Как наводненията се превръщат в бедствия, споделя експертът Боян-Никола Зафиров
Как наводненията се трансформират в бедствия, споделя пред специалистът Боян-Никола Зафиров, приключил компетентност “Управление на риска от бедствия ” в университета „ Ван Хал Ларенстейн ” във Велп, Нидерландия. Работи като съветник по отдалечени проучвания. Професионалните му отговорности са свързани с създаването на приложения за данни от отдалечени наблюдения на Земята при ръководство на естествените запаси и оценка на риска от естествени феномени като лавини, пожари и наводнения. Изминалата 2022 година бе белязана от няколко огромни наводнения, за които се счита, че са повлияни от климатичните промени. Най-голямото злополучие бе в Пакистан в края на август, породено от интензивни дъждове и размразяване на ледници след продължителни суши и високи температури през лятото, като взе над 1700 жертви и засегна над 33 милиона от популацията на страната. Над 11 хиляди км² аграрни земи бяха наводнени. Рекордно наводняване беше регистрирано и в Североизточен Бангладеш през май 2022 година, вследствие още веднъж на интензивни превалявания. Засегнати бяха над 7 млн. души, от които 140 изгубиха живота си, близо половин милион души бяха евакуирани, а 1113 км² аграрни земи бяха наводнени. Голямо наводняване имаше и по поречието на река. Нигер в Нигерия през септември, което лиши живота на над 660 души, 2,4 милиона бяха изселени, 6760 км² аграрни земи и над 200 000 къщи бяха отчасти или изцяло унищожени. В България, при започване на септември, наводняване в 3 общини в Пловдивска област, породено от поройни дъждове от над 200 л/м², засегна над 1100 души и нанесе вреди на над 400 къщи и социална инфраструктура. Каква е връзката сред климата и наводненията?
Броят на естествените бедствия и последствията от тях за индивида и природата се усилват. От естествените опасности наводненията са едни от най-широко публикуваните по света. Те са натурален феномен, породен от присъщата колебливост на природата и за тях се счита, че са познати феномени поради своята периодическа поява. Над 90% от наводненията са провокирани от метеорологични процеси. Един от главните уроци от Рамката от Хиого (2005 – 2015), рамкова стратегия за създаване на резистентност към бедствия, бе разпознаването на климатичните промени, като значим фактор за тяхната поява през последните десетилетия. Затоплянето на въздуха усилва потенциала за задържане на вода и форсира процесите на систематизиране на влага в атмосферата. Затоплянето въздейства и върху водния цикъл, като подтиква изпаренията, трансформира интензитета и периодичността на преваляванията и оказва въздействие върху процесите на запазване на вода под формата на сняг и лед. Тези процеси водят до по-честата поява на интензивни превалявания от дъжд, като наклонността се следи в световен мащаб. По-високите температури водят и до повече превалявания от дъжд във високите планински райони, а комбинацията от интензивно снеготопене и дъждове на висока надморска височина беше нещо нехарактерно в близкото минало. Причините за тяхното пораждане и опциите за попречване на бъдещи рискови обстановки За 71% от изследваните 504 рискови естествени феномени се счита, че тяхната периодичност и интензитет се дължат на човешкото въздействие върху климата.
Най-категорични резултати са получени при случаите на рискови горещини – 93%, а от изследваните засушавания 68% имат доказана връзка с климатичните промени. От изследваните 126 наводнения при 56% от тях се удостоверява отрицателният резултат от климатичните промени, при 15% се счита, че климатът е смекчил естествените опасности, 19% не намират данни за връзка с климата, а резултатите при 10% от проучванията са неубедителни. Важно е да се означи, че в някои случаи неналичието на данни може да попречи да се открие връзката сред наводненията и климата. В други случаи неубедителните резултати са в резултат на относително по-сложните процеси, които водят до наводнения, като се има поради, че значително за явленията способства и човешката активност. Съществено значение имат и заложените хипотези и интерпретирането на резултатите, които в съответни случаи отхвърлят единствено един от евентуалните климатичните процеси, което не би трябвало да бъде обсъждано като умозаключение за цялостното въздействие на климата. Наводненията в Пловдивска област са образец за ръководство на риска от наводнения Наводненията в Пловдивска област са добър образец, който удостоверява актуалните схващания за ръководство на риска от наводнения. Основните хипотези за аргументите, довели до бедствието, са свързани с ограниченията за предварителна защита и ограничение на вредите при рискови обстановки в района. Според специалисти, една от аргументите за наводненията е поддръжката и потенциала на водната инфраструктура. Като значими знаци за този проблем са скъсаната дига, препълнените канали, непочистени дерета, поправеното корито на р. Стряма и несъгласуваното създаване на мостове, които не подготвят реките към разливане отвън обитаемоте места. Друг главен индикатор е положението на горите във водосбора, които посредством короните на дърветата, мъртвата горска постилка и почвата съумяват да поемат огромно количество от преваляванията. Наличието на кални маси и дървесни парчета, достигнали до селата, е явен знак, че потенциалът на гората не е бил задоволителен да устои на естествената буря. Въпреки, че не е открита противозаконна сеч в региона, като евентуална причина, само че и бъдещо решение на казуса в страната е разглеждането на откритите практики при ръководството на горите и до каква степен те са съобразени с резултатите от измененията в климата. Наводненията са предизвикали вреди за повече от $1 трилион по света след 1980 година до момента
Броят на естествените бедствия и последствията от тях за индивида и природата се усилват. От естествените опасности наводненията са едни от най-широко публикуваните по света. Те са натурален феномен, породен от присъщата колебливост на природата и за тях се счита, че са познати феномени поради своята периодическа поява. Над 90% от наводненията са провокирани от метеорологични процеси. Един от главните уроци от Рамката от Хиого (2005 – 2015), рамкова стратегия за създаване на резистентност към бедствия, бе разпознаването на климатичните промени, като значим фактор за тяхната поява през последните десетилетия. Затоплянето на въздуха усилва потенциала за задържане на вода и форсира процесите на систематизиране на влага в атмосферата. Затоплянето въздейства и върху водния цикъл, като подтиква изпаренията, трансформира интензитета и периодичността на преваляванията и оказва въздействие върху процесите на запазване на вода под формата на сняг и лед. Тези процеси водят до по-честата поява на интензивни превалявания от дъжд, като наклонността се следи в световен мащаб. По-високите температури водят и до повече превалявания от дъжд във високите планински райони, а комбинацията от интензивно снеготопене и дъждове на висока надморска височина беше нещо нехарактерно в близкото минало. Причините за тяхното пораждане и опциите за попречване на бъдещи рискови обстановки За 71% от изследваните 504 рискови естествени феномени се счита, че тяхната периодичност и интензитет се дължат на човешкото въздействие върху климата.
Най-категорични резултати са получени при случаите на рискови горещини – 93%, а от изследваните засушавания 68% имат доказана връзка с климатичните промени. От изследваните 126 наводнения при 56% от тях се удостоверява отрицателният резултат от климатичните промени, при 15% се счита, че климатът е смекчил естествените опасности, 19% не намират данни за връзка с климата, а резултатите при 10% от проучванията са неубедителни. Важно е да се означи, че в някои случаи неналичието на данни може да попречи да се открие връзката сред наводненията и климата. В други случаи неубедителните резултати са в резултат на относително по-сложните процеси, които водят до наводнения, като се има поради, че значително за явленията способства и човешката активност. Съществено значение имат и заложените хипотези и интерпретирането на резултатите, които в съответни случаи отхвърлят единствено един от евентуалните климатичните процеси, което не би трябвало да бъде обсъждано като умозаключение за цялостното въздействие на климата. Наводненията в Пловдивска област са образец за ръководство на риска от наводнения Наводненията в Пловдивска област са добър образец, който удостоверява актуалните схващания за ръководство на риска от наводнения. Основните хипотези за аргументите, довели до бедствието, са свързани с ограниченията за предварителна защита и ограничение на вредите при рискови обстановки в района. Според специалисти, една от аргументите за наводненията е поддръжката и потенциала на водната инфраструктура. Като значими знаци за този проблем са скъсаната дига, препълнените канали, непочистени дерета, поправеното корито на р. Стряма и несъгласуваното създаване на мостове, които не подготвят реките към разливане отвън обитаемоте места. Друг главен индикатор е положението на горите във водосбора, които посредством короните на дърветата, мъртвата горска постилка и почвата съумяват да поемат огромно количество от преваляванията. Наличието на кални маси и дървесни парчета, достигнали до селата, е явен знак, че потенциалът на гората не е бил задоволителен да устои на естествената буря. Въпреки, че не е открита противозаконна сеч в региона, като евентуална причина, само че и бъдещо решение на казуса в страната е разглеждането на откритите практики при ръководството на горите и до каква степен те са съобразени с резултатите от измененията в климата. Наводненията са предизвикали вреди за повече от $1 трилион по света след 1980 година до момента
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ