Календарът, с който сме свикнали, не е съществувал винаги. Например

...
Календарът, с който сме свикнали, не е съществувал винаги. Например
Коментари Харесай

4-14 октомври 1582 година: Десетте дни, които не се случиха

Календарът, с който сме привикнали, не е съществувал постоянно. Например през 5 година прочие н. е. хората не са стояли да се чудят кой е този „ Христос “, към който всички ще стартират да отброяват времето… Календарите са се променяли по политически аргументи, както и с цел да отразяват по-добре нашето схващане за годината.

През 1582 година папа Григорий XIII вкарва Григорианския календар. Преди това по-голямата част от римския свят и Европа са употребявали Юлианския календар, въведен от Юлий Цезар през 45 година прочие н. е.

Въпреки че Юлианският е функционирал чудесно като календар, е имало проблем с изчисляването на датата на Великден, която Никейският събор през 325 година е взема решение, че би трябвало да се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Няколко века по-късно обаче е видяно, че избраната от Събора дата на пролетното равноденствие – 21 март – се е отдалечила от действителното пролетно равноденствие.

За да се опита да обвърже календара със слънчевата година (времето, за което Земята се върти към Слънцето), Юлианският календар употребява високосна година на всеки четири години, в която се прибавя един спомагателен ден. Проблемът тук обаче е, че защото действителната слънчева година е 365,24219 дни, календарът бързо (като споделяме бързо, имаме поради необикновено бавно) получава по един ден на всеки 314 години.

За да се регистрира придвижването на равноденствието и слънцестоенето, когато е въведен Григорианският календар, е решено светът просто да прескочи дни. Църквата избира октомври за въвеждането му, с цел да избегне пропускането на разнообразни християнски празнувания, и след празника на свети Франциск от Асизи на 4 октомври минава към Григорианския календар, като мигновено изстрелва всички напред до 15 октомври.

Папа Григорий желае в началото да измести датата с 13 дни, само че след калкулации на математици и учени той я измества единствено с 10.

Католическата черква приема календара през 1582 година – само че страни като Обединеното кралство, Съединени американски щати и Канада ще преминат към него чак през 1752 година Което от своя страна води до пропускане на повече дни, като Турция губи 13 дни през 1926 и 1927 година

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР