Комедийният сериал Съдебна реформа. Как завърши епизодът от 48-ото Народно събрание
Какво тъкмо са желали да създадат бащите на демократичната Конституция на Република България и задоволително " без значение " ли е следствието, че да може да проверява основния прокурор? С тези въпроси се занимава в последно време правосъдната промяна, която Стефан Попов дефинира като комедиен сериал. Ето за какво.
„ Съдебна промяна “ е уместно заглавие за sitcom (от англ. - ситуационна комедия). Тя е с идентични персонажи, отворен край, може да трае десетилетия.
В следващия епизод от този самобитен комедиен сериал, условно кръстен „ Последен ден на 48-ото Народно заседание “, ГЕРБ насочва искане към Конституционния съд за пояснение на статута на следствието.
Пита се дали следствието е без значение единствено доколкото в целокупност правосъдната власт е самостоятелна или е без значение и по отношение на другите управляващи в самата правосъдна власт - съд и прокуратура. Към момента следствието е подчинено на прокуратурата.
Какво виждаме от пръв взор?
Авторите са бързали и не са наели коректор. Не, освен, с цел да оправи дежурните цялостен и повърхностен член, което е предстоящо. Коректорът е щял да се препъне в структури като: „ Втората причина е…, тъй като “. Щеше да въздъхне и пред тържествени чуждици като „ касателно “ (вместо българските „ засягащо “ или „ отнасящо се “).
Небрежният език обезсмисля поклонението пред Конституционния съд (КС), което вносителите заявяват. Те го изричат и с високото очакване Конституционен съд да даде „ достоверно пояснение “ по въпроса, който израз е образец за оксиморон.
Артистичната правна книжовност се добавя и от по-широките аргументации. Например, забележителният исторически обзор демонстрира, че „ бащите създатели “ не са разбирали добре що е то разследване, даже на равнище обособени названия. Но това не пречи Конституционният съд да дефинира какво е било тяхното същинско желание.
Самото искане за „ достоверно пояснение “ е развито във филологическо, логическо и историческо измерение. Историческото е сбирка цитати от протоколите на Великото национално заседание (ВНС). „ Филологическото “ е единствено констатация какво „ не е записано “ в един член на Конституцията и не е ясно за какво е „ пояснение “.
Ако се желае пояснение на достоверните планове на Велико народно събрание (не „ достоверно пояснение “, а пояснение на „ достоверни планове “), то се вписва в жанра на историческата реорганизация (от така наречен оригиналистки вид - какъв е истинският замисъл). Тя би трябвало да е логичен издържана, несъмнено, няма по какъв начин да е спорна. Но това не води до „ логическо пояснение “, което също е образец за оксиморон.
Искането затова е за историческа реорганизация на първичното желание. Затова филологическото и фантазираното логическо пояснение са страни на историческото като: (а) банална норма за непротиворечивост и (б) елементарна препоръка към езикови обстоятелства (а и други обстоятелства в дебатите няма).
Накратко, пита се какво са желали бащите на Конституцията, които не са знаели какво желаят. Те не са знаели, по тази причина не са го изписали. Но са желали без да знаят, че желаят. Подобна реконструкцията наподобява комична. Но тя може да се извърши и ще бъде случайно дописване на Конституцията - една нездравословна процедура на Конституционен съд.
Кратък исторически коментар
За депутатите във Велико народно събрание първостепенната задача е къде да НЕ бъде следствието, а не къде ДА бъде. До 1990 година то е част от комунистическата Държавна сигурност (ДС) под шапката на Министерство на вътрешните работи. След официално разформироване на Държавна сигурност и по кардинални аргументи то би трябвало да бъде изведено от Министерство на вътрешните работи. И както следствието, по този начин и прокуратурата да станат фамозното „ самостоятелни “.
Този императив е лекомислен, фиктивен. Но гражданинът-родител желае да плаши децата с Баба Яга, а не с прокурор и следовател. Каква е бъдещата им функционалност, по какъв начин се отнасят между тях остава неразбираемо. Депутатите знаят какво да се ликвидира, само че не какво да се построи. Оттук и забележителната неразбория в правосъдната власт до през днешния ден и в обозримо бъдеще.
Новият епизод подсказва, че самото искане за „ достоверно пояснение “ се нуждае от пояснение.
Подхвърлената дискретно цел е при официално без значение разследване следовател да може да проверява основния прокурор. Така се заобикаля предлагането арбитър от Върховния касационен съд да извършва сходна функционалност.
Искането е следващ епизод по отсрочване и отсрочване под формата на самодейност за промени. Ако Конституционният съд одобри самостоятелност на следствието вътре в правосъдната власт, какви са импликациите?
За да се приложи поредно сходно решение трябват години за промени в организацията на правосъдната власт. Те ще провокират земетресения, засягащи структурата на Висшия правосъден съвет (ВСС), да вземем за пример. И по какъв начин си представяме разследване, което е толкоз без значение, че може да проверява основния прокурор?
От Европейския съюз (ЕС) смяната ще бъде забелязана като следващ трик и отсрочване, един тип градивно извъртане за стабилизиране на обединението на стабилността.
През 2006 година Конституцията е променена, с цел да се обезпечат условия за дейно наказателно произвеждане. Тогава значимият член 127 е допълнен с две алинеи, по силата на които прокуратурата управлява следствието и може сама да го организира. Сега се замисля тръгване в противоположна посока. Ако е по този начин, предходните промени би трябвало да бъдат анулирани с конституционно болшинство?
Но епизодът става даже по-забавен, тъй като се пита за конституционна съобразност на член от Конституцията. Според тезата в настояването член 127 опонира на Конституцията, т.е. Конституцията съдържа противоречащи на Конституцията положения.
И без пояснение е ясно, че Конституцията позволява и „ подвластно “ и „ без значение “. Но тези избрания са празни официални абстракции. Зависимостта ще остане при всяко пояснение, в конституционната страна няма самостоятелни управляващи. Същественият въпрос е различен: какви са формите на взаимоотношение и взаимозависимост на всички равнища, от Висш съдебен съвет до всяко настрана следствие? Но това не е въпрос за Конституционния съд.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Съдебна промяна “ е уместно заглавие за sitcom (от англ. - ситуационна комедия). Тя е с идентични персонажи, отворен край, може да трае десетилетия.
В следващия епизод от този самобитен комедиен сериал, условно кръстен „ Последен ден на 48-ото Народно заседание “, ГЕРБ насочва искане към Конституционния съд за пояснение на статута на следствието.
Пита се дали следствието е без значение единствено доколкото в целокупност правосъдната власт е самостоятелна или е без значение и по отношение на другите управляващи в самата правосъдна власт - съд и прокуратура. Към момента следствието е подчинено на прокуратурата.
Какво виждаме от пръв взор?
Авторите са бързали и не са наели коректор. Не, освен, с цел да оправи дежурните цялостен и повърхностен член, което е предстоящо. Коректорът е щял да се препъне в структури като: „ Втората причина е…, тъй като “. Щеше да въздъхне и пред тържествени чуждици като „ касателно “ (вместо българските „ засягащо “ или „ отнасящо се “).
Небрежният език обезсмисля поклонението пред Конституционния съд (КС), което вносителите заявяват. Те го изричат и с високото очакване Конституционен съд да даде „ достоверно пояснение “ по въпроса, който израз е образец за оксиморон.
Артистичната правна книжовност се добавя и от по-широките аргументации. Например, забележителният исторически обзор демонстрира, че „ бащите създатели “ не са разбирали добре що е то разследване, даже на равнище обособени названия. Но това не пречи Конституционният съд да дефинира какво е било тяхното същинско желание.
Самото искане за „ достоверно пояснение “ е развито във филологическо, логическо и историческо измерение. Историческото е сбирка цитати от протоколите на Великото национално заседание (ВНС). „ Филологическото “ е единствено констатация какво „ не е записано “ в един член на Конституцията и не е ясно за какво е „ пояснение “.
Ако се желае пояснение на достоверните планове на Велико народно събрание (не „ достоверно пояснение “, а пояснение на „ достоверни планове “), то се вписва в жанра на историческата реорганизация (от така наречен оригиналистки вид - какъв е истинският замисъл). Тя би трябвало да е логичен издържана, несъмнено, няма по какъв начин да е спорна. Но това не води до „ логическо пояснение “, което също е образец за оксиморон.
Искането затова е за историческа реорганизация на първичното желание. Затова филологическото и фантазираното логическо пояснение са страни на историческото като: (а) банална норма за непротиворечивост и (б) елементарна препоръка към езикови обстоятелства (а и други обстоятелства в дебатите няма).
Накратко, пита се какво са желали бащите на Конституцията, които не са знаели какво желаят. Те не са знаели, по тази причина не са го изписали. Но са желали без да знаят, че желаят. Подобна реконструкцията наподобява комична. Но тя може да се извърши и ще бъде случайно дописване на Конституцията - една нездравословна процедура на Конституционен съд.
Кратък исторически коментар
За депутатите във Велико народно събрание първостепенната задача е къде да НЕ бъде следствието, а не къде ДА бъде. До 1990 година то е част от комунистическата Държавна сигурност (ДС) под шапката на Министерство на вътрешните работи. След официално разформироване на Държавна сигурност и по кардинални аргументи то би трябвало да бъде изведено от Министерство на вътрешните работи. И както следствието, по този начин и прокуратурата да станат фамозното „ самостоятелни “.
Този императив е лекомислен, фиктивен. Но гражданинът-родител желае да плаши децата с Баба Яга, а не с прокурор и следовател. Каква е бъдещата им функционалност, по какъв начин се отнасят между тях остава неразбираемо. Депутатите знаят какво да се ликвидира, само че не какво да се построи. Оттук и забележителната неразбория в правосъдната власт до през днешния ден и в обозримо бъдеще.
Новият епизод подсказва, че самото искане за „ достоверно пояснение “ се нуждае от пояснение.
Подхвърлената дискретно цел е при официално без значение разследване следовател да може да проверява основния прокурор. Така се заобикаля предлагането арбитър от Върховния касационен съд да извършва сходна функционалност.
Искането е следващ епизод по отсрочване и отсрочване под формата на самодейност за промени. Ако Конституционният съд одобри самостоятелност на следствието вътре в правосъдната власт, какви са импликациите?
За да се приложи поредно сходно решение трябват години за промени в организацията на правосъдната власт. Те ще провокират земетресения, засягащи структурата на Висшия правосъден съвет (ВСС), да вземем за пример. И по какъв начин си представяме разследване, което е толкоз без значение, че може да проверява основния прокурор?
От Европейския съюз (ЕС) смяната ще бъде забелязана като следващ трик и отсрочване, един тип градивно извъртане за стабилизиране на обединението на стабилността.
През 2006 година Конституцията е променена, с цел да се обезпечат условия за дейно наказателно произвеждане. Тогава значимият член 127 е допълнен с две алинеи, по силата на които прокуратурата управлява следствието и може сама да го организира. Сега се замисля тръгване в противоположна посока. Ако е по този начин, предходните промени би трябвало да бъдат анулирани с конституционно болшинство?
Но епизодът става даже по-забавен, тъй като се пита за конституционна съобразност на член от Конституцията. Според тезата в настояването член 127 опонира на Конституцията, т.е. Конституцията съдържа противоречащи на Конституцията положения.
И без пояснение е ясно, че Конституцията позволява и „ подвластно “ и „ без значение “. Но тези избрания са празни официални абстракции. Зависимостта ще остане при всяко пояснение, в конституционната страна няма самостоятелни управляващи. Същественият въпрос е различен: какви са формите на взаимоотношение и взаимозависимост на всички равнища, от Висш съдебен съвет до всяко настрана следствие? Но това не е въпрос за Конституционния съд.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ