Българо-руският политически инженеринг - от царя и пъдаря до наши дни
Калин Манолов,
Преди пет години написах къс коментар върху пост на другар във Facebook:
„ Кампанията либералите да бъда оповестени за комунисти е част от тактика комунистите да бъдат оповестени за консерватори. А задачата е ГЕРБ и Българска социалистическа партия да ръководят намерено дружно. Три института трета година работят за нея – за дясна политика, за съвременна политика и за стопански прогрес. Пътем събират поддръжка от МКК и БЛО. Тук няма грам идеология “.
Вярно е. Но върху главата ми се изсипа огън и жупел.
Сега ще напиша тъкмо противоположното – част от упоменатата тактика е да изкарат всички комунисти либерали. И отново ще е правилно. Очаквам още повече огън и жупел.
Не ми се нагазва в дълбоки и мътни идеологически води, само че въпреки всичко няколко къси терминологични разяснения на понятията са нужни.
Какво е (нео)консерватизъм?
Това не е класическата анти-егалитарна, аристократична, анти-етатистка идеологическа мощ (защото философска система консерватизмът в никакъв случай не е бил) на Едмънд Бърк. Днес консерватизмът е придвижване на културално-консервативни етатисти. Тоест, дясна социалдемокрация.
Какво е (нео)либерализъм?
Това не е „ преобладаващата световна идеология, експериментирана първо от Пиночет в Чили след 1973 година, и наложена на света от Рейгън и Тачър през 80-те години, която довела до неравенства, непознати в международната история “. Терминът „ неолиберализъм “ бе изобретен през 1938 от немския икономист и социолог Александър Рюстов, който е склонен с марксистите и социалистите, че капитализмът е неплатежоспособен и би трябвало да бъде отритнат, само че търси самобитен „ трети път “ сред свободното демократично и марксисткото колективистко общество. Днес либерализмът пази всевъзможни „ малцинствени “ права за сметка на неотменимите живот, независимост и благосъстоятелност, които са сърцевината му от Джон Лок насам. Тоест, е лява социалдемокрация.
Припознавате ли в двете описания ГЕРБ и Българска социалистическа партия – социализъм с повече или по-малко лед? Сложен на едно и също пиво, което се назовава „ етатизъм “?
Между етатизмите има „ кардинална разлика “ колкото сред левия и десния ви крайник. „ Либералите “ желаят да прокарат етатизма на обществената страна малко по малко, посредством съответни ограничения, увеличаващи експоненциално властта на държавното управление. Целта на „ консерваторите “ е единствено да бавят процеса, не да го предотвратят.
Толкова за идеологията и цялостната ѝ липса в българската политика. Какво политинженерство обаче имам поради?
Среди от ГЕРБ дружно със свои сътрудници от Българска социалистическа партия под напън от Москва от години вършат систематични опити да трансфорат някогашната комунистическа партия Българска социалистическа партия в допустим съдружен сътрудник на сегашната комунистическа партия ГЕРБ. По един оптимално сложен метод обаче, натрапен от потребността да не бъдат отблъснати обичайните гласоподаватели на Българска социалистическа партия. За задачата трябваше видимо да се резервира опозиционния ѝ темперамент, и чак след това екскомунистите да бъдат маркетирани като неолиберали. Според мен повече им подхожда „ неоконсерватори “, само че както писах нагоре, особена разлика няма. Българска социалистическа партия беше залитнала по социал-либерализма по времето на Станишев, каръщисвайки се с Движение за права и свободи, та демократичната ро(к)ля преди пет години щеше да ѝ е по размер. Сега облеклото е консервативно костюмче, а екскомунистите се самоопределят като обществени консерватори.
Преди пет години консервативният костюм го беше нахлузил ГЕРБ. Той, както се поставя, беше в три елементи: сако християнство, жилетка национализъм, панталони капитализъм. ГЕРБ облече сакото като расо, „ Патриотите “ се напъхаха с охкане в жилетката, с цел да може в двупартийния модел да бъде вкаран и комфортен балансьор. В панталоните още няма никой.
След като „ консерватизъм “ и “либерализъм ” бяха превърнати в мъгляви, недефинирани и разтегливи понятия, които могат да бъдат използвани по този начин, че да значат всичко за всеки, „ кливиджът “, т.е. политическият разлом в България, бе
трансформиран от „ леви – десни “, в „ консерватори-либералию “
В изявление от 12 октомври 2017 пред тогавашната директорка на Института за дясна политика Ирена Тодорова установи: „ Тогава (при основаването на института през 2013) демократичните политолози нарекоха тази догадка нелепост, а през днешния ден тя е общопризната и никой не е в положение да опише политическите процеси, без да я употребява. Включително и тогавашните ѝ критици “.
Вдъхновявани от „ нелибералната народна власт “ на Путин, Орбан, Качински и сие, българо-руските политически инженери желаят да запазят свободния пазар, т.е. икономическата независимост, само че да унищожат политическата независимост. Това няма по какъв начин да стане. Затова политинженерите маскират марксизма като консерватизъм.
Каква е крайната цел на това политическо инженерство? Чисто и просто като къпан полицай: в страната да останат две огромни партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, които да ръководят дружно или да се сменят във властта.
Тази цел сама по себе си не е загадка, само че очевидно е „ за служебно прилагане “, откакто разбуни толкоз духове. Нейн знаменосец е замисленият през 2013 година като „ мост сред ГЕРБ и Реформаторския блок “ Институт за дясна политика. Ръководителите му, които станаха я министър, я заместник-министър, я изпълнителен шеф на Регионалния център на ЮНЕСКО в София, не криеха упоритостта си да ръководят процеси, „ които ще бъдат от значително значение за българската политическа система през идващите години “. В от 5 май 2015 се установи оформянето на либерално-консервативен разлом, който „ …все повече измества обичайния кливидж на прехода, който се водеше по оста комунизъм-антикомунизъм. Развитието на политическия спор по оста либерали-консерватори има капацитет да реалокира цели електорални масиви от левия набор на прехода в десния на постпрехода и противоположното – от десния набор на прехода в левия на постпрехода “.
Звучи като преместване от левия в десния крачол. И е такова. Само че тогавашният ръководител на Института за дясна политика Нено Димов и „ левият “ му сътрудник от Института за нов стопански прогрес – Росен Карадимов, го назоваха „ завръщане на двуполюсния модел със мощна съпротива “. Двамата участваха в изборното студио на Българска национална телевизия на 26 март 2017, където Карадимов сподели, че левицата е възкръснала, а Димов – че огромният губещ е Рефоматорският блок..
Коалиция ГЕРБ-БСП, версии за която се лансираха до последния миг, обаче не се подписа. Попречи персоналната упоритост на Корнелия Нинова да се утвърди на председателското място в Българска социалистическа партия. Не се случи и в идващите години. Затова в този момент почвата се приготвя по-отдалеч. От сватовници.
На 20 януари 2023 младите обществено се взеха. Борисов съобщи, че Българска социалистическа партия доста се е трансформирала и ГЕРБ ще преразгледа конгресната възбрана да не влиза в коалиция с нея. Това евентуално ще стане през март 2023, тъй като първо схизмата ще вдигне конгресът на Българска социалистическа партия на 11 февурари 2023. Бракът ще бъде употребяван през април, когато ще се сформира новата „ Три и половина коалиция “ – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и в случай че отново го вкарат и в 49-тия парламент – Български напредък.
Колко консервативна ще бъде новата управническа коалиция?
През октомври 2017 Институтът за дясна политика поръча проучване, от което излезе, че съгласно над 90% от българите считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са безплатни; 86% са уверени, че страната би трябвало да им откри работа; 44% намират, че държавната интервенция в стопанската система е нещо положително, и единствено 6% считат пазарната стопанска система за полезност. Почти половината от хората (49%) имат вяра, че в страната не може да се забогатее с труд.
Това си е жив комунизъм, само че при всички медийни мнения тези настройки бяха наричани „ консервативни “. „ Един от базисните заключения от изследването е, че от позиция на обществените полезности българското общество се движи напълно в консервативния набор “, споделя на 30 октомври 2017
Къде е тук Русия?
Отпред, откъм гърба и в профил. Сценарият е напълно кремълски, даже не всички участници в него да осъзнават това. И следствията за българската политика ще са сходни на тези в съветската. Което през последната година стана изключително рисково. Защото Борисов поразително наподобява на Путин.
Всички стадии от политическата кариера на Бойко Борисов, по образеца на тази на Путин, са поредни телевизионни сюжети. С помощта на хора от комунистическите специфични служби, “национално-отговорни предприемачи “ и послушни медии, Борисов съумя да построи телецентрична страна, в която всички публични институции от църквата до армията бяха сменени със съответната телевизионна картинка. Беше улеснен от предшествениците си, от които значително наследи послушните медии. За да компенсират основаната от самите тях национална „ блъсканица “ по Радичков, управлявалите преди ГЕРБ „ обичайни партии “ пробваха да възпитат у хората идентични възгледи. За задачата сътвориха голяма пропагандна машина. Борисов на драго сърце я употребява.
Но от няколко години му се появи проблем. Заради неизгодни за Кремъл решения, които бе заставен да взема под напън от Брюксел и Вашингтон, властта на Борисов стартира да се оспорва. Не от конкурентни партии – от подкокоросвани от Кремъл конкуретни кланове. А за Борисов е витално значимо да бъде отпред на страната. За задачата би трябвало да остане отпред на партията си. Което значи да я държи единна. За да сплотява единството ѝ, му би трябвало зложелател – провинен за всички беди на страната, който да се трансформира в изкупителна жертва. Тази изкупителна жертва, по образеца на „ Единна Русия “, са същинските бранители на свободата, не размахваните от партийната агитация като шутове и чучело ЛГБТ-та. Ако приказваме за хора, това са оскъдните свободомислещи медии, публицисти и анализатори. Ако приказваме за партии – това са Продължаваме промяната и Демократична България. Срещу тях в членската маса на ГЕРБ стартира да се разпалва същинска ненавист. Борисов не можа да ги купи и реши да ги чупи.
За задачата обаче с изключение на реализатори, са нужни съдружници – младежта и интелигенцията. Защо трябват на една партия млади и интелигентни хора по принцип е неправилен въпрос. Особено в случай че задоволително доста членове на партията са такива. Случаят с ГЕРБ обаче не е тъкмо подобен. За Българска социалистическа партия да не приказваме. Очевидно се постанова да се компенсира.
Сещам се за няколко аргументи. От 2007 до 2021 ГЕРБ беше спечелил 8 от 9-те избора, в които взе участие. От 2021 до 2023 обаче загуби поредно три. Партията на Борисов систематично губи поддръжка. В съпоставяне с първите парламентарни избори, които завоюва през 2009 година с 1 678 641 гласа, през 2013 ГЕРБ взе 530 хиляди гласа по-малко, т.е., загуби една трета от гласоподавателите си. През април 2021 взе едвам 837 707 гласа, т.е. загуби 840 934 гласа. През октомври 2022, на изборите за 48 Народно събрание, ГЕРБ взе едвам 634 627 гласа. За 13 години партията на Борисов се стопи с милион. Как да не се притесниш?!
Електорален запас в междинните и възрастните генерации няма – те са стабилно разпределени сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Има обаче капацитет за привличане на младежи, тъй като част от тях не гласоподават въобще, а друга част гласоподават за дребни, непредставени във властта партии. Това най-често са „ градската десница “ и националистите. И ГЕРБ прави нужното да притегли младите посредством младежките си структури и посредством преднамерено основани за задачата неправителствени организации.
Втората причина е, че за изпълнителната власт трябват и качествени хора (нямам поради министрите и депутатите). Една ръководеща партия има да „ запълва “ всевъзможни „ властови дупки “ – селски, общински, регионални, национални администрации, организации, евроструктури, и така нататък Те, несъмнено, са обичано място за споразумяване на партийните партизани, само че най-малко за част от позициите, изключително „ за на открито “, трябват способени и образовани хора. Тях в редиците на първите партийци нормално ги няма. Трябва или да се откраднат от дребните партии, или да се вземат „ от улицата “.
И третата причина е политическото амортизиране на водача. Вярно, че болшинството от евентуалните гласоподаватели на ГЕРБ и Борисов са обладани от своебразна „ политическа есхатология ”. Те откровено мислят, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и Борисов. Може и Борисов да мисли по този начин. Тези, които го вкараха и държат в политиката обаче, от 4-5 години са на друго мнение. Последно доказателство: макар че коленопреклонно се извини на Путин, на 31 май 2018 българският министър председател се прибра скоропостижно от Москва след демонстративно надменно отношение на съветския президент към него. После кабинетът публично размрази Белене. Миналата година на Борисов се наложи да назова батюшката „ агресор “! Онзи ден съобщи, че след петите предварителни парламентарни избори ГЕРБ ще се коалира с Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия върви в коплект с Движение за права и свободи и Български възпод. Очевидно Кремъл е към момента задоволително мощен да дърпа конците в България…
Впрочем, всички политически инженери в България – пишман-консерватори, комични националисти и „ обществено загрижени “ етатисти, са
насъсквани от Путин
Глобалната им цел е един беззъб, разлъчен и изпразнен от идеологическо наличие Европейски съюз. В „ консерватизирането “ на българската политика по съветски модел обаче няма грам идеология. То е част от челобитието пред Путин. Именно по тази причина ухажването и приобщаването на младите и интелигентни хора към ГЕРБ – отвън тези, които са непосредствено купени посредством позиции във властта – минава през „ консерватизма “.
Нека ви опиша за съветския „ консерватизъм “. Това е идеологията на „ Единна Русия “ от 20 години. Путин се самоизживява като негов нов интернационален водач най-малко през последните 15 година От 2013 година, когато поради нашествието на Русия в Донбас и намесата ѝ във войната в Сирия разривът със Запада стана изразителен, Путин упреква страните от Европейски Съюз, че умишлено унищожават обичайните европейски полезности, националните традиции и границите сред етносите и културите. Противопоставя им „ обичайните съветски полезности “ – опора на Русия против размиването на моралните правила от западните елити. В обществените му изяви централно място заемат тематики като фамилията, човешкия живот и свободата на вероизповеданията, с помощта на които Русия се опълчва на деморализацията от запад. Няма да напомням какви са връзките сред Путин и „ груповия Запад “ в този момент, 11 месеца след вероломното му нахлуване над Украйна, което още не назовава война.
Как наподобява българската версия на консерватизма? Да напомня че, през 2013 Институтът за дясна политика (ИДП) стартира триадата „ християнство-патриотизъм-капитализъм “ като визитка на новия български консерватизъм. Не съм чул да има смяна. Затова ще изтъквам някогашния изпълнителен шеф на Инситута за дясна политика Георги Харизанов, който в коментар за Клуб Зет от април 2017 сподели: „ Консерватизмът не извежда преди всичко самостоятелните права или персоналната независимост (въпреки неналичието на спор с тях). Стъпвайки върху трите стълба християнство-партриотизъм-капитализъм, консерватизмът проповядва религиозни полезности, наричани също обичайни полезности или фамилни полезности, и работи за държавно управление, което да постанова тази ценностна система…Консерватизмът се бори за публичен морал посредством опълчване на прояви като използването на опиати и гей-браковете “. https://clubz.bg/52841-politicheskite_lyavo_i_dyasno_obyasneni_oshte_vednazh
Найс, а?
ГЕРБ рекрутираше младежи по две линии – идеологическа и икономическа. По „ идеологическа линия “ привличаше младежи, свързани с Младежкия закостенял клуб, дясната платформа Мисълъ, „ уеб сайтът с открити консервативни пристрастия “ Петте кьошета. По икономическа приобщаваше млади интелигентни хора най-вече от Българското либертарианско общество (БЛО), употребявайки кардинално правилните им теоретични рецензии към бюркратизирането на Европейски Съюз и противоречивата изгода от присъединението на България към еврозоната. После се спекулираше с „ неефективността “ на западните наказания против Русия, и с негативната роля на Съединени американски щати и позитивната роля на Русия за (края на) войната в Сирия. Преди 2-3 години обаче, когато се появи Възраждане, около КОВИД-истерията, БЛО беше прилапано от Костя Копейкин.
Възраждане е част от българо-руското политическо инженерство,
и съм учуден, че „ партиите на смяната “ го неглижират. От четири години копейкаджиите се канят да предизвикват референдум против приемането на еврото в България, а от ноември предходната година събират подписи за задачата. Лошото ми предусещане е, че техните момци и моми по села и паланки ще ги съберат, до момента в който ние, жълтопаветните интелигенти, улесняваме процедурата за слагане на слънчеви панели по покривите. Да, по настоящия закон за референдумите подобен въпрос е неприемлив. Но по СЕГАШНИЯ… Никой не знае какъв ще е бъдещият, в случай че ще го приема гореописаното болшинство. Справка – връщането на харитените бюлетини.
Автентичните либерали не са единствената жертва на „ консерватизма “ по съветски. Жертва не е даже единствено демокрацията. Истинската жертва на всяко политинженерство е Свободата.
И по този начин, „ новият български консерватизъм “ не е идеология, а политически инженеринг, сделан в Съюз на съветските социалистически републики. „ Старият “ пък бе импортиран от „ освободителите “ от Русия. Неколкократните провали консерватизмът да бъде натрапен като политическа наклонност в България – първо след Освобождението, в ново време – посредством късния Съюз на демократичните сили на Петър Стоянов и Пламен Юруков и комичния РЗС на Яне Янев, потвърдиха, че сходна партия не може да пусне корени в България. Но опитите не престават. Мястото на Яне е заето от Костя. „ Редът, законността и справедливостта “ са сменени от „ Възраждане “. На него такива капризи не му трябват.
За наш шанс достоверна консервативна наклонност мъчно може да се утвърди в българския политически живот. Причината е справедлива – съвсем цялостната липса на обществена среда за появяването на консерватори. Преди години един от най-авторитетните откриватели на историята на политическите хрумвания у нас, доцент Светослав Малинов, предвижда накъде ще тръгне българската десница след разпада на Съюз на демократичните сили. Изборът беше сред консерватизъм и християндемокрация, а заключението – изрично в интерес на християндемокрацията: “Целият боеприпас на консерватизма е граден в друг подтекст, употребен е в разнообразни борби и е бил насочван към други врагове. Ние можем да се възхищаваме на консерватизма и да се опитваме да подражаваме на неговите високи мостри, само че тази отдалеченост няма да намалее “, писа доцент Малинов. Но директивата е от високо място и по тази причина политическите инженери пробват за следващ път. За консерватори първо бяха назначени „ Атака “, след това т. нар „ Обединени патриоти “, пословични с послушанието си към Путин и добре платената си обич към Русия, в този момент в ролята са се вживели от „ Възраждане “. И я играят с ентусиазъм.
И по този начин, „ кръгът на прехода “ не се затвори нито на евроизборите през 2019, нито на серията парламентарни избори през 2021-2022 и тези, които предстоят през 2023. „ Новият консерватизъм още шава. И ГЕРБ повече от всеки път желае да му направи изкуствено дишане.
Заплахата за свободата не е измислица. Щом новият консерватизъм ще омаловажава самостоятелните права и персоналната независимост, щом ще поставя ограничавания „ пред алчноста на бизнеса “, щом ще задушава свободата на словото – за каква независимост приказваме? Може ли една фасадна народна власт да компенсира неналичието на самостоятелна независимост?
Има голяма разлика сред независимост и народна власт. Подмяната на диктатурата с народна власт не води автоматизирано до независимост, а е единствено път към нея. Свободата е мотор на демокрацията, не противоположното. Свободата дефинира задачите на ръководството, демокрацията е способ за тяхното реализиране.
Това малко български политици го знаят. Затова към този момент 33 години ни показват демокрацията за независимост и социализма за капитализъм. И имат огромен грях за настъплението на съветския „ консерватизъм “, който отхвърля свободата и прави фасадна демокрацията. Даже умишлено и интензивно му оказват помощ.
Това не е по никакъв начин мъчно в една парламентарна народна власт, откогато всички имат право на глас. Самата концепция, че е желателно и вярно всички значими решения, касаещи физическата, обществената и икономическата организация на обществото, да се взимат групово от хората, е социалистическа. Именно по тази причина авторитарист като Путин е толкоз сполучлив. Той просто черпи с цялостни шепи от вековния опит на Съюз на съветските социалистически републики, убедил Запада, че социализмът е съчетаем с демократично ръководство и даже че програмата на демокрацията може да се реализира изцяло единствено в социалистическо общество. Затова Съветският съюз, който беше класическа тирания, минаваше за демократична страна. Същото в този момент важи за Путинова Русия, която до 24 феврураи 2022 минаваше за консервативна страна. Сега към този момент е провалена страна, скоро ще стане държава-парий. Но за жалост ще продължи да въздейства върху българската политика. Около последните разкрития на Христо Грозев видяхме, че това ѝ коства жълти стотинки. Христо Грозев: ГРУ разгласява в български медии против €150 | СЕГА (segabg.com)
По волята на Москва ГЕРБ се консерватизира от години. На 23 юни 2018 в профила си във Facebook проф. Антоанета Христова, шеф на Института за проучване на популацията и индивида – Българска академия на науките, „ академично “ изясни за какво:
„ …2. За страдание остарялата десница се разпадна и няма вътрешен потенциал за победа. Колкото по-бързо приемем деклариралите се най-мащабно – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, като покриващи идеологическия терен, толкоз по-бързо ще дадем късмет на себе си и на тях да действат на правилото на махалото. А то е нужно, с цел да се възприемат сами себе си като устойчиви и да капиталовлагат в развиването си;
3. Колкото повече бъркат, толкоз повече отварят поле за нови обединения, които мощно ще ни изпратят в полето на популизма и ще би трябвало още веднъж да върнем часовника на нула;
4. Ранният стадий на развиване на политическата просвета в България не допуска стадия на развиване на политическите субекти сходно на Франция, Испания, Австрия, макар че не можем да останем незасегнати от въздействия. Нашият стадий на развиване подхожда на класическото структуриране през 60-70 години в тези страни и е интервал, през който не може да не се премине. Разбиването му забавя развиването ни. “
По-откровено от това – здраве му кажи! Основна, в случай че не единствена цел на консерватизирането на българския политически живот по съветски пример, е да се даде оправдание на дълго и усърдно критата колаборация сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Това няма да „ направи кино лентата шведски вместо руски “, само че ще даде опция да бъде рекламиран като подобен.
За следващ път на 9 януари 2023 това направи Татяна Дончева в изявление за Българска национална телевизия. Как ще се пренареди политическият пъзел? – Българска национална телевизия (bnt.bg) „ Пренареждането на политическия пъзел “ още веднъж се привижда на политинженерите като възобновяване на двупартийния англосаксонски модел на народна власт, жигосан у нас като двуполюсен. Моделът бе методично разбиван през последните 20 години в България от царя насам. Очевидно е пристигнало време да бъде сраснат. Парчетата са ясни – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. В момента се работи по лепилото. Иронично, и то ще е с корона, както беше чука. Царят разруши двуполюсния модел през 2001, в жанр Тарас Булба царят ще го възвърне през 2023. По-точно – политинженерите ще го въстановят от негово име. Не инцидентно от края на предходната година методично
ексхумират Национална движение „Симеон Втори",
а през вчерашния ден му спретхана и конгрес. Още по-малко инцидентно седмица преди този момент съветската посланичка Митрофанова намина да инструктира другарят цар, за което милостиво ни заяви ….Московската патриаршия.
Ексхумацията на Национална движение „Симеон Втори" – партия, която по българския закон би трябвало да е заличена заради безучастие в избори и непровеждане на конгреси – не е нужна за друго, с изключение на да се преглътне „ балансьорът Движение за права и свободи “. Без благонадежден балансьор някоя колона от структурата ГЕРБ-БСП може да падне. С Движение за права и свободи подобен риск няма. Столчето става трикрако, ерго – масксимално устойчиво.
Както стартира преходът, по този начин ще приключи. По-точно – ще се върне първоначално си. Змията ще захапе своята опашка. А ние за следващ път ще гризнем дръвцето.
Освен че ще даде оправдание на колаборацията ГЕРБ-БСП, моделът, именуван в България „ двуполюсен “, ще легализира съществуващото обединение на законодателната и изпълнителната власт с отчетливо превъзходство на изпълнителната, която пък е функционалност на спечелилата изборите партия. На думи Българска социалистическа партия е изрично срещу това и от време на време го громи. Но при оферта, на която не може да устои, ще стане „ за “ и за двете.
Каква ще е офертата? Естествено – оцеляването на водача! От две години присъединяване на Българска социалистическа партия във властта, а скоро и влизането ѝ в Народното събрание ще е под въпрос. Ако не ги подсигурява, Нинова ще си върви. Не в Москва. В Крушовица. Тя няма да допусне това.
Къде сме ние, същинските бранители на свободата? Градската десница, отпред на която към момента са последни парчета от първите „ водачи-демократи “, я „ нема в целата скица “. Или най-малко наличието ѝ е извънредно конюнктурно. Така че даже да опитат, и Демократична България, и Продължаваме промяната, надали ще съумеят да попречат на реализирането на двуполюсния проект. Не чакам и тази година
да сглобят печеливш политически индивид
Вече не знам какъв брой време им би трябвало. Или може би – какви лидери…
Но десните могат най-малко да бият паника за опасността, надвиснала над свободата, която описах. Могат да стартират с обяснението, че “ прагматимният консерватизъм “ по съветски е безусловно еднакъв с компрометиралия ги слоган „ няма-ляво няма дясно “. Прагматизмът няма цвят и посока. Той изключва идеологията, тъй като изисква от водача да работи съгласно обстановката сега. Тоест, консервативният прагматизъм е „ няма ляво-няма дясно “ на квадрат. И ще се провали като него.
Какво ще вършат десните по-късно, си е тяхна работа, само че се надявам да се заемат най-сетне с партийно строителство.
Накрая, да обобщя заплахата за свободата с откъс от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 година, в края на виталния си път, в своите „ Размишления “, Михайловски се пробва да открие опция на либерализма. И я намира …във фашизма на Мусолини. „ Трябва да се яви, отбелязва той, желязната ръка, която ще сложи всекиго на мястото му и ще потвърди на българския народ, че ред не произлиза от безвластие “.
Силно се надявам новите двуполюсници най-малко да не размахват фашизма на Путин като опция. Скоро Путин няма да го има. А дай Боже, и Русия. Поне в настоящия ѝ тип.
Б.Р. Статията на Калин Манолов е дискусионна, слага доста настоящи въпроси и е мотив за сериозен политически спор. Faktor.bg е подготвен да разгласява и други отзиви и позиции.
Преди пет години написах къс коментар върху пост на другар във Facebook:
„ Кампанията либералите да бъда оповестени за комунисти е част от тактика комунистите да бъдат оповестени за консерватори. А задачата е ГЕРБ и Българска социалистическа партия да ръководят намерено дружно. Три института трета година работят за нея – за дясна политика, за съвременна политика и за стопански прогрес. Пътем събират поддръжка от МКК и БЛО. Тук няма грам идеология “.
Вярно е. Но върху главата ми се изсипа огън и жупел.
Сега ще напиша тъкмо противоположното – част от упоменатата тактика е да изкарат всички комунисти либерали. И отново ще е правилно. Очаквам още повече огън и жупел.
Не ми се нагазва в дълбоки и мътни идеологически води, само че въпреки всичко няколко къси терминологични разяснения на понятията са нужни.
Какво е (нео)консерватизъм?
Това не е класическата анти-егалитарна, аристократична, анти-етатистка идеологическа мощ (защото философска система консерватизмът в никакъв случай не е бил) на Едмънд Бърк. Днес консерватизмът е придвижване на културално-консервативни етатисти. Тоест, дясна социалдемокрация.
Какво е (нео)либерализъм?
Това не е „ преобладаващата световна идеология, експериментирана първо от Пиночет в Чили след 1973 година, и наложена на света от Рейгън и Тачър през 80-те години, която довела до неравенства, непознати в международната история “. Терминът „ неолиберализъм “ бе изобретен през 1938 от немския икономист и социолог Александър Рюстов, който е склонен с марксистите и социалистите, че капитализмът е неплатежоспособен и би трябвало да бъде отритнат, само че търси самобитен „ трети път “ сред свободното демократично и марксисткото колективистко общество. Днес либерализмът пази всевъзможни „ малцинствени “ права за сметка на неотменимите живот, независимост и благосъстоятелност, които са сърцевината му от Джон Лок насам. Тоест, е лява социалдемокрация.
Припознавате ли в двете описания ГЕРБ и Българска социалистическа партия – социализъм с повече или по-малко лед? Сложен на едно и също пиво, което се назовава „ етатизъм “?
Между етатизмите има „ кардинална разлика “ колкото сред левия и десния ви крайник. „ Либералите “ желаят да прокарат етатизма на обществената страна малко по малко, посредством съответни ограничения, увеличаващи експоненциално властта на държавното управление. Целта на „ консерваторите “ е единствено да бавят процеса, не да го предотвратят.
Толкова за идеологията и цялостната ѝ липса в българската политика. Какво политинженерство обаче имам поради?
Среди от ГЕРБ дружно със свои сътрудници от Българска социалистическа партия под напън от Москва от години вършат систематични опити да трансфорат някогашната комунистическа партия Българска социалистическа партия в допустим съдружен сътрудник на сегашната комунистическа партия ГЕРБ. По един оптимално сложен метод обаче, натрапен от потребността да не бъдат отблъснати обичайните гласоподаватели на Българска социалистическа партия. За задачата трябваше видимо да се резервира опозиционния ѝ темперамент, и чак след това екскомунистите да бъдат маркетирани като неолиберали. Според мен повече им подхожда „ неоконсерватори “, само че както писах нагоре, особена разлика няма. Българска социалистическа партия беше залитнала по социал-либерализма по времето на Станишев, каръщисвайки се с Движение за права и свободи, та демократичната ро(к)ля преди пет години щеше да ѝ е по размер. Сега облеклото е консервативно костюмче, а екскомунистите се самоопределят като обществени консерватори.
Преди пет години консервативният костюм го беше нахлузил ГЕРБ. Той, както се поставя, беше в три елементи: сако християнство, жилетка национализъм, панталони капитализъм. ГЕРБ облече сакото като расо, „ Патриотите “ се напъхаха с охкане в жилетката, с цел да може в двупартийния модел да бъде вкаран и комфортен балансьор. В панталоните още няма никой.
След като „ консерватизъм “ и “либерализъм ” бяха превърнати в мъгляви, недефинирани и разтегливи понятия, които могат да бъдат използвани по този начин, че да значат всичко за всеки, „ кливиджът “, т.е. политическият разлом в България, бе
трансформиран от „ леви – десни “, в „ консерватори-либералию “
В изявление от 12 октомври 2017 пред тогавашната директорка на Института за дясна политика Ирена Тодорова установи: „ Тогава (при основаването на института през 2013) демократичните политолози нарекоха тази догадка нелепост, а през днешния ден тя е общопризната и никой не е в положение да опише политическите процеси, без да я употребява. Включително и тогавашните ѝ критици “.
Вдъхновявани от „ нелибералната народна власт “ на Путин, Орбан, Качински и сие, българо-руските политически инженери желаят да запазят свободния пазар, т.е. икономическата независимост, само че да унищожат политическата независимост. Това няма по какъв начин да стане. Затова политинженерите маскират марксизма като консерватизъм.
Каква е крайната цел на това политическо инженерство? Чисто и просто като къпан полицай: в страната да останат две огромни партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, които да ръководят дружно или да се сменят във властта.
Тази цел сама по себе си не е загадка, само че очевидно е „ за служебно прилагане “, откакто разбуни толкоз духове. Нейн знаменосец е замисленият през 2013 година като „ мост сред ГЕРБ и Реформаторския блок “ Институт за дясна политика. Ръководителите му, които станаха я министър, я заместник-министър, я изпълнителен шеф на Регионалния център на ЮНЕСКО в София, не криеха упоритостта си да ръководят процеси, „ които ще бъдат от значително значение за българската политическа система през идващите години “. В от 5 май 2015 се установи оформянето на либерално-консервативен разлом, който „ …все повече измества обичайния кливидж на прехода, който се водеше по оста комунизъм-антикомунизъм. Развитието на политическия спор по оста либерали-консерватори има капацитет да реалокира цели електорални масиви от левия набор на прехода в десния на постпрехода и противоположното – от десния набор на прехода в левия на постпрехода “.
Звучи като преместване от левия в десния крачол. И е такова. Само че тогавашният ръководител на Института за дясна политика Нено Димов и „ левият “ му сътрудник от Института за нов стопански прогрес – Росен Карадимов, го назоваха „ завръщане на двуполюсния модел със мощна съпротива “. Двамата участваха в изборното студио на Българска национална телевизия на 26 март 2017, където Карадимов сподели, че левицата е възкръснала, а Димов – че огромният губещ е Рефоматорският блок..
Коалиция ГЕРБ-БСП, версии за която се лансираха до последния миг, обаче не се подписа. Попречи персоналната упоритост на Корнелия Нинова да се утвърди на председателското място в Българска социалистическа партия. Не се случи и в идващите години. Затова в този момент почвата се приготвя по-отдалеч. От сватовници.
На 20 януари 2023 младите обществено се взеха. Борисов съобщи, че Българска социалистическа партия доста се е трансформирала и ГЕРБ ще преразгледа конгресната възбрана да не влиза в коалиция с нея. Това евентуално ще стане през март 2023, тъй като първо схизмата ще вдигне конгресът на Българска социалистическа партия на 11 февурари 2023. Бракът ще бъде употребяван през април, когато ще се сформира новата „ Три и половина коалиция “ – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и в случай че отново го вкарат и в 49-тия парламент – Български напредък.
Колко консервативна ще бъде новата управническа коалиция?
През октомври 2017 Институтът за дясна политика поръча проучване, от което излезе, че съгласно над 90% от българите считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са безплатни; 86% са уверени, че страната би трябвало да им откри работа; 44% намират, че държавната интервенция в стопанската система е нещо положително, и единствено 6% считат пазарната стопанска система за полезност. Почти половината от хората (49%) имат вяра, че в страната не може да се забогатее с труд.
Това си е жив комунизъм, само че при всички медийни мнения тези настройки бяха наричани „ консервативни “. „ Един от базисните заключения от изследването е, че от позиция на обществените полезности българското общество се движи напълно в консервативния набор “, споделя на 30 октомври 2017
Къде е тук Русия?
Отпред, откъм гърба и в профил. Сценарият е напълно кремълски, даже не всички участници в него да осъзнават това. И следствията за българската политика ще са сходни на тези в съветската. Което през последната година стана изключително рисково. Защото Борисов поразително наподобява на Путин.
Всички стадии от политическата кариера на Бойко Борисов, по образеца на тази на Путин, са поредни телевизионни сюжети. С помощта на хора от комунистическите специфични служби, “национално-отговорни предприемачи “ и послушни медии, Борисов съумя да построи телецентрична страна, в която всички публични институции от църквата до армията бяха сменени със съответната телевизионна картинка. Беше улеснен от предшествениците си, от които значително наследи послушните медии. За да компенсират основаната от самите тях национална „ блъсканица “ по Радичков, управлявалите преди ГЕРБ „ обичайни партии “ пробваха да възпитат у хората идентични възгледи. За задачата сътвориха голяма пропагандна машина. Борисов на драго сърце я употребява.
Но от няколко години му се появи проблем. Заради неизгодни за Кремъл решения, които бе заставен да взема под напън от Брюксел и Вашингтон, властта на Борисов стартира да се оспорва. Не от конкурентни партии – от подкокоросвани от Кремъл конкуретни кланове. А за Борисов е витално значимо да бъде отпред на страната. За задачата би трябвало да остане отпред на партията си. Което значи да я държи единна. За да сплотява единството ѝ, му би трябвало зложелател – провинен за всички беди на страната, който да се трансформира в изкупителна жертва. Тази изкупителна жертва, по образеца на „ Единна Русия “, са същинските бранители на свободата, не размахваните от партийната агитация като шутове и чучело ЛГБТ-та. Ако приказваме за хора, това са оскъдните свободомислещи медии, публицисти и анализатори. Ако приказваме за партии – това са Продължаваме промяната и Демократична България. Срещу тях в членската маса на ГЕРБ стартира да се разпалва същинска ненавист. Борисов не можа да ги купи и реши да ги чупи.
За задачата обаче с изключение на реализатори, са нужни съдружници – младежта и интелигенцията. Защо трябват на една партия млади и интелигентни хора по принцип е неправилен въпрос. Особено в случай че задоволително доста членове на партията са такива. Случаят с ГЕРБ обаче не е тъкмо подобен. За Българска социалистическа партия да не приказваме. Очевидно се постанова да се компенсира.
Сещам се за няколко аргументи. От 2007 до 2021 ГЕРБ беше спечелил 8 от 9-те избора, в които взе участие. От 2021 до 2023 обаче загуби поредно три. Партията на Борисов систематично губи поддръжка. В съпоставяне с първите парламентарни избори, които завоюва през 2009 година с 1 678 641 гласа, през 2013 ГЕРБ взе 530 хиляди гласа по-малко, т.е., загуби една трета от гласоподавателите си. През април 2021 взе едвам 837 707 гласа, т.е. загуби 840 934 гласа. През октомври 2022, на изборите за 48 Народно събрание, ГЕРБ взе едвам 634 627 гласа. За 13 години партията на Борисов се стопи с милион. Как да не се притесниш?!
Електорален запас в междинните и възрастните генерации няма – те са стабилно разпределени сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Има обаче капацитет за привличане на младежи, тъй като част от тях не гласоподават въобще, а друга част гласоподават за дребни, непредставени във властта партии. Това най-често са „ градската десница “ и националистите. И ГЕРБ прави нужното да притегли младите посредством младежките си структури и посредством преднамерено основани за задачата неправителствени организации.
Втората причина е, че за изпълнителната власт трябват и качествени хора (нямам поради министрите и депутатите). Една ръководеща партия има да „ запълва “ всевъзможни „ властови дупки “ – селски, общински, регионални, национални администрации, организации, евроструктури, и така нататък Те, несъмнено, са обичано място за споразумяване на партийните партизани, само че най-малко за част от позициите, изключително „ за на открито “, трябват способени и образовани хора. Тях в редиците на първите партийци нормално ги няма. Трябва или да се откраднат от дребните партии, или да се вземат „ от улицата “.
И третата причина е политическото амортизиране на водача. Вярно, че болшинството от евентуалните гласоподаватели на ГЕРБ и Борисов са обладани от своебразна „ политическа есхатология ”. Те откровено мислят, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и Борисов. Може и Борисов да мисли по този начин. Тези, които го вкараха и държат в политиката обаче, от 4-5 години са на друго мнение. Последно доказателство: макар че коленопреклонно се извини на Путин, на 31 май 2018 българският министър председател се прибра скоропостижно от Москва след демонстративно надменно отношение на съветския президент към него. После кабинетът публично размрази Белене. Миналата година на Борисов се наложи да назова батюшката „ агресор “! Онзи ден съобщи, че след петите предварителни парламентарни избори ГЕРБ ще се коалира с Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия върви в коплект с Движение за права и свободи и Български възпод. Очевидно Кремъл е към момента задоволително мощен да дърпа конците в България…
Впрочем, всички политически инженери в България – пишман-консерватори, комични националисти и „ обществено загрижени “ етатисти, са
насъсквани от Путин
Глобалната им цел е един беззъб, разлъчен и изпразнен от идеологическо наличие Европейски съюз. В „ консерватизирането “ на българската политика по съветски модел обаче няма грам идеология. То е част от челобитието пред Путин. Именно по тази причина ухажването и приобщаването на младите и интелигентни хора към ГЕРБ – отвън тези, които са непосредствено купени посредством позиции във властта – минава през „ консерватизма “.
Нека ви опиша за съветския „ консерватизъм “. Това е идеологията на „ Единна Русия “ от 20 години. Путин се самоизживява като негов нов интернационален водач най-малко през последните 15 година От 2013 година, когато поради нашествието на Русия в Донбас и намесата ѝ във войната в Сирия разривът със Запада стана изразителен, Путин упреква страните от Европейски Съюз, че умишлено унищожават обичайните европейски полезности, националните традиции и границите сред етносите и културите. Противопоставя им „ обичайните съветски полезности “ – опора на Русия против размиването на моралните правила от западните елити. В обществените му изяви централно място заемат тематики като фамилията, човешкия живот и свободата на вероизповеданията, с помощта на които Русия се опълчва на деморализацията от запад. Няма да напомням какви са връзките сред Путин и „ груповия Запад “ в този момент, 11 месеца след вероломното му нахлуване над Украйна, което още не назовава война.
Как наподобява българската версия на консерватизма? Да напомня че, през 2013 Институтът за дясна политика (ИДП) стартира триадата „ християнство-патриотизъм-капитализъм “ като визитка на новия български консерватизъм. Не съм чул да има смяна. Затова ще изтъквам някогашния изпълнителен шеф на Инситута за дясна политика Георги Харизанов, който в коментар за Клуб Зет от април 2017 сподели: „ Консерватизмът не извежда преди всичко самостоятелните права или персоналната независимост (въпреки неналичието на спор с тях). Стъпвайки върху трите стълба християнство-партриотизъм-капитализъм, консерватизмът проповядва религиозни полезности, наричани също обичайни полезности или фамилни полезности, и работи за държавно управление, което да постанова тази ценностна система…Консерватизмът се бори за публичен морал посредством опълчване на прояви като използването на опиати и гей-браковете “. https://clubz.bg/52841-politicheskite_lyavo_i_dyasno_obyasneni_oshte_vednazh
Найс, а?
ГЕРБ рекрутираше младежи по две линии – идеологическа и икономическа. По „ идеологическа линия “ привличаше младежи, свързани с Младежкия закостенял клуб, дясната платформа Мисълъ, „ уеб сайтът с открити консервативни пристрастия “ Петте кьошета. По икономическа приобщаваше млади интелигентни хора най-вече от Българското либертарианско общество (БЛО), употребявайки кардинално правилните им теоретични рецензии към бюркратизирането на Европейски Съюз и противоречивата изгода от присъединението на България към еврозоната. После се спекулираше с „ неефективността “ на западните наказания против Русия, и с негативната роля на Съединени американски щати и позитивната роля на Русия за (края на) войната в Сирия. Преди 2-3 години обаче, когато се появи Възраждане, около КОВИД-истерията, БЛО беше прилапано от Костя Копейкин.
Възраждане е част от българо-руското политическо инженерство,
и съм учуден, че „ партиите на смяната “ го неглижират. От четири години копейкаджиите се канят да предизвикват референдум против приемането на еврото в България, а от ноември предходната година събират подписи за задачата. Лошото ми предусещане е, че техните момци и моми по села и паланки ще ги съберат, до момента в който ние, жълтопаветните интелигенти, улесняваме процедурата за слагане на слънчеви панели по покривите. Да, по настоящия закон за референдумите подобен въпрос е неприемлив. Но по СЕГАШНИЯ… Никой не знае какъв ще е бъдещият, в случай че ще го приема гореописаното болшинство. Справка – връщането на харитените бюлетини.
Автентичните либерали не са единствената жертва на „ консерватизма “ по съветски. Жертва не е даже единствено демокрацията. Истинската жертва на всяко политинженерство е Свободата.
И по този начин, „ новият български консерватизъм “ не е идеология, а политически инженеринг, сделан в Съюз на съветските социалистически републики. „ Старият “ пък бе импортиран от „ освободителите “ от Русия. Неколкократните провали консерватизмът да бъде натрапен като политическа наклонност в България – първо след Освобождението, в ново време – посредством късния Съюз на демократичните сили на Петър Стоянов и Пламен Юруков и комичния РЗС на Яне Янев, потвърдиха, че сходна партия не може да пусне корени в България. Но опитите не престават. Мястото на Яне е заето от Костя. „ Редът, законността и справедливостта “ са сменени от „ Възраждане “. На него такива капризи не му трябват.
За наш шанс достоверна консервативна наклонност мъчно може да се утвърди в българския политически живот. Причината е справедлива – съвсем цялостната липса на обществена среда за появяването на консерватори. Преди години един от най-авторитетните откриватели на историята на политическите хрумвания у нас, доцент Светослав Малинов, предвижда накъде ще тръгне българската десница след разпада на Съюз на демократичните сили. Изборът беше сред консерватизъм и християндемокрация, а заключението – изрично в интерес на християндемокрацията: “Целият боеприпас на консерватизма е граден в друг подтекст, употребен е в разнообразни борби и е бил насочван към други врагове. Ние можем да се възхищаваме на консерватизма и да се опитваме да подражаваме на неговите високи мостри, само че тази отдалеченост няма да намалее “, писа доцент Малинов. Но директивата е от високо място и по тази причина политическите инженери пробват за следващ път. За консерватори първо бяха назначени „ Атака “, след това т. нар „ Обединени патриоти “, пословични с послушанието си към Путин и добре платената си обич към Русия, в този момент в ролята са се вживели от „ Възраждане “. И я играят с ентусиазъм.
И по този начин, „ кръгът на прехода “ не се затвори нито на евроизборите през 2019, нито на серията парламентарни избори през 2021-2022 и тези, които предстоят през 2023. „ Новият консерватизъм още шава. И ГЕРБ повече от всеки път желае да му направи изкуствено дишане.
Заплахата за свободата не е измислица. Щом новият консерватизъм ще омаловажава самостоятелните права и персоналната независимост, щом ще поставя ограничавания „ пред алчноста на бизнеса “, щом ще задушава свободата на словото – за каква независимост приказваме? Може ли една фасадна народна власт да компенсира неналичието на самостоятелна независимост?
Има голяма разлика сред независимост и народна власт. Подмяната на диктатурата с народна власт не води автоматизирано до независимост, а е единствено път към нея. Свободата е мотор на демокрацията, не противоположното. Свободата дефинира задачите на ръководството, демокрацията е способ за тяхното реализиране.
Това малко български политици го знаят. Затова към този момент 33 години ни показват демокрацията за независимост и социализма за капитализъм. И имат огромен грях за настъплението на съветския „ консерватизъм “, който отхвърля свободата и прави фасадна демокрацията. Даже умишлено и интензивно му оказват помощ.
Това не е по никакъв начин мъчно в една парламентарна народна власт, откогато всички имат право на глас. Самата концепция, че е желателно и вярно всички значими решения, касаещи физическата, обществената и икономическата организация на обществото, да се взимат групово от хората, е социалистическа. Именно по тази причина авторитарист като Путин е толкоз сполучлив. Той просто черпи с цялостни шепи от вековния опит на Съюз на съветските социалистически републики, убедил Запада, че социализмът е съчетаем с демократично ръководство и даже че програмата на демокрацията може да се реализира изцяло единствено в социалистическо общество. Затова Съветският съюз, който беше класическа тирания, минаваше за демократична страна. Същото в този момент важи за Путинова Русия, която до 24 феврураи 2022 минаваше за консервативна страна. Сега към този момент е провалена страна, скоро ще стане държава-парий. Но за жалост ще продължи да въздейства върху българската политика. Около последните разкрития на Христо Грозев видяхме, че това ѝ коства жълти стотинки. Христо Грозев: ГРУ разгласява в български медии против €150 | СЕГА (segabg.com)
По волята на Москва ГЕРБ се консерватизира от години. На 23 юни 2018 в профила си във Facebook проф. Антоанета Христова, шеф на Института за проучване на популацията и индивида – Българска академия на науките, „ академично “ изясни за какво:
„ …2. За страдание остарялата десница се разпадна и няма вътрешен потенциал за победа. Колкото по-бързо приемем деклариралите се най-мащабно – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, като покриващи идеологическия терен, толкоз по-бързо ще дадем късмет на себе си и на тях да действат на правилото на махалото. А то е нужно, с цел да се възприемат сами себе си като устойчиви и да капиталовлагат в развиването си;
3. Колкото повече бъркат, толкоз повече отварят поле за нови обединения, които мощно ще ни изпратят в полето на популизма и ще би трябвало още веднъж да върнем часовника на нула;
4. Ранният стадий на развиване на политическата просвета в България не допуска стадия на развиване на политическите субекти сходно на Франция, Испания, Австрия, макар че не можем да останем незасегнати от въздействия. Нашият стадий на развиване подхожда на класическото структуриране през 60-70 години в тези страни и е интервал, през който не може да не се премине. Разбиването му забавя развиването ни. “
По-откровено от това – здраве му кажи! Основна, в случай че не единствена цел на консерватизирането на българския политически живот по съветски пример, е да се даде оправдание на дълго и усърдно критата колаборация сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Това няма да „ направи кино лентата шведски вместо руски “, само че ще даде опция да бъде рекламиран като подобен.
За следващ път на 9 януари 2023 това направи Татяна Дончева в изявление за Българска национална телевизия. Как ще се пренареди политическият пъзел? – Българска национална телевизия (bnt.bg) „ Пренареждането на политическия пъзел “ още веднъж се привижда на политинженерите като възобновяване на двупартийния англосаксонски модел на народна власт, жигосан у нас като двуполюсен. Моделът бе методично разбиван през последните 20 години в България от царя насам. Очевидно е пристигнало време да бъде сраснат. Парчетата са ясни – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. В момента се работи по лепилото. Иронично, и то ще е с корона, както беше чука. Царят разруши двуполюсния модел през 2001, в жанр Тарас Булба царят ще го възвърне през 2023. По-точно – политинженерите ще го въстановят от негово име. Не инцидентно от края на предходната година методично
ексхумират Национална движение „Симеон Втори",
а през вчерашния ден му спретхана и конгрес. Още по-малко инцидентно седмица преди този момент съветската посланичка Митрофанова намина да инструктира другарят цар, за което милостиво ни заяви ….Московската патриаршия.
Ексхумацията на Национална движение „Симеон Втори" – партия, която по българския закон би трябвало да е заличена заради безучастие в избори и непровеждане на конгреси – не е нужна за друго, с изключение на да се преглътне „ балансьорът Движение за права и свободи “. Без благонадежден балансьор някоя колона от структурата ГЕРБ-БСП може да падне. С Движение за права и свободи подобен риск няма. Столчето става трикрако, ерго – масксимално устойчиво.
Както стартира преходът, по този начин ще приключи. По-точно – ще се върне първоначално си. Змията ще захапе своята опашка. А ние за следващ път ще гризнем дръвцето.
Освен че ще даде оправдание на колаборацията ГЕРБ-БСП, моделът, именуван в България „ двуполюсен “, ще легализира съществуващото обединение на законодателната и изпълнителната власт с отчетливо превъзходство на изпълнителната, която пък е функционалност на спечелилата изборите партия. На думи Българска социалистическа партия е изрично срещу това и от време на време го громи. Но при оферта, на която не може да устои, ще стане „ за “ и за двете.
Каква ще е офертата? Естествено – оцеляването на водача! От две години присъединяване на Българска социалистическа партия във властта, а скоро и влизането ѝ в Народното събрание ще е под въпрос. Ако не ги подсигурява, Нинова ще си върви. Не в Москва. В Крушовица. Тя няма да допусне това.
Къде сме ние, същинските бранители на свободата? Градската десница, отпред на която към момента са последни парчета от първите „ водачи-демократи “, я „ нема в целата скица “. Или най-малко наличието ѝ е извънредно конюнктурно. Така че даже да опитат, и Демократична България, и Продължаваме промяната, надали ще съумеят да попречат на реализирането на двуполюсния проект. Не чакам и тази година
да сглобят печеливш политически индивид
Вече не знам какъв брой време им би трябвало. Или може би – какви лидери…
Но десните могат най-малко да бият паника за опасността, надвиснала над свободата, която описах. Могат да стартират с обяснението, че “ прагматимният консерватизъм “ по съветски е безусловно еднакъв с компрометиралия ги слоган „ няма-ляво няма дясно “. Прагматизмът няма цвят и посока. Той изключва идеологията, тъй като изисква от водача да работи съгласно обстановката сега. Тоест, консервативният прагматизъм е „ няма ляво-няма дясно “ на квадрат. И ще се провали като него.
Какво ще вършат десните по-късно, си е тяхна работа, само че се надявам да се заемат най-сетне с партийно строителство.
Накрая, да обобщя заплахата за свободата с откъс от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 година, в края на виталния си път, в своите „ Размишления “, Михайловски се пробва да открие опция на либерализма. И я намира …във фашизма на Мусолини. „ Трябва да се яви, отбелязва той, желязната ръка, която ще сложи всекиго на мястото му и ще потвърди на българския народ, че ред не произлиза от безвластие “.
Силно се надявам новите двуполюсници най-малко да не размахват фашизма на Путин като опция. Скоро Путин няма да го има. А дай Боже, и Русия. Поне в настоящия ѝ тип.
Б.Р. Статията на Калин Манолов е дискусионна, слага доста настоящи въпроси и е мотив за сериозен политически спор. Faktor.bg е подготвен да разгласява и други отзиви и позиции.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ