Как избираме къде да започнем работа? Какво търсим и кое е най-важното?
Как актуалните хора избират къде да стартират работа? Промени ли пандемията връзките сред работодателите и служащите?
На тези въпроси дава отговор световно изследване на Adecco Group, основано на допитване до 155 компании и техния личен състав.
Данните демонстрират, че има разлики сред районите и поколенията:
Служителите във Франция и Белгия поставят преди всичко размера на заплатата, до момента в който италианците и индийците отдават по-голямо значение на опциите да вършат кариера.
За хората от поколенията Z и Y парите са най-важни, до момента в който по-улегналите доста държат на работната атмосфера и на наличието на работата. (Z са родените сред 1996 и 2009, а Y - сред 1980 и 1995 г.).
Работата в екип е желана единствено в Латинска Америка и Испания, до момента в който на всички места другаде хората харесват повече независимия труд.
Интересното е, че в същото време множеството работодатели са уверени, че личният състав избира груповата работа.
Независимо от възрастовите и районните разлики всички утвърждават дигитализацията на пазара на труда - подаването на документи за работа на електронен път, осъществяване на изявленията онлайн и така нататък Харесват също гъвкавото работно време, както и опциите човек да си извършва отговорностите не в офис, а отвред, където има интернет, включително и на плажа.
Българите не се отличават от общите трендове
Данните демонстрират, че работодателите и чиновниците у нас са на еднообразно мнение за главните критерии, които стимулират хората да аплайват за работа. И двете страни слагат преди всичко трудовото заплащане, след това е работната среда и опциите за кариера.
Оказва се обаче, че мениджърите надценяват ролята на " заплатата " - 72% я показват като фактор №1, до момента в който при наемниците този % е 53.
Сериозно разминаване има и по различен аршин - репутацията на местоработата. Компаниите считат, че работата за прочут шеф е 7-ата по значимост причина за чиновник да се реалокира, до момента в който самите чиновници слагат това доста по-назад.
Проучването демонстрира още, че работодателите не схващат, че коронавирус пандемията е трансформирала настройките и че служащите към този момент обръщат доста повече внимание на здравословните и безвредни условия на труд и на опциите за отдалечена работа.
Още забавни резултати
Най-предпочитани от чиновниците се оказват " харизматичните " водачи, които увличат, а след тях са шефовете, които се грижат за благосъстоянието на подчинените си. Третият най-често срещан отговор измежду служащите е, че няма значение какъв е шефът, значимо е работата да им носи задоволство. Това изключително важи за Белгия, Франция и Германия.
Служителите в англосаксонските страни доста държат управлението да е отговорно, транспарантно и да съблюдава етичните стандарти, а в континентална Европа по-висок приоритет са приобщаването на работното място, приемането на разликите и обществената правдивост.
На тези въпроси дава отговор световно изследване на Adecco Group, основано на допитване до 155 компании и техния личен състав.
Данните демонстрират, че има разлики сред районите и поколенията:
Служителите във Франция и Белгия поставят преди всичко размера на заплатата, до момента в който италианците и индийците отдават по-голямо значение на опциите да вършат кариера.
За хората от поколенията Z и Y парите са най-важни, до момента в който по-улегналите доста държат на работната атмосфера и на наличието на работата. (Z са родените сред 1996 и 2009, а Y - сред 1980 и 1995 г.).
Работата в екип е желана единствено в Латинска Америка и Испания, до момента в който на всички места другаде хората харесват повече независимия труд.
Интересното е, че в същото време множеството работодатели са уверени, че личният състав избира груповата работа.
Независимо от възрастовите и районните разлики всички утвърждават дигитализацията на пазара на труда - подаването на документи за работа на електронен път, осъществяване на изявленията онлайн и така нататък Харесват също гъвкавото работно време, както и опциите човек да си извършва отговорностите не в офис, а отвред, където има интернет, включително и на плажа.
Българите не се отличават от общите трендове
Данните демонстрират, че работодателите и чиновниците у нас са на еднообразно мнение за главните критерии, които стимулират хората да аплайват за работа. И двете страни слагат преди всичко трудовото заплащане, след това е работната среда и опциите за кариера.
Оказва се обаче, че мениджърите надценяват ролята на " заплатата " - 72% я показват като фактор №1, до момента в който при наемниците този % е 53.
Сериозно разминаване има и по различен аршин - репутацията на местоработата. Компаниите считат, че работата за прочут шеф е 7-ата по значимост причина за чиновник да се реалокира, до момента в който самите чиновници слагат това доста по-назад.
Проучването демонстрира още, че работодателите не схващат, че коронавирус пандемията е трансформирала настройките и че служащите към този момент обръщат доста повече внимание на здравословните и безвредни условия на труд и на опциите за отдалечена работа.
Още забавни резултати
Най-предпочитани от чиновниците се оказват " харизматичните " водачи, които увличат, а след тях са шефовете, които се грижат за благосъстоянието на подчинените си. Третият най-често срещан отговор измежду служащите е, че няма значение какъв е шефът, значимо е работата да им носи задоволство. Това изключително важи за Белгия, Франция и Германия.
Служителите в англосаксонските страни доста държат управлението да е отговорно, транспарантно и да съблюдава етичните стандарти, а в континентална Европа по-висок приоритет са приобщаването на работното място, приемането на разликите и обществената правдивост.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ