След новините: Как войната в Украйна катапултира Китай на сцената на световната дипломация
Как войната в Украйна катапултира Китай на сцената на международната дипломация и светът чака Пекин да окаже напън върху Русия да спре войната в Украйна. Как геополитическото съревнование сред Вашингтон и Пекин се изостря, по какъв начин Си Дзинпин гради съюзи с другите страни и какви са рисковете от борбата за въздействие на международната сцена - отговорите потърси Тоня Димитрова в рубриката " След новините ".
Помпозно държавно посещаване в Москва, в Пекин един след различен бяха посрещнати водачите на Испания, Сингапур, Малайзия, Франция и Европейския съюз и Бразилия - китайската дипломация работи в извънредно забързано движение от началото на годината. Това стана допустимо след премахването на рестриктивните мерки за пандемията в Китай и откакто китайският президент Си Дзинпин циментира властта си, стартира трети мандат и назначи свои хора на всички основни позиции. За Си Дзинпин редящите се на опашка водачи, искащи да приказват с него, дава опция да утвърждава визията си за световен ред, който не е диктуван от американските правила, счита Андрю Смол - специалист по Китай от офиса в Берлин на Германския фонд Маршал.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " От позиция на Китай сега се поставят големи дипломатически старания, които могат да бъдат обрисувани най-общо по този начин - с всички, само че не и със Съединените щати. Тези старания имат разнообразни измерения - Русия, делене на съдружниците на Съединените щати, създаване на връзки с разрастващите се страни, като единствените срещи, които не се организират съществено, са тези с американците. "
Бюджетът на Китай за дипломатически пътувания за тази година е повишен с над 12%, а задачата, както беше разказана от Си Дзинпин на последния Конгрес е с дипломатическите начинания да отговори на натиска от страна на Запада, тъй като Китай е обграден, подтискан и възпиран.
Всичко стартира с позицията на Китай от 12 точки за мир в Украйна, която беше показана от вицепрезидента Ван И на Мюнхенската конференция по сигурност. В нея Китай застава зад териториалната целокупност на страните, само че на никое място не е посочено категорично,че Русия би трябвало да се изтегли от Украйна. Естествено, целият свят обърна взор в очакване на оживление по време на държавното посещаване на Си Дзинпин в Москва - първото му зад граница след началото на третия мандат.
Си Дзинпин - президент на Китай: " Искам да подчертая по въпроса за украинската рецесия, че Китай постоянно е следвал правилата на хартата на Организация на обединените нации, поддържа справедлива и обективна позиция и интензивно приканва за мирни договаряния. "
Владимир Путин - президент на Русия: " Вярваме, че доста от точките в мирното предложение на Китай съответстват с метода на Русия и могат да служат като основа за спокойно решение, когато Западът и Киев са подготвени за това. Към момента не виждаме такава подготвеност. "
Посещението на Си Дзинпин в Москва нямаше директни последствия върху обстановката на фронта в Украйна.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Поразяващият факт от визитата на Си Дзинпин в Москва е, че той даже не се преструваше, че е тръгнал на задача за реализиране на мир, както китайската дипломация представяше визитата му. Показа ясно, че става въпрос за задълбочаване на връзките с Путин и с Русия. Тази седмица в Русия дойде и китайският министър на защитата, който приказва за задълбочаване на военното съдействие. За Китай това е фокусът, само че това е проблем във връзка с Европа и на част от развиващия сe свят, в случай че Пекин наподобява като част от спора. Затова и трябваше най-малко да симулират изпитание, че подхващат някаква мирна самодейност, само че зад нея не прозира нищо значително. "
Въпреки очевидната симулация, водачи от разнообразни точки на света пожелаха да посетят Пекин, с цел да се опитат да убедят Си Дзинпин да повлияе на Владимир Путин да спре войната в Украйна. Пекин с паника наблюдаваше по какъв начин войната сплотява европейските съдружници и Съединените щати и не пропуща да употребява разликите сред страните от двете страни на Атлантика. Още на срещата с испанския министър председател Педро Санчес Си Дзинпин предизвести, че европейско-китайските връзки изискват Европейския съюз да поддържа стратегическа самостоятелност. А от устата на френския президент Еманюел Макрон чу тъкмо това, което искаше, освен това посланията на френския президент се различаваха фрапантно от тези на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " И преди визитата Франция имаше позиция срещу основаването на блокова политика на международната сцена, срещу сюжет, наподобяващ Студената война. Това е по този начин поради страха, който видяхме по време на визитата на Си Дзинпин в Москва, че Китай задълбочава връзките с Русия и че се движим към фаза, в която те ще дават оръжия и по този начин ще засилят позициите на съветската войска. В Европа има разнообразни отзиви кой е най-ефективният метод да се отговори на тази опасност. Фон дер Лайен е на позиция, че би трябвало да се насочат предизвестия, че сходен процес ще коства на Пекин връзките с Европа, освен със наказания, само че и в другите сфери. Това е посланието на всички, само че от френска страна - Макрон счита, че първо би трябвало да се даде нещо на Китай. "
Но най-големият успех за Пекин пристигна с изявление на Макрон по въпроса за Тайван.
Еманюел Макрон - президент на Франция: " Франция поддържа политиката за обединен Китай и търсенето на спокойно решение. Това е позицията и на европейците. Но тъкмо тук упорствам за значимостта на стратегическата автономност. Да бъдеш нечий съдружник не значи да си негов васал. Това, че сме съдружници и вършим дружно някои неща, не значи, че нямаме право да мислим независимо. "
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Но в края на визитата изказванията на Макрон за Тайван и моментът, който избра да приказва за стратегическа автономност на Европа - термин, който Китай употребява, с цел да приказва за разграничение от Съединените щати - всичко това се вписа идеално в реториката на Пекин. Макрон от години приказва за стратегическа автономност, това е част от френската визия, само че моментът да приказва за това беше доста зле преценен, а езикът за Тайван беше даже още по-проблемен - да се приказва, че Европа няма нищо общо с това и тук казусът е просто сред Китай и Съединените щати, просто не е правилно - спор в Тайван ще има непоправими вреди за европейската стопанска система. "
Буквално часове откакто Макрон си потегли от Китай, край крайбрежията на Тайван започнаха планувани авансово учения със симулация на военноморска обсада на острова. Сега френски дипломати интензивно се пробват да заличат останалото усещане за разделяне в Европа и на всеки конгрес повтарят, че европейската позиция по Тайван е единна. Седмица след Макрон на посещаване в Китай дойде външният министър на Германия Аналена Бербок - изказванията й от Пекин и по въпроса с Тайван, и с Украйна - бяха като опит за ограничение на вредите след визитата на Макрон.
Аналена Бербок - министър на външните работи на Германия: " Военна ескалация в Тайванския пролив ще блокира 50% от международната търговия на ден, това би било филм на ужасите за целия свят. Добре е, че Китай дава сигнал за стихотворец ангажимент за търсене на решение, само че почтено казано - чудя се за какво актуалната китайска позиция не включва и апел към агресора Русия да спре войната. "
А в доклад пред Бундестага след визитата в Китай, Аналена Бербок съобщи, че е била шокирана:
" Нашето усещане е, че от ден на ден се ускорява ролята на Китай като наш систематичен съперник, а не на търговски сътрудник. Това не се дължи единствено на обстоятелството, че Китай е все по-агресивен на външнополитическата сцена, а и на това, че властта в Пекин става все по-репресивна вкъщи. Някои от нещата, които видяхме са повече от шокиращи. "
Освен да употребява разликите измежду европейските водачи, Китай не закъсня и с опитите да запълни основал се вакуум от отдръпването на Съединените щати в разнообразни точки на света. Пекин се опита да заеме и централна роля в дипломацията в Близкия Изток. Саудитска Арабия и Иран безшумно обсъждаха способи за понижаване на напрежението най-малко от 2021-ва година. Китай беше позволен да се включи в тези договаряния при завършването им и по този начин да извлече дивиденти и да се показа като световната мощ, която може да играе ролята на медиатор сред непримирими врагове.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " В този район Съединените щати се отдръпват, с цел да се концентрират повече върху Тихоокеанския район и Китай, а не върху Близкия Изток. Това води и до пренареждане на страните в Близкия изток. И Саудитска Арабия и Иран се опитваха към този момент да изгладят връзките. В този случай саудитците са по-интересни, тъй като с включването на китайците в този развой изпращат обръщение до Вашингтон, че имат и други разновидности, че както стана ясно и с позицията на Рияд за цените на петрола - връзките с Вашингтон към този момент не са същите. "
Но светът надалеч не е единствено битка сред Западния блок и съюза сред Китай и Русия. Извън това противоборство остава една все по-влиятелна група страни - те не са обединени от боен съюз, нямат непрекъснато участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - това са над 100 по този начин наречени неутрални страни - дружно те съставляват 45% от международното население или над 4 милиарда души, общият им Брутният вътрешен продукт се е нараснал от 11% от международния до 18 на 100 след рухването на Берлинската стена - това е повече от общия Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз. Те са прагматични в метода си. Саудитска Арабия е една от тези страни, в тази група са и Бразилия, и Индия. Държави от Индонезия до Мексико - желаят едно да търгуват свободно.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Акцентът върху Глобалния юг става все по-силен, изключително от страна на Китай, само че също и от страна на Запада. Всички се надпреварват да излязат с допустимо най-хубавата оферта. "
Терминът Глобален юг, не е нов, само че стана основен след началото на войната в Украйна. Това общо наименование се употребява за страните от Латинска Америка, Африка, Азия и Океания - тъкмо тези страни пострадаха най-тежко от рецесията с украинското зърно, от прекъснатите направления за доставки. В края на предходната седмица в Пекин дойде бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва - неговата позиция за Украйна показва общото стремежи на Глобалния юг да се постави завършек на войната.
Луиз Инасио Лула де Силва - президент на Бразилия - " Мирът е доста сложен. Президентът Путин не подхваща мирна самодейност, нито пък президентът Зеленски. Европа и Съединените щати способстват за продължаването на войната. Сега е значимо да се сътвори различен тип Група на 20-те, с цел да се постави завършек на тази война. "
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Ако Китай успее да построи коалиция от подкрепящи страни измежду развиващия се свят, то обстановката за Пекин през 2050-та година ще наподобява много друга - да те към момента ще би трябвало да си взаимодействат с демократичните демокрации в Европа, в Съединените щати и няколкото им съдружници в Азия, само че по-голямата част от света ще ги поддържа. А и Г7 желаят диверсификация и отдалечаване от Русия и Китай, а всичко това е ориентирано към развиващия се свят - търсят нови пазари, нови снабдители, нови източници на първични материали, които сега се набират от Китай. Това може да бъде намерено в Африка, в Латинска Америка, в Тихоокеанския район. Наблюдаваме наклонност на диверсифициране в редица европейски страни, Съединените щати и Япония и всички те гледат към развиващия се свят. Така Глобалният юг играе все по-важна роля в тактиките на всички тези страни. "
От Европейската централна банка към този момент предизвестиха, че геополитическите противоборства, провокирани от съперничеството сред Китай и Съединените щати ще покачат с 5% инфлацията и ще застрашат водещите позиции на $ и еврото. ОТ МВФ и Световната банка също предизвестиха, че възходящото политическо напрежение се отразява на световната стопанска система като нарушава търговията, понижава растежа и помпа инфлацията.
Войната в Украйна катапултира Китай на сцената на международната дипломация, само че с цел да се утвърди като миротвореца на света - Пекин ще би трябвало да покаже дали в действителност може да повлияе на Путин да спре войната, Глобалният юг не би бил по този начин благорзапложен, в случай че думите на китайския водач за световен разцвет не се претворят в дейности.
Помпозно държавно посещаване в Москва, в Пекин един след различен бяха посрещнати водачите на Испания, Сингапур, Малайзия, Франция и Европейския съюз и Бразилия - китайската дипломация работи в извънредно забързано движение от началото на годината. Това стана допустимо след премахването на рестриктивните мерки за пандемията в Китай и откакто китайският президент Си Дзинпин циментира властта си, стартира трети мандат и назначи свои хора на всички основни позиции. За Си Дзинпин редящите се на опашка водачи, искащи да приказват с него, дава опция да утвърждава визията си за световен ред, който не е диктуван от американските правила, счита Андрю Смол - специалист по Китай от офиса в Берлин на Германския фонд Маршал.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " От позиция на Китай сега се поставят големи дипломатически старания, които могат да бъдат обрисувани най-общо по този начин - с всички, само че не и със Съединените щати. Тези старания имат разнообразни измерения - Русия, делене на съдружниците на Съединените щати, създаване на връзки с разрастващите се страни, като единствените срещи, които не се организират съществено, са тези с американците. "
Бюджетът на Китай за дипломатически пътувания за тази година е повишен с над 12%, а задачата, както беше разказана от Си Дзинпин на последния Конгрес е с дипломатическите начинания да отговори на натиска от страна на Запада, тъй като Китай е обграден, подтискан и възпиран.
Всичко стартира с позицията на Китай от 12 точки за мир в Украйна, която беше показана от вицепрезидента Ван И на Мюнхенската конференция по сигурност. В нея Китай застава зад териториалната целокупност на страните, само че на никое място не е посочено категорично,че Русия би трябвало да се изтегли от Украйна. Естествено, целият свят обърна взор в очакване на оживление по време на държавното посещаване на Си Дзинпин в Москва - първото му зад граница след началото на третия мандат.
Си Дзинпин - президент на Китай: " Искам да подчертая по въпроса за украинската рецесия, че Китай постоянно е следвал правилата на хартата на Организация на обединените нации, поддържа справедлива и обективна позиция и интензивно приканва за мирни договаряния. "
Владимир Путин - президент на Русия: " Вярваме, че доста от точките в мирното предложение на Китай съответстват с метода на Русия и могат да служат като основа за спокойно решение, когато Западът и Киев са подготвени за това. Към момента не виждаме такава подготвеност. "
Посещението на Си Дзинпин в Москва нямаше директни последствия върху обстановката на фронта в Украйна.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Поразяващият факт от визитата на Си Дзинпин в Москва е, че той даже не се преструваше, че е тръгнал на задача за реализиране на мир, както китайската дипломация представяше визитата му. Показа ясно, че става въпрос за задълбочаване на връзките с Путин и с Русия. Тази седмица в Русия дойде и китайският министър на защитата, който приказва за задълбочаване на военното съдействие. За Китай това е фокусът, само че това е проблем във връзка с Европа и на част от развиващия сe свят, в случай че Пекин наподобява като част от спора. Затова и трябваше най-малко да симулират изпитание, че подхващат някаква мирна самодейност, само че зад нея не прозира нищо значително. "
Въпреки очевидната симулация, водачи от разнообразни точки на света пожелаха да посетят Пекин, с цел да се опитат да убедят Си Дзинпин да повлияе на Владимир Путин да спре войната в Украйна. Пекин с паника наблюдаваше по какъв начин войната сплотява европейските съдружници и Съединените щати и не пропуща да употребява разликите сред страните от двете страни на Атлантика. Още на срещата с испанския министър председател Педро Санчес Си Дзинпин предизвести, че европейско-китайските връзки изискват Европейския съюз да поддържа стратегическа самостоятелност. А от устата на френския президент Еманюел Макрон чу тъкмо това, което искаше, освен това посланията на френския президент се различаваха фрапантно от тези на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " И преди визитата Франция имаше позиция срещу основаването на блокова политика на международната сцена, срещу сюжет, наподобяващ Студената война. Това е по този начин поради страха, който видяхме по време на визитата на Си Дзинпин в Москва, че Китай задълбочава връзките с Русия и че се движим към фаза, в която те ще дават оръжия и по този начин ще засилят позициите на съветската войска. В Европа има разнообразни отзиви кой е най-ефективният метод да се отговори на тази опасност. Фон дер Лайен е на позиция, че би трябвало да се насочат предизвестия, че сходен процес ще коства на Пекин връзките с Европа, освен със наказания, само че и в другите сфери. Това е посланието на всички, само че от френска страна - Макрон счита, че първо би трябвало да се даде нещо на Китай. "
Но най-големият успех за Пекин пристигна с изявление на Макрон по въпроса за Тайван.
Еманюел Макрон - президент на Франция: " Франция поддържа политиката за обединен Китай и търсенето на спокойно решение. Това е позицията и на европейците. Но тъкмо тук упорствам за значимостта на стратегическата автономност. Да бъдеш нечий съдружник не значи да си негов васал. Това, че сме съдружници и вършим дружно някои неща, не значи, че нямаме право да мислим независимо. "
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Но в края на визитата изказванията на Макрон за Тайван и моментът, който избра да приказва за стратегическа автономност на Европа - термин, който Китай употребява, с цел да приказва за разграничение от Съединените щати - всичко това се вписа идеално в реториката на Пекин. Макрон от години приказва за стратегическа автономност, това е част от френската визия, само че моментът да приказва за това беше доста зле преценен, а езикът за Тайван беше даже още по-проблемен - да се приказва, че Европа няма нищо общо с това и тук казусът е просто сред Китай и Съединените щати, просто не е правилно - спор в Тайван ще има непоправими вреди за европейската стопанска система. "
Буквално часове откакто Макрон си потегли от Китай, край крайбрежията на Тайван започнаха планувани авансово учения със симулация на военноморска обсада на острова. Сега френски дипломати интензивно се пробват да заличат останалото усещане за разделяне в Европа и на всеки конгрес повтарят, че европейската позиция по Тайван е единна. Седмица след Макрон на посещаване в Китай дойде външният министър на Германия Аналена Бербок - изказванията й от Пекин и по въпроса с Тайван, и с Украйна - бяха като опит за ограничение на вредите след визитата на Макрон.
Аналена Бербок - министър на външните работи на Германия: " Военна ескалация в Тайванския пролив ще блокира 50% от международната търговия на ден, това би било филм на ужасите за целия свят. Добре е, че Китай дава сигнал за стихотворец ангажимент за търсене на решение, само че почтено казано - чудя се за какво актуалната китайска позиция не включва и апел към агресора Русия да спре войната. "
А в доклад пред Бундестага след визитата в Китай, Аналена Бербок съобщи, че е била шокирана:
" Нашето усещане е, че от ден на ден се ускорява ролята на Китай като наш систематичен съперник, а не на търговски сътрудник. Това не се дължи единствено на обстоятелството, че Китай е все по-агресивен на външнополитическата сцена, а и на това, че властта в Пекин става все по-репресивна вкъщи. Някои от нещата, които видяхме са повече от шокиращи. "
Освен да употребява разликите измежду европейските водачи, Китай не закъсня и с опитите да запълни основал се вакуум от отдръпването на Съединените щати в разнообразни точки на света. Пекин се опита да заеме и централна роля в дипломацията в Близкия Изток. Саудитска Арабия и Иран безшумно обсъждаха способи за понижаване на напрежението най-малко от 2021-ва година. Китай беше позволен да се включи в тези договаряния при завършването им и по този начин да извлече дивиденти и да се показа като световната мощ, която може да играе ролята на медиатор сред непримирими врагове.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " В този район Съединените щати се отдръпват, с цел да се концентрират повече върху Тихоокеанския район и Китай, а не върху Близкия Изток. Това води и до пренареждане на страните в Близкия изток. И Саудитска Арабия и Иран се опитваха към този момент да изгладят връзките. В този случай саудитците са по-интересни, тъй като с включването на китайците в този развой изпращат обръщение до Вашингтон, че имат и други разновидности, че както стана ясно и с позицията на Рияд за цените на петрола - връзките с Вашингтон към този момент не са същите. "
Но светът надалеч не е единствено битка сред Западния блок и съюза сред Китай и Русия. Извън това противоборство остава една все по-влиятелна група страни - те не са обединени от боен съюз, нямат непрекъснато участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - това са над 100 по този начин наречени неутрални страни - дружно те съставляват 45% от международното население или над 4 милиарда души, общият им Брутният вътрешен продукт се е нараснал от 11% от международния до 18 на 100 след рухването на Берлинската стена - това е повече от общия Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз. Те са прагматични в метода си. Саудитска Арабия е една от тези страни, в тази група са и Бразилия, и Индия. Държави от Индонезия до Мексико - желаят едно да търгуват свободно.
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Акцентът върху Глобалния юг става все по-силен, изключително от страна на Китай, само че също и от страна на Запада. Всички се надпреварват да излязат с допустимо най-хубавата оферта. "
Терминът Глобален юг, не е нов, само че стана основен след началото на войната в Украйна. Това общо наименование се употребява за страните от Латинска Америка, Африка, Азия и Океания - тъкмо тези страни пострадаха най-тежко от рецесията с украинското зърно, от прекъснатите направления за доставки. В края на предходната седмица в Пекин дойде бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва - неговата позиция за Украйна показва общото стремежи на Глобалния юг да се постави завършек на войната.
Луиз Инасио Лула де Силва - президент на Бразилия - " Мирът е доста сложен. Президентът Путин не подхваща мирна самодейност, нито пък президентът Зеленски. Европа и Съединените щати способстват за продължаването на войната. Сега е значимо да се сътвори различен тип Група на 20-те, с цел да се постави завършек на тази война. "
Андрю Смол - специалист по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: " Ако Китай успее да построи коалиция от подкрепящи страни измежду развиващия се свят, то обстановката за Пекин през 2050-та година ще наподобява много друга - да те към момента ще би трябвало да си взаимодействат с демократичните демокрации в Европа, в Съединените щати и няколкото им съдружници в Азия, само че по-голямата част от света ще ги поддържа. А и Г7 желаят диверсификация и отдалечаване от Русия и Китай, а всичко това е ориентирано към развиващия се свят - търсят нови пазари, нови снабдители, нови източници на първични материали, които сега се набират от Китай. Това може да бъде намерено в Африка, в Латинска Америка, в Тихоокеанския район. Наблюдаваме наклонност на диверсифициране в редица европейски страни, Съединените щати и Япония и всички те гледат към развиващия се свят. Така Глобалният юг играе все по-важна роля в тактиките на всички тези страни. "
От Европейската централна банка към този момент предизвестиха, че геополитическите противоборства, провокирани от съперничеството сред Китай и Съединените щати ще покачат с 5% инфлацията и ще застрашат водещите позиции на $ и еврото. ОТ МВФ и Световната банка също предизвестиха, че възходящото политическо напрежение се отразява на световната стопанска система като нарушава търговията, понижава растежа и помпа инфлацията.
Войната в Украйна катапултира Китай на сцената на международната дипломация, само че с цел да се утвърди като миротвореца на света - Пекин ще би трябвало да покаже дали в действителност може да повлияе на Путин да спре войната, Глобалният юг не би бил по този начин благорзапложен, в случай че думите на китайския водач за световен разцвет не се претворят в дейности.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ