Как се гласува по нашите ширини и по-голяма ли е

Как се гласоподава по нашите ширини и по-голяма ли е силата на армията от вироглавието на българския народ? С Алеково сладкодумство и фейлетона „ Смиррно! Рота-а п’ли! “ от януари 1895 г. 

Господин редакторе,

На мнение съм да се присъединим ний към в. „ Мир “ и дружно да молим почитаемото държавно управление да вземе още по-сериозни ограничения да обезпечи… свободата на допълните избори. Ако питате, то и без туй са взети много енергически ограничения, само че кой знай дали са задоволителни. На някои места е дадено на селянете брашънце, в случай че не гласоподават за опозицията, само че това средство е прекомерно подозрително. Нали знаете какъв брой са се изхитрили нашите селяне: изтъкат си платното, па ти ритнат кросното. Я попитайте хаджи Славчовия наследник какво пати предишния септемврий в Павликени: тамам събрал от ниви-ливади, натъпкал купи-хамбари, напълнил бъчви с вино и каци с тлъсто сирене, па опекъл фурна с хлябове, та като разтворил врати в чифлика, от вечер, та до заранта, и викнал:

– Елате, братя селяне! Яжте и пийте до гуша, но мен да изберете!

Че като руква порой-селяне, с кола, с все добитък, запретват ръце до лакът, отварят уста кат лами, поядат хляба до троха, докрай каци със сирене, изпиват вино до капка, а пък техний добитък изскубва сено до сламка. Гено Недялков с Габровски кършат ръце зад врати, кършат и не схващат какво е патмо теглило тез пусти техни селяне… И какво, мислите, излиза? Селянете, като си създали кефа, па натъпкват и ресурс в колата си, потеглят с гайди към изборното място, напъхват хаджи Славчовите бюлетини гдето не би трябвало, бръкват в другия джоб, изваждат бюлетините на бай Гена и Габровски и ги спущат в урните. Сетил се хаджи Славчовият наследник, но късно. Излязъл на портите и се провикнал:

– А-а-а-х! Вашта мама да разплача! – и затворил портите.

Гайдата ручи още по-бясно, селянете се кикотят и подвигат на ръце бай Гена и Габровски… Пустата му България!…

Та желая да ви кажа, господин редакторе, че нашите българи така елементарно не се подкупват. Ако им дадеш нещо, те не ти отхвърлят, йок! – приберат си го, па отново си карат колата по своя път. Който се надява с рушвет или пък, пази Боже, с голи обещания да завоюва нашите хора, той доста се лъже, той не познава хората. Нашите хора добре ги е схванал оня околийски шеф, за който се говореше тия дни. Ето един активист в духа на времето! Що му би трябвало много-много! Дръпне му една литра ракия, яхне връх коня, отзаде му десетина конни жандарми, впуснат се в кариер; накървил той ония ми ти очи – страх да те побие!… Хвърчи като вихър из чаршията и гдето види събрани, като им скръцне със зъби, като им изреве единствено: „ Брей, мислете си! Ако някой не е разплаквал дете в майка – аз ще разплача! “… Ето едно пламенно средство! Тука, както виждате, няма никакво физическо принуждение, а единствено по този начин, морално. Но не са всички така досетливи като този околийски шеф. Напр. онзи окръжен шеф по никакъв начин не можал да се досети по какъв начин е допустимо в Бяла Слатина да се избере всякой различен с изключение на Драган Цанков, когато цялата околия е за Цанкова. И той наивно пита големеца:

– Какво да върша? Ако се ползувам единствено с жандармите, ще стане клане!

Разбира се, че големецът ще му отговори:

– Не е моя работа.

– Ще би трябвало войска – заявява наивният шеф.

– Не е моя работа – отговаря олимпийски големецът. – Драган Цанков не би трябвало да бъде определен.

Чак след тия думи наивният шеф се сетил по какъв начин би трябвало да действува и свикал всичките жандарми… Е че така, ами по какъв начин? Трябва да се познае, че има власт! Каква е тази уязвимост? От 18 май насам напълно сме се разга… (Чхи!… Настинал ли съм, кой знай) разгалили сме се. Трябва най-накрая почитаемото държавно управление да вземе някои ограничения, с цел да обезпечи… свободата на изборите. Тръгнал някой си Стефанаки Савов, един нехранимайка, по белослатинските села да пропагандира за някой си Драган Цанков… Е апелирам ти се, вземи, че търпи! Много хубаво е постъпило почитаемото държавно управление, като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местопребиваване. И взели да ми споделят, че трябвало да се анулира законът за интернирванията! Сака ли ви се?… И туй ми хареса, гдето в някои околии с време се пречистват всякакви общински сформира, всякакви писарчета. Но знаете ли, господин редакторе, въпреки всичко ме е боязън. Вироглав е нашият народ. Ето, вземете за образец пътуването на година Каравелова: ревизорът Тодоров в целия град Орхание можа да откри единствено един вежлив човек, комуто да внуши какво изискват ползите на… отечеството. Ако да не беше господин Брънчев, кой щеше да раздра Каравелова. Няма хора! Сиреч има хора, само че не са възпитани в благоговение и не могат да се обхванат от високите задания на почитаемото държавно управление. Е кажете, апелирам ви се, какво положително можете да очаквате от този народ, когато при всички молби и заплашвания на Тодорова от толкоз популации в година Ловеч да изявят смирение единствено фаетонджиите от хана „ Съединена България “ и единствено те да подпишат телеграмата за разкъсванието на Каравелова!… Освен това боязън ме е още от едно нещо: има хас да са се наплодили напоследък повечко такива аслани, какъвто е година Величков! Има хас! Помните ли в Народното събрание? С пет думи раздра на части всичките свищовски жандарми! Пази Боже!… Не бойте се, господин редакторе! Не се отчайвайте! Като раздерат жандармерията, те ще се срещнат лице с лице с българската арррмия!

Смирррно! Рота-а п’ли!…

Ех, мале блага! Като врабци ще се пръсне народът… Вий, господин редакторе, виждали ли сте по какъв начин фуква да бяга тълпата след залпа на войската? Не сте ли виждали! А-а, доста е забавно, да се пукаш от смях!…

Не е туй смешка, брате! Арррмия!

Разбира се! Защо харчим за тая проклетия трийсет милиона.

Да живей България!

София, 19 януарий 1895 година

Снимка: Българска Държавна организация „ Архиви “, bg.wikipedia.org