Млад лекар се оплака, че след заболяване е дискриминиран от Медицинския универститет в София
Как не станах помощник, тъй като онкоболен няма място в Катедрата по гастроентерология на МУ-София.
Така стартира постътъ на един младеж, който споделя за ориста си.
Ето какво написа той:
Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без лекар. В момента съм от другата страна. Пациент. Онкоболен. До скоро това беше просто диагноза, друга непозната орис. Сега е моята.
Трудно е да напиша идващите редове, тъй като ще съберат моята ненавист, моят яд, моята вяра, моята обич.
И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом, не става дума за моята орис. Лекувам се, оптимист съм, макар че контакта с хора може да ме убие. За благополучие все още лекуването върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови кафези. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести, които поставят неимоверни грижи, с цел да мога да пребивавам. Чувствам се здрав, имам вяра, че ще се изцелявам. Искам да продължа да пребивавам, да имам семейство, да се развъртвам като доктор.
Болестта дава друга вероятност за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, само че болката не идва от самото заболяване. Голямата болежка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял до дъно борбата за живота си без значение от крайния резултат. Боли, тъй като още преди заболяването да те умъртвила, някои хора са те погребали.
Пиша тези редове, тъй като през последните месеци се срещнах точно с това отношение, което откри своята кулминационна точка предходната седмица. Не го разбирам и не мога да се примеря с това. Защото знам, че в случай че се примеря с това значи, че съм изгубил борбата освен с заболяването си, само че и за мен, като персона.
Въпреки болестта ми се явих на конкурсен изпит за помощник към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван „ да си виждам здравето “. Казаха на личния ми татко „ Да си виждам здравето “, на който така и така му е мъчно да се оправи с страстите си към моето заболяване. Още при разглеждането на документите от комисията, която се състои от проф. Борислав Владимиров, проф. Йордан Генов и доцент Пламен Пенчев бяха направени мнения, че съм дал подправено здравно, на което написа, че съм клинично здрав при съществуването на онкохематологично заболяване. Да клинично здрав съм, (не)уважаемо жури. Засега.
В допълнение членове на журито са коментирали на доклад и в персонални диалози с сътрудници, че е неприемливо това, че съм си подал документите за състезанието, тъй като съм бил болен. На 31 октомври се организира изпита. По правилник е неизвестен и бяхме четири претенденти за три места. Един от претендентите напусна изпита и не остана да чака резултатите, като останахме тримата претенденти за трите оповестени места. По време на „ анонимното “ регулиране на писмените работи доцент Пенчев извика поименно един от другите претенденти, с цел да разчете писмената си работа пред комисията под предлог, че не е задоволително четлива. След това комисията ни повика всичките останали претенденти и заяви, че за вербален изпит продължава единствено извиканият да си разчете писмената работа сътрудник, без да се разгласят оценките с изтеглените авансово анонимни номера.
Мога самоуверено да заявя, че през целия си професионален път съм преследвал научното и академичното в медицината на равно с грижата си за пациентите. И имам своите доказателства за това, които никоя комисия, формирана от „ уважавани “ професори не може да ми отнеме. Имам 18 изявления с общ импакт фактор 39.463 и още 31 в реферирани списания (много повече от условията да се хабилитираш в МУ-София), притежател съм на редица награди, а също по този начин съм част от Управителния съвет на Европейското обединяване по гастроентерология (UEG) и шеф на Европейското учебно заведение за млади гастроентеролози.
Ще диря правата си пред съответните институции.
А на уважаемото жури ще им кажа едно:
Жив съм. Тук съм.
Радислав Наков, Фейсубк
Така стартира постътъ на един младеж, който споделя за ориста си.
Ето какво написа той:
Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без лекар. В момента съм от другата страна. Пациент. Онкоболен. До скоро това беше просто диагноза, друга непозната орис. Сега е моята.
Трудно е да напиша идващите редове, тъй като ще съберат моята ненавист, моят яд, моята вяра, моята обич.
И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом, не става дума за моята орис. Лекувам се, оптимист съм, макар че контакта с хора може да ме убие. За благополучие все още лекуването върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови кафези. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести, които поставят неимоверни грижи, с цел да мога да пребивавам. Чувствам се здрав, имам вяра, че ще се изцелявам. Искам да продължа да пребивавам, да имам семейство, да се развъртвам като доктор.
Болестта дава друга вероятност за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, само че болката не идва от самото заболяване. Голямата болежка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял до дъно борбата за живота си без значение от крайния резултат. Боли, тъй като още преди заболяването да те умъртвила, някои хора са те погребали.
Пиша тези редове, тъй като през последните месеци се срещнах точно с това отношение, което откри своята кулминационна точка предходната седмица. Не го разбирам и не мога да се примеря с това. Защото знам, че в случай че се примеря с това значи, че съм изгубил борбата освен с заболяването си, само че и за мен, като персона.
Въпреки болестта ми се явих на конкурсен изпит за помощник към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван „ да си виждам здравето “. Казаха на личния ми татко „ Да си виждам здравето “, на който така и така му е мъчно да се оправи с страстите си към моето заболяване. Още при разглеждането на документите от комисията, която се състои от проф. Борислав Владимиров, проф. Йордан Генов и доцент Пламен Пенчев бяха направени мнения, че съм дал подправено здравно, на което написа, че съм клинично здрав при съществуването на онкохематологично заболяване. Да клинично здрав съм, (не)уважаемо жури. Засега.
В допълнение членове на журито са коментирали на доклад и в персонални диалози с сътрудници, че е неприемливо това, че съм си подал документите за състезанието, тъй като съм бил болен. На 31 октомври се организира изпита. По правилник е неизвестен и бяхме четири претенденти за три места. Един от претендентите напусна изпита и не остана да чака резултатите, като останахме тримата претенденти за трите оповестени места. По време на „ анонимното “ регулиране на писмените работи доцент Пенчев извика поименно един от другите претенденти, с цел да разчете писмената си работа пред комисията под предлог, че не е задоволително четлива. След това комисията ни повика всичките останали претенденти и заяви, че за вербален изпит продължава единствено извиканият да си разчете писмената работа сътрудник, без да се разгласят оценките с изтеглените авансово анонимни номера.
Мога самоуверено да заявя, че през целия си професионален път съм преследвал научното и академичното в медицината на равно с грижата си за пациентите. И имам своите доказателства за това, които никоя комисия, формирана от „ уважавани “ професори не може да ми отнеме. Имам 18 изявления с общ импакт фактор 39.463 и още 31 в реферирани списания (много повече от условията да се хабилитираш в МУ-София), притежател съм на редица награди, а също по този начин съм част от Управителния съвет на Европейското обединяване по гастроентерология (UEG) и шеф на Европейското учебно заведение за млади гастроентеролози.
Ще диря правата си пред съответните институции.
А на уважаемото жури ще им кажа едно:
Жив съм. Тук съм.
Радислав Наков, Фейсубк
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ