Какво се прави, когато хората не се разберат при делба

Какво се прави, когато хората не се схванат при подялба и се стигне до съд? Какви дейности би трябвало да се подхващат и какво се случва?
З. Е., София

Делбата е едно от най-честите неща, които се случват в гражданските правни отношения на доста хора. Причината за това е, че до нея се стига нерядко при нещо доста главно, нещо, до което съвсем всеки човек стига - наследяването. Но освен. Защото съсобственост възниква и в случай че родственици построят огромна къща върху общ терен, от който всеки от тях има идеални елементи. Може да се стигне и при бракоразвод, когато съпрузите имат добити по време на брака и част от съпружеската имуществена общественост движимости.

Както стана към този момент дума, такава съсобственост несъмнено поражда най-често при заместничество на парцел по едно и също време от няколко души. Обичайно при съсобственост се стига до подялба - било то доброволна или пък правосъдна. Това е и най-хубавият вид, при който съсобственици, притежаващи идеални елементи, се снабдяват с обособени действителни елементи, с които могат да се разпореждат свободно. Няма спор, че от тези хипотези най-хубавият вид е доброволната подялба, само че за жалост постоянно се стига и до правосъдна.

В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са избрани разпоредбите, които се следват, когато се стартира правосъдна подялба. Така сънаследник, който желае подялба, трябва да подаде до районния съд писмена молба. Към нея прилага удостоверение за гибелта на наследодателя и за неговите наследници, както и удостоверение или други писмени доказателства за наследствените парцели. Трябва да приложи преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.

Всеки от останалите сънаследници може в първото съвещание по делото да изиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други парцели. Всъщност първото правосъдно съвещание е доста значимо, тъй като в него всеки от сънаследниците може да възрази срещу правото на някого от тях да взе участие в делбата, срещу размера на неговия дял, както и срещу включването в наследствената маса на някои парцели.

В производството за подялба се преглеждат оспорвания на генезис, на осиновявания, на завети и на истинността на писмени доказателства, както и претенции за понижаване на завещателни разпоредби и на дарения.

След това се стига до решение по допускане на делбата. В него съдът се произнася по въпросите сред кои лица и за кои парцели ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се позволява подялба на движими движимости, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. В това решение или по-късно, в случай че всички наследници не употребяват наследствените парцели съгласно правата си, съдът по искане на някого от тях постановява кои от наследниците от кои парцели ще се употребяват до окончателното осъществяване на делбата или какви суми едните би трябвало да заплащат на другите против използването, разпорежда още законът. 

Той позволява и изключване на парцели от делбата. Когато в наследството има парцели, които наследодателят е имал в съсобственост с трети лица, то тези парцели се изключват от поделяемата маса, в случай че сред наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши подялба преди съставянето на разграничителния протокол.

Съдът сформира разграничителен протокол въз основа на заключението на експерт при съблюдаване разпоредбите на Закона за наследството. Това значи и да се съблюдават редовете на заместничество, както и частите, които са посочени за избрани категории наследници, по този начин и разпоредбите за непокътнати елементи, да вземем за пример.

След като сформира плана за разграничителния протокол, съдът приканва страните, с цел да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той сформира и афишира окончателния разграничителен протокол.