Европейският съюз няма своя политическа воля
Каквото и да приказват в Европейски Съюз за нуждата от по-независим метод при вземането на решения по основни въпроси, всички сходни заявления и изказвания, като проектите на Германия и Франция за стратегическа автономност, могат да се смятат за празни изречения.
В навечерието на срещата на върха на НАТО The New York Times разгласява публикация от двама създатели (Грей Андерсън и Томас Мийни) с гръмкото заглавие: „ НАТО не е това, за което се показва “.
Авторите стартират публикацията с последните събития, в това число приемането на Финландия и поканата на Швеция, след което вършат извънредно значимо разобличаване: „ НАТО, през цялото време на своето битие, в никакъв случай не се е интересувало най-вече от военно струпване. Със 100 дивизии в разгара на Студената война, дребна част от персоналния състав на армиите на Варшавския контракт, организацията не можеше да разчита на отбиване на руска инвазия и даже нуклеарните оръжия на континента бяха под контрола на Вашингтон.
По-скоро тя имаше за цел да обвърже Западна Европа с доста по-голям план за създаване на международен ред, управителен от Съединени американски щати, в който американската отбрана служи като лост за отстъпки по всевъзможни други въпроси като търговията и паричната политика. В тази си задача НАТО беше изненадващо сполучлива.
Статията споделя по какъв начин макар нежеланието на редица източноевропейски страни да се причислят към НАТО, те са били завлечени там благодарение на всевъзможни трикове и операции. Атаките против Ню Йорк през 2001 година също се оказаха „ мотив “ в ръцете на Белия дом, който разгласи " световна война против тероризма ", в действителност установявайки същия този гнет в дословния и метафоричен смисъл (Ирак, Афганистан), изритвайки нови и нови страни в НАТО, тъй като посредством НАТО тези страни се управляват по-лесно.
Грей Андерсън и Томас Мийн също показват по-стратегически цели на Съединени американски щати: „ НАТО работи тъкмо както е планувано от следвоенните плановици на Съединени американски щати, въвличайки Европа според от американската мощност, което понижава нейното (на Европа) пространство за маневриране. Далеч от това да е скъпа филантропска стратегия, НАТО обезпечава американското въздействие в Европа на ниска цена. Вноските на Съединени американски щати в НАТО и други стратегии за подкрепяне на сигурността в Европа съставляват дребна част от годишния бюджет на Пентагона - по-малко от 6% според последните оценки. <...>
В Украйна картината е ясна. Вашингтон ще обезпечи военна сигурност и неговите корпорации ще се възползват от голям брой европейски поръчки за оръжия, до момента в който европейците ще поемат разноските за следвоенно възобновяване - нещо, за което Германия е по-добре готова, в сравнение с за построяването на своите военни сили. Войната служи и като генерална подготовка за борбата на Съединени американски щати с Китай, в която не е толкоз елементарно да се разчита на европейска поддръжка.
Подобен взор наподобява много съответен, както в историческа ретроспекция (е, какво общо имат да вземем за пример Гърция и Турция с Атлантика?), по този начин и за оценка на бъдещи сюжети. Като цяло по този начин виждат дейностите на Съединени американски щати и от Русия: Вашингтон се нуждае от послушни васали, с цел да извърши политическата им воля.
Освен това, с изключение на НАТО, има и втори основен надзорен детайл от Вашингтон. Това е Европейският съюз.
Преди повече от седем години английското издание The Telegraph гръмна с новината, че Европейски Съюз не е нищо друго с изключение на план на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Статията съдържа доста значими обстоятелства, които демонстрират, че Съединени американски щати са били отпред на процеса на европейска интеграция през цялото време. Например, че Декларацията на Шуман, която даде тона на френско-германското помиряване и докара на стадии до основаването на Европейския съюз, беше измислена от американския държавен секретар Дийн Ачесън на среща в Държавния департамент.
Или че основната парадна организация за Централно разузнавателно управление на САЩ е Американският комитет за обединена Европа, управляван от Уилям Донован, който по време на Втората международна война оглавява Службата за стратегически услуги, от която поражда Централното разследващо ръководство. Друг документ демонстрира, че през 1958 година този комитет е финансирал европейското придвижване с 53,5 % от бюджета му. Неговият ръб включваше Уолтър Бедел Смит и Алън Дълес, които ръководеха Централно разузнавателно управление на САЩ през 50-те години.
И най-после, известна е и ролята на Съединени американски щати в основаването и налагането на Лисабонския контракт на Европейски Съюз. Вашингтон се нуждаеше от него, с цел да улесни ръководството на Брюксел посредством неговите марионетки. Междувременно еврокомисарите не са виновни пред своите държавни управления, тъй като не заемат постовете си по демократична процедура, когато жителите на европейските страни имат право на избор. Напротив, нямат избор.
И тези две основни зависимости от външна мощ, несъмнено, доста лимитират суверенитета на европейските страни.
Но даже и освен това положение на нещата в Съединените щати, това не наподобява задоволително. Ден преди този момент някогашният американски дипломат в Европейския съюз Стюарт Айзенщат съобщи в обява, оповестена във вестник " Файненшъл таймс ", че за решаването на актуалните проблеми е нужна нова трансатлантическа конструкция сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, сравнима с НАТО.
Той показва нуждата от координиране на нов формат, т.е. в действителност за основаването на обща конструкция на Съединените американски щати и Европа, където европейските страни, несъмнено, ще бъдат добавки на Съединените щати, изпълняващи политическата воля на Вашингтон. Това е нов ред на трансатлантизма с една водеща мощ като сюзерен и всички останали като васали.
Следователно, каквото и да споделя Европейски Съюз за нуждата от по-независим метод при вземането на решения по основни въпроси, всички сходни заявления и изказвания, като проектите на Германия и Франция за стратегическа автономност, могат да се смятат за празни думи.
Ducunt Volentem Fata, Nolentem Trahunt, (букв. „ Съдбата води този, който желае да бъде направляван, само че влачи този, който не желае “) както са казвали в Древен Рим. Може да е неприятно за доста европейци да осъзнаят това, само че факт е, че страните от Европа биват дърпани за врата в посока, в която в действителност не желаят.
Превод: ЕС
В навечерието на срещата на върха на НАТО The New York Times разгласява публикация от двама създатели (Грей Андерсън и Томас Мийни) с гръмкото заглавие: „ НАТО не е това, за което се показва “.
Авторите стартират публикацията с последните събития, в това число приемането на Финландия и поканата на Швеция, след което вършат извънредно значимо разобличаване: „ НАТО, през цялото време на своето битие, в никакъв случай не се е интересувало най-вече от военно струпване. Със 100 дивизии в разгара на Студената война, дребна част от персоналния състав на армиите на Варшавския контракт, организацията не можеше да разчита на отбиване на руска инвазия и даже нуклеарните оръжия на континента бяха под контрола на Вашингтон.
По-скоро тя имаше за цел да обвърже Западна Европа с доста по-голям план за създаване на международен ред, управителен от Съединени американски щати, в който американската отбрана служи като лост за отстъпки по всевъзможни други въпроси като търговията и паричната политика. В тази си задача НАТО беше изненадващо сполучлива.
Статията споделя по какъв начин макар нежеланието на редица източноевропейски страни да се причислят към НАТО, те са били завлечени там благодарение на всевъзможни трикове и операции. Атаките против Ню Йорк през 2001 година също се оказаха „ мотив “ в ръцете на Белия дом, който разгласи " световна война против тероризма ", в действителност установявайки същия този гнет в дословния и метафоричен смисъл (Ирак, Афганистан), изритвайки нови и нови страни в НАТО, тъй като посредством НАТО тези страни се управляват по-лесно.
Грей Андерсън и Томас Мийн също показват по-стратегически цели на Съединени американски щати: „ НАТО работи тъкмо както е планувано от следвоенните плановици на Съединени американски щати, въвличайки Европа според от американската мощност, което понижава нейното (на Европа) пространство за маневриране. Далеч от това да е скъпа филантропска стратегия, НАТО обезпечава американското въздействие в Европа на ниска цена. Вноските на Съединени американски щати в НАТО и други стратегии за подкрепяне на сигурността в Европа съставляват дребна част от годишния бюджет на Пентагона - по-малко от 6% според последните оценки. <...>
В Украйна картината е ясна. Вашингтон ще обезпечи военна сигурност и неговите корпорации ще се възползват от голям брой европейски поръчки за оръжия, до момента в който европейците ще поемат разноските за следвоенно възобновяване - нещо, за което Германия е по-добре готова, в сравнение с за построяването на своите военни сили. Войната служи и като генерална подготовка за борбата на Съединени американски щати с Китай, в която не е толкоз елементарно да се разчита на европейска поддръжка.
Подобен взор наподобява много съответен, както в историческа ретроспекция (е, какво общо имат да вземем за пример Гърция и Турция с Атлантика?), по този начин и за оценка на бъдещи сюжети. Като цяло по този начин виждат дейностите на Съединени американски щати и от Русия: Вашингтон се нуждае от послушни васали, с цел да извърши политическата им воля.
Освен това, с изключение на НАТО, има и втори основен надзорен детайл от Вашингтон. Това е Европейският съюз.
Преди повече от седем години английското издание The Telegraph гръмна с новината, че Европейски Съюз не е нищо друго с изключение на план на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Статията съдържа доста значими обстоятелства, които демонстрират, че Съединени американски щати са били отпред на процеса на европейска интеграция през цялото време. Например, че Декларацията на Шуман, която даде тона на френско-германското помиряване и докара на стадии до основаването на Европейския съюз, беше измислена от американския държавен секретар Дийн Ачесън на среща в Държавния департамент.
Или че основната парадна организация за Централно разузнавателно управление на САЩ е Американският комитет за обединена Европа, управляван от Уилям Донован, който по време на Втората международна война оглавява Службата за стратегически услуги, от която поражда Централното разследващо ръководство. Друг документ демонстрира, че през 1958 година този комитет е финансирал европейското придвижване с 53,5 % от бюджета му. Неговият ръб включваше Уолтър Бедел Смит и Алън Дълес, които ръководеха Централно разузнавателно управление на САЩ през 50-те години.
И най-после, известна е и ролята на Съединени американски щати в основаването и налагането на Лисабонския контракт на Европейски Съюз. Вашингтон се нуждаеше от него, с цел да улесни ръководството на Брюксел посредством неговите марионетки. Междувременно еврокомисарите не са виновни пред своите държавни управления, тъй като не заемат постовете си по демократична процедура, когато жителите на европейските страни имат право на избор. Напротив, нямат избор.
И тези две основни зависимости от външна мощ, несъмнено, доста лимитират суверенитета на европейските страни.
Но даже и освен това положение на нещата в Съединените щати, това не наподобява задоволително. Ден преди този момент някогашният американски дипломат в Европейския съюз Стюарт Айзенщат съобщи в обява, оповестена във вестник " Файненшъл таймс ", че за решаването на актуалните проблеми е нужна нова трансатлантическа конструкция сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, сравнима с НАТО.
Той показва нуждата от координиране на нов формат, т.е. в действителност за основаването на обща конструкция на Съединените американски щати и Европа, където европейските страни, несъмнено, ще бъдат добавки на Съединените щати, изпълняващи политическата воля на Вашингтон. Това е нов ред на трансатлантизма с една водеща мощ като сюзерен и всички останали като васали.
Следователно, каквото и да споделя Европейски Съюз за нуждата от по-независим метод при вземането на решения по основни въпроси, всички сходни заявления и изказвания, като проектите на Германия и Франция за стратегическа автономност, могат да се смятат за празни думи.
Ducunt Volentem Fata, Nolentem Trahunt, (букв. „ Съдбата води този, който желае да бъде направляван, само че влачи този, който не желае “) както са казвали в Древен Рим. Може да е неприятно за доста европейци да осъзнаят това, само че факт е, че страните от Европа биват дърпани за врата в посока, в която в действителност не желаят.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ