Чака ли ни нов скок на цените?
Какво можем да научим от монетаристите за случилото се с цените след настъпването на пандемията от Covid-19? Какво можем да научим от грешките, направени през 70-те години? Целта на слагането на тези въпроси е да се внесе примирение в настоящите диспути, изключително измежду централните банкери. Техният крах да предвиждат или предотвратят огромните скокове в ценовите равнища през последните години е забележителен. И по този начин, за какво се случи това и какво може да подскаже историята за грешките, които занапред ни дебнат, написа основният стопански коментатор на Financial Times Мартин Уулф, представен от INVESTOR.
Възможно е да се твърди, че няма какво да се научи. Може да се допусна, че Covid-19 беше неповторимо събитие, на което паричните управляващи реагираха по допустимо най-разумния метод. По сходен метод 70-те години на предишния век са антична история. Нашите централни банки не биха създали грешката да оставят инфлацията да се увеличи още веднъж, тъй че да вградят упования за непрекъснато висока инфлация. Бих желал да имам вяра на тези изказвания, само че не мога.
Да стартираме с парите. Имаше две спънки пред това да се вземе на съществено паричното предложение. По-важното е, че то от дълго време бе загърбено като цел и даже знак от „ уважаваните ” макроикономисти. По-малко значима беше нервността на толкоз доста хора по отношение на количественото облекчение (QE), въведено след международната финансова рецесия. Това скри това, което беше толкоз друго този път.
В публикация, оповестена преди съвсем година, английският икономист Чарлз Гудхарт твърдеше още през 1975 година, че „ всяка следена статистическа наклонност ще е склонна да се унищожи, откакто върху нея бъде извършен напън за надзор “. Това просветление се оказа подходящо за монетаризма от 80-те години. Но, допуснах, има разследване: в случай че към този момент не се употребяват като цел, парите могат още веднъж да се трансфорат в потребен знак.
Наскоро Клаудио Борио от Банката за интернационалните разплащания (БМР) допусна по какъв начин това още веднъж може да бъде казусът с парите. По този метод, твърди той, дали парите имат значение зависи от това дали инфлацията е висока или не. С други думи, съществуването на „ непотребни пари “ в балансите въздейства повече върху държанието, когато хората са чувствителни към инфлацията, в сравнение с когато не са.
В отличната скорошна обява „ Парите: от вътрешната страна и извън “ Крис Марш от Exante Data изяснява по какъв начин парите са изчезнали от мисленето на паричните икономисти и централните банкери. Той обаче отбелязва, че огромното разширение на паричното предложение евентуално ще повлияе доста на разноските. Това е още по-вероятно, в случай че парите, основани от централните банки, действително финансират фискалните дефицити, както се случи толкоз поразително през 2020 година
Решаващ миг е, че това се разграничава доста от това, което се случи след 2008 година Резултатът от финансовата рецесия беше трагично закъснение на основаването на пари посредством банково кредитиране. Парите, основани от централните банки посредством техните покупки на активи (QE), компенсираха това ендогенно закъснение на паричния напредък. Това доста понижи тежестта на следкризисното икономическо закъснение.
В началото на 2020 година беше правилно противоположното: растежът на частния заем и основаването на пари от централните банки бяха доста мощни. Средният годишен растеж на паричния елемент M2 (широки пари, банкнотите и монетите в обращение плюс спестовните депозити – бел. прев.) в Съединени американски щати от края на 2008 година до края на 2019 година бе единствено 6 %. През годината до февруари 2021 година той набъбна с 27 %. Тогава не е изненадващо, че и с съществуването на фискални тласъци номиналното вътрешно търсене в Съединени американски щати се увеличи с повече от 20 % през двете години до третото тримесечие на 2022 година Това докара до мощно икономическо възобновяване. Но също по този начин поддържа скок в ценовото равнище: през двете години до декември 2022 година главният (без храните и силата – бел. прев.) показател на потребителските цени в Съединени американски щати се увеличи с 11,5 %, надалеч над 4-те %, заложени в годишната цел на Федералния запас за инфлация от 2 %.
Това е минало. А в този момент какво? Измерителите за необятните пари в Съединени американски щати в този момент в действителност спадат. През декември 2022 година, да вземем за пример, M2 беше с 2,5 % под своя връх от март. Данните за още по-широките парични елементи, предоставени от Центъра за финансова непоклатимост, демонстрират същата картина. Това допуска, че инфлацията може да спадне по-бързо от предстоящото. Дори е допустимо, в случай че задачата е единствено да се стабилизира инфлацията, а не да се накара равнището на цените да намалее, политиката да е прекомерно строга.
И въпреки всичко наподобява към момента има парична инерция. В допълнение, датският икономист Йеспер Рангвид в своя блог от януари 2023 година прави отрезвяващо съпоставяне със 70-те години. Той вярно отбелязва уместността на сравненията с различен интервал, когато композиция от мощна фискална и парична агресия си взаимодейства с шокове в предлагането, с цел да генерира висока инфлация. Но през 70-те имаше два ценови скока. Енергията изигра роля и в двата. Но същото важи и за експанзионистичната парична политика.
Рангвид прибавя, че: „ Веднага откакто инфлацията стартира да спада при започване на 70-те, Федералният запас понижава главната си рента. Така действителният лихвен % е намалял прекомерно бързо и прекалено много. “ През декември 2022 година това, което клонът на Фед в Атланта назовава „ лепкава “ инфлация беше над 5 % на анюализирана едномесечна и тримесечна база, както и на годишна. Рангвид заключава, че може да отнеме повече време, с цел да се върне инфлацията до 2 %, в сравнение с в средата на 70-те години, може би още две години. Но има заплаха монетарното разхлабване да е освен прекомерно ранно, само че и прекомерно мощно, заради мощен политически напън, генерирайки нов ценови скок.
Големият мотив е, че инфлационният дух в този момент е излязъл от бутилката. Съгласен съм с Рангвид, че паричната политика трябваше да бъде затегната по-рано. Също по този начин съм склонен с Марш, че централните банки не трябваше да подценяват парите, както съобщи и Мървин Кинг (бивш шеф на Английската централна банка – бел. прев.) Може би има причина да се изчака какво ще се случи преди по-нататъшно стягане, най-малко в Съединени американски щати, изключително в случай че човек се концентрира върху паричните данни. Но инфлацията може да се окаже по-„ лепкава “ от предстоящото. Каквото и да се случи, не би трябвало да повтаряме случилото се през 70-те години: централните банки би трябвало да понижат инфлацията и по-късно да я задържат там.
Възможно е да се твърди, че няма какво да се научи. Може да се допусна, че Covid-19 беше неповторимо събитие, на което паричните управляващи реагираха по допустимо най-разумния метод. По сходен метод 70-те години на предишния век са антична история. Нашите централни банки не биха създали грешката да оставят инфлацията да се увеличи още веднъж, тъй че да вградят упования за непрекъснато висока инфлация. Бих желал да имам вяра на тези изказвания, само че не мога.
Да стартираме с парите. Имаше две спънки пред това да се вземе на съществено паричното предложение. По-важното е, че то от дълго време бе загърбено като цел и даже знак от „ уважаваните ” макроикономисти. По-малко значима беше нервността на толкоз доста хора по отношение на количественото облекчение (QE), въведено след международната финансова рецесия. Това скри това, което беше толкоз друго този път.
В публикация, оповестена преди съвсем година, английският икономист Чарлз Гудхарт твърдеше още през 1975 година, че „ всяка следена статистическа наклонност ще е склонна да се унищожи, откакто върху нея бъде извършен напън за надзор “. Това просветление се оказа подходящо за монетаризма от 80-те години. Но, допуснах, има разследване: в случай че към този момент не се употребяват като цел, парите могат още веднъж да се трансфорат в потребен знак.
Наскоро Клаудио Борио от Банката за интернационалните разплащания (БМР) допусна по какъв начин това още веднъж може да бъде казусът с парите. По този метод, твърди той, дали парите имат значение зависи от това дали инфлацията е висока или не. С други думи, съществуването на „ непотребни пари “ в балансите въздейства повече върху държанието, когато хората са чувствителни към инфлацията, в сравнение с когато не са.
В отличната скорошна обява „ Парите: от вътрешната страна и извън “ Крис Марш от Exante Data изяснява по какъв начин парите са изчезнали от мисленето на паричните икономисти и централните банкери. Той обаче отбелязва, че огромното разширение на паричното предложение евентуално ще повлияе доста на разноските. Това е още по-вероятно, в случай че парите, основани от централните банки, действително финансират фискалните дефицити, както се случи толкоз поразително през 2020 година
Решаващ миг е, че това се разграничава доста от това, което се случи след 2008 година Резултатът от финансовата рецесия беше трагично закъснение на основаването на пари посредством банково кредитиране. Парите, основани от централните банки посредством техните покупки на активи (QE), компенсираха това ендогенно закъснение на паричния напредък. Това доста понижи тежестта на следкризисното икономическо закъснение.
В началото на 2020 година беше правилно противоположното: растежът на частния заем и основаването на пари от централните банки бяха доста мощни. Средният годишен растеж на паричния елемент M2 (широки пари, банкнотите и монетите в обращение плюс спестовните депозити – бел. прев.) в Съединени американски щати от края на 2008 година до края на 2019 година бе единствено 6 %. През годината до февруари 2021 година той набъбна с 27 %. Тогава не е изненадващо, че и с съществуването на фискални тласъци номиналното вътрешно търсене в Съединени американски щати се увеличи с повече от 20 % през двете години до третото тримесечие на 2022 година Това докара до мощно икономическо възобновяване. Но също по този начин поддържа скок в ценовото равнище: през двете години до декември 2022 година главният (без храните и силата – бел. прев.) показател на потребителските цени в Съединени американски щати се увеличи с 11,5 %, надалеч над 4-те %, заложени в годишната цел на Федералния запас за инфлация от 2 %.
Това е минало. А в този момент какво? Измерителите за необятните пари в Съединени американски щати в този момент в действителност спадат. През декември 2022 година, да вземем за пример, M2 беше с 2,5 % под своя връх от март. Данните за още по-широките парични елементи, предоставени от Центъра за финансова непоклатимост, демонстрират същата картина. Това допуска, че инфлацията може да спадне по-бързо от предстоящото. Дори е допустимо, в случай че задачата е единствено да се стабилизира инфлацията, а не да се накара равнището на цените да намалее, политиката да е прекомерно строга.
И въпреки всичко наподобява към момента има парична инерция. В допълнение, датският икономист Йеспер Рангвид в своя блог от януари 2023 година прави отрезвяващо съпоставяне със 70-те години. Той вярно отбелязва уместността на сравненията с различен интервал, когато композиция от мощна фискална и парична агресия си взаимодейства с шокове в предлагането, с цел да генерира висока инфлация. Но през 70-те имаше два ценови скока. Енергията изигра роля и в двата. Но същото важи и за експанзионистичната парична политика.
Рангвид прибавя, че: „ Веднага откакто инфлацията стартира да спада при започване на 70-те, Федералният запас понижава главната си рента. Така действителният лихвен % е намалял прекомерно бързо и прекалено много. “ През декември 2022 година това, което клонът на Фед в Атланта назовава „ лепкава “ инфлация беше над 5 % на анюализирана едномесечна и тримесечна база, както и на годишна. Рангвид заключава, че може да отнеме повече време, с цел да се върне инфлацията до 2 %, в сравнение с в средата на 70-те години, може би още две години. Но има заплаха монетарното разхлабване да е освен прекомерно ранно, само че и прекомерно мощно, заради мощен политически напън, генерирайки нов ценови скок.
Големият мотив е, че инфлационният дух в този момент е излязъл от бутилката. Съгласен съм с Рангвид, че паричната политика трябваше да бъде затегната по-рано. Също по този начин съм склонен с Марш, че централните банки не трябваше да подценяват парите, както съобщи и Мървин Кинг (бивш шеф на Английската централна банка – бел. прев.) Може би има причина да се изчака какво ще се случи преди по-нататъшно стягане, най-малко в Съединени американски щати, изключително в случай че човек се концентрира върху паричните данни. Но инфлацията може да се окаже по-„ лепкава “ от предстоящото. Каквото и да се случи, не би трябвало да повтаряме случилото се през 70-те години: централните банки би трябвало да понижат инфлацията и по-късно да я задържат там.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ