Рапсодия в зелено
Какво: " Неотъпкана пътека ", Фестивал за камерна класическа музика в Западните Родопи. 4 дни и 4 концерта с шедьоври на камерната музика
Кога: 3 – 6 август
Къде: читалище " Светлина ", село Ковачевица. Културен дом, Гоце Делчев
" Неотъпкана пътека " е първият по рода си фестивал в България. Той е за камерна музика, организира се на място, което обичайно не е обвързвано с класическата музика. Музикантите, които ще слушаме, работят, пръснати в разнообразни краища на света, имат зад тила си дълголетен опит и кариера в България и чужбина и се срещат в Ковачевица особено с цел да свирят и пеят на фестивала. Всички те са другари още от Музикалното учебно заведение в София, а по-късно не престават образованието си в Съединени американски щати.
На " Неотъпкана пътека " ще чуем камерни творби от XVIII до XXI век, както и песни от Йоханес Брамс и типичен американски и български песни (Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин), показани от Мариана Карпатова, мецосопран и вокален възпитател в Ню Джърси.
Организатори са пианистката Лора Чекоратова и цигуларите Георги Вълчев и Никола Таков.
Фестивалът е по концепция на Лора Чекоратова.
Всичко за фестивала на http://neo-path.com/classic-chamber-music-festival-in-kovachevitsa
Лора Чекоратова, пианистка
Защо избрахте Ковачевица за дом на фестивала?
Всяко лято си пристигам в България. От доста време ми се върти концепцията за типичен фестивал на красиво място, надалеч от комерсиалния туризъм, в подобаваща зала. И преди две години един другар в Америка ме посъветва да отида в Ковачевица. В мига, в който влязохме в локалното читалище, усетих, че това е идеалното място. В региона на Ковачевица има и доста интелектуалци, хора на изкуството, и сходен дребен фестивал като нашия би се вписал там напълно естествено.
Следвахте ли модел на съответен камерен международен фестивал?
Конкретно - не, само че сме ходили на доста такива фестивали в дребни градчета и селца. Например на шведския остров Бощад или американските Тангълууд, Марлборо и Кнайзел. Въпреки че те са огромни фестивали, които не престават по няколко седмици, някои със стогодишна история, и те са имали своя първи път. Точно две години отделихме за организацията и, учудващо, всичко минава относително елементарно. Въпреки че получихме поддръжка от държавни институции, в известна степен моделът тук е като в Щатите - изкуството разчита и се спонсорира на първо място от частни и корпоративни дарения.
Какво да чакаме?
Великолепни планини, чист въздух, прелестния регион към Лещен, Огняново и Дряново, чудесни къщи за посетители, СПА басейни, качествени виновност. Поканихме Вангел Тангъров, който от доста години е измежду най-ценените кларинетисти в Америка. Затова тази година фокусът е кларинетът. В своя Квинтет за кларинет и струнен квартет Моцарт е първият, който употребява кларинета като изцяло равносилен на останалите принадлежности. Наред с това сме присъединили и към момента не толкоз изпълнявани композитори тук.
Колкото до програмата, има няколко влакна, които я сплотяват:
Първо, фолклорната жила - българска, от Централна и Източна Европа до Близкия и Далечния изток - участва във всички стратегии, от Антонин Дворжак до Оливие Месиен. А при Пол Шонфийлд, един извънредно забавен актуален американски композитор, мощно набожен евреин, професор по математика и вяра, всеки ще чуе позната мелодия или претекст.
Второ, творбата на Оливие Месиен е една от най-красивите композиции на ХХ век. Пише я в лагер за военнопленници през Втората международна. Среща там трима музиканти - кларинетист, челист и цигулар, и написва " Квартет за края на времето " за тях. Въпреки че творбата е отдадена на Апокалипсиса, тя демонстрира една религия в човечеството. Същото е и с Прокофиев, който е в заточение след съветската гражданска война, и с Барток, който напуща Унгария по време на войната. Всички те намират хубост и светлина и при най-тежки условия Такова е и посланието на този фестивал.
И най-после, ще представим музика, писана от другари за другари. Поначало камерната музика се е изпълнявала в доста интимни кръгове. Моцарт написа и посвещава Квинтета си на приятеля си кларинетиста Антон Щадлер. Въпреки че Щадлер му е дължал доста пари. Брамс написа песните си за приятеля си Йозеф Йоаким като подарък по случай раждането на щерка му и те дълго време са изпълнявани в домашна атмосфера и в другарски кръг.
Мисля, че в " Неотъпкана пътека " ще предложим тъкмо това - музика вкъщи, с другари.
Кога: 3 – 6 август
Къде: читалище " Светлина ", село Ковачевица. Културен дом, Гоце Делчев
" Неотъпкана пътека " е първият по рода си фестивал в България. Той е за камерна музика, организира се на място, което обичайно не е обвързвано с класическата музика. Музикантите, които ще слушаме, работят, пръснати в разнообразни краища на света, имат зад тила си дълголетен опит и кариера в България и чужбина и се срещат в Ковачевица особено с цел да свирят и пеят на фестивала. Всички те са другари още от Музикалното учебно заведение в София, а по-късно не престават образованието си в Съединени американски щати.
На " Неотъпкана пътека " ще чуем камерни творби от XVIII до XXI век, както и песни от Йоханес Брамс и типичен американски и български песни (Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин), показани от Мариана Карпатова, мецосопран и вокален възпитател в Ню Джърси.
Организатори са пианистката Лора Чекоратова и цигуларите Георги Вълчев и Никола Таков.
Фестивалът е по концепция на Лора Чекоратова.
Всичко за фестивала на http://neo-path.com/classic-chamber-music-festival-in-kovachevitsa
Лора Чекоратова, пианистка
Защо избрахте Ковачевица за дом на фестивала?
Всяко лято си пристигам в България. От доста време ми се върти концепцията за типичен фестивал на красиво място, надалеч от комерсиалния туризъм, в подобаваща зала. И преди две години един другар в Америка ме посъветва да отида в Ковачевица. В мига, в който влязохме в локалното читалище, усетих, че това е идеалното място. В региона на Ковачевица има и доста интелектуалци, хора на изкуството, и сходен дребен фестивал като нашия би се вписал там напълно естествено.
Следвахте ли модел на съответен камерен международен фестивал?
Конкретно - не, само че сме ходили на доста такива фестивали в дребни градчета и селца. Например на шведския остров Бощад или американските Тангълууд, Марлборо и Кнайзел. Въпреки че те са огромни фестивали, които не престават по няколко седмици, някои със стогодишна история, и те са имали своя първи път. Точно две години отделихме за организацията и, учудващо, всичко минава относително елементарно. Въпреки че получихме поддръжка от държавни институции, в известна степен моделът тук е като в Щатите - изкуството разчита и се спонсорира на първо място от частни и корпоративни дарения.
Какво да чакаме?
Великолепни планини, чист въздух, прелестния регион към Лещен, Огняново и Дряново, чудесни къщи за посетители, СПА басейни, качествени виновност. Поканихме Вангел Тангъров, който от доста години е измежду най-ценените кларинетисти в Америка. Затова тази година фокусът е кларинетът. В своя Квинтет за кларинет и струнен квартет Моцарт е първият, който употребява кларинета като изцяло равносилен на останалите принадлежности. Наред с това сме присъединили и към момента не толкоз изпълнявани композитори тук.
Колкото до програмата, има няколко влакна, които я сплотяват:
Първо, фолклорната жила - българска, от Централна и Източна Европа до Близкия и Далечния изток - участва във всички стратегии, от Антонин Дворжак до Оливие Месиен. А при Пол Шонфийлд, един извънредно забавен актуален американски композитор, мощно набожен евреин, професор по математика и вяра, всеки ще чуе позната мелодия или претекст.
Второ, творбата на Оливие Месиен е една от най-красивите композиции на ХХ век. Пише я в лагер за военнопленници през Втората международна. Среща там трима музиканти - кларинетист, челист и цигулар, и написва " Квартет за края на времето " за тях. Въпреки че творбата е отдадена на Апокалипсиса, тя демонстрира една религия в човечеството. Същото е и с Прокофиев, който е в заточение след съветската гражданска война, и с Барток, който напуща Унгария по време на войната. Всички те намират хубост и светлина и при най-тежки условия Такова е и посланието на този фестивал.
И най-после, ще представим музика, писана от другари за другари. Поначало камерната музика се е изпълнявала в доста интимни кръгове. Моцарт написа и посвещава Квинтета си на приятеля си кларинетиста Антон Щадлер. Въпреки че Щадлер му е дължал доста пари. Брамс написа песните си за приятеля си Йозеф Йоаким като подарък по случай раждането на щерка му и те дълго време са изпълнявани в домашна атмосфера и в другарски кръг.
Мисля, че в " Неотъпкана пътека " ще предложим тъкмо това - музика вкъщи, с другари.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ