Как започва спокойствието?Със спирането на очакванията…Разбери, че никой за нищо

Как стартира спокойствието?
Със прекъсването на очакванията…
Разбери, че никой за нищо не ти е задължен и това ще стане началото на твоето разцъфване. Никой. За нищо. Не ти е задължен. Просто така… Пусни миража, че ти си значим и важен в очите на тези, с които те среща животът. Никой не е задължен да те обича, да ти подарява дарове. Никой не е задължен да ти стане другар и да постъпва с теб почтено и безкористно. 
Никой не е задължен да бъде правилен, единствено тъй като ти си правилен на нещо или на някого. Никой не е длъжен да се застъпва за теб и да ти подава рамо в сложна минута. Никой не е длъжен да ти съчувства и да те утешава. Да ти дава пари назаем. Да ти слуша разказите и да се смее на шегите ти.

Никой не е задължен да ти запълва празнотата и неумението да живееш без непрестанно да се осланяш на нечие наличие.

Никой не е задължен да те държи на щат единствено тъй като си добър служащ. Никой не е задължен да се грижи за теб и още повече пък да ти устройва благополучен и безбрежен живот. Никой не е задължен да ти дава отговор с реципрочност. На положителното с положително. С признателност. 

Никой не е задължен да постъпва по този начин, както ти си постъпил по отношение на него. 
Разбра ли? Никой. За нищо. Не ти е длъжен. На теб. Никога и на никое място.  

Това прави ли те затворен и непристъпно твърд? Разочарован? Не. Не. НЕ. Вгледай се всепроникващо в това, за което приказваме. 

Това е безтегловността на прошката. Това е светлина, пробираща си път всред дебрите на твоето злощастие, вписано с кръв измежду отговорностите на другите в книгата с кредитните разписки на душата… „ и елементарни нам задълженията както ние прощаваме на длъжниците си “ Помниш ли това? 

Пусни това, което не е в ръцете ти. Престани да се преструваш… Ще се освободиш от непрекъснатата потребност да коментираш хората и събитията. Това ще е началото на твоята трансформация… 

А ти по този начин искаше да промениш живота си… Ти към този момент не чакаш и не се надяваш на нищо. Всичко, което се случва – се случва, потъвайки в големия поток от признателност около теб. 

Вълната от схващане и топлота те носи. Сега се учиш да оценяваш дреболиите, дребните неща, които си пропущал преди. Добрата дума. Предложението за помощ. Усмивката… Оказва се, че цялата работа е била в теб самия. Виждаш ли какъв брой доста добрина има в този свят, когато ти не взривяваш всички в близост с динамита на своето „ желая “ и „ задължен си “? 

Всички хора са положителни. Позволи им просто да бъдат, без твоите упования и оценки. И всичко ще си пристигна по местата. Това е доста значимо в връзките. 

„ Ако обичаш - пусни “… За това става дума… За нужната независимост, за пространството в което се случва любовта. Уважавай избора на другия. Не се опитвай да прогнозираш, да контролираш и да мислиш вместо него. Ако нещо не ти харесва – тръгни си, само че да си присвояваш нечий живот – не смей. 

Никой за нищо не ти е задължен. 

Това е първата стъпка. Няма повече упования. Не воюваш и не водиш борби. Несправедливостта е изчезнала и е останала благодарността за това, което имаш и което е извънредно доста и невъобразимо прекрасно… Лекота. И елементарност. Ти отстрани от себе си толкоз ненужни дребнавости. Всичко, което те притискаше към земята с непрестанното изчисление на това, което не се е случило и това, което е минало. 

Сега си свободен. Свободен да слушаш, да си спокоен и спокоен. Свободен просто да бъдеш, да си. Никой нищо не ти дължи. И теб не ти е нужно нищо от никого. 

Живей.