Какво е сексуалност? Тя се състои от няколко компонента, проявяващи

...
Какво е сексуалност? Тя се състои от няколко компонента, проявяващи
Коментари Харесай

Ролята на мъжът и жената в секса и любовта

„ Какво е половост? Тя се състои от няколко съставния елемент, проявяващи се по разнообразни способи в живота ни. Сексуалността може да се преглежда през доста призми,тъй като проявленията и засягат доста и разнообразни сфери от човешкия живот. Сексуалността не е единствено секс,тя е вътрешно чувство за задоволеност от личната ни непосредственост и нейните форми.От епохи насам се насажда мисълта,че секса е нещо нечисто, даже грях. Няма вяра,която малко или доста,да не осъжда човешката половост,опорочавайки я и сравнявайки я с разкол и разврат. За религията вменяването на виновност от личната ни половост е бил просто метода, посредством който да се управлява обществото и силата на общата му сила, точно – посредством страха.

Все отново живеем в свят,в които като цяло съвсем всичко се върти към секса,колкото и религиите да насаждат изказванието,че той е неверно и нечисто нещо. Факт е,че секса е на всички места към нас,той предизвика и продава. В това модерно и атеистично общество,в което живеем въздържанието от интимна непосредственост се възприема единствено и само тогава,когато е на разположение неспособност или отвращение. Обществото е възприело хедонизма,който проповядва,че удоволствието е единствената основна полезност,която да получават когато пожелаят. В обичайните вяра християнството, юдаизъма, исляма и будизма, въздържанието от съпружеска непосредственост е значима духовната процедура, която непроменяемо се появява. Разбира се,изобщо не става дума за секс отвън брак.

Християнство. Има предписание съпрузите да се въздържат от интимна непосредственост по задължение на пости, в навечерието на тайнственото кръщение и причестяване, а по този начин също в навечерието на сряда, петък и неделя в продължение на цялата година. Ако единият брачен партньор желае да съблюдава постите изцяло, а другият не се е издигнал още до това духовно съвършенство и не вижда смисъл от въздържанието, то свещениците предлагат да не се отхвърля непосредственост, тъй като е по-добре да се наруши поста, от това да се скапе щастливия брак. Много духовни лица още епохи обратно считат, че в случай че една жена о ткаже непосредственост на брачна половинка си, то може да се стигне до блудничество. Затова въздържанието от секс би трябвало да става със единодушието и на двамата.Целта на въздържанието в православието, както и в другите религии, е човек да се научи да управлява пристрастеността и желанията си, да почисти разсъдъка си от греховни мисли.

Юдаизъм. За разлика от християнството, което проповядва, че цялостното самоограничение е път към святост, за евреите съпружеските връзки са една от най-важните съставки на Живота, директно обвързвана с духовното израстване.В отговор на многочислени запитвания за интимната непосредственост, равин Ашер Кушнир счита, че никой, с изключение на Бог, не може да покаже на индивида пътя към духовното посредством телесното и мястото, където човек може да се трансформира в животно, в случай че му се даде опция да стане ангел.Смята се, че човек, който не е обвързван в брак, е малоценен, без значение дали е мъж или жена.

По време на бракосъчетанието младоженците стоят под заслон, символизиращ бъдещия дом, брачният партньор дава обещание да обезпечи на Жената почтена издръжка, заслон и полови наслаждения.Разбира се това не значи, че половата разхайтеност се насърчава. Както и в християнството, по този начин и при юдаизма има наставления за самоограничение от полови връзки по време на пост. Но има и доста забавна традиция, която не съществува при другите религии.

Според еврейските закони, всеки месец съпрузите са длъжни да се въздържат от непосредственост в прод ължение на 12 дни. Смята се, че това е обвързвано с месечния цикъл на дамата. Разбира се възбрана за непосредственост през тези дни има и в исляма, и в християнството, само че тя зависи от продължителността на кръвотечението. В юдаизма времето на самоограничение е по-дълго и рестриктивните мерки по-строги.

Ислям. Както в юдаизма, по този начин и в исляма, няма монашество и без значение от някои строги традиции, близостта сред съпрузите се не разрешава рядко. Сексът е неразрешен през месечния цикъл, след раждане или импровизиран аборт, по време на поклонение и пости. Трябва обаче да се знае, че по време на пости близостта е неразрешена през светлата част на деня, от изгрев до залез слънце, само че през нощта възбраните не важат. Вярващите знаят, че Аллах схваща инстинктите им и по тази причина им разрешава близостта през нощта. Въздържанието може да бъде наложително, в случай че мюсюлманинът е дал обет за усамотение за избран период да вземем за пример последните 10 дни от рамадана.

В казаното до тук,към Исляма и схващанията на тази вяра,представям забавни цитати от „ майката на книгите “ за мюсюлманите.В литературата и историята мюсюлманката също е обрисувана като сияен облик, който съчетава в себе си разсъдък и хубост. Според богослова Ибн Араб „ Жената е най-красивото създание на света и най-пълна изява на Божествените атрибути… най-висшето Богоявление в света и най-пълният облик на Божественото наличие “.

Независимо че съгласно ислямското обучение няма разлика сред битието на мъжа и битието на дамата, „ Книгата на Аллах “ изрично утвърждава, че „ според обичая мъжете са едно ходило над тях “
В исляма са заложени традициите и полезностите, свързани с брака, развода, наследството и връзките в рамките на фамилията, а подчиненото състояние на мюсюлманката се предопределя освен от религиозни, само че и от стопански фактори.

Коранът акцентира ролята на мъжа като глава на фамилията и само виновен за неговата прехрана, утвърждава непълноценността на дамата и постанова нейното послушание. В Корана за съпругите се приказва като за „ ниви, в които съпрузите могат да влизат, когато изискат “; утвърждава се полигамията. Мюсюлманката би трябвало да носи було, узаконява се фактическото й затворничество в дома, а изневярата й се санкционира със гибел.

„ Жените “, е най-точният израз на опцията мъжете да се бракосъчетават с повече от една жена: „ А в случай че ви е боязън, че няма да сте обективни към сираците [ако се ожените за тях], встъпвайте в брак с тези от дамите, които харесвате – две и три, и четири. А в случай че ви е боязън, че няма да сте обективни – с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, с цел да не се отклоните “.

Цитираният стих не задължава мюсюлманите към полигамия, а им разрешава да уредят статута на встъпване в брак с повече от една жена.

Будизъм. В будизма има голям брой разнообразни течения и клонове. Затова може би би трябвало да се приказва за класическата версия тхеравада. Тя е и най-консервативната форма. В нея, както и в християнството, разпоредбите за миряните и монасите са разнообразни. Монасите са длъжни да съблюдават обет на безбрачие, а за миряните това предписание е много по-меко.В будизма няма институция брак и по тази причина разисквания за връзки с непозната жена или мъж са несъстоятелни. Двама души са свободни да вършат секс по свое предпочитание.Както и при другите религии, в будизма също има пости, по врем ето на които се предлага самоограничение от полов Живот. Човек, който не може да управлява своите стремежи, е жертван да се ражда още веднъж и още веднъж, а това значи, че не може да доближи до нирвана.

Трите водещи религии, юдаизма, християнството и исляма, открили своя повсеместен патриархат и обвинили дамата за отговорна поради самото си битие, с което съблазнявала мъжа и го примамвала към съгрешаване.

Сексуалното освобождение и разкрепостеност през 20-и век се смятат за извоювани свободи от актуалните хора. И това безспорно е ненапълно по този начин. Има тънка граница, въпреки всичко, сред свободата на волята и робуването на първичността. Първото се прави осъзнато, а второто не.

В актуалния свят сексапила се е трансформирал в промишленост, комерс и стереотипност, която като че ли по-скоро заробва хората, в сравнение с да ги освобождава. Сексът продава и маркетинга интензивно експлоатира човешката примитивност с цел да пласира своите артикули. Излъчването на съблазън е част от общественото държание, само че също така, то е част от заложения поведенчески модел за живота и инстинктите. ”

В другите религии има правила за полово самоограничение. Въпросът е обаче до какъв брой те се отразяват позитивно на душата и тялото? И дали секса би трябвало да върви ръка за ръка с любовта към индивида,с който сме или сексуалността е първична, животинска форма на държание?

източник: story.rozali.com

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР