Какво нещо е съвременният западен феминизъм. Кадър на разкрачен мъж

Какво нещо е актуалният западен феминизъм. Кадър на разкривен мъж в метрото може да провокира талази от онлайн яд, а единствено съмнението за липса на задоволително мощни женски персонажи в киното въодушевява мултимилиони акции. В същото време леко разсъблечените и анатомично атрактивни героини в всякакви компютърни игри подтикват нервност в придвижването и възбуждат нови сочно финансирани акции за тъждество и правдивост. Богати и привилегировани актриси се сещат, че някой ги е пипнал неприятно по бедрото преди 20 години и получават 200 мейнстрийм заглавия какви смели жертви са. Непохватно направени похвали се описват като брутално полово принуждение. Все  същински, тежки, великански проблеми с правата на дамите на Запад. И внезапно този непрекъснат традиционен призрачен сън от разкрачени мъже в метрото и кофти похвали на улицата е краткотрайно пресечен от заглавия за завладяването на Афганистан. Кадри демонстрират по какъв начин талибаните към този момент изчегъртват всевъзможни женски облици от обществените пространства в страната. Дамите са посъветвани да си стоят у дома. Постепенно по улиците остават единствено брадати мъже. Талибаните даже дават конференция, на която дават обещание да съблюдават правата на дамите... единствено съгласно ислямския закон Шариат, несъмнено. На кино отиват всички старания на Запада да внесе феминизъм в Афганистан. Преди дни водещият Тъкър Карлсън напомни, че Съединени американски щати са вложили над един милиард $ за налагането на добре познатите в Америка и Европа „ джендър начинания “. Университетът в Кабул за пръв път имал магистърски стратегии по „ джендър проучвания “. Знаете, тези висши образования и не толкоз висши формирания, които за няколко семестъра преобразуват млади и симпатични девойки в татуирани и некъпани, постоянно крещящи деятели със синьо-розови коси и култ към „ свободното кървене “. Не питайте и не търсете в гугъл какво е това, в случай че инцидентно още не знаете. И по този начин целият дълготраен и мултимилионен феминистки план за Афганистан май завърши за няколко дни. Но западният феминистки план изпрати забавни сигнали във връзка със завърналото се цялостно безусловно и метафорично забулване на дамите и девойките в Афганистан. Нямаше ги маршовете с „ пуси шапки “ и пърформанс митинги против талибаните и Шариата. Западните феминистки си останаха доста по-възмутени от белия мъж в метрото или офиса в Лондон, в сравнение с от брадатия мъж с автомата в Кабул. Активистките, които се кълнат в битката за правата на дамите са очевидно по-загрижени за измислените секси мацки в компютърните игри, в сравнение с за изнасилените същински дами по улиците на размирната страна. Пускат по някой дежурен, клиширан пост на вяра за „ инклузивно “ ръководство на Афганистан, което в действителност е неуместно, само че си проличава, че не им изнася доста да слагат фокуса върху това. Все отново те са посветили животите си да демонизират белите западни мъже. Не върви внезапно да сменят целта. Те са отдадени да се борят за хиджаба и бурките като феминистки знаци на равноправност и самостоятелност и е някак си неловко да стачкуват против насилственото забулване в Афганистан. Твърде тежко е несъгласието, прекомерно сочно – лицемерието. Всъщност „ мощните западни дами “ даже пробват да пласират един съвсем прелестен роман за протичащото се там. На родна почва си измислят и преувеличават, търсят под вола сексист, само че за Третия свят смекчават и пазят. Най-яркият образец е с кореспондентката на CNN Клариса Уорд, която сподели по време онлайн включване, че талибаните, които безусловно крещяха „ Смъртта на Америка “, изглеждали „ другарски настроени “. Да, Клариса, не са като мъжете, пардон, като зверовете на Запад, подготвени да ти създадат комплимент, или да ти отворят вратата. Същата журналистка сподели нелепостта, до момента в който беше цялата в черно и с изцяло прикрита коса. Ден преди този момент – във към момента непревзетия Афганистан – тя предаваше в дрескода на свободна и еманципирана западна жена. Двете изображения обиколиха света, а тя още веднъж реши да пази талибаните. Не било чак по този начин. В първия запис предавала от частен парцел, а във втория – от улицата. Клариса добави, че постоянно се покривала на обществено място в тази страна, само че след идването на талибаните просто почнала да се покрива още повече. Това е. Няма нищо за гледане и шерване. Феминизъм as ususal. Другите медии факт-чекнаха мемето с журналистката и описаха по какъв начин не е толкоз ужасно и хората се били подвели по контраста сред двата облика. До дни същите издания ще пишат за бруталната патриархална просвета на сексизъм в западните страни. Владислав Апостолов, коментар особено за
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.