САЩ няма да харесат това, което ги чака след инфлацията
Какво ще последва, откакто инфлацията се забави? Този въпрос не е настоящ през последната година поради драмата от повишаващите се цени, невиждана за мнозина. Независимо дали Федералният запас ще тласне стопанската система към криза, или въпреки всичко ще успее да обезпечи „ меко приземяване “, евентуално по-късно ще последва сложен стопански пейзаж, водещ до проблеми без ясни решения, написа Едуардо Портър за Bloomberg, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.
Изглежда, че светът е напът да се избави от инфлацията. Инвеститорите на облигационните пазари чакат индикаторът да се успокои след няколко години. Въпреки компликациите на Китай световните вериги на доставка се възвръщат от пандемичния потрес. Фед покачва нападателно лихвите и последните следи от големите фискални тласъци върху търсенето се заличават, до момента в който растежът на работните места се забавя. Проблемът е, че новото обикновено води към добре познато остаряло: слаб пазар на труда и ниски размери на вложения, застоялост на заплатите и мощно неравноправие, които спираха просперитета в продължение на години.
Ключовият стопански въпрос – от кое място ще пристигна растежът, ще стане още по-сложен, в случай че силата остане скъпа и китайската стопанска система спре да пораства като разрастваща се и стартира да се показва като една от развитите. За разлика от пристъпите на инфлация – проблем, с който Фед и другите централни банки знаят по какъв начин да се оправят посредством повишение на лихвените проценти – слединфлационният сюжет е сложен за определяне, камо ли за превъзмогване. Застаряването понижава размера на работната мощ. Тази динамичност е в основата на доста от нещастията, защото стопира икономическия напредък. Тя е главен мотор на така наречен „ световна застоялост “, която преди Covid-19 се смяташе за главното икономическо предизвикателство на новото време: композиция от огромни спестявания и слаби вложения, които дават настойчиво невисок напредък, дружно с настойчиво ниска инфлация и настойчиво ниски действителни лихви.
Някои икономисти допускат, че доста повече държавни разноски могат да оказват помощ за увеличение на търсенето. Но този мотив надали ще има триумф, откакто огромните пакети от фискални тласъци от 2020 година и 2021 година способстваха за неконтролирано ускоряване на инфлацията, невиждано от четири десетилетия насам. Освен това няма консенсус по отношение на провокациите. Други свързани фактори също имат значение в тази ситуация: неравенството при приходите евентуално е понижило разноските и е нараснало спестяванията; както и корпоративната централизация.
Повишеното чувство за риск от пандемията, геополитическите катаклизми и нарушените вериги на доставка, както и регулаторната неустановеност, евентуално също натежават върху вложенията. А деглобализацията, в случай че в действителност продължи, евентуално в допълнение ще тласне цените нагоре, а икономическия напредък надолу. Хората даже не могат да се спогодят за това по какъв начин остаряването на поколенията ще се отрази в бъдеще на стопанската система. Някои икономисти от МВФ настояват, че тъкмо както демографският балон, основан от бейби бумърите, поддържа релативно ниски нова на инфлация в продължение на 40 години, до момента в който въпросните хора работят и икономисват за времето след пенсиониране, прекосяването на сегашните работещи в графата „ пенсионери “ ще тласне инфлацията нагоре. Чарлз Гудхарт от Лондонското учебно заведение по стопанска система акцентира точно това. Периодът на ниски инфлационни равнища от почти 1980 година насам в действителност е историческо отклоняване, главно породено от увеличение на работната мощ, не на последно място заради включването на голямата работна мощ на Китай към международните пазари, акцентира той.
Тази демографска динамичност в този момент се прекатурва, което води до невисок напредък и по-високи цени. Какво вършат политиците в тази обстановка? Като средство, което може да смекчи удара, е повишението на възрастта за пенсиониране. Но приемането на сходна политика не е елементарно (за това е индикативен образецът на Еманюел Макрон). По-бързият напредък на продуктивността би оказал помощ. Донякъде изненадващо, Дарън Асемоглу и Паскуал Рестрепо от Масачузетския софтуерен институт откриват, че нациите, при които е налице по-бързо застаряване, имат по-висок напредък, евентуално поради вложенията в автоматизация. Както е изчислено обаче, растежът на продуктивността надалеч не е впечатляващ. Подемът, следен по време на пандемията, наподобява малко евентуално да се задържи, акцентира Джон Фърналд от звеното на Федералния запас в Сан Франциско.
Колкото и вълнуващи да наподобяват нововъведения като CRISPR и Tesla, софтуерният напредък наподобява някак затънал на едно място спрямо по-далечното минало. Рагурам Раджан от Чикагския университет, някогашен началник на централната банка на Индия, предлага смяна в вероятността. Ако паричната политика не успее да съживи още веднъж растежа и фискалните тласъци доведат до внезапна инфлация, може би решението е повече от програмата Build Back Better и по-малко от Американския избавителен проект на Джо Байдън: държавни разноски не за облекчаване на търсенето, а за създаване на физическа и обществена инфраструктура, която може да издърпа изостаналата Америка да излезе от депресията.
Изглежда, че светът е напът да се избави от инфлацията. Инвеститорите на облигационните пазари чакат индикаторът да се успокои след няколко години. Въпреки компликациите на Китай световните вериги на доставка се възвръщат от пандемичния потрес. Фед покачва нападателно лихвите и последните следи от големите фискални тласъци върху търсенето се заличават, до момента в който растежът на работните места се забавя. Проблемът е, че новото обикновено води към добре познато остаряло: слаб пазар на труда и ниски размери на вложения, застоялост на заплатите и мощно неравноправие, които спираха просперитета в продължение на години.
Ключовият стопански въпрос – от кое място ще пристигна растежът, ще стане още по-сложен, в случай че силата остане скъпа и китайската стопанска система спре да пораства като разрастваща се и стартира да се показва като една от развитите. За разлика от пристъпите на инфлация – проблем, с който Фед и другите централни банки знаят по какъв начин да се оправят посредством повишение на лихвените проценти – слединфлационният сюжет е сложен за определяне, камо ли за превъзмогване. Застаряването понижава размера на работната мощ. Тази динамичност е в основата на доста от нещастията, защото стопира икономическия напредък. Тя е главен мотор на така наречен „ световна застоялост “, която преди Covid-19 се смяташе за главното икономическо предизвикателство на новото време: композиция от огромни спестявания и слаби вложения, които дават настойчиво невисок напредък, дружно с настойчиво ниска инфлация и настойчиво ниски действителни лихви.
Някои икономисти допускат, че доста повече държавни разноски могат да оказват помощ за увеличение на търсенето. Но този мотив надали ще има триумф, откакто огромните пакети от фискални тласъци от 2020 година и 2021 година способстваха за неконтролирано ускоряване на инфлацията, невиждано от четири десетилетия насам. Освен това няма консенсус по отношение на провокациите. Други свързани фактори също имат значение в тази ситуация: неравенството при приходите евентуално е понижило разноските и е нараснало спестяванията; както и корпоративната централизация.
Повишеното чувство за риск от пандемията, геополитическите катаклизми и нарушените вериги на доставка, както и регулаторната неустановеност, евентуално също натежават върху вложенията. А деглобализацията, в случай че в действителност продължи, евентуално в допълнение ще тласне цените нагоре, а икономическия напредък надолу. Хората даже не могат да се спогодят за това по какъв начин остаряването на поколенията ще се отрази в бъдеще на стопанската система. Някои икономисти от МВФ настояват, че тъкмо както демографският балон, основан от бейби бумърите, поддържа релативно ниски нова на инфлация в продължение на 40 години, до момента в който въпросните хора работят и икономисват за времето след пенсиониране, прекосяването на сегашните работещи в графата „ пенсионери “ ще тласне инфлацията нагоре. Чарлз Гудхарт от Лондонското учебно заведение по стопанска система акцентира точно това. Периодът на ниски инфлационни равнища от почти 1980 година насам в действителност е историческо отклоняване, главно породено от увеличение на работната мощ, не на последно място заради включването на голямата работна мощ на Китай към международните пазари, акцентира той.
Тази демографска динамичност в този момент се прекатурва, което води до невисок напредък и по-високи цени. Какво вършат политиците в тази обстановка? Като средство, което може да смекчи удара, е повишението на възрастта за пенсиониране. Но приемането на сходна политика не е елементарно (за това е индикативен образецът на Еманюел Макрон). По-бързият напредък на продуктивността би оказал помощ. Донякъде изненадващо, Дарън Асемоглу и Паскуал Рестрепо от Масачузетския софтуерен институт откриват, че нациите, при които е налице по-бързо застаряване, имат по-висок напредък, евентуално поради вложенията в автоматизация. Както е изчислено обаче, растежът на продуктивността надалеч не е впечатляващ. Подемът, следен по време на пандемията, наподобява малко евентуално да се задържи, акцентира Джон Фърналд от звеното на Федералния запас в Сан Франциско.
Колкото и вълнуващи да наподобяват нововъведения като CRISPR и Tesla, софтуерният напредък наподобява някак затънал на едно място спрямо по-далечното минало. Рагурам Раджан от Чикагския университет, някогашен началник на централната банка на Индия, предлага смяна в вероятността. Ако паричната политика не успее да съживи още веднъж растежа и фискалните тласъци доведат до внезапна инфлация, може би решението е повече от програмата Build Back Better и по-малко от Американския избавителен проект на Джо Байдън: държавни разноски не за облекчаване на търсенето, а за създаване на физическа и обществена инфраструктура, която може да издърпа изостаналата Америка да излезе от депресията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ