Бивш командос: Приземих се със заплетен парашут при Робинзон
Какво значи да скочиш 922 пъти с парашут? И два пъти от тях да се бориш за живота си? Това е част от биографията на подполковника от запаса Георги Михайлов. Получава офицерско звание на връх Шипка през 1968 година. Затова и випускът му се споделя „ Шипченски ”. Георги Михайлов е отличник на този випуск. Сега е на 73 години. Помни поделението на бойните парашутисти от времето, когато беше до Братската могила. Радва се на живота във фургона си до село Черен и събира 40 типа гъби. Постоянно е в придвижване и е витален както преди.
Имам 922 скока - те въздействат душевен и физически. Това споделя именитият парашутен пълководец. Помни, че по времето, когато става командващ офицер, е трябвало да извършва наедно с бойците по 35 скока на година. „ Това прави съвсем по скок и половина на всеки две седмици. Няма празници, няма ваканции! После смъкнаха броя на 25. Сегашните командоси вършат единствено по 12 на година и ги считат за доста ”, споделя полковникът от запаса. А разликата сред 35 скока на година и 12 поражда доста неприятни въпроси и съпоставения за действителното положение на армията ни.
Полковникът повтаря, че парашутните скокове натоварват душевен и физически. „ На първите скокове постоянно стават бели - я чупиш опашка, я гален. Новобранците нормално падат на гъз. Като духа вятърът, би трябвало да вдигнеш краката отсреща и да докоснеш земята с петите. Не го ли направиш вярно, по-късно три дни ще спиш по стомах. На всеки се е случвало ”, споделя Георги Михайлов.
Два пъти в богатата кариера не му се е отварял парашутът. И в двата случая това е ставало при скокове над морето. Единият път е до военноморската база Атия, а другият - до настоящия курорт Елените - тъкмо до скалите. „ Трябваше да скочим на 400 метра във вътрешността в морето и стражевите катерчета да ни приберат. Инцидентът ми се случи при скок от 800 метра. Бях първи и се почудих за какво съм самичък - не виждах останалите. Погледнах нагоре и видях, че другите са високо горе с отворени парашути, а аз съм преполовил дистанцията. При отварянето на парашута ми се е получило някакво ухо и той не се е отворил ”, споделя офицерът от запаса.
Първата му мисъл била по какъв начин, по дяволите, ще се приземи с гуменките, които били на краката му. „ Разрязах две от вървите и парашутът се оправи. Имаше бриз от морето, хванах го и паднах на 30 - 40 метра от скалите. Катерите не ме видяха, тъй като събираха хората на половин километър във вътрешността.
Излязъл на скалите и разкрил българския Робинзон Крузо! През 1970 година на пустия бряг източно от Слънчев бряг и Свети Влас живеел един уединен мъж. Бил си направил барака от колове и тръстика сред красивите скали. Бил изцяло отвън системата на социализма - с брада, стигаща до гърдите. Когато избавителният катер доближил брега, всички слезли да се снимат с Робинзон Крузо.
Вторият му случай с парашут приключил в нивите до база Атия. Тогава не му се отворил основният. Отворил запасния и се приземил „ на два крайници, без да пада по гъз ”. Благодари на Бога, че в никакъв случай не е чупил крайник. „ Ръце, ребра и глава обаче съм трошил неведнъж ”, споделя полковникът.
Дори след толкоз години може да скатае парашут. Започнал е с КД-47, Д1-6 и българската горделивост - УП-9 на Георги Йовчев. „ Неговият парашут беше повсеместен - ставаше за новобранци, за командоси, както и за спорт. Но и сътвори доста проблеми първоначално. При отварянето от скоростта обаче се палеше централна шнур, след това имаше доста оплитания. Преди да се отстранят проблемите, се стигна до смъртен случай с момче от Ямбол ”, споделя Георги Михайлов. При този случай първо не се отворил главният парашут. Тогава момчето отворило и запасния, а за злощастие тогава се оправил главният. Оформило се нещо като круша и станала нещастието.
Трябвало да се промени нещо доста дребно в дизайна - да се махне една шнур. По това време претендентът за първи космонавт - водачът Георги Йовчев, умрял. „ По нашето законодателство дизайнът не можеше да се промени без негово единодушие. Имаше отбрана на интелектуалната му благосъстоятелност. Търсеше се неговото позволение за смяна, а той почина. Пълен парадокс! ”, споделя полковникът. През соца очаквал да го назначат за пълководец. Излязъл в отпуск и като се върнал, на поста бил към този момент различен - с подобаващ партизански генезис.
Летува във фургон и яде 40 типа гъби
Сега някогашният полковник се радва на неповторимия си фургон, който поставил вместо вила на дворното си място преди село Чурен. В края на 80-те години раздавали имоти и той си харесал един от 500 квадрата. Ала щом изкопал основи за бъдеща вила, и на бял кон като триглава ламя дохвърчала демокрацията. Посъветвали го да не строи, тъй като, в случай че върнат в съседство земя, може да няма достъп до парцела си. „ Взех един фургон, сложих го на едно равно място и си го направих като от приказката в гората! Културният човек и от един фургон ще направи нещо красиво ”, споделя някогашният парашутист. В Чурен прекарва всеки свободен момент. Гората е мястото, където се зарежда. С годините станал и върл гъбар. „ Ям и различавам 30-40 типа гъби ”, хвали се полковникът с 922 скока зад тила си.
Пилотът, който не стана космонавт
На 28 октомври забравеният именит водач Георги Йовчев щеше да навърши 73 години. Днес са известни имената единствено на двамата, полетели в Космоса - Георги Иванов и Александър Александров. Имало е обаче още двама - Георги Йовчев и Иван Наков. Фаворит е бил Йовчев. Драматичната орис на този офицер припомня за Чавдар Джуров - сина на министър Джуров, с който са връстници.
По-малкият му брат Иван прави няколко скока с парашут, но лекарите го афишират за неспособен, тъй като бил дюстабанлия. Той се самоубива с револвера на майка си - някогашна партизанка. Погребват го с парашута му. В памет на брат си Георги Йовчев се записва във висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия.
През 1967 година Съюз на съветските социалистически републики и другите страни от руския блок започват програмата " Интеркосмос ". Йовчев влиза във финалната четворка и отива в Москва, само че вестибуларният му уред е прекомерно сензитивен. Медицинската комисия открива особености и в сърдечната активност. Той умира през 1983 година
На Гергьовден при нощен полет в Балчик той снижава своя МиГ за кацане прекомерно рано и се разрушава на пистата.
Имам 922 скока - те въздействат душевен и физически. Това споделя именитият парашутен пълководец. Помни, че по времето, когато става командващ офицер, е трябвало да извършва наедно с бойците по 35 скока на година. „ Това прави съвсем по скок и половина на всеки две седмици. Няма празници, няма ваканции! После смъкнаха броя на 25. Сегашните командоси вършат единствено по 12 на година и ги считат за доста ”, споделя полковникът от запаса. А разликата сред 35 скока на година и 12 поражда доста неприятни въпроси и съпоставения за действителното положение на армията ни.
Полковникът повтаря, че парашутните скокове натоварват душевен и физически. „ На първите скокове постоянно стават бели - я чупиш опашка, я гален. Новобранците нормално падат на гъз. Като духа вятърът, би трябвало да вдигнеш краката отсреща и да докоснеш земята с петите. Не го ли направиш вярно, по-късно три дни ще спиш по стомах. На всеки се е случвало ”, споделя Георги Михайлов.
Два пъти в богатата кариера не му се е отварял парашутът. И в двата случая това е ставало при скокове над морето. Единият път е до военноморската база Атия, а другият - до настоящия курорт Елените - тъкмо до скалите. „ Трябваше да скочим на 400 метра във вътрешността в морето и стражевите катерчета да ни приберат. Инцидентът ми се случи при скок от 800 метра. Бях първи и се почудих за какво съм самичък - не виждах останалите. Погледнах нагоре и видях, че другите са високо горе с отворени парашути, а аз съм преполовил дистанцията. При отварянето на парашута ми се е получило някакво ухо и той не се е отворил ”, споделя офицерът от запаса.
Първата му мисъл била по какъв начин, по дяволите, ще се приземи с гуменките, които били на краката му. „ Разрязах две от вървите и парашутът се оправи. Имаше бриз от морето, хванах го и паднах на 30 - 40 метра от скалите. Катерите не ме видяха, тъй като събираха хората на половин километър във вътрешността.
Излязъл на скалите и разкрил българския Робинзон Крузо! През 1970 година на пустия бряг източно от Слънчев бряг и Свети Влас живеел един уединен мъж. Бил си направил барака от колове и тръстика сред красивите скали. Бил изцяло отвън системата на социализма - с брада, стигаща до гърдите. Когато избавителният катер доближил брега, всички слезли да се снимат с Робинзон Крузо.
Вторият му случай с парашут приключил в нивите до база Атия. Тогава не му се отворил основният. Отворил запасния и се приземил „ на два крайници, без да пада по гъз ”. Благодари на Бога, че в никакъв случай не е чупил крайник. „ Ръце, ребра и глава обаче съм трошил неведнъж ”, споделя полковникът.
Дори след толкоз години може да скатае парашут. Започнал е с КД-47, Д1-6 и българската горделивост - УП-9 на Георги Йовчев. „ Неговият парашут беше повсеместен - ставаше за новобранци, за командоси, както и за спорт. Но и сътвори доста проблеми първоначално. При отварянето от скоростта обаче се палеше централна шнур, след това имаше доста оплитания. Преди да се отстранят проблемите, се стигна до смъртен случай с момче от Ямбол ”, споделя Георги Михайлов. При този случай първо не се отворил главният парашут. Тогава момчето отворило и запасния, а за злощастие тогава се оправил главният. Оформило се нещо като круша и станала нещастието.
Трябвало да се промени нещо доста дребно в дизайна - да се махне една шнур. По това време претендентът за първи космонавт - водачът Георги Йовчев, умрял. „ По нашето законодателство дизайнът не можеше да се промени без негово единодушие. Имаше отбрана на интелектуалната му благосъстоятелност. Търсеше се неговото позволение за смяна, а той почина. Пълен парадокс! ”, споделя полковникът. През соца очаквал да го назначат за пълководец. Излязъл в отпуск и като се върнал, на поста бил към този момент различен - с подобаващ партизански генезис.
Летува във фургон и яде 40 типа гъби
Сега някогашният полковник се радва на неповторимия си фургон, който поставил вместо вила на дворното си място преди село Чурен. В края на 80-те години раздавали имоти и той си харесал един от 500 квадрата. Ала щом изкопал основи за бъдеща вила, и на бял кон като триглава ламя дохвърчала демокрацията. Посъветвали го да не строи, тъй като, в случай че върнат в съседство земя, може да няма достъп до парцела си. „ Взех един фургон, сложих го на едно равно място и си го направих като от приказката в гората! Културният човек и от един фургон ще направи нещо красиво ”, споделя някогашният парашутист. В Чурен прекарва всеки свободен момент. Гората е мястото, където се зарежда. С годините станал и върл гъбар. „ Ям и различавам 30-40 типа гъби ”, хвали се полковникът с 922 скока зад тила си.
Пилотът, който не стана космонавт
На 28 октомври забравеният именит водач Георги Йовчев щеше да навърши 73 години. Днес са известни имената единствено на двамата, полетели в Космоса - Георги Иванов и Александър Александров. Имало е обаче още двама - Георги Йовчев и Иван Наков. Фаворит е бил Йовчев. Драматичната орис на този офицер припомня за Чавдар Джуров - сина на министър Джуров, с който са връстници.
По-малкият му брат Иван прави няколко скока с парашут, но лекарите го афишират за неспособен, тъй като бил дюстабанлия. Той се самоубива с револвера на майка си - някогашна партизанка. Погребват го с парашута му. В памет на брат си Георги Йовчев се записва във висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия.
През 1967 година Съюз на съветските социалистически републики и другите страни от руския блок започват програмата " Интеркосмос ". Йовчев влиза във финалната четворка и отива в Москва, само че вестибуларният му уред е прекомерно сензитивен. Медицинската комисия открива особености и в сърдечната активност. Той умира през 1983 година
На Гергьовден при нощен полет в Балчик той снижава своя МиГ за кацане прекомерно рано и се разрушава на пистата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ