Откровеният нацизъм на Възраждане
Калин Янакиев,
След две случки през предходната седмица мога с цялостно съображение да дефинира като нацизъм политическото държание на деятелите на „ Възраждане “. И не, с това не им притурям „ несправедливо висок растеж “. По създание те към момента са жалки, само че възмутителна е към този момент безусловно откровената им реплика на нацисткото държание от средата на 30-те години на предишния век в Хитлерова Германия. Възмутително е и отсъствието на реакция (пак както в тези години) от страна на така наречен ни „ национални медии “ и (дали не умишлено) несъответстващото държание на българската полиция по отношение на възражданските „ изцепки “. Именно тъй като обществото ни остана на практика неосведомено за въпросните две случки, ще опиша през днешния ден за тях, като очертая и по-широкия подтекст, в който съгласно мен те се вместиха.
Първо за този подтекст.
Известно е, че незабавно откакто стана ясно, че актуалното държавно управление с мандата на ДБ-ПП ще бъде гласувано от болшинството в 49 Народно събрание, групата на „ Възраждане “ се закани, че ще провежда всеобща блокада на постройката на Парламента и дори ще нахлуе в нея, с цел да разгони това „ небългарско “ национално посланичество и да осуети „ опита за пълзящ държавен прелом, проведен от американското посолство у нас “. Изцяло съгласно топосите на съветския нацизъм затова, бяха обединени в едно образцовият „ външен зложелател “ – „ целокупният Запад “ и служещият му „ вътрешен зложелател “ – нашенските „ либерали “ (ПП, Демократична България и… ти да видиш – ГЕРБ). Там е работата обаче, че в деня на гласуването на новото държавно управление „ революционерите “ от „ Възраждане “ съумяха да съберат пред Парламента около… 50-60 индивида, които откакто послушаха от гръмогласните си озвучителни уредби „ О, майко моя, Рòдино милà, зѐмя си красна, райска градинà “ и тем сходна романтика от края на ХІХ в., позорно се разотидоха, наводнявайки обществените мрежи с манипулирани фрагменти от „ грандиозния си митинг “.
Очевидно травмирани от жалката си акция (но и даващи си сметка, че заканвайки се с „ гражданска война “, за която нямат сили, рискуват да станат за посмешище) същите свикаха четири дни след първото си крушение – в събота, когато в Парламента няма жив човек –
нов „ величествен протест “
като този път взеха решение да докарат и „ почитателите “ си от провинцията. Поне три пъти отивах до площада, с цел да видя с очите си въпросния митинг (отново гръмогласно озвучен) и потвърждавам от първа ръка, че в „ най-хубавите “ си моменти той съумя да запълни… половината от централния площад пред паметника на „ Цар Освободител “ (зад него имаше непрекъснато придвижване на отиващите „ да си напазаруват “ патриотични пришълци). След час-два с звук, тъпани и песни върволицата дефилира по „ Царя “ към Министерския съвет и… отново се разотиде. Това беше „ революцията “. Винаги съм твърдял, че същински огромни, трагични площадни прояви в България са способни да реализират единствено демократичните жители (т.нар. „ жълтопаветници “ и „ умнокрасиви “).
И ето: по здрач, в същия съботен ден, след жалкото крушение на заканите им възражданците направиха двете акции, за които загатнах първоначално. Група от дузина бабаити – всичките с черни (разбира се) тениски с надпис „ Възраждане “ се насочат към кино „ Одеон “, с цел да провалят по хулигански метод прожекцията на кино лентата „ Близо “ на режисьора Лукас Донт, наклеветен, явно от някои от необразованите им душеприказчици за „ гейски “, „ педофилски “ и така нататък Тук няма да се спирам на цялостната неплатежоспособност на въпросните обвинявания към този сериозен, драматичен, превъзходен филм, който е надалеч над интелектуалния потенциал на „ шпицкомандите “.[1] Ще кажа обаче, че всъщност със съдействието на органите на реда и макар напъните на чиновниците в киното и правилно снабдилите се с билети за прожекцията жители „ щурмовият отряд “ на черноризците съумява да влезе в салона, стартира да крещи, да се заканва и… проваля набеденото за „ извратено изкуство “ културно събитие. Да, точно в духа на нацистките борци за Kulturkampf от 30-те години на ХХ век в Хитлерова Германия, които редовно саботират по същия метод изявите на (тогава) „ разложителното еврейско изкуство “. Повтарям, извиканата полиция не просто не попречва, а спомага на хулиганите да влязат в салона и да създадат абсурда си.
На път за тази своя акция обаче „ щурмовите “ бабаити се стопират и пред дребен магазин за бира на ул. „ Граф Игнатиев “– доста добре прочут на мен персонално, тъй като от него постоянно си закупувам за у дома чудесна немска бира (асортиментът в магазина е извънредно богат). Спират се или по-скоро вършат опит да нахлуят в него и да извършат вътре разгром. Казвам разгром, тъй като – както се пробваха да ни убеждават по-късно техните тролски бранители в обществените мрежи – били „ провокирани “ от табела с надпис „ На последователи на „ Възраждане “ не продаваме “. А това, видиш ли,
било „ дискриминация на политическа основа “.
На попадналите на въпросната отбрана в обществените мрежи ще кажа, че да, онази вечер на витрината на магазина фактически е имало табела с подобен надпис. Само че тя си има предистория, за която „ бранителите “ не ни осведомяват. А тя е, че ден-два по-рано в същия магазин нахлуват други възражданци и подвигат скандал, че по стените в магазина имало окачени, видиш ли, „ задгранични флагове “. Заканват се, заплашват и разпореждат тия флагове да се смъкват и да се заменят единствено с български трибагреници. С други думи в онази вечер шпицкомандата на „ Възраждане “ се стопира при магазина не тъй като е „ провокирана “ (според мен от изцяло оправдания надпис), а тъй като той към този момент е „ умишлен “ от „ родолюбците “. Този път има съвсем конфликт и – става известно – бабаитите (видяхме ги на фотография в обществените мрежи) са водени от народен представител от „ Възраждане “, размахващ на притежателите депутатската си карта и напиращ да вкара бандата си в магазина. И тук е извикана полиция, погромът се разминава, но… депутатът и бабаитите са пуснати да продължат пътя си и значи точно от там те отиват в кино „ Одеон “, където, водени от депутата (не запомних името му – с „ плюнко-метните “ доближени на Костадинов не мога да затормозявам паметта си) провалят прожекцията.
И ето: тук идва най-главното. На идната заран витрината на „ космополитния “ магазин осъмва с изрисувана върху нея… шестолъчна еврейска звезда и надпис (на латиница, прочее необразовано изписан) „ Евреи “. Тоест безусловно тъкмо като през 30-те години в нацистка Германия. И, забележете, умишлено и искрено направено, с цел да е точно по този начин, както е било в нацистка Германия. С две думи: шпицкомандата на „ Възраждане “ (която без подозрение е създател на изображението и надписа на витрината) искрено декларира на притежателя (а и на всички нас) „ ние сме нацисти, ние вършим и ще вършим същото като нацистите; за нас пък вие сте същото, което са били евреите за хората на Хитлер. “
Пак ще повторя:
„ партизаните “ на Костадинов не ме тормозят като действителна мощ
Именно по тази причина първоначално срещнах читателите с подтекста, в който се разполагат описаните от мен две случки. Потресен съм обаче от отсъствието на реакция във връзка с към този момент искрено декларирания нацизъм на деятелите на „ Възраждане “. Защото знаете ли по какъв начин е реагирала полицията на шестолъчната звезда и надписа „ Евреи “? На другия ден е поискала писмени пояснения за случилото се от… продавачката в „ белязания “ магазин. Въобще не съм чул да е потърсила бабаитите, вдигнали свадите предходната вечер (макар муцуните им да ги има на снимка), изобщо не съм чул да се е поинтересувала от предвождалия ги народен представител. Тоест: не е реагирала изобщо. А знаете ли пък каква е реакцията (към днешна дата) на така наречен „ национални медии “ – и на шестолъчната звезда, и на провалената прожекция в кино „ Одеон “? Практически никаква. Публикация за случката в магазина прочетох в Offnews, а по-късно и двете случки се разшумяха в обществените мрежи и в някои частни блогове. По Българска национална телевизия, БНР, БТВ, в „ обичаните на народа “ вестници „ 24 часа “, „ Труд “ и т. под. обаче ни осведомяваха за следващите „ пътно-транспортни катастрофи “ и непадащата цена на краставиците. Единствено в Нова ТВ взеха решение да поканят за случая с витрината да разкаже… продавачката в магазина, предупреждавайки я обаче, че против нея ще дадат глас и на „ другата позиция “. Питам се коя „ друга позиция “? На рисувачите на шестолъчки, на „ имащия право на отговор “ български нацизъм? Очевидно той към този момент е узаконен в България. Не съм наблюдавал „ конфликта “ на въпросните гледни точки и нямам желание да го върша. Ще прикани обаче българската прокуратура (ако изобщо я има, в случай че не се е разпуснала след свалянето на Гешев), ще прикани новия министър на вътрешните работи, еврейската организация „ Шалом “ и други публични организации да изискат отговор от „ парламентарно показаната “ партия „ Възраждане “ дали в нейната политическа тактичност към този момент влизат акциите посредством „ шпицкоманди “, саботирането на прояви на „ извратеното изкуство “, расовото пречистване от иудеи, либерали и т. под. И да ѝ извърнат внимание, че всички тези „ тактики “ и през днешния ден са инкриминирани от закона и подлежат на правосъдно гонене.
А настрана от това ще попитам будното ни поданство: не ви ли се коства, че все по-скандалните безобразия на възражданците в последно време дискретно се толерират, с цел да бъдем (панически) тласнати към избора на… „ по-малкото зло “ – да вземем за пример на „ въпреки всичко по-прозападния “ русофил Радев, на „ въпреки всичко добре признатия “ от европейските консерватори Гешев (ако на следващия ден реши да направи партия). Защото актуалният български криптофашизъм към този момент има доста, извънредно доста лица и е в нахлуване – изцяло обяснимо прочее, доколкото един от световните полюси в наши дни е нацистка Русия, а тя – въпреки да се проваля на бойното поле в Украйна – мощно се старае в „ идейната сфера “.
След две случки през предходната седмица мога с цялостно съображение да дефинира като нацизъм политическото държание на деятелите на „ Възраждане “. И не, с това не им притурям „ несправедливо висок растеж “. По създание те към момента са жалки, само че възмутителна е към този момент безусловно откровената им реплика на нацисткото държание от средата на 30-те години на предишния век в Хитлерова Германия. Възмутително е и отсъствието на реакция (пак както в тези години) от страна на така наречен ни „ национални медии “ и (дали не умишлено) несъответстващото държание на българската полиция по отношение на възражданските „ изцепки “. Именно тъй като обществото ни остана на практика неосведомено за въпросните две случки, ще опиша през днешния ден за тях, като очертая и по-широкия подтекст, в който съгласно мен те се вместиха.
Първо за този подтекст.
Известно е, че незабавно откакто стана ясно, че актуалното държавно управление с мандата на ДБ-ПП ще бъде гласувано от болшинството в 49 Народно събрание, групата на „ Възраждане “ се закани, че ще провежда всеобща блокада на постройката на Парламента и дори ще нахлуе в нея, с цел да разгони това „ небългарско “ национално посланичество и да осуети „ опита за пълзящ държавен прелом, проведен от американското посолство у нас “. Изцяло съгласно топосите на съветския нацизъм затова, бяха обединени в едно образцовият „ външен зложелател “ – „ целокупният Запад “ и служещият му „ вътрешен зложелател “ – нашенските „ либерали “ (ПП, Демократична България и… ти да видиш – ГЕРБ). Там е работата обаче, че в деня на гласуването на новото държавно управление „ революционерите “ от „ Възраждане “ съумяха да съберат пред Парламента около… 50-60 индивида, които откакто послушаха от гръмогласните си озвучителни уредби „ О, майко моя, Рòдино милà, зѐмя си красна, райска градинà “ и тем сходна романтика от края на ХІХ в., позорно се разотидоха, наводнявайки обществените мрежи с манипулирани фрагменти от „ грандиозния си митинг “.
Очевидно травмирани от жалката си акция (но и даващи си сметка, че заканвайки се с „ гражданска война “, за която нямат сили, рискуват да станат за посмешище) същите свикаха четири дни след първото си крушение – в събота, когато в Парламента няма жив човек –
нов „ величествен протест “
като този път взеха решение да докарат и „ почитателите “ си от провинцията. Поне три пъти отивах до площада, с цел да видя с очите си въпросния митинг (отново гръмогласно озвучен) и потвърждавам от първа ръка, че в „ най-хубавите “ си моменти той съумя да запълни… половината от централния площад пред паметника на „ Цар Освободител “ (зад него имаше непрекъснато придвижване на отиващите „ да си напазаруват “ патриотични пришълци). След час-два с звук, тъпани и песни върволицата дефилира по „ Царя “ към Министерския съвет и… отново се разотиде. Това беше „ революцията “. Винаги съм твърдял, че същински огромни, трагични площадни прояви в България са способни да реализират единствено демократичните жители (т.нар. „ жълтопаветници “ и „ умнокрасиви “).
И ето: по здрач, в същия съботен ден, след жалкото крушение на заканите им възражданците направиха двете акции, за които загатнах първоначално. Група от дузина бабаити – всичките с черни (разбира се) тениски с надпис „ Възраждане “ се насочат към кино „ Одеон “, с цел да провалят по хулигански метод прожекцията на кино лентата „ Близо “ на режисьора Лукас Донт, наклеветен, явно от някои от необразованите им душеприказчици за „ гейски “, „ педофилски “ и така нататък Тук няма да се спирам на цялостната неплатежоспособност на въпросните обвинявания към този сериозен, драматичен, превъзходен филм, който е надалеч над интелектуалния потенциал на „ шпицкомандите “.[1] Ще кажа обаче, че всъщност със съдействието на органите на реда и макар напъните на чиновниците в киното и правилно снабдилите се с билети за прожекцията жители „ щурмовият отряд “ на черноризците съумява да влезе в салона, стартира да крещи, да се заканва и… проваля набеденото за „ извратено изкуство “ културно събитие. Да, точно в духа на нацистките борци за Kulturkampf от 30-те години на ХХ век в Хитлерова Германия, които редовно саботират по същия метод изявите на (тогава) „ разложителното еврейско изкуство “. Повтарям, извиканата полиция не просто не попречва, а спомага на хулиганите да влязат в салона и да създадат абсурда си.
На път за тази своя акция обаче „ щурмовите “ бабаити се стопират и пред дребен магазин за бира на ул. „ Граф Игнатиев “– доста добре прочут на мен персонално, тъй като от него постоянно си закупувам за у дома чудесна немска бира (асортиментът в магазина е извънредно богат). Спират се или по-скоро вършат опит да нахлуят в него и да извършат вътре разгром. Казвам разгром, тъй като – както се пробваха да ни убеждават по-късно техните тролски бранители в обществените мрежи – били „ провокирани “ от табела с надпис „ На последователи на „ Възраждане “ не продаваме “. А това, видиш ли,
било „ дискриминация на политическа основа “.
На попадналите на въпросната отбрана в обществените мрежи ще кажа, че да, онази вечер на витрината на магазина фактически е имало табела с подобен надпис. Само че тя си има предистория, за която „ бранителите “ не ни осведомяват. А тя е, че ден-два по-рано в същия магазин нахлуват други възражданци и подвигат скандал, че по стените в магазина имало окачени, видиш ли, „ задгранични флагове “. Заканват се, заплашват и разпореждат тия флагове да се смъкват и да се заменят единствено с български трибагреници. С други думи в онази вечер шпицкомандата на „ Възраждане “ се стопира при магазина не тъй като е „ провокирана “ (според мен от изцяло оправдания надпис), а тъй като той към този момент е „ умишлен “ от „ родолюбците “. Този път има съвсем конфликт и – става известно – бабаитите (видяхме ги на фотография в обществените мрежи) са водени от народен представител от „ Възраждане “, размахващ на притежателите депутатската си карта и напиращ да вкара бандата си в магазина. И тук е извикана полиция, погромът се разминава, но… депутатът и бабаитите са пуснати да продължат пътя си и значи точно от там те отиват в кино „ Одеон “, където, водени от депутата (не запомних името му – с „ плюнко-метните “ доближени на Костадинов не мога да затормозявам паметта си) провалят прожекцията.
И ето: тук идва най-главното. На идната заран витрината на „ космополитния “ магазин осъмва с изрисувана върху нея… шестолъчна еврейска звезда и надпис (на латиница, прочее необразовано изписан) „ Евреи “. Тоест безусловно тъкмо като през 30-те години в нацистка Германия. И, забележете, умишлено и искрено направено, с цел да е точно по този начин, както е било в нацистка Германия. С две думи: шпицкомандата на „ Възраждане “ (която без подозрение е създател на изображението и надписа на витрината) искрено декларира на притежателя (а и на всички нас) „ ние сме нацисти, ние вършим и ще вършим същото като нацистите; за нас пък вие сте същото, което са били евреите за хората на Хитлер. “
Пак ще повторя:
„ партизаните “ на Костадинов не ме тормозят като действителна мощ
Именно по тази причина първоначално срещнах читателите с подтекста, в който се разполагат описаните от мен две случки. Потресен съм обаче от отсъствието на реакция във връзка с към този момент искрено декларирания нацизъм на деятелите на „ Възраждане “. Защото знаете ли по какъв начин е реагирала полицията на шестолъчната звезда и надписа „ Евреи “? На другия ден е поискала писмени пояснения за случилото се от… продавачката в „ белязания “ магазин. Въобще не съм чул да е потърсила бабаитите, вдигнали свадите предходната вечер (макар муцуните им да ги има на снимка), изобщо не съм чул да се е поинтересувала от предвождалия ги народен представител. Тоест: не е реагирала изобщо. А знаете ли пък каква е реакцията (към днешна дата) на така наречен „ национални медии “ – и на шестолъчната звезда, и на провалената прожекция в кино „ Одеон “? Практически никаква. Публикация за случката в магазина прочетох в Offnews, а по-късно и двете случки се разшумяха в обществените мрежи и в някои частни блогове. По Българска национална телевизия, БНР, БТВ, в „ обичаните на народа “ вестници „ 24 часа “, „ Труд “ и т. под. обаче ни осведомяваха за следващите „ пътно-транспортни катастрофи “ и непадащата цена на краставиците. Единствено в Нова ТВ взеха решение да поканят за случая с витрината да разкаже… продавачката в магазина, предупреждавайки я обаче, че против нея ще дадат глас и на „ другата позиция “. Питам се коя „ друга позиция “? На рисувачите на шестолъчки, на „ имащия право на отговор “ български нацизъм? Очевидно той към този момент е узаконен в България. Не съм наблюдавал „ конфликта “ на въпросните гледни точки и нямам желание да го върша. Ще прикани обаче българската прокуратура (ако изобщо я има, в случай че не се е разпуснала след свалянето на Гешев), ще прикани новия министър на вътрешните работи, еврейската организация „ Шалом “ и други публични организации да изискат отговор от „ парламентарно показаната “ партия „ Възраждане “ дали в нейната политическа тактичност към този момент влизат акциите посредством „ шпицкоманди “, саботирането на прояви на „ извратеното изкуство “, расовото пречистване от иудеи, либерали и т. под. И да ѝ извърнат внимание, че всички тези „ тактики “ и през днешния ден са инкриминирани от закона и подлежат на правосъдно гонене.
А настрана от това ще попитам будното ни поданство: не ви ли се коства, че все по-скандалните безобразия на възражданците в последно време дискретно се толерират, с цел да бъдем (панически) тласнати към избора на… „ по-малкото зло “ – да вземем за пример на „ въпреки всичко по-прозападния “ русофил Радев, на „ въпреки всичко добре признатия “ от европейските консерватори Гешев (ако на следващия ден реши да направи партия). Защото актуалният български криптофашизъм към този момент има доста, извънредно доста лица и е в нахлуване – изцяло обяснимо прочее, доколкото един от световните полюси в наши дни е нацистка Русия, а тя – въпреки да се проваля на бойното поле в Украйна – мощно се старае в „ идейната сфера “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ