Плътската любов – табу през епохата на Възраждането
Как плътската обич, която преди била табу се трансформирала в една от най-широко публикуваните тематики?
Обсъждането на плътската обич било същинско табу през епохата на Възраждането. Хората не обсъждали сексуалността си, колкото и обикновено да е това. В книгите пишело само за духовната страна на любовта. Имало обаче хора, в чиито библиотеки се намирали книги с много забавно наличие – това били книги, които можели да разпалят половото въображение на всеки, който ги прочете. На тях обаче можели да се насладят единствено хората с пари. Доста постоянно сходни книги разпалвали кавги поради своята искреност.
Историята на „ Любовни пози “ е много забавна. Всичко почнало поради възмездие. Джулио Романо, един от учениците на Рафаело, който зографисал стените на Ватикана имал договорка за изрисуването им с римския папа Климент VII. Папата обаче отказал да заплати за труда на Рафаело. Затова в някои скрити кътчета на папския замък, Джулио направил 20 рисунки на дами и мъже в предизвикателни пози. По негова молба, Пиетро Аретино (друг възпитаник на Рафаело) направил гравюри по рисунките. Накрая от всичко това произлязла книга дело на трети възпитаник на Рафаело – Бавиер.
Резултатът можел елементарно да се планува. Усещайки какво ще стане, когато книгата види бял свят, Романо напуснал Ватикана. Останалите обаче не извадили подобен шанс. По заповед на папата, създателите на богохулството ги очаквал затвор. Най-тежко потърпевш издателят на книгата – Маркантонио Раймонди. Всички гравюри и рисунки, както и типографическите дъски били конфискувани от ателието на издателя. По-късно били унищожени.
Това обаче не предотвратило разпространяването на незаконните копия в Европа. Към някои от гравюрите героите имали имена – най-често това били имената на гръцки богове и богини. Към някои рисунки били добавени и сонети, които да разясняват гравюрите.
Използвани били и безспорно цинични изрази от вида на „ Давай като Бакхус с Ариана! “
Нека да вземем за образец разказът „ Любовникът “ (ориг. „ Двамата влюбени “). Всъщност е много прост – споделя се за мъж, който съвсем хванал жена си в невярност. Но любовникът в точния момент се скрил в един сандък. Тогава, подбуден от своя боязън, той дал обет – в никакъв случай повече да не прелюбодейства. Излизайки от сандъка обаче, той бързо не запомнил за обещанието си в прегръдките на своята обичана – описанието на плътските им милувки надминавало даже най-смелите въображения.
Разказът станал сензация под разнообразни заглавия. Заради небивалия триумф на творбата, папа Пий II по всякакъв начин се опитал да предотврати разпространяването му, само че без триумф. Тази брошура се трансформирала в първия международен бестселър – била най-продаваната книга през15-и век.
Разказът се считал за доста по-провокиращ даже от класическият „ Декамерон “ на Бокачо – считан за художествено произведение. Идеите в „ Декамерон “ са взети от творбите на антични създатели, от арабски приказки и от класическия индийски алманах „ Панчатантра “. Затова и той е считан за следовник на обичаи, вместо като полов алманах. Интересно, нали?
Така творбата на Бокачо станало прекомерно скучно за епохата на Възраждането. Последователите му желали по-голяма независимост – естествено с помощта на тази независимост, на пазара се появили доста нискокачествени произведения, наподобяващи „ Декамерон ”. Например роман, в който основната героиня – източна принцеса, съгрешавала не с един, а с цели девет мъже.
В различен роман ставало въпрос за селяндур, който се правeл на глух, с цел да стане градинар в женски манастир.Досещате се какво следва – още с влизането си в манастира, селянинът почнал да се чуди коя монахиня да прелъсти първа.
Авторите на романите ставали все по-смели в своите трудове – от време на време в творбите си пишели за хора със здрав морал, на които приписвали тъкмо противоположното. Главните герои най-често били монахини, кралици, бавачки, учителки, сластни женени барони, свещеници, папи. Църквата била превърната в лоно на покварата, където се правили развратни оргии.
Погледнато от художествена позиция, тези романи трансформирали жанра в комерсиално четиво. От друга страна обаче точно те сложили началото на жанра любовен разказ.
Но като всичко охулвано и тези книги предизвиквали интерес в хората.
Автор: Божидара Иванова
