Миналия месец, три дни след като Русия се оттегли от черноморската сделка за зърно, Индия наложи забрана на 20 юли върху износа на бял ориз без басмати . Този ход последва забраната за износ на натрошен ориз, която беше обявена през септември миналата година и все още е в сила.
Причините за Индия бяха вътрешни — покачващи се цени на храните, висока инфлация и страх от недостиг на ориз поради прекъсванията на Ел Ниньо, докато страната навлиза в празничен сезон и избори — но въздействието на забраните сега се усеща в световен мащаб, като цените се повишават .
„По-рано оризът се търгуваше за 550 долара за метричен тон, сега цените се движат над 650 долара“, каза пред Al Jazeera Нитин Гупта, старши вицепрезидент на Olam Agri India Private Limited, един от най-големите износители на ориз в Индия.
Ето обяснение за ролята на Индия на световния пазар на ориз и как изборите, изменението на климата и Ел Ниньо усложняват цените на ориза.
Най-големият износител в света
Индия, най-големият износител на ориз в света, представлява близо 40 процента от световната търговия с ориз през 2022 г., изнасяйки 22 милиона тона на стойност 9,66 милиарда долара за 140 страни. Това включва 4,5 милиона тона ориз басмати, 8 милиона тона пропарен ориз, 6 милиона тона бял ориз без басмати и 3,5 милиона тона натрошен ориз.
Индия продължава да изнася пропарен ориз и ориз басмати, изпълнявайки международните си ангажименти наполовина, но световните цени на ориза са се увеличили с 15-25 процента след забраната. Най-тежко засегнати са бедните в страни като Бангладеш и Непал, които зависят от индийския бял ориз, и тези в африкански страни като Бенин, Сенегал, Того и Мали, които внасят натрошен ориз - най-евтиният и най-засищащ сорт.
Международните цени на зърното вече бяха скочили нагоре поради войната на Русия срещу Украйна. Цените се повишиха допълнително, след като Русия напусна Черноморската инициатива за зърно, което щеше да позволи на зърното от Украйна да достигне до световните пазари.
И сега, в допълнение към забраната за ориз в Индия, има страх, че Тайланд, Виетнам и Пакистан – които заедно представляват 30 процента от глобалните продажби на ориз – може да наложат подобни копиращи забрани, в случай че техните култури бъдат наранени от Ел Ниньо, който е се върна за първи път от седем години.
Търговци и учени твърдят, че недостигът на ориз, основен продукт за повече от половината от световното население, ще окаже влияние върху пшеницата, соята, царевицата и царевицата, които се използват като заместители на ориза както за консумация от човека, така и в храна за животни. Това може да доведе до ефект на доминото върху търсенето и цените не само на други хранителни продукти, но и на гориво.
Защо Индия забрани износа на ориз?
Оризът е основна храна за повече от половината индийско население. Страната произвежда около 135 милиона тона ориз годишно, повече от достатъчно, за да отговори на вътрешното търсене от около 100-105 милиона тона. Това включва ориза, който раздава на субсидирани цени на 800-те милиона бедни в страната.
„Нивото на буферния ни запас е много, много удобно. Имаме около 41 милиона тона ориз в [правителствени] складове. Нямаме недостиг. Но цената ни на вътрешния пазар, заедно с цените на всички други храни, се покачва“, каза Самаренду Моханти, който е регионален директор за Азия в Международния център за картофи и който преди това е бил главен учен в Международния институт за изследване на ориза (IRRI) във Филипините .
С нарастването на глобалните цени на фона на руската война в Украйна цените на ориза са се повишили с повече от 10 процента в Индия през последната година, казаха няколко търговци пред Al Jazeera. Последната забрана за износ, казват те, е наложена, за да охлади цените на вътрешния пазар и като предпазна мярка в случай, че Ел Ниньо засегне реколтата от ориз, която стои, и следващия цикъл.
Но тъй като вътрешните цени продължават да остават високи, индийското правителство каза миналата седмица, че ще разтовари 2,5 милиона тона ориз на свободния пазар в опит да овладее цените. Тъй като са насрочени пет щатски избори преди националните избори през май следващата година, за управляващото правителство е политически критично да поддържа цените ниски. В резултат на това индийската забрана за износ вероятно ще остане в сила дотогава, казват експерти.
Паник купуване
Видеоклипове на хора, купуващи панически индийски ориз в претъпкани хранителни магазини в Съединените щати и Канада, станаха вирусни. Има също съобщения за някои магазини в САЩ, ограничаващи продажбите до „една торба с ориз на семейство“, за да се справят с нарастващото търсене. Много от тези клиенти са индийски емигранти, свикнали да ядат индийски ориз.
Това покачване на цените и недостигът на зърно, казват експертите, няма вероятност да навреди пряко на хранителните бюджети на развития пазар, където 80 процента от консумацията е на ориз басмати. Но въздействието върху „пазара на MENA“ – в Близкия изток, който има огромна индийска емигрантска общност, и в Северна Африка, както и някои западноафрикански и азиатски страни – е тревожно.
В Непал, Бангладеш и няколко африкански нации, където оризът съставлява повече от половината бюджет за храна, и в страни като Филипините и Индонезия, чието земеделие и рибарство са засегнати от Ел Ниньо и други климатични промени, паниката е започва да се налага.
„В Индонезия риболовът вече вероятно е засегнат, защото въздействието на Ел Ниньо е доста силно“, каза Рагу Муртугуде, учен по земната система и почетен професор в Университета на Мериленд и Индийския технологичен институт в Бомбай. „Има горещи вълни в океана, които увреждат коралите, оказвайки влияние върху риболова и туризма. Ако губят от риболова и туризма, ще загубят и от покупателната способност на ориза“, каза той.
Това води до каскаден ефект върху цените на други продукти, тъй като хората преминават от риба към месо. „Тогава месото се удари, което от своя страна увеличава търсенето на царевица, която се използва като храна за едър рогат добитък, което оказва влияние върху производството на етанол и след това цените на горивата се покачват, оказвайки влияние върху транспорта, което води до повишаване на цените на зеленчуците. Това се е случвало в миналото,” добави Murtugudde.
Съобщава се, че цените на ориза във Виетнам са най-високите от 15 години, а в Непал цените на ориза са се повишили с 16 процента, откакто Индия обяви забраната.
Филипините, вторият по големина вносител на ориз в света след Китай, се разклащат от екстремни климатични условия, включително тайфуни. И Непал, и Филипините заявиха, че ще поискат от индийското правителство да разреши доставките на ориз.
Миналата година, когато Индия наложи забрана за натрошен ориз, тя остави разпоредба за продажбите между правителството (G2G). По тази схема тя изнесе близо 800 000 тона ориз за Сенегал, Индонезия и Гамбия по хуманитарни причини.
Тази последна забрана също включва разпоредба за износ на G2G за справяне с опасенията за хранителната сигурност.
„Правителството на Индия дава положителен сигнал, че може да разреши известен износ на бял ориз извън Индия на определена квотна основа“, каза Гупта от Олам.
Но други експерти казват, че изнесените количества са малки, процесът е по-дълъг и често в игра са хегемонии и политика.
„Износът на G2G ще се справи с проблема с хранителната сигурност, но не и с цените. Цените ще останат високи, докато не отворим търговията“, каза Моханти.
Ел Ниньо ще доведе ли до повече ограничения?
Оризът от Азия представлява 90 процента от световното производство. А оризището в Азия е особено уязвимо към Ел Ниньо, климатичен модел, причинен от затоплянето на повърхностните води в източната част на Тихия океан, което води до увеличаване както на обилните валежи, така и на сушите.
„Индия е засегната от Ел Ниньо в 60 процента от времето, но Югоизточна Азия, особено Индонезия, е засегната много тежко в 100 процента от времето“, каза Муртугуде.
Експертите по климата казват, че в допълнение към Ел Ниньо, който може да продължи от девет до 12 месеца, има екстремни климатични условия поради глобалното затопляне.
„Цялата страна е в мусонна почивка в момента. Това, което Ел Ниньо прави, е да удължи тези почивки. Трябва да видим дали Ел Ниньо ще създаде дълга пауза този август, в който случай ще създаде сериозен дефицит на валежите“, каза Муртугуде. Ако това се случи, това ще навреди на следващата реколта.
Засега Индия очаква нормална реколта от 135 милиона тона, но август и септември са критични по отношение на валежите за оризище, което ще бъде събрано между октомври и декември. В Индия тази мусонна или "хариф" култура съставлява около 80 процента от общото производство на ориз. Ако валежите липсват, тогава Индия ще има суша, която може да засегне около 35 процента от производството на ориз, каза Моханти.
В същото време експертите по климата казват, че може да има масивни наводнения в Пакистан поради затоплянето на Арабско море, което ще увреди посевите там.
Пиковото затопляне на Ел Ниньо, което обикновено се случва от декември до февруари, може да засегне следващата реколта в Индия, за която сеитбата се извършва между октомври и декември.
Всичко това засилва опасенията на страните производителки и износителки на ориз – и те започват да създават запаси в очакване на недостиг.
„Те може дори да обмислят временни ограничения върху износа на ориз, което ще доведе до ситуация като през 2007-2008 г., когато цените на ориза се утроиха за няколко месеца поради забраната за ориз, която започна с Виетнам“, каза Моханти.
По това време Индия и Камбоджа се присъединиха към забраните, което доведе до световна криза с ориза.
Източник: Ал Джазира
