Всяка седмица през 2023 г. най-малко 11 деца са загинали или изчезнали при опит да прекосят Централно Средиземно море, според нов доклад на УНИЦЕФ.
Тези смъртни случаи добавят към ужасяващия брой на повече от 1500 мъртви деца от 2018 г. насам в Централното Средиземноморие. „Истинският брой на детските жертви“, отбелязва докладът, е „невъзможно да се провери и вероятно е много по-висок“.
Такива млади жертви на границите включват двегодишния Алън Кърди, чието тяло беше изхвърлено от турския бряг през 2015 г., четиригодишния Луджин Ахмед Насиф, който почина от жажда на лодка, която беше пренебрегната от малтийците властите през 2022 г. и шестгодишната Мари и нейната майка, които бяха оставени да умрат, когато тунизийските власти ги принудиха да напуснат пустинята само преди няколко седмици.
Въпреки че редовно се описват като нещастни трагедии, смъртта на деца и толкова много други са напълно предвидими резултати от граничните политики и практики на Европейския съюз. Липсата на законни пътища, достъпни за повечето хора „в движение“, подхранва контрабандната индустрия и насърчава опасните пътувания през Средиземно море.
Добре документираните практики на ЕС и държавите-членки на неоказване на помощ и насилствено отблъскване само увеличават риска от корабокрушение и смърт. Близките сътрудници на Европа, включително в Либия и Тунис, имат дълго досие на невероятни нападения срещу онези, които се опитват да избягат през морето.
Докато политическите лидери оплакват някои от тези смъртни случаи – особено когато засягат деца – онези, които оцелеят при опасни пътувания, ги очаква различна съдба. Считани за жертви, когато се удавят, оцелелите лесно се превръщат в злодеи от държавата и биват криминализирани ако пристигнат на бреговете на Европа.
Децата и непълнолетните не са изключение. Повече от три години сме солидарни с Абдала, Амара и Кадер, след като пристигнаха в Малта през март 2019 г., след като бяха спасени от потъваща гумена лодка в средата на Средиземно море. Само на 15, 16 и 19 години мечтата им да пристигнат в Европа се сбъдна, но нов кошмар тепърва започваше.
Те бяха заминали от Либия с малка, претъпкана лодка, която скоро започна да поема вода. Около 100 пътници се страхуваха, че няма да стигнат до Европа и че съдбата им е с хилядите други, загинали в Средиземно море. Страхът се превърна в облекчение, когато петролен танкер, El Hiblu, се появи, за да спаси бедстващите пътници.
Докато се качиха на борда, първият помощник-капитан на кораба идентифицира Амара като човек, който говори английски и може да превежда между шестчленния екипаж и другите пътници.
Напрежението се повиши, когато танкерът се опита да върне нелегално спасените в Либия, съгласно инструкциите на властите на ЕС. Знаейки насилието, което ги очаква там, хората на борда се отчаяха, като някои заплашиха да скочат зад борда, вместо да бъдат върнати, а други скандираха „Не на Либия“.
Първият помощник-капитан помоли Амара още веднъж да преведе, като Абдала и Кадер също помогнаха да посредничат между уплашен екипаж и уплашени пътници. Трима тийнейджъри, които бяха напуснали семействата си, за да търсят по-добър живот и които до този момент бяха непознати, помогнаха за разрешаването на непредвидима ситуация благодарение на езиковите си умения. Петролният танкер зави на север, далеч от либийския бряг и потегли към Малта.
Но още преди El Hiblu да кацне в Малта, международната преса и политици като тогавашния министър на вътрешните работи на Италия Матео Салвини бързо инструментализират ситуацията, представяйки тримата като пирати и похитители. При пристигането си тримата бяха обвинени в извършване на множество престъпления, включително актове на „тероризъм“, заплаха за екипаж и отвличане на кораб – предварителни обвинения, които могат да доведат до доживотни присъди.
В първите дни на затвора Амара беше убеден, че служителите са направили грешка. Със сигурност властите биха осъзнали, че преводачите не са „терористи“? Тяхното разочарование се задълбочи, когато претърпяха още несправедливости: те бяха затворени почти осем месеца, първоначално в крилото с максимална сигурност на Corradino, затвора за възрастни в Малта, въпреки че двама от тях бяха непълнолетни по това време.
От освобождаването им те трябваше да се придържат към строги условия за освобождаване под гаранция, докато съдебната система на Малта се върти със скоростта на охлюв. Изминаха четири години и главният прокурор Виктория Бутиджи все още не е повдигнала официално обвинения срещу тримата – или да ги оттегли, както тримата и техните поддръжници настояват, че тя трябва, предвид представените в съда доказателства. Свидетели са свидетелствали по време на изслушванията, че тримата са помогнали за успокояване на ситуацията на борда и са им благодарили за действията им.
Досъдебната фаза се проточва с редовно отменяни ежемесечни изслушвания, въпреки че прокуратурата е прекратила делото си почти година. Тези постоянни забавяния могат да се разглеждат само като умишлени опити тримата млади мъже да бъдат изморени, деморализирани и лишени от надежда.
Случаят илюстрира как времето е „въоръжено“ не само в морето, където лодките с мигранти често са умишлено оставени в беда и спасителните усилия се забавят, но и на сушата, където животът на „новодошлите“ е поставен на пауза, както е криминализиран.
Като страна, подписала Конвенцията за правата на детето, малтийските власти имат отговорността да гарантират, че „всяко дете, лишено от свобода, ще бъде третирано с хуманност и уважение... и по начин, който отчита нуждите на лица на неговата или нейната възраст.” В този случай те явно не изпълняват това задължение.
Абдала, Амара и Кадер сега са известни като Ел Хиблу 3, обвързани заедно в правен процес, който ги е оставил в състояние на правна, физическа и емоционална неопределеност. Те не могат да се установят и да изградят живот в Малта.
Те са обвинени погрешно в отвличане на кораб, но те са тези, които са били ограбени от свободата си. Малта им открадна младостта.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
