Какво свързва Български ВИК холдинг, АЕЦ“ - Козлодуй, Патентното ведомство,

Какво свързва " Български ВИК холдинг ", „ АЕЦ “ - Козлодуй, Патентното ведомство, Агенция „ Митници “, „ Булгаргаз “, „ Автомагистрали “, ДКК, БДЖ?

Това, че във всичките тези държавни структури служебното държавно управление крепко развъртя кадрова метла. Със размах, с какъвто не е работило до момента нито едно служебно държавно управление.
Всъщност описът на уволненията е много по-дълъг. Той включва и намиращите се под шапката на ДКК – Държавната консолидационна компания, сдружения като ВМЗ „ Сопот “, Кинтекс и „ Индустриални зони “.

Кадровите промени са обединени от един общ знаменател – реваншизъм, изтъкнат с просто око. Чистката премина мярката. Толкова огромно пречистване не направи нито един от предходните кабинета на Радев. Дори първият през 2017 година, от който се очакваше огромна проверка, мина добродушно на фона на размаха, който следим в този момент. Смените по върховете на държавната администрация станаха ежедневие, овладени са основни позиции.

Кадровият кадрил предизвика неустановеност и дестабилизира държавното ръководство.

Особеното в тази ситуация е, че се уволняват фрагменти, назначени от политическите сили, които поддържаха Румен Радев за втория му мандат.
Служебното държавно управление е било квалифицирано от дълго време, работило се е за него и за кадровото му застраховане.

Размахът на рокадите удостоверява версията за съпричастност на президента към свалянето на кабинета „ Петков “.

 

Думите на Асен Василев, че „ дори Тодор Живков не си е разрешавал да концентрира толкоз доста власт като президентска република, а е запазил България като парламентарна република “, може да се адресират непосредствено към Радев. Факт е, че сегашният президент ръководи невиждано дълго без парламент и парламентарен надзор. И това му харесва.

 

Юмрукът смени посоката си.

Най-фрапантният образец е назначението на Никола Стоянов за министър на стопанската система, в случай, че става дума за кадър, уволнен от предходния титуляр, т.е. Нинова.
След сходна рокада не може да се чака нищо по-малко от конфликт, а хипотезата за реваншизъм през цялото време стъпва на действителен факт, а не на догатки или предизборна изразителност. 
Самото предопределение на Никола Стоянов подсказа, че в това министерство и намиращите се под шапката му държавни компании ще настъпят съществени промени. Така и стана. И то бързо.

 

Първите бяха в ДКК. Членовете на директорския ръб от четирима станаха седмина и те избраха нов началник – Венцислав Димитров. Впоследствие считаната за човек на Нинова някогашна шефка на ДКК – Смиляна Нитова, бе освободена от Съвета на шефовете на ДКК.

„ Кинтекс “ също се снабди с нов шеф – Пламен Пешев. Той бе и единственият, останал от назначения от Нинова управителен ръб. Другите бяха заменени.

И в „ Индустриални зони “ на шефското място се върна уволнен от Нинова кадър на ГЕРБ – Антоанета Барес.

Почти същото се случи и в Патентното ведомство. Шефката му Таня Найденова бе освободена, а на поста ѝ се върна предходен кадър – проф. Владя Борисова. Найденова напълно не е „ калинка “, а човек с безспорна подготвеност, само че това че минава за човек на Нинова, очевидно, се е оказало решителен фактор за освобождението й.

Рокада имаше и в Национална агенция за приходите. На мястото на уволнения Румен Спецов седна досегашният началник на фонд " Земеделие " Борис Михайлов.

В енергетиката, която сега е фокус на предизборната акция на всички партии, около опасността българите да останат да студено през зимата, посредством уволнения бяха ударени основни компании като АЕЦ „ Козлодуй “ и „ Булгаргаз “.

И в случай че в АЕЦ едни специалисти бяха заменени с други, не е по този начин в „ Булгаргаз “. Шефското място в основното сдружение зае яркият критик на Нинова Деница Златева. Златева има солидна биография – беше вицепремиер, отговарящ за българското председателство през 2018 година, тя е и някогашен народен представител. Но работата й постоянно се е свързвала с външната политика, а напълно не с енергетиката.

И от Националната компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ) бе уволнен червен кадър – зам.-директора Гергана Алексова. „ Вината “ й също се оказа в това, че е от лагера на Корнелия Нинова в социалистическата партия.

Уволнен бе и шефът на БДЖ-Пътнически транспорти Пламен Пешаров, а на мястото му пристигна Христо Иванов, също някогашен кадър от служебния кабинет на проф. Герджиков.

В държавната строителна компания „ Автомагистрали “ с постовете си се разделиха Людмила Василева, Димитър Пенев и Георги Попов и на тяхно място бяха назначени Иван Станчев, Ивелина Крушкова и Николай Едрев. Новите също са „ остарели “ - от предходни служебни кабинети.
Кадровата метла мина и през " Български ВИК холдинг ", вследствие на което сдружението ще се ръководи също от остарели фрагменти – на ГЕРБ.

 

Здрава чистка имаше и в друго министерство, ръководено и преди, и в този момент от социалист - земеделското. Сегашният аграрни министър Явор Гечев, съперник на Нинова, чисти фрагментите на предшественика си Иван Иванов, непосредствен до Нинова.

С поста си се раздели шефът на " Напоителни системи " Николай Чалъков и на негово място бе назначен Атанас Мулетаров.

В управлението на Агенцията по горите Стоян Тошев размени Филип Ковашки. В Агенцията по храните пък бе върнат Христо Вълчанов -  кадър от предходен длъжностен кабинет на Радев.

Тотална промяна настъпи и в Държавен фонд " Земеделие ". Николай Каварджиклиев бе освободен, фонда пое Георги Тахов. С постовете си се разделиха и трима от зам.-председателите на ДФЗ.

Във всичките тези смени прозира едно предпочитание – на президента Румен Радев да овладее цялата държавна машина.

Без да е президентска република, сега България е в президентско ръководство. С просто око се вижда, че от „ Дондуков “ 2 се командва освен кабинетът, а цялата българска страна.

С преодоляването на енергетиката е поставена ръка на нейната основа на основите – силата. Военно-промишленият комплекс, златната мина на българския експорт сега, също е в ръцете на Радев.

 

В разбор на държанието на президента от митингите насам Нинова заключи, че става въпрос за предпочитание за власт, разтрошаване на партиите и реда в страната, за основаване и използуване на нови планове, за „ мъжки комплекс към дамата, която го направи президент “. „ Той основава нови партии, използва ги. Създаде Политическа партия, използва ги да смъкват Борисов и ги захвърли. Сега се сплоти с Борисов и с Движение за права и свободи, с цел да падне държавното управление. Това е разрушително. Държавата има потребност от успокоение, ред и правила “, твърди ръководителят на Българска социалистическа партия.

 

Овладявайки държавната машина, Радев се намесва интензивно и в работата на партиите и то по този начин, че да провокира спомагателни исблъсъци в тях и в действителност да ги разрушава. Не може да не направи усещане връщането на фрагменти на ГЕРБ. Както и това, че метлата измита хора на Политическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България. Но преди всичко – на Българска социалистическа партия. И това не е инцидентно, тъй като Радев желае да овладее социалистическата партия и да я постави на свое ръчно ръководство. Но за това му пречи Нинова.

 

Сменяйки едни социалисти, правилни на Нинова, с други – нейни съперници, Радев се цели в кадрова промяна на върха на Българска социалистическа партия. Защото той демонстративно превзема " електорите " - членове на Националния съвет и делегати на конгреса, които на следващия ден могат да сменят ръководителя на Българска социалистическа партия.

Защо му е на Радев всичко това?

За да остане в политиката! Ако беше правист, Радев можеше да разчита на пост в Конституционния съд и след това - почтено отдръпване от публичния живот. Но той не е правист, рано му е за пенсия, а и е прекомерно деятелен.

 

Радев вкуси политическата власт и му се услади.

 

След като си бил на върха на страната като президент и то два мандата е мъчно просто да си отидеш в къщи. Показа го образецът и с Петър Стоянов, който стана водач на Съюз на демократичните сили и народен представител, и Георги Първанов - който, откакто не овладя Българска социалистическа партия, сътвори лична партия - АБВ. И двамата се провалиха в опитите да продължат славно политическите си кариери.

 

Едва ли Радев не знае това. Но очевидно счита, че може повече от Стоянов и Първанов. И по тази причина унищожава партийната система, бабувайки на нови планове, като в това време разчиства терена за собствен.

 

И тук той работи в две направления. От една страна цепи Българска социалистическа партия в опит да я овладее и посредством нея да продължи пътя си към този момент към изпълнителната власт. А от друга - готви собствен план на основата на Българска социалистическа партия, изцеждайки фрагменти от социалистическата партия.

Но това са средства. Целта на ген. Румен Радев е друга - изпълнителната власт.

 

Защото това е същинската власт в парламентарната република. Радев няма потребност от президентска, тъй като неговите два мандата свършват.

Защо му президентска република, щом той няма да е президент. Мухата, за референдум на тази тематика, пусната от Слави Трифонов, е отново с една скрита цел - омаломощаване на партиите, до момента в който планът на Радев успее да изкласи. А за това му би трябвало време - толкоз, колкото е до края на мандата.