмасови артикули за еднократна приложимост.
Усилията на сърфистите от Акаша и екипа на WIND2WIN в акцията „ Черно море, свободно от пластмаса “ ще продължи и през идната 2019 година година с разнообразни начинания, които занапред следва да бъдат оповестени. Очаква се при започване на 2019 година да бъде подготвен и документалният филм, проследяващ целия ход на предизвикването и дейностите на изследователския екип.
Най-често следените плаващи боклуци в Черно море са пластмасовите. Това удостовери проучване, извършено сред 18 и 27 септември под управлението на доктор Димитър Беров. Той беше един от двамата морски биолози, които придружиха с моторна лодка сърфистите Илияна Стоилова и Йоан Колев, от сърф учебно заведение Акаша по време на тяхното предизвикателство WIND2WIN.
В началото на септември двамата сърфисти минаха със силата напразно 300-километровото разстояние сред Дуранкулак и Резово за 3 дни и общо 24 часа и 15 минути, прекарани на вода. WIND2WIN e първото пресичане на източната граница на България с уиндсърф и съставлява същинско тестване за тялото и духа. Целта на предизвикването беше да се притегли внимание върху идеята „ Черно море – свободно от пластмаса “.
„ Проблемът със замърсяването на Черно море с пластмаса е относително нов и едва изследван. При проучвания от лятото на 2017 година установихме, че микропластмасите във водите му са не са по-малко от тези в Световния океан. Знаехме, че има такова замърсяване, само че нямахме визия, че е чак в такива мащаби “, прибавя доктор Димитър Беров. Целта на екипа от учени е да продължи проучванията на плаващите пластмаси от последните години.
При наблюденията сред 18 и 27 септември 2018 година в крайбрежните води се откриват доста по-малко плаващи боклуци, в сравнение с при предходното проучване, извършено през август 2017 година За сметка на това пък биолозите следиха увеличени количества пластмасови предмети, отсрочени по плажове и скални крайбрежия, от което може да се заключи, че нормалните находки в намерено море са превозени до брега от мощните ветрове и неспокойствие с посока към българския бряг на Черно море, присъщи за месец септември.
Според редица модерни проучвания пластмасите са отпадъците, които най-трудно се разграждат. През лятото главните замърсители по нашите плажове са предмети за еднократна приложимост, оставени или изхвърлени от туристи, които попадат и в морските води – бутилки, капачки, найлонови пликове и други артикули от бита ни – фасове, пластмасови чаши и опаковки. (European Environmental Agency – Marine LitterWatch Data. Community: Independent / Black Sea NGO Network)
Водосборният басейн на Черно море обгръща 22 страни. Само от Дунав годишно в него попадат 11.6 милиарда пластмасови предмети по-големи от 5 мм, чието общо тегло възлиза на 532.4 тона (Van der Wal et al. 2015:51). Към тях се прибавят още 2.17 милиарда микропластмасови частици под 5 милиметра година (Van der Wal et al. 2015:51) като в последна сметка 85% от всички морски боклуци попаднали по българските плажове нашата акватория са от пластмаса.(A. Simeonova et al. 2017:112)
Според прогнозите 70% от морските боклуци се утаяват на дъното, 15% остават да плават в морския дирек или на морската повърхнина, а 15% стигат до крайбрежието. (OSPAR Commission 2007:13).
Как можем да помогнем за справяне с казуса?
Желаещите да оказват помощ за наблюденията на крайбрежните води и Черноморските плажове могат да „ осиновят “ плаж по българското крайбрежие и да провеждат мониторинг на замърсяването с боклуци по него, изяснява доктор Димитър Беров от екипа на WIND2WIN. Полезно за задачата е приложението Marine Litter Watch на Европейската организация по околната среда (EEA).
Други благоприятни условия са присъединяване с доброволчески труд в акциите за разчистване и наблюдаване на замърсяването на българското крайбрежие, както и опознаването на казуса и признатите ограничения за мониторинг в България и Европейски Съюз и настояването по скоро да се одобряват промени в законодателството, които да лимитират използването на пластмасови артикули за еднократна приложимост.
Усилията на сърфистите от Акаша и екипа на WIND2WIN в акцията „ Черно море, свободно от пластмаса “ ще продължи и през идната 2019 година година с разнообразни начинания, които занапред следва да бъдат оповестени. Очаква се при започване на 2019 година да бъде подготвен и документалният филм, проследяващ целия ход на предизвикването и дейностите на изследователския екип.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ