Той се смята за герой. Затворници от Вагнер се връщат от фронта и сеят страх
Как се живее в малко съветско село, където нарушители се завръщат от фронта? Някои от тях са наказани убийци, само че са помилвани поради войната, която Русия води в Украйна. Това е наследството на " Вагнер ".
Пялма , Русия. Местният клуб в това северно съветско село с по-малко от 1000 души население е заключен. Отваря единствено по празници.
В нощта на 1 против 2 януари 2019 година има празненство. Всички са пили много алкохол. Двама от тях - Сергей Покотило и Валерий Минин, се скарват. Вторият стартира да наскърбява хората. " Ще ви слага на колене ", споделя той, спомня си вдовицата на Сергей - Наталия .
" Съпругът ми му сподели, че няма право да приказва по този начин. Минин се прибра и се върна с кухненски нож. Настигна Сергей пред къщата ни, наръга го в корема и го изхвърли в двора ", споделя още Наталия пред сибирската работа на RFE/RL.
Отначало не изглеждало брачният партньор ѝ да е съществено ранен. Превързали раната му и си легнали. На сутринта ситуацията към този момент било съществено. Извикали кола за спешна помощ от регионалния център Пудож, на към 100 км . Сергей отказал да върви в болница. Лекарят обработил раната, както могъл, и си тръгнал.
Състоянието на мъжа обаче траяло да се утежнява. Минин, един от малцината, които имали кола, се съгласил да го закара до болничното заведение. Поискал единствено да не оповестяват за него в полицията.
Сергей е опериран, само че по този начин и не се връща в схващане. Умира след 10 дни.
Минин е задържан на 15 януари и упрекнат в съзнателно нанасяне на телесна щета, довела до гибел. В началото отхвърля, твърди, че Сергей го е нападнал. Но, надявайки се на понижена присъда, най-после подписва признания. През септември 2019 година, е приет за отговорен и наказан на 8 години затвор и да заплати 2 млн. рубли (30 000 долара) на Наталия и децата ѝ. Досега те са получили едвам 25 000 рубли. Жената отхвърля договорка с килъра на мъжа си против събаряне на обвиняванията.
Цялото село е на погребението на Сергей.
" Как ще можеш да го понесеш? "
През юни тази година, спомня си тя, към нея се доближил комшия и я попитал: " Как ще можеш да го понесеш? ".
" Първоначално не разбрах. Но се оказа, че Минин се е върнал. Веднага щом го чух, започнах да рева ", споделя вдовицата.
В началото на годината Минин е бил вербуван в пандиза да се бие в Украйна като част от наемническата формация " Вагнер " на Евгений Пригожин. Той почина в самолетна злополука пред юли. Подобно на десетки хиляди други наказани, на Минин му е обещана цялостна прошка и положителни пари, в случай че се бие 6 месеца в нашествието на Русия в прилежащата страна. Сега доста от тези някогашни пандизчии, както и други наемници и мобилизирани бойци, се завръщат в Русия. И това предвещава обществена рецесия.
" Броят на дребните и тежките закононарушения се усилва ", споделя Сергей Нечаев , психолог от сибирския град Улан-Уде, пред предаването " Сибир.Реалии " на Радио и телевизия Сибир през юли. По думите му " това е единствено началото ". Същото се случва и след Втората международна война, след съветските войни в Афганистан, в Чечня.
Убийството, намушкването с нож не е цялостно табу, както е било преди
" По време на бойни дейности всички ограничавания се анулират. Убийството не е цялостно табу. Тези граници не падат незабавно, само че се размиват. Под въздействието на алкохол и опиати могат и да изчезнат ", прибавя Нечаев.
Дори в обстановки като тази в Пялма, където няма данни Минин да е направил закононарушение след завръщането си от фронта, наличието му плаши локалните поданици.
" Здравей, старче! "
От Петрозаводск, столицата на самостоятелна република Карелия в Северозападна Русия, до Пялма се пътува 4 часа с рейс. Последните 5 км се минават по разрушен път. В цялото село има единствено няколко улични лампи. Мобилните услуги и достъпът до интернет са в най-хубавия случай нередовни.
Местните поданици не са склонни да дават отговор на въпроси за Минин. Казват единствено, че рядко излиза от вкъщи си. От време на време го виждат да обикаля с новата си кола.
" От какво да се опасяваме? " - споделя Евгений, един от тези, които настояват, че не се тормозят. " Никой от нас не е бил в Украйна. Нямаме визия какво се случва там и нямаме визия какво е правил там ".
" Всички бяха в потрес ", споделя обаче жена, която живее покрай Наталия. " Чух няколко души да споделят, че е изкупил виновността си там. Но множеството хора не приказват за това. Аз мисля, че е извънредно за Наталия, за децата и за свекъра ѝ ".
Бащата на Сергей Покотило - 73-годишният Александър Покотило , е преподавател по физическо образование и треньор, който живее там, откогато се е преместил от украинския Луганск през 1969 година Обитава схлупена дървена къща с три стаи. По-рано това лято, когато верандата му се срутва, локалните поданици отделят пари и време, с цел да я възстановят.
Къщата на Александър се намира на две улици от тази на Наталия и децата ѝ. Домът на Минин е тъкмо по средата сред двете.
Трудно е да се пропусне къщата на някогашния пандизчия измежду останалите в Пялма. Има сателитна паница, в двора - нова кола, а на входната врата охранителни камери, инсталирани след завръщането му от Украйна.
" Вече не вървим по директния път от боязън да не се сблъскаме с Минин. Обикаляме квартала ", споделя Наталия. " Веднъж тъстът ми се прибирал, когато някой извикал от минаваща кола: " Здравей, старче! ". Първо не схванал кой е, само че другар, който бил с него, разпознал Минин. След това три дни не можеше да яде ".
Когато Минин се върнал, си купил нова кола, евентуално благодарение на 1,5 милиона рубли (15 500 долара), които получи за това, че е бил ранен на фронта, споделя още Наталия.
Той не отхвърля да отговори на въпроса за какво наследниците на убития не получават присъдената от съда сума, до момента в който той харчи парите си. Съпругата на Минин - Елена, споделя единствено, че той няма да разисква наличието си в Украйна като част от " Вагнер " с публицисти, защото " е дал единодушие за неразкриване на информация ".
" Вече нямам брачен партньор. Но той се счита за воин, който сякаш е измил виновността си с кръв. Той е излежал единствено половината от присъдата си ", споделя Наталия за килъра на мъжа си.
" Още съм в потрес "
В цяла Русия непрестанно се натрупват известия за сходно напрежение към завърналите се някогашни пандизчии.
" Една вечер бях в кафене с другарка ", описа през юли пред RFE/RL 25-годишна жена на име Татяна , която живее в Улан-Уде в югоизточен Сибир .
" Вижте тази кучка! Аз седях в окопите, а тя не желае да излезе ".
" Към нас се приближи човек в камуфлажни облекла. Имаше орден на гърдите си и голям белег на лицето. Когато разбра, че не се интересувам от него, той се разяри, псуваше. Опитах се да си потегли, само че той ми препречи пътя и извика на приятелите си: " Вижте тази кучка! Аз седях в окопите, а тя не желае да излезе ".
Барманът и охранителят в кафенето се намесват и тя и приятелката ѝ съумяват да си тръгнат.
" Все още не съм се възстановила ", споделя Татяна няколко дни след случая. " Те се връщат и това е доста ужасно. Сред тях има доста неприятни хора ".
Студент на име Алексей , също в Улан-Уде, описа пред RFE/RL, че една вечер е бил заговорен от пийнал демобилизиран боец, който упорствал да му даде цигара.
" Крещеше толкоз доста, че ме плюеше и ме блъскаше с пръст в гърдите. Аз се удрям там, до момента в който ти се разхождаш тук ", викал непознатият, до момента в който псува, описа младият мъж.
" Войната към момента не е завършила, само че те към този момент се появяват на всички места. И по някаква причина си мислят, че всички ние им изискуем нещо. Какво ще се случи, когато всички те се върнат? ", пита се Алексей.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Пялма , Русия. Местният клуб в това северно съветско село с по-малко от 1000 души население е заключен. Отваря единствено по празници.
В нощта на 1 против 2 януари 2019 година има празненство. Всички са пили много алкохол. Двама от тях - Сергей Покотило и Валерий Минин, се скарват. Вторият стартира да наскърбява хората. " Ще ви слага на колене ", споделя той, спомня си вдовицата на Сергей - Наталия .
" Съпругът ми му сподели, че няма право да приказва по този начин. Минин се прибра и се върна с кухненски нож. Настигна Сергей пред къщата ни, наръга го в корема и го изхвърли в двора ", споделя още Наталия пред сибирската работа на RFE/RL.
Отначало не изглеждало брачният партньор ѝ да е съществено ранен. Превързали раната му и си легнали. На сутринта ситуацията към този момент било съществено. Извикали кола за спешна помощ от регионалния център Пудож, на към 100 км . Сергей отказал да върви в болница. Лекарят обработил раната, както могъл, и си тръгнал.
Състоянието на мъжа обаче траяло да се утежнява. Минин, един от малцината, които имали кола, се съгласил да го закара до болничното заведение. Поискал единствено да не оповестяват за него в полицията.
Сергей е опериран, само че по този начин и не се връща в схващане. Умира след 10 дни.
Минин е задържан на 15 януари и упрекнат в съзнателно нанасяне на телесна щета, довела до гибел. В началото отхвърля, твърди, че Сергей го е нападнал. Но, надявайки се на понижена присъда, най-после подписва признания. През септември 2019 година, е приет за отговорен и наказан на 8 години затвор и да заплати 2 млн. рубли (30 000 долара) на Наталия и децата ѝ. Досега те са получили едвам 25 000 рубли. Жената отхвърля договорка с килъра на мъжа си против събаряне на обвиняванията.
Цялото село е на погребението на Сергей.
" Как ще можеш да го понесеш? "
През юни тази година, спомня си тя, към нея се доближил комшия и я попитал: " Как ще можеш да го понесеш? ".
" Първоначално не разбрах. Но се оказа, че Минин се е върнал. Веднага щом го чух, започнах да рева ", споделя вдовицата.
В началото на годината Минин е бил вербуван в пандиза да се бие в Украйна като част от наемническата формация " Вагнер " на Евгений Пригожин. Той почина в самолетна злополука пред юли. Подобно на десетки хиляди други наказани, на Минин му е обещана цялостна прошка и положителни пари, в случай че се бие 6 месеца в нашествието на Русия в прилежащата страна. Сега доста от тези някогашни пандизчии, както и други наемници и мобилизирани бойци, се завръщат в Русия. И това предвещава обществена рецесия.
" Броят на дребните и тежките закононарушения се усилва ", споделя Сергей Нечаев , психолог от сибирския град Улан-Уде, пред предаването " Сибир.Реалии " на Радио и телевизия Сибир през юли. По думите му " това е единствено началото ". Същото се случва и след Втората международна война, след съветските войни в Афганистан, в Чечня.
Убийството, намушкването с нож не е цялостно табу, както е било преди
" По време на бойни дейности всички ограничавания се анулират. Убийството не е цялостно табу. Тези граници не падат незабавно, само че се размиват. Под въздействието на алкохол и опиати могат и да изчезнат ", прибавя Нечаев.
Дори в обстановки като тази в Пялма, където няма данни Минин да е направил закононарушение след завръщането си от фронта, наличието му плаши локалните поданици.
" Здравей, старче! "
От Петрозаводск, столицата на самостоятелна република Карелия в Северозападна Русия, до Пялма се пътува 4 часа с рейс. Последните 5 км се минават по разрушен път. В цялото село има единствено няколко улични лампи. Мобилните услуги и достъпът до интернет са в най-хубавия случай нередовни.
Местните поданици не са склонни да дават отговор на въпроси за Минин. Казват единствено, че рядко излиза от вкъщи си. От време на време го виждат да обикаля с новата си кола.
" От какво да се опасяваме? " - споделя Евгений, един от тези, които настояват, че не се тормозят. " Никой от нас не е бил в Украйна. Нямаме визия какво се случва там и нямаме визия какво е правил там ".
" Всички бяха в потрес ", споделя обаче жена, която живее покрай Наталия. " Чух няколко души да споделят, че е изкупил виновността си там. Но множеството хора не приказват за това. Аз мисля, че е извънредно за Наталия, за децата и за свекъра ѝ ".
Бащата на Сергей Покотило - 73-годишният Александър Покотило , е преподавател по физическо образование и треньор, който живее там, откогато се е преместил от украинския Луганск през 1969 година Обитава схлупена дървена къща с три стаи. По-рано това лято, когато верандата му се срутва, локалните поданици отделят пари и време, с цел да я възстановят.
Къщата на Александър се намира на две улици от тази на Наталия и децата ѝ. Домът на Минин е тъкмо по средата сред двете.
Трудно е да се пропусне къщата на някогашния пандизчия измежду останалите в Пялма. Има сателитна паница, в двора - нова кола, а на входната врата охранителни камери, инсталирани след завръщането му от Украйна.
" Вече не вървим по директния път от боязън да не се сблъскаме с Минин. Обикаляме квартала ", споделя Наталия. " Веднъж тъстът ми се прибирал, когато някой извикал от минаваща кола: " Здравей, старче! ". Първо не схванал кой е, само че другар, който бил с него, разпознал Минин. След това три дни не можеше да яде ".
Когато Минин се върнал, си купил нова кола, евентуално благодарение на 1,5 милиона рубли (15 500 долара), които получи за това, че е бил ранен на фронта, споделя още Наталия.
Той не отхвърля да отговори на въпроса за какво наследниците на убития не получават присъдената от съда сума, до момента в който той харчи парите си. Съпругата на Минин - Елена, споделя единствено, че той няма да разисква наличието си в Украйна като част от " Вагнер " с публицисти, защото " е дал единодушие за неразкриване на информация ".
" Вече нямам брачен партньор. Но той се счита за воин, който сякаш е измил виновността си с кръв. Той е излежал единствено половината от присъдата си ", споделя Наталия за килъра на мъжа си.
" Още съм в потрес "
В цяла Русия непрестанно се натрупват известия за сходно напрежение към завърналите се някогашни пандизчии.
" Една вечер бях в кафене с другарка ", описа през юли пред RFE/RL 25-годишна жена на име Татяна , която живее в Улан-Уде в югоизточен Сибир .
" Вижте тази кучка! Аз седях в окопите, а тя не желае да излезе ".
" Към нас се приближи човек в камуфлажни облекла. Имаше орден на гърдите си и голям белег на лицето. Когато разбра, че не се интересувам от него, той се разяри, псуваше. Опитах се да си потегли, само че той ми препречи пътя и извика на приятелите си: " Вижте тази кучка! Аз седях в окопите, а тя не желае да излезе ".
Барманът и охранителят в кафенето се намесват и тя и приятелката ѝ съумяват да си тръгнат.
" Все още не съм се възстановила ", споделя Татяна няколко дни след случая. " Те се връщат и това е доста ужасно. Сред тях има доста неприятни хора ".
Студент на име Алексей , също в Улан-Уде, описа пред RFE/RL, че една вечер е бил заговорен от пийнал демобилизиран боец, който упорствал да му даде цигара.
" Крещеше толкоз доста, че ме плюеше и ме блъскаше с пръст в гърдите. Аз се удрям там, до момента в който ти се разхождаш тук ", викал непознатият, до момента в който псува, описа младият мъж.
" Войната към момента не е завършила, само че те към този момент се появяват на всички места. И по някаква причина си мислят, че всички ние им изискуем нещо. Какво ще се случи, когато всички те се върнат? ", пита се Алексей.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ