Партиите харчат непрозрачно парите от медийните пакети, а контролът е занижен, показва доклад
Как се харчеха парите от медийните пакети в тази акция? Кои медии ги получиха? Какъв беше контролът при одобряването на тези контракти и нужни ли са промени? Това са част от въпросите, на които се търси отговори в отчет на " Отворен парламент ".
В изборната акция все по-голяма роля придобива финансирането посредством медийни пакети, се вижда от финансовите доклади на партиите. На последните избори през октомври те възлизат на над 700 хиляди лева ., като общо 19 обединения са се възползвали от тях. Това написа “Отворен парламент ” в отчета си " ".
Платформата „ Отворен парламент ” се развива от Институт за развиване на обществената среда - неправителствена организация, работеща в социална изгода. В последните две години се организираха четири парламентарни и едни президентски избори.
Медийните пакети са безплатна държавна помощ, която получават политическите обединения, с цел да финансират предизборната си акция. Централната изборна комисия ( ЦИК ) афишира обединенията, които имат право на такава помощ. Условието е да не получават партийна дотация и вземат участие в парламентарни избори.
Три от партиите – " Пряка народна власт ", МИР и " Български народен съюз – НД ", са получили по към 160 хиляди лева държавна поддръжка за последните две години. Справка на " Отворен парламент " обаче демонстрира че през 2020 година, когато нямаше избори, същите обединения са имали годишни доходи сред 1000 и 8 хиляди лева
Данните от докладите за акцията демонстрират, че най-предпочитани за реклама са частните малките екрани с над 260 хиляди лева от медийни пакети или 38%. Следва Българската национална телевизия с близо 215 хиляди лева и онлайн платформите, чиито приходите от медийни пакети са близо 175 хиляди лева
Най-много пари от медийни пакети за изборите през октомври е привлякла частната телевизия Евроком – близо 323 хиляди лева На второ място е Българска национална телевизия с близо 215 хиляди лева
Впечатление прави, че партия " Български съюз за директна народна власт " е насочила цялата сума (39 896 лева.) от разполагаемия си пакет към уеб страницата Аgorapost.bg, написа " Отворен парламент ".
Сайтът се ръководи от юридическо лице – Институт за българска директна народна власт. Справка на " Отворено общество " в Търговския указател и уеб страницата на партията, демонстрира, че членове на изпълнителното бюро на партията вземат участие в управителния съвет на юридическото лице.
На изборите за парламент и президент (т.нар. 2 в 1) от ноември 2021 година партия " Български съюз за директна народна власт " е имала право на 2 медийни пакета. И двата - на стойност по 39 896 лева - са ориентирани още веднъж към уеб страницата agorapost.bg. Така тази платформа в границите на по-малко от година е получила към 120 хиляди лева за онлайн реклама.
Без бистрота и надзор
ЦИК продължава да няма механизъм за действителен надзор на изразходването на пакетите от обединенията, се отбелязва в отчета. Комисията не разгласява и информация за разпределението на тази форма на държавна помощ по време на акции.
Такива данни са налични единствено в случай че се проследят протоколите от съвещания на ЦИК (публикувани със забавяне и постоянно без информация за съответни медии) или след края на акцията и подаването на финансовите доклади на партиите. По този метод няма опция за реализиране на своевременен цивилен надзор и надзор от други заинтригувани лица, написа още " Отворен парламент ".
Самата ЦИК в своя отчет за изборите, извършени през 2021 година, показва: “В късото време сред депозирането на договорите за утвърждение от ЦИК и началото на предизборната акция не беше допустимо да бъдат оценени всъщност огромният брой договори… Централната изборна комисия извършваше инспекция на договорите от официална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни. Особено сложни за оценка бяха договорите, сключвани с електронни медии. ”
ЦИК предлага даването на медийните пакети да се прави от Министерство на финансите или от бюджета на Министерство на правораздаването.
Промени в разпоредбите
От въвеждането на медийните пакети през 2014 година до момента те варират от половин до един милион лв. за избирателен цикъл. Право на медийни пакети имат партии и обединения, които вземат участие в избори на национално равнище, само че не получават държавна дотация. Медийни пакети се поставят и на инициативни комитети. Размерът на този тип държавна помощ за участниците в изборите варира сред 5 хиляди и 40 хиляди лева
Изборният кодекс обаче не планува спомагателни условия към партиите, обединенията и инициативните комитети, които получават медийни пакети. Получава се по този начин, че партии с минимални доходи се възползват от крупни държавни средства за реклама в медиите, чийто резултат е сложен за оценяване.
От Институт за развиване на обществената среда предлага да се вкарат законодателни промени. Целта е да се предизвикват политическите обединения към насърчаване на партийна активност отвън изборните акции, както и към търсене на спомагателни пари.
Такава смяна би била въвеждането на “частичен медиен пакет ”, показва организацията. Според нея по този начин би се постигнала форма на баланс сред обществено и частно финансиране на медийните разноски в акциите.
В изборната акция все по-голяма роля придобива финансирането посредством медийни пакети, се вижда от финансовите доклади на партиите. На последните избори през октомври те възлизат на над 700 хиляди лева ., като общо 19 обединения са се възползвали от тях. Това написа “Отворен парламент ” в отчета си " ".
Платформата „ Отворен парламент ” се развива от Институт за развиване на обществената среда - неправителствена организация, работеща в социална изгода. В последните две години се организираха четири парламентарни и едни президентски избори.
Медийните пакети са безплатна държавна помощ, която получават политическите обединения, с цел да финансират предизборната си акция. Централната изборна комисия ( ЦИК ) афишира обединенията, които имат право на такава помощ. Условието е да не получават партийна дотация и вземат участие в парламентарни избори.
Три от партиите – " Пряка народна власт ", МИР и " Български народен съюз – НД ", са получили по към 160 хиляди лева държавна поддръжка за последните две години. Справка на " Отворен парламент " обаче демонстрира че през 2020 година, когато нямаше избори, същите обединения са имали годишни доходи сред 1000 и 8 хиляди лева
Данните от докладите за акцията демонстрират, че най-предпочитани за реклама са частните малките екрани с над 260 хиляди лева от медийни пакети или 38%. Следва Българската национална телевизия с близо 215 хиляди лева и онлайн платформите, чиито приходите от медийни пакети са близо 175 хиляди лева
Най-много пари от медийни пакети за изборите през октомври е привлякла частната телевизия Евроком – близо 323 хиляди лева На второ място е Българска национална телевизия с близо 215 хиляди лева
Впечатление прави, че партия " Български съюз за директна народна власт " е насочила цялата сума (39 896 лева.) от разполагаемия си пакет към уеб страницата Аgorapost.bg, написа " Отворен парламент ".
Сайтът се ръководи от юридическо лице – Институт за българска директна народна власт. Справка на " Отворено общество " в Търговския указател и уеб страницата на партията, демонстрира, че членове на изпълнителното бюро на партията вземат участие в управителния съвет на юридическото лице.
На изборите за парламент и президент (т.нар. 2 в 1) от ноември 2021 година партия " Български съюз за директна народна власт " е имала право на 2 медийни пакета. И двата - на стойност по 39 896 лева - са ориентирани още веднъж към уеб страницата agorapost.bg. Така тази платформа в границите на по-малко от година е получила към 120 хиляди лева за онлайн реклама.
Без бистрота и надзор
ЦИК продължава да няма механизъм за действителен надзор на изразходването на пакетите от обединенията, се отбелязва в отчета. Комисията не разгласява и информация за разпределението на тази форма на държавна помощ по време на акции.
Такива данни са налични единствено в случай че се проследят протоколите от съвещания на ЦИК (публикувани със забавяне и постоянно без информация за съответни медии) или след края на акцията и подаването на финансовите доклади на партиите. По този метод няма опция за реализиране на своевременен цивилен надзор и надзор от други заинтригувани лица, написа още " Отворен парламент ".
Самата ЦИК в своя отчет за изборите, извършени през 2021 година, показва: “В късото време сред депозирането на договорите за утвърждение от ЦИК и началото на предизборната акция не беше допустимо да бъдат оценени всъщност огромният брой договори… Централната изборна комисия извършваше инспекция на договорите от официална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни. Особено сложни за оценка бяха договорите, сключвани с електронни медии. ”
ЦИК предлага даването на медийните пакети да се прави от Министерство на финансите или от бюджета на Министерство на правораздаването.
Промени в разпоредбите
От въвеждането на медийните пакети през 2014 година до момента те варират от половин до един милион лв. за избирателен цикъл. Право на медийни пакети имат партии и обединения, които вземат участие в избори на национално равнище, само че не получават държавна дотация. Медийни пакети се поставят и на инициативни комитети. Размерът на този тип държавна помощ за участниците в изборите варира сред 5 хиляди и 40 хиляди лева
Изборният кодекс обаче не планува спомагателни условия към партиите, обединенията и инициативните комитети, които получават медийни пакети. Получава се по този начин, че партии с минимални доходи се възползват от крупни държавни средства за реклама в медиите, чийто резултат е сложен за оценяване.
От Институт за развиване на обществената среда предлага да се вкарат законодателни промени. Целта е да се предизвикват политическите обединения към насърчаване на партийна активност отвън изборните акции, както и към търсене на спомагателни пари.
Такава смяна би била въвеждането на “частичен медиен пакет ”, показва организацията. Според нея по този начин би се постигнала форма на баланс сред обществено и частно финансиране на медийните разноски в акциите.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ