"Спасените": Млад ембриолог живее втори живот след тежка катастрофа
Какво е да живееш втори живот с помощта на професионализма и бързата реакция на лекарите? Следва роман от първо лице на оживял при тежка злополука млад мъж.
„ Знам какво е да участваш в основаването на живота, да даряваш животи, към този момент знам какво е да е избавен животът ти и надлежно правя оценка ролята на хората, които избавят животи, тъй като животът е най-ценното нещо”, споделя Данаил.
Той е на 29 и е биолог и ембриолог – оказва помощ на десетки фамилии да се сбъдне фантазията им за бебе. Данаил оцелява по волята на Бог и с помощта на професионализма на лекарите, само че да стартираме всичко изначало.
Историята, която ще ви разкажем, стартира на пътя сред Търговище и Попово. Денят е неделя, датата – 17 юни.
В ранния следобяд от Варна към Плевен пътуват двама млади биолози. Връщат се от научна конференция. Зад кормилото е техен сътрудник.
„ Аз бях малко по този начин захласнат, защото си почивах и в един момент се пробудих, очевидно нещо ме пробуди, и видях една кола, която се занася, не съумява да овладее водачът колата в завоя, в идващия миг беше ударът. Беше супер мощен и едно черно леке видях”, спомня си Данаил Мартинов.
Сблъсъкът сред двата автомобила е бил толкоз мощен, че те са смачкани до неразбираемост – едната от леките коли даже се сцепва на две, а на пътя към момента могат да бъдат открити разпилени елементи от двете коли.
Данаил съумява да откопчае колана си и да излезе от колата.
„ Сега обаче, връщайки се обратно, дистанцията е много малко, а на мен ми се стори цяла безкрайност това прекосяване от тази поляна до шосето. И по този начин, общо взето, съумях да спра рейс, след което към този момент легнах на пътното платно и чакахме колата за спешна помощ.
Ранените са общо четирима, само че Данаил е най-тежко потърпевшият. Има сериозна коремна контузия, в потрес е, изгубил е доста кръв.
– Бързо ли пристигнаха колите за спешна помощ?
– За мен беше, стремително беше идването, две коли за спешна помощ дойдоха на момента, да кажем за 5 минути, след което ни транспортираха и там надлежно доста бързо действаха за някъде половин час. В началото като разбрах, че ни карат към Търговище се тормозих, тъй като смятах, че няма да получим нужните медицински грижи, защото е дребен град, съмнявах се дали има набор от експерти, които да се погрижат за нас, оказа се не е по този начин и че съм бъркал.
Когато схващат за злополуката, сътрудниците на Данаил и неговата спътничка, потеглят с кола към Търговище. Първият, който идва на място е Петьо.
„ Дойдох с ясната мисъл, че ще си приберем сътрудниците, просто им би трябвало превоз, защото нашата кола не може да се движи. В следствие към този момент разбрах какъв брой са съществени вредите и какъв брой в действителност е бил мощен ударът.
Предницата беше смазана, цялото купе беше в действителност много потрошено, може би по багажника единствено можеше да се познае какъв в действителност е автомобилът.
При типът на двете коли... просто... това беше първото, което започнах да се надявам, да са живи и да са добре”, спомня си младия мъж.
В болничното заведение Данаил е опериран по неотложност. Всичко минава сполучливо и той e избавен.
„ Нещо ни е запазило. Обичам живота просто. И ми се живее, въпреки всичко сме млади. Има още какво да свършим и да създадем, и още доста животи да създадем, да помогнем на доста още фамилии, да се снабдят с мечтаното дете. Имам още какво да правя, още съм нужен”, показа Данаил.
Четири месеца след преживения смут, Данаил се връща още веднъж в Търговище. Този път, с цел да благодари.
Днес той носи подарък за доктор Иван Стойчев, хирургът, който го е оперирал в онази злощастна неделя.
Подарява му икона на Св. Мина и му благодари, че му е избавил живота.
Д-р Иван Стойчев оперира към този момент съвсем 30 години.
– Какво ви дават срещи като днешната?
– Положителни страсти и най-много възприятието, че тези години не са отишли на вятъра, не са отишли напразно. Ако дори и 1 човек да спасиш от 10, това е доста. На един човек да успееш да му върнеш живота, естествения живот, да го върнеш към неговото обграждане, към околните, приятелите, средата му – това е доста.
Развълнуван, тъй като някои хора може би считат, че с течение на годините ние привикваме към средата, в която работим, към контузиите, към болните хора... Това не е по този начин и от време на време дори сред нас си се майтапим, че болните ни стават като родственици.
Усещането е доста... още повече да видиш един човек, който си върнал на околните, на другари му… в средата му, да наподобява добре в такова положение, е вълнуващо. Това е едно от нещата, които мен и моите сътрудници ни крепи в нашата работа, тъй като в нея, с изключение на такива моменти, за жалост има тежки и сложни моменти. Моменти, в които успяваш да окажеш помощ, макар огромните старания. Затова съм толкоз благополучен, че го виждам добре, сподели доктор Иван Стойчев.
– Ако не се бяхте намесили в точния момент, можем ли да кажем, че той нямаше да оцелее?
Определено да. Определено да... Кръвоизливът беше огромен. Някъде към литър и половина беше изгубил в корема. Разкъсани огромни кръвоносни съдове, които хранят червата и това може би щеше да докара до съдбовен излаз, в случай че не бяха взети ограничения в точния момент.
– Да се върнем на това, което ви движи всеки ден да продължавате, да желаете да помагате на хората...
– Ето такива моменти.
Такива моменти ми дават мощ да не преставам и да се боря. Това е, което ни крепи нас, хирурзите, и лекарите изключително. Ние никога не желая да кажа, че единствено хирурзите сме тези, които оказваме помощ, по принцип лекарите. Сега са доста сложни времена за медицината, за опазването на здравето. Много сложни времена са, тъй като има загуба на доверие в институциите. Това е мъчително от време на време. Това не е елементарно, човек да си повери живота в нечии ръце. Но просто по този начин се стекоха събитията, такива са времената, по този начин се случиха нещата с този преход и с всичките тези проблеми, които настъпиха в опазването на здравето, доверието в действителност е по-ниско, в сравнение с ние бихме желали да бъдем.
– Вас кое ви връща вярата в положителното?
– Вярата в положителното? Тъй като, когато оперираш някого, лекуваш някого и му окажеш помощ, считам, че човек не би трябвало безусловно да бъде надъхан да чака признателност. И когато един от тези 10-15-20 индивида пристигна и ти благодари, считам, че това въпреки всичко е празник на положителното.
„ Знам какво е да участваш в основаването на живота, да даряваш животи, към този момент знам какво е да е избавен животът ти и надлежно правя оценка ролята на хората, които избавят животи, тъй като животът е най-ценното нещо”, споделя Данаил.
Той е на 29 и е биолог и ембриолог – оказва помощ на десетки фамилии да се сбъдне фантазията им за бебе. Данаил оцелява по волята на Бог и с помощта на професионализма на лекарите, само че да стартираме всичко изначало.
Историята, която ще ви разкажем, стартира на пътя сред Търговище и Попово. Денят е неделя, датата – 17 юни.
В ранния следобяд от Варна към Плевен пътуват двама млади биолози. Връщат се от научна конференция. Зад кормилото е техен сътрудник.
„ Аз бях малко по този начин захласнат, защото си почивах и в един момент се пробудих, очевидно нещо ме пробуди, и видях една кола, която се занася, не съумява да овладее водачът колата в завоя, в идващия миг беше ударът. Беше супер мощен и едно черно леке видях”, спомня си Данаил Мартинов.
Сблъсъкът сред двата автомобила е бил толкоз мощен, че те са смачкани до неразбираемост – едната от леките коли даже се сцепва на две, а на пътя към момента могат да бъдат открити разпилени елементи от двете коли.
Данаил съумява да откопчае колана си и да излезе от колата.
„ Сега обаче, връщайки се обратно, дистанцията е много малко, а на мен ми се стори цяла безкрайност това прекосяване от тази поляна до шосето. И по този начин, общо взето, съумях да спра рейс, след което към този момент легнах на пътното платно и чакахме колата за спешна помощ.
Ранените са общо четирима, само че Данаил е най-тежко потърпевшият. Има сериозна коремна контузия, в потрес е, изгубил е доста кръв.
– Бързо ли пристигнаха колите за спешна помощ?
– За мен беше, стремително беше идването, две коли за спешна помощ дойдоха на момента, да кажем за 5 минути, след което ни транспортираха и там надлежно доста бързо действаха за някъде половин час. В началото като разбрах, че ни карат към Търговище се тормозих, тъй като смятах, че няма да получим нужните медицински грижи, защото е дребен град, съмнявах се дали има набор от експерти, които да се погрижат за нас, оказа се не е по този начин и че съм бъркал.
Когато схващат за злополуката, сътрудниците на Данаил и неговата спътничка, потеглят с кола към Търговище. Първият, който идва на място е Петьо.
„ Дойдох с ясната мисъл, че ще си приберем сътрудниците, просто им би трябвало превоз, защото нашата кола не може да се движи. В следствие към този момент разбрах какъв брой са съществени вредите и какъв брой в действителност е бил мощен ударът.
Предницата беше смазана, цялото купе беше в действителност много потрошено, може би по багажника единствено можеше да се познае какъв в действителност е автомобилът.
При типът на двете коли... просто... това беше първото, което започнах да се надявам, да са живи и да са добре”, спомня си младия мъж.
В болничното заведение Данаил е опериран по неотложност. Всичко минава сполучливо и той e избавен.
„ Нещо ни е запазило. Обичам живота просто. И ми се живее, въпреки всичко сме млади. Има още какво да свършим и да създадем, и още доста животи да създадем, да помогнем на доста още фамилии, да се снабдят с мечтаното дете. Имам още какво да правя, още съм нужен”, показа Данаил.
Четири месеца след преживения смут, Данаил се връща още веднъж в Търговище. Този път, с цел да благодари.
Днес той носи подарък за доктор Иван Стойчев, хирургът, който го е оперирал в онази злощастна неделя.
Подарява му икона на Св. Мина и му благодари, че му е избавил живота.
Д-р Иван Стойчев оперира към този момент съвсем 30 години.
– Какво ви дават срещи като днешната?
– Положителни страсти и най-много възприятието, че тези години не са отишли на вятъра, не са отишли напразно. Ако дори и 1 човек да спасиш от 10, това е доста. На един човек да успееш да му върнеш живота, естествения живот, да го върнеш към неговото обграждане, към околните, приятелите, средата му – това е доста.
Развълнуван, тъй като някои хора може би считат, че с течение на годините ние привикваме към средата, в която работим, към контузиите, към болните хора... Това не е по този начин и от време на време дори сред нас си се майтапим, че болните ни стават като родственици.
Усещането е доста... още повече да видиш един човек, който си върнал на околните, на другари му… в средата му, да наподобява добре в такова положение, е вълнуващо. Това е едно от нещата, които мен и моите сътрудници ни крепи в нашата работа, тъй като в нея, с изключение на такива моменти, за жалост има тежки и сложни моменти. Моменти, в които успяваш да окажеш помощ, макар огромните старания. Затова съм толкоз благополучен, че го виждам добре, сподели доктор Иван Стойчев.
– Ако не се бяхте намесили в точния момент, можем ли да кажем, че той нямаше да оцелее?
Определено да. Определено да... Кръвоизливът беше огромен. Някъде към литър и половина беше изгубил в корема. Разкъсани огромни кръвоносни съдове, които хранят червата и това може би щеше да докара до съдбовен излаз, в случай че не бяха взети ограничения в точния момент.
– Да се върнем на това, което ви движи всеки ден да продължавате, да желаете да помагате на хората...
– Ето такива моменти.
Такива моменти ми дават мощ да не преставам и да се боря. Това е, което ни крепи нас, хирурзите, и лекарите изключително. Ние никога не желая да кажа, че единствено хирурзите сме тези, които оказваме помощ, по принцип лекарите. Сега са доста сложни времена за медицината, за опазването на здравето. Много сложни времена са, тъй като има загуба на доверие в институциите. Това е мъчително от време на време. Това не е елементарно, човек да си повери живота в нечии ръце. Но просто по този начин се стекоха събитията, такива са времената, по този начин се случиха нещата с този преход и с всичките тези проблеми, които настъпиха в опазването на здравето, доверието в действителност е по-ниско, в сравнение с ние бихме желали да бъдем.
– Вас кое ви връща вярата в положителното?
– Вярата в положителното? Тъй като, когато оперираш някого, лекуваш някого и му окажеш помощ, считам, че човек не би трябвало безусловно да бъде надъхан да чака признателност. И когато един от тези 10-15-20 индивида пристигна и ти благодари, считам, че това въпреки всичко е празник на положителното.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ