Фатмир Кочи: Фантазията е най-добрият режисьорски похват
Какво е да пренесеш Африка в Албания. Или да „ забраниш “ съществуването на нещастия. Утопия – не, а мощен вътрешен позив, който посредством силата на тялото стига до безумно закърнелите ни души. За да ни има...
„ Възходът и падението на другаря Зило “ е филм-приказка-романс-капан и безмилостна резачка на времето отпреди половин век. Черна комедия. От нея може да ти се гади, само че и да изпиташ изключително самодоволство – поради деформираните до последна извратеност човешки взаимоотношения... Което ги прави – по някакъв метод – красиви...
За сходно подстрекателство от огромния екран е нужна фикция, за която Фатмир Кочи споделя, че е най-хубавият режисьорски прийом. Самият той е персона на ръба на света. Между Тирана и Ню Йорк, сред физзарядка и тай чи, измежду сурова модерност и дива зеленина. Животът му е не по-малко забавна основа за филм, „ проядена “ от личната му, съвсем нереална нормалност.
Зад името му стоят игрални и документални филми, селектирани от най-големите фестивали в света. Той е лице на новото албанско кино. Приземен. Хармоничен. Вдъхновяващ.
Снимка: Даниел Димитров
Фатмир Кочи – за алюзиите и илюзиите във кино лентата и в живота, за пропагандата и пропагандното общество, за реализма и фантазията, за драмата в хумора и иронията в драмата, за основаването и отдръпването от първата частна кино школа в Албания. И още: Защо над 30 години не стопира да практикува тай чи. Връща ли се в Ню Йорк. С какво споделя наздраве един върл трезвеник. С какво София превъзхожда Тирана...
Доколко неразбираем е „ Възходът и падението на другаря Зило “ за един 18-годишен албанец?
- Не мисля, че ще го разбере. Но, когато пуснахме кино лентата в Тирана за първи път, в Талин предишния ноември, както и в Рейкявик през март тази година, срещнах няколко младежи сред 19 и 21 години. Бях доста сюрпризиран от обстоятелството, че те са разбрали изцяло кино лентата и това, което се пробвам да кажа. И още повече – споделиха, че в този момент е безусловно същото и пропагандата просто не е серпантина.
Но, в случай че се върна към въпроса, мисля, че всеобщо, 90 % от 18-годишните и по-младите хора няма да го схванат, и, може би, няма въобще да имат интерес към този филм.
Това не е ли хубаво по някакъв метод?
- Мисля, че те сега живеят в едно даже по-неистинско, пропагандно общество. Мисля, че ние израснахме по по-истински метод. Ние въпреки всичко играхме на улицата – на игри, които се играят на открито, а пък те играят на телефоните си. Мисля, че това не е действителен метод на живот.
Казвате, че героите във кино лентата живеят в намеци и илюзии. Можем ли да създадем прилика с действителността, и кое е повече – алюзиите или илюзиите?
- Илюзията е, когато търсиш някакъв свят, който не съществува. Докато при алюзията създаваш неистинен свят. При Зило героите вършат и двете неща. Ако би трябвало да направя паралел с действителността, съгласно мен ние, сигурно, акцентираме повече на илюзиите. Мисля, че си сътворяваме наши, изкривени действителности...
Аз съм реалист, изключително в последните си филми, казвате през 2016 година. Реализмът ли е най-хубавата режисьорска тактика?
- Не. Фантазията е най-хубавият режисьорски прийом.
Когато споделям, че съм реалист, имам поради, че в никакъв случай не желая да изгубвам чувството и познанието за действителността, в която пребивавам, в която всички ние съществуваме. За мен е доста значимо да съм добре осведомен с действителността, в която пребивавам и работя.
Но има нещо по-интересно и по-важно, и това е фантазията, творчеството. Защото киното е изкуство, и без фикция просто ще описваш своето всекидневие и нещата, които се случват пред теб. Това за мен не е толкоз забавно. Това е моето виждане и моята хармония за киното.
Казвате също, че хуморът има своята драма. А в драмата търсите ли комизъм или може би подигравка...
- Абсолютно. Търси доста подигравка и самоирония. За мен това е извънредно значимо качество. Помага да схванеш какво какво не ти е наред, да се опознаеш на ново равнище. И, когато можеш да се опознаеш, едвам тогава имаш опция да опознаеш и света, и другите.
Силно имам вяра, че познанието за себе си е независимост. Безпрекословно.
Основател сте на първата частна кино школа в Албания, какво Ви струваше това и удовлетворен ли сте от резултатите?
- През 2013 година, дружно с други режисьори и продуценти, създадохме първото частно кино учебно заведение. Беше добра концепция, само че не мисля, че проработи добре.
Моето виждане беше за едни по-различни способи на преподаване. Исках да основа ексцентрично учебно заведение с ексцентричен метод към учениците. Исках те да имат свободата да продуцират филми, които на тях самите им харесват и с които те самите желаят да кажат нещо. Не желаех просто да преподавам, академично и изсъхнало. Другите преподаватели имаха друго виждане. В последна сметка, аз напуснах. Защото не обичам да наставлявам и да изучавам другите, обичам да изучавам себе си... Но школата към момента продължава, без особени резултати...
Има ли към момента поръчково кино в Албания?
- Не, няма – на 100 %. Вече всеки е свободен да прави своя филм. Няма я цензурата, която имаше преди, няма ги поръчковите филми от едно време. Има към момента някаква идеология... Мисля, че и при вас е по този начин. Все още, има страни, в които се ползва повече цензура, да вземем за пример, в Русия. Можеш да направиш филм за Путин, само че няма да можеш да го покажеш на никого.
Как се запалихте по китайската гимнастика?
- Не знам тъкмо по какъв начин ми пристигна тази мисъл. Бях на 31-32 години, и в един миг взех решение, че месото ми е пристигнало допълнително и внезапно го понижих. Започнах да го хапвам единствено един-два пъти месечно. Тогава срещнах един китаец в Тирана, който ми отвори очите за тай чи.
Преди бях се срещал с гимнастиката в учебно заведение. Дори ни караха всеки ден да вършим физзарядки преди началото на часовете. Мисля, че и тук е било по този начин. Но тай чи е доста, доста по-различно, доста оказва помощ за салдото като цяло, за развиването на тялото и на метаболизма.
Тай чи промени ли метода Ви на мислене или оказва помощ единствено чисто физически?
- Физически оказва помощ, и то доста. Аз доста обичам тай чи. Това е нещо, с което се разсънвам всяка заран, също така, лишава единствено двайсет минути. Това е първата ми мисъл за деня и, сигурно, оказва помощ, преди всичко – физически, само че също така извънредно доста те приземява и основава някаква естетика у теб.
Имал ли сте потребност от това приземяване и реализиране на естетика?
- Мисля, че да. Това е въпрос на сила. Енергията те движи, а не концепциите и мисленето. Мисленето може да те води на всички места, само че в природата всичко е всичко е сила.
Връщате ли се в Ню Йорк?
- Никога не съм живял в Ню Йорк повече от едни месец. Винаги съм живял в Тирана. Там се усещам най добре, само че като цяло доста обичам Балканите и във всяка страна съм като вкъщи си, в това число и тук, в България. Истанбул, Гърция, Сърбия, Косово... Държавите доста си наподобяват. Мисля, че водим доста забавно, източно-западно битие, което е неповторимо за нас. Това прави и културата неповторима...
Хората нормално споделят, че центърът на развиването е в западните страни. Но за мен това нищо не значи. В центъра е културата. Културата е всичко и, когато чувствам, че някъде културата е развита, за мен това е това е една сполучлива страна. И в действителност имам вяра в това.
Знам, че не пиете алкохол. С какво казвате наздраве?
- С вода! (Смее се – бел. а.).
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... "?
- (Замисля се – бел. а.)... кучета и котки. Гледам пет улични кучета и още толкоз котки на село, и още една котка – в жилището ми, в Тирана. Като цяло, доста обичам животните и поддържам хората, които обичат животните. Но не се схващам за някакъв деятел.
Снимка: Даниел Димитров
На село, в двора ми, който е значителен, има единствено няколко дървета, всичко друго е диворастящо. Обичам дивата природа. Може би, по тази причина обичам и София, тъй като има доста дива зеленина. Тирана също е зелен град, само че не колкото София. Тук на всички места има диворастяща растителност и това не трябва да се губи. Това е здраве! Всичко, което се обработва, е нездравословно.
