Умираме по малко всеки път, когато успеем да излъжем себе си ♥ Барбара Де АНДЖЕЛИС
„ Как стигнах до тук? ”. Такъв въпрос задава на своите многочислени читатели Барбара Де Анджелис. Известната американска писателка и фамилен съветник, споделя своя опит и дава положителни препоръки в едноименната си книга, а част от най-важните въпроси и заключения прочетете в този момент.
Защо толкоз се опасяваме от истината? Защо истината плаши толкоз доста?
Защо гледаме все да избягаме от нея?
От какво се боим?
Боим се да не открием, че в живота ни има излишно пропиляно време.
Боим им се да признаем грешките си.
Боим се от това какво ще си помислят хората, в случай че поемем в друга посока.
Боим се да загубим остарялото и познатото, даже то да ни предизвиква страдалчество.
Боим се да загубим вечно опора, в случай че се откажем от сегашната.
Боим се да не изглеждаме неуместно, неуместно, смешно, окаяно, тъпо в очите на другите или в личните си очи.
Боим се да не причиним тъга и страдалчество на обичаните от нас хора.
Боим се от толкоз неща, че ни е мъчно даже да ги изброим.
Ето за какво измисляме всевъзможни тактики с цел да осигурим нашата неоткриваемост и да не позволим на неприятните условия, нашите преследвачи да обхванат в скривалищата на душата ни.
Умираме по малко…
Умираме по малко всякога, когато се отдръпваме от своето същинско аз.
Умираме по малко всякога, когато предпочетем отричането.
Умираме по малко всякога, когато позволим на някой да ни убеди и отклони от фантазиите ни.
Умираме по малко всякога, когато не се вслушваме в сърцето си, копнеещо за обич, деликатност и пламенна пристрастеност.
Умираме по малко всякога, когато проявим боязън да живеем в цялост.
Умираме по малко всякога, когато успеем да излъжем себе си.
Снимки: barbaradeangelis.com
Изображение: Christine Wu
