Една кошмарна година за Борис Джонсън
Каква година за Борис Джонсън единствено! Миналата Коледа той още се грееше на отблясъците от решителната си изборна победа: той си обезпечи освен удобно консервативно болшинство, само че неговите тори съумяха да отбележат триумфи и в твърдината на лейбъристите в Северна Англия. Но кой по-добре от гордия ценител на гръцката класика Джонсън би могъл да знае, че арогантността и високомерието провокират гнева на боговете?
Разбира се: пандемията в редица аспекти излиза от неговия надзор – в последна сметка става дума за естествена злополука. Допуснатите от него неточности във времената на рецесия обаче са човешко дело. Вече даже не могат да се изброят обратите, които той предприе в границите на напъните си да заблуди английската общност, че държавното управление му работи напълно в полза на нацията. На Джонсън, който не изпуска нито една опция да спомене лидерските умения и далновидността на своя кумир Уинстън Чърчил, му липсват тъкмо тези качества.
От едната прекаленост в другата
Като по-лош би могъл да бъде избран единствено методът му по отношение на Брекзит – даже и единствено поради това, че тази безкрайна сага в това време се проточи над четири години. Мантрата на Джонсън да реализира Брекзит, да сплоти надълбоко разединената нация и да я поведе към блестяща епоха след напускането на Европейски Съюз, към този момент звучи единствено като празни думи, плач и даже цинизъм.
Да не забравяме, че до 2013-а година този човек се обявяваше против излизането от Европейски Съюз. Като публицист в „ Дейли Телеграф “ той твърдеше, че излизането не би могло да позволи проблемите на Обединеното кралство: „ Ако напуснем Европейски Съюз, ще сложим завършек на стерилните диспути и ще разберем, че множеството ни проблеми пораждат не в Брюксел, а въз основата на хроничното английско късогледство, несъответстващия мениджмънт, мързела, ниската подготовка, културата на бързо облекчаване на потребностите и прекомерно ниските вложения в човешкия капитал, в експертния капитал и в инфраструктурата “.
Не са отговорни другите
Кой си е мисли тогава, че по този начин Борис Джонсън е описал своите лични пропуски! Един от които се откроява изключително доста: неговото настойчиво гонене на краткосрочни ползи, вкарало страната в безпорядък. В подтекста на задаващата се здравна рецесия един предвидлив министър председател би помолил Европейски Съюз за удължение на преходния интервал, който завършва на 31 декември – със или без съглашение.
Без подозрение Брюксел би извършил това негово предпочитание. Вместо това обаче неговата егоистична деструктивна позиция унищожава сплотеността на английското общество и заплашва да вкара страната в продължителна рецесия.
По време на целия развой с Брекзит главният мотив на Джонсън бе, че желае да възвърне английския суверенитет и да раздра „ оковите “ на Европейски Съюз. Всеки първокурсник по стопанска система би могъл да му изясни, че всяко комерсиално съглашение след Брекзит ще изисква от Обединеното кралство взаимни отстъпки за сметка на националните ползи. Това се назовава “да живееш в един глобализиран свят “.
Това не значи, че по време на договарянията Европейски Съюз се е показал алтруистично – сигурно не. И Европейски Съюз пропусна голям брой шансове, отправяше двусмислени послания и от избрана позиция също се инатеше.
Риболов в мътни води
Но Европейски Съюз дефинира ясно позицията си още през 2017-а година, когато договарянията едвам започваха. Брюксел в никакъв случай не е допускал подозрения, че ще държи на равните условия в областта на търговията и конкуренцията, и че ще подсигурява правата за лов на риба на страните членки. На това място си заслужава още веднъж да се изтъкне, че риболовът образува единствено 0,1 % от английския Брутният вътрешен продукт. Британските риболовци изнасят по-голямата част от улова си в Европейски Съюз. А по-голямата част от рибата, която употребяват британците, е вносна.
Но да се върнем още един път към любовта на Джонсън към гръцката класика: той би трябвало да познава понятието какистокрация – господството на неспособните и безскрупулните. Макар че един британски израз от 19-и век наподобява по-съответстващ на Борис Джонсън: Snollygoster – непоследователен субект, който се управлява извънредно от своите лични политически ползи.
Автор: Робърт Мъдж
Разбира се: пандемията в редица аспекти излиза от неговия надзор – в последна сметка става дума за естествена злополука. Допуснатите от него неточности във времената на рецесия обаче са човешко дело. Вече даже не могат да се изброят обратите, които той предприе в границите на напъните си да заблуди английската общност, че държавното управление му работи напълно в полза на нацията. На Джонсън, който не изпуска нито една опция да спомене лидерските умения и далновидността на своя кумир Уинстън Чърчил, му липсват тъкмо тези качества.
От едната прекаленост в другата
Като по-лош би могъл да бъде избран единствено методът му по отношение на Брекзит – даже и единствено поради това, че тази безкрайна сага в това време се проточи над четири години. Мантрата на Джонсън да реализира Брекзит, да сплоти надълбоко разединената нация и да я поведе към блестяща епоха след напускането на Европейски Съюз, към този момент звучи единствено като празни думи, плач и даже цинизъм.
Да не забравяме, че до 2013-а година този човек се обявяваше против излизането от Европейски Съюз. Като публицист в „ Дейли Телеграф “ той твърдеше, че излизането не би могло да позволи проблемите на Обединеното кралство: „ Ако напуснем Европейски Съюз, ще сложим завършек на стерилните диспути и ще разберем, че множеството ни проблеми пораждат не в Брюксел, а въз основата на хроничното английско късогледство, несъответстващия мениджмънт, мързела, ниската подготовка, културата на бързо облекчаване на потребностите и прекомерно ниските вложения в човешкия капитал, в експертния капитал и в инфраструктурата “.
Не са отговорни другите
Кой си е мисли тогава, че по този начин Борис Джонсън е описал своите лични пропуски! Един от които се откроява изключително доста: неговото настойчиво гонене на краткосрочни ползи, вкарало страната в безпорядък. В подтекста на задаващата се здравна рецесия един предвидлив министър председател би помолил Европейски Съюз за удължение на преходния интервал, който завършва на 31 декември – със или без съглашение.
Без подозрение Брюксел би извършил това негово предпочитание. Вместо това обаче неговата егоистична деструктивна позиция унищожава сплотеността на английското общество и заплашва да вкара страната в продължителна рецесия.
По време на целия развой с Брекзит главният мотив на Джонсън бе, че желае да възвърне английския суверенитет и да раздра „ оковите “ на Европейски Съюз. Всеки първокурсник по стопанска система би могъл да му изясни, че всяко комерсиално съглашение след Брекзит ще изисква от Обединеното кралство взаимни отстъпки за сметка на националните ползи. Това се назовава “да живееш в един глобализиран свят “.
Това не значи, че по време на договарянията Европейски Съюз се е показал алтруистично – сигурно не. И Европейски Съюз пропусна голям брой шансове, отправяше двусмислени послания и от избрана позиция също се инатеше.
Риболов в мътни води
Но Европейски Съюз дефинира ясно позицията си още през 2017-а година, когато договарянията едвам започваха. Брюксел в никакъв случай не е допускал подозрения, че ще държи на равните условия в областта на търговията и конкуренцията, и че ще подсигурява правата за лов на риба на страните членки. На това място си заслужава още веднъж да се изтъкне, че риболовът образува единствено 0,1 % от английския Брутният вътрешен продукт. Британските риболовци изнасят по-голямата част от улова си в Европейски Съюз. А по-голямата част от рибата, която употребяват британците, е вносна.
Но да се върнем още един път към любовта на Джонсън към гръцката класика: той би трябвало да познава понятието какистокрация – господството на неспособните и безскрупулните. Макар че един британски израз от 19-и век наподобява по-съответстващ на Борис Джонсън: Snollygoster – непоследователен субект, който се управлява извънредно от своите лични политически ползи.
Автор: Робърт Мъдж
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ