Какво ще се случва с телата ни в бъдеще, как

Какво ще се случва с телата ни в бъдеще, по какъв начин обществените медии преструктурират обществото и какви са новите етични залози на времето - това са единствено част от тематиките във втория том на " Теория на литературата. Новият век ".

Изданието е предопределено за студенти, само че и за всички, заинтригувани от проблемите на хуманитаристиката.

" Обградени от полемики за метамодернизъм, космодернизъм, трансхуманизъм и всевъзможни други -изми, си даваме сметка по какъв начин незабелязано литературознанието е отвоювало територии, които му дават право да се назове настояща и съвременна просвета ", се споделя в анотацията на издателство " Колибри ".

Статиите в " Теория на литературата. Новият век " са на проф. Евгения Панчева - учител по средновековна и ренесансова британска литература в СУ " Св. Климент Охридски ", проф. Амелия Личева - книжовен критик и учител в СУ " Св. Климент Охридски ", и проф.д-р Миряна Янакиева от Института за литература на Българска академия на науките.

Откъс от студията " Новите медии, или постмедиите " от Амелия Личева
Теория на литературата. Новият векС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Въпросът за новите медии (наричани още постмедии) в литературознанието има минимум три вероятни направления на разглеждане: измененията в самите медии и ролята им за новия статус на авторството, писането, текста, четенето, общуването, жанровете, обществената конструкция на обществото; обвързването им с цифровата хуманитаристика; изравняването им със самото изкуство, с новите форми на изкуство през днешния ден.

Терминът постмедии също има три области на схващане, които засягат разнообразни проявления на новите медии: нови, цифрови медии, медиите от епохата на интернет и мобилните телефони; новите медии от сегашното, генериращи резултати в публичната и обществената сфера, основно посредством обществените мрежи; новите медии, като налагащи нова информационна нравственос, което визира всички техни форми на битие.

Ако се позовем на книгата " Дигиталната хуманитаристика и знанието за литературата " от Ренета Божанкова, можем да кажем, че проучванията на новите медии са ориентирани към разнообразни страни на мултимодалната връзка, към трансмедиалността (Х. Дженкинс) и интермедиалността (К. Хейлс).

Питането какво е новото в новите медии е повдигнато от Соня Ливингстън още през 1999 година и отговорът, който непроменяемо се дава, слага технологията в центъра на вниманието. Ливингстън регистрира новостите при малкия екран с нейните сателитни и кабелни предавания, само че най-голямо внимание обръща на компютрите и опциите, които дават - игри, достъп до интернет, отварянето към онлайн търговията и прочие

Други откриватели на проблематиката уголемяват този въпрос и питат какво е новото в новите медии по повод най-много на обществената област, тъй като измененията, до които водят новите технологии, допускат нови видове на връзка (или не-комуникация) и подкопават обичайна.

В началото на ХХI в., изключително след 11 септември, се заприказва за " по-нов " жанр на новата публицистика , който искрено и още по-силно залага на субективността и възприятията, практикувайки " прочувствената истина ". Но това е една индивидуалност, която не просто нахлува в несъзнаваното и го записва, а е и индивидуалност, която зазвучава с гласовете на множеството, на аудиторията, искаща не просто да знае, само че и да е част от ставащото.

С блоговете в публицистиката навлиза моделът на дневниковото, на тоталния персонален взор, на репортажността, която няма за център събитието, а процесите; и която се пробва да бъде по-дълбинна, да търси генезиса на проблемите и споровете, изследвайки сложностите и стремейки се да бъде същински комуникираща, а не императивна.

Право на глас към този момент има всеки, мнението му е не по-малко значимо от това на оторизираните да огласяват позиции и гледни точки и по този начин последователно аудиторията си извоюва непозната до момента равнопоставеност.

Най-новата публицистика приказва с гласовете на участниците, на героите от новините, тя се пробва да приобщава, да отива оттатък констатацията, че обществото е общ брой от разлики, и упорства всички да се усещат участници в построяването му, в което всеки да откри точката на уюта.

Защото от ден на ден заживяваме в свят, в който за първи път жителите могат да създават така наречен selfmadecontent, наличие по техен избор и източници. Все по-чести стават зрителските малките екрани, в които хората вършат новините със своите камери и мобилни телефони, налагайки един напълно нов източник на информация. Така разговорът с аудиторията се трансформира необратимо и прави медиите по-интерактивни. Всеки човек със съответната технология към този момент може да основава своите онлайн медии и да включва изображения, текст и тон за всичко, което избере.

Други форми на интерактивността включват радио и телевизионни токшоута, писма до редактора, присъединяване на слушателите в такива стратегии, както и компютърно и софтуерно програмиране, изключително при видеоигрите. Според Тери Флу международната промишленост на интерактивни игри е доста огромна, непроменяемо нараства и това я слага в челото на най-значимите нововъведения в новите медии.

Интерактивността е значима в такива онлайн видеоигри като World ofWarcraft, TheSimsOnline и Second Life. Тези игри, които са плод на " нови медии ", разрешават на потребителите да открият връзки и да изпитат възприятие за принадлежност, което надвишава обичайните времеви и пространствени граници.

Подобно на книгите те могат да бъдат употребявани като вид бягство или като средство да се извършват стремежи, да се покоряват нови светове. Така новите медии също основават виртуални действителности, които се трансформират във виртуални разширения на света, в който живеем. И за разлика от фикционалните светове в литературата, тук имаме по-голям надзор върху виртуалния свят, тъй като всичко, за което един участник може да мисли, може и да го осъществя.

Цялата тази смяна води и до концепцията за новото авторство. В днешно време, посредством таман на новите медии, които можем да определим като медиите на първото лице, към този момент всеки е създател. Автор е на животи, на репортажи за протичащото се, само че и на текстове, които имат претенцията да са стихотворения, разкази, романи, рецензия. Стотици читатели изпращат своите романи в " Амазон ", уверени, че те по нищо не отстъпват на тези, които са по книжарниците и които рецензията възхвалява.

Хиляди публикуват във " Facebook " своите трудове във връзка и без мотив. Други по този начин зарибяват читатели - като им оферират цитати и мъдри мисли от свои бъдещи творби и след това се трансформират в създатели с доста почитатели (в България сходен е казусът с Мария Лалева и нейната " Живот в скалите " ).

Във " Facebook " съществуват всевъзможни читателски групи, в които се споделят отзиви за книги, които са вид преразкази и гердан от прочувствени прояви, само че се афишират за рецензия. В " Гуд рийдс " читателите дават оценки на книгите, като неведнъж срутват класиката с достатъчния съгласно тях претекст " на мен не ми харесва ", " скучно е ", " жалко е ", " неправдоподобно е ".

Но всички тези прояви събират десетки и стотици лайкове и от ден на ден изместват от полето професионализма . Последното важи изключително за рецензията, която участва в реномираните хартиени издания, само че мъчно може да се пребори с въздействието на новите медии. Постепенно това депрофесионализиране визира и писателската сфера , тъй като всеки, който е написал нещо, пък било то и във тип на пост в обществените медии, към този момент се самоопределя като създател.

Или както отбелязва в есето си " Ла Ла хора " Дубравка Угрешич, " в днешно време демократизацията на изкуството се реализира от цифровата гражданска война. Културата през днешния ден принадлежи на всички, по този начин както всички, с помощта на цифровата гражданска война, имат опция да вземат участие в нея ".

И това е развой колкото подтикващ, толкоз и отнемащ концепцията за основната роля на експертността в това, което се прави.

Независимо дали ни харесва или не, факт е, че интерактивните нови медии разрешават на всеки човек да бъде създател, да трансформира във забележими своите творби . Вече няма ограничаване за това, което може да се направи с творчеството. Затова и в бъдеще от ден на ден граници ще падат и все по-трудно ще бъде да се пази пред масите концепцията, че високото изкуство и самодейните опити са разнообразни форми и че едното е литература, примерно, а другото - персонално творчество, което би следвало да си остане персонално.

Изобщо картината ще се трансформира. Медиите на хартия, книгите на хартия все по-неравно ще се състезават със уеб страниците, блоговете, фейсбук изявленията. В тази непрекъсната битка сред тях като едно от най-големите достолепия на новите форми се акцентира тяхната експедитивност. Те са плод на " едно кликване ", " сърфиране ", превъзмогване на дистанциите и са безусловно налични. Вече даже не компютърът, а джиесемът е задоволителен, с цел да се трансформира индивидът в благонадежден жител на осведомителния свят.

Затова и освен писането, авторството и жанровете трансформират статуса си, само че и цялото модерно общество се трансформира под въздействие на новите медии. Спокойно можем да кажем, че през двете първи десетилетия на ХХI в. новите медии трансформираха изцяло образа на света, а и на човешкото наличие в него. Живото другарство, издигано в фетиш още от античността, отстъпва от ден на ден на общуването през скайпа, електронната поща и " Facebook ". И в случай че в първите години беше сензация общуването посредством стратегии като " Скайп ", даващи опция за непросредствен двустранен контакт, в този момент от ден на ден са значими декларативните постове във " Facebook ", фотосите в " Инстаграм ", всички те под знака на персоналното, на себеизявата и нетърсещи съответен адресат или разговор, а разчитащи на всеки, пък бил той и инцидентен " другар ".

Така от ера на връзки вървим към едно време на отделности - всеки е самичък пред своя телефон или компютър и най-важната му грижа е да се себепредстави . Говорим от ден на ден за електронни ръководства, електронно образование и електронно опазване на здравето (eGovernment, eLearning, eHealth).

Услугите, университетските курсове, достъпът до библиотеки и музеи, до филми и музика става и през интернет. Електронното банкиране и извършване на покупки, работенето от у дома в допълнение изолират хората и задълбочават концепцията за самотността на днешното човешко създание.

То от ден на ден се затваря, подвластно е на бутони, копчета, сигнали, само че е некомпетентно да се оправи в една действителна житейска обстановка. Не инцидентно учените упорстват върху новия тип обществен аутизъм, подхранен от тържеството на новите медии. Защото за колкото по-социални се прокламират те, толкоз в действителност по-антисоциално рефлектират върху индивидите.

Виртуалността става по-реална от съответните прекарвания . И доста хора са удовлетворени, че не престават да бъдат част от мрежовите общности, достигнати от " Амазон ", " Facebook ", " Google " и други, макар че осъзнават, че всички те вземат участие в световния развой по широкомащабно наблюдаване и събиране на персонална информация. Въпреки това хората считат, че договорката е рационална и е отплата за безплатните услуги, които им се дават. Но даже да подминем последното, концепцията за общественост в Интернет по принцип е лъжлива, тъй като водещ принцип - както се загатна - си остава себеизявата и задоволяването със инцидентни виртуални другарства (дори от подправени профили) и лайкове.

Теория на литературата: От Платон до ПостмодернизмаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Според един от най-интересните европейски учени в региона на философията на езика и културата сега - Рафаеле Симоне, обществото е влезнало в своята " трета фаза " (така се споделя и една от книгите на Симоне - " Третата фаза. Форми на знание, които изгубваме " ), в която се твърди, че не е задоволително да отчетем какъв брой значима и всеобхватна е информацията, само че е значимо да забележим по какъв начин се трансформират усещанията във връзка с въпросната информация и какъв вид генерации израстват, в случай че ги следим през визиите им за езика и говоренето.

Всичко, което би трябвало да знаете за: