Как мразим да си признаем, че не бихме искали нищо

Как ненавиждаме да си признаем, че не бихме желали нищо повече от това да сме плебеи!

Роб и стопанин по едно и също време! Дори в любовта, робът постоянно е стопанин под прикритие.

Мъжът който би трябвало да завладее дамата, да я подчини, да я пречупи с волята си, да я оформи съгласно желанията си – белким той не е плебей на робинята си? Колко е елементарно в тази връзка за дамата да разстрои салдото на силите!

Самата опасност за себезависимост от страна на дамата – и галантният диктатор е обзет от вертиго!

Но в случай че те можеха да се хвърлят един към различен неразумно, неприкривайки нищо, отдавайки всичко, в случай че си признаят един пред различен своята причинност, няма ли да се насладят на велика и неподозирана независимост?

Мъжът, който признава пред себе си, че е страхливец е направил стъпка към преодоляването на страха си, само че мъжът, който почтено го признава на всеки, който желае от вас да го видите като подобен и да се държите с него като подобен, е на път да се трансформира в воин.

Такъв мъж постоянно е сюрпризиран, когато щом настъпи сериозния миг открива, че не познава никакъв боязън.

След като е изгубил страха да се счита за страхливец, той към този момент не е: единствено демонстрацията е нужна, с цел да потвърди метаморфозата.

Същото е в любовта. Мъжът, който признава освен пред себе си, само че и пред другите мъже и даже пред дамата, която обожава, че тя може да го върти на пръста си, че е беззащитен когато става въпрос за другия пол, нормално открива, че има повече власт от двамата.

Нищо не пречупва една жена по-бързо от безспорната капитулация. Жената е подготвена да се съпротивлява, да бъде под блокада: тренирана е да се държи по този метод.

Когато не срещне опозиция от другата страна, тя попада стремглаво в клопката.

Да можеш да се отдадеш изцяло и напълно е най-великият разкош, който ни разрешава живота. Истинската обич стартира единствено в този миг на разпад.

Личният живот е напълно учреден на взаимозависимост, взаимна взаимозависимост. Обществото е цялост от хора,  всичките взаимозависими.

Съществува различен, по-богат живот оттатък булото на обществото, оттатък персоналното, само че не можем да го опознаем, да го реализираме, без първо да пропътуваме висините и дълбините на персоналната джунгла.

За да се трансформира във великия ухажор, магнетичен и катализиращ, ослепителния фокус и ентусиазъм на света, човек първо би трябвало да преживее висшата мъдрост на това де е цялостен простак.

Мъжът, чието огромно сърце го вкарва в неволя и неуспех е неудържим за дамата. На обичащата жена, т.е..

А по отношение на тези, които просто желаят да бъдат обичани, ничия обич, колкото и да е мощна, не ще ги задоволи.

В свят толкоз гладен за обич не е изненадващо, че мъжете и дамите са заслепени от лукса и блясъка на личното си рефлектирано его.

Нищо чудно, че изстрела на револвера е последна призовка.

Нищо чудно, че скърцащите колела на подземния експрес, въпреки да раздират тялото на части, не съумяват да пресушат любовния елексир.

В егоцентричната призма  безпомощната жертва е притисната до стената от самата светлина, която пречупва през себе си.

Егото умира в личната си стъклена клетка.

Из,,Ceксус “
Преводач: Елена Чергиланова