Социалните мрежи са новата дрога
Как да разпознаем, че ставаме подвластни
През 2017 година едно 14-годишно британско момиче е открито мъртво в спалнята си. Родителите на Моли Ръсел са в потрес, че щерка им се е самоубила, защото не е имала никакви признаци на меланхолия или психологични проблеми. Отчаяно стартират да търсят диря за случилото се. Проверявайки компютъра ѝ, откриват, че Моли постоянно е следяла известия за самонараняване, безпокойствие, меланхолия и самоубийство в инстанграм и пинтерест. Става дума за фотоси, които демонстрират ръце, стискащи шишета с хапчета, и текстове, които настояват, че е обикновено да отнемеш живота си. Всички те са налични за деца над 13 година и момичето попада на тях с помощта на логаритми, които двете интернет платформи употребяват, с цел да оферират наличие на клиентите си, което може да съставлява интерес за тях.
Пинтерест е изпратил личен имейл на Моли със фотоси за самонаранявания даже месец след нейната гибел. На една от тях е показано момиче с нарязано бедро и надпис: „ Не мога да ви кажа какъв брой пъти съм желала да съм мъртва ”. Заглавната снимка на профил, който тя постоянно е следяла, е на малко момиче с превръзка на очите, което гушка плюшено мече. Надписът под нея е: “Този свят е толкоз нечовечен и аз не желая да го виждам повече ”.
“Колкото повече гледах, толкоз повече бях обзет от вцепеняващ смут, че надничам в нещо, което мощно е повлияло на моята прелестна щерка ”, споделя татко ѝ Иън Ръсел пред “Съндей таймс ”. Той е уверен, че обществените мрежи са изиграли роля за гибелта ѝ, и стартира открита акция против тях. Свързва се с други родители, които желаят да се забранят на интернет платформите да разгласяват фотоси и информации, които могат да обиден душевното здраве на децата.
Принц Уилям изпрати писмо до фамилията на Моли и намерено прикани обществените мрежи бързо да решат проблемите, които са забъркали. Според него те основават дълбоки усеща на самотност и некомпетентност у хората и би трябвало да отхвърлят подправения избор на облаги над полезности и да бъдат по-малко токсични. Брат му - принц Хари, пък разгласи, че те са по-пристрастяващи от опиатите и алкохола, само че за тях няма никакви ограничавания.
След като и специалисти се изрекоха по сходен метод, английски депутати се захванаха да проучат дали не би трябвало да се вкарат специфични регулации по въпроса. В квалифицирания от тях отчет се показва, че Световната здравна организация (СЗО) би трябвало да се произнесе за пристрастяващи темперамент на обществените медии изрично и допустимо най-скоро, както предходната година го стори за видеоигрите, които бяха оповестени за рискови и водещи до психологично разстройство. Докато това се случи обаче, интернет платформите би трябвало да отстранен всички информации и фотоси, които подтикват към самонаранявания, а здравните управляващи да се отнасят с особена зоркост към всеки сигнал за психологичен проблем в резултат на другарство в интернет. Проучване е посочило, че 27% от децата, които посещават уеб сайтове, се оплакват от тревога и липса на самочувствие, до момента в който при останалите процентът е 12. Установено е, че девойките са по-податливи на въздействие от обществените медии.
Изследване от университета в Чикаго преди години откри, че пристрастеността към интернет платформите за другарство е по-силна от тази към алкохола и цигарите.
Според британския психолог Марк Грифитс пък тя има същите признаци като химическа привързаност - внезапна промяна на настроенията, обществена изолираност, спор и чести рецидиви.
Затова специалистите поучават ползвателите на обществени мрежи да проучват държанието си и да преценяват дали те не ограбват същинския им живот. На първо място е добре да си отговорите на следните въпроси: Предпочитате ли интернет общуването пред живата връзка? Решавате ли посредством него проблеми, които ви затрудняват в действителния живот? Наслаждавате ли се оптимално прочувствено на събития в обществените медии, като си мислите непрестанно кой ви харесва известията в тях и кой – не и за какво? Чувствата ли потребност да прекарвате от ден на ден време в мрежата? Изпитвате ли мощни отрицателни страсти, когато някой се опита да ви води от нея? Започвате ли да лъжете какъв брой време прекарвате в интернет? Правите ли несполучливи опити да ограничавате наличието си в обществените медии? Изпитвате ли проблеми в фамилията и работата си, тъй като онлай общуването е разрушило връзките ви в действителния живот? Ако отговорите позитивно на повече от половината въпроси и установите, че държанието, което те разказват, е годно за вас повече от шест месеца, значи, че имате проблеми с потреблението на обществените медии.
Тогава е най-добре да извършите няколко неща, с цел да разберете какъв брой е съществено ситуацията. Например да си определите ден в седмицата за интернет детоксикация. Да имате едни 24 часа, в които не влизате в мрежата, и да разберете по какъв начин се чувствате през това време. Да употребявате функционалността, която множеството смарт телефони към този момент имат за следене на времето в обществените мрежи и в случай че установите, че то непрестанно пораства, да си въведете ограничавания.
Разбира се, тези неща няма да решат изцяло казуса ви, само че най-малко ще ви подскажат дали не се нуждаете от професионална помощ. Защото някои изследвания демонстрират, че дейните ползватели на обществени мрежи имат по-високо равнище на тревога и по-често употребяват негативни страсти. И в случай че достъпът им до тях бъде стеснен или пък изцяло спрян, това няма по никакъв метод да им помогне, в случай че няма някаква съпътстваща терапия за същинското им психическо положение. Освен това за разлика от алкохолната и наркотичната, зависимостта от обществени медии не изисква здравна интервенция, а психична помощ.
Затова и някои психолози считат, че даже и СЗО да ги признае за болест както видеоигрите, това няма да има някакъв бърз резултат, а просто ще насочи вниманието на учените и политиците да търсят решение на казуса, само че това наложително ще би трябвало да мине през отстъпки от страната на интернет колосите, които ще би трябвало да забранят част от предлаганото от тях наличие. Което за всички е ясно, че няма да стане елементарно. Ще трябват доста експертизи и доказателства, с цел да бъдат въведени регулации за обществените медии. И политици, които желаят да сторят това, тъй като сега огромна част от тях също доста се изкушават да употребяват онлайн платформите за директно другарство с жителите.
“Една от огромните закани в интернет е, че хората могат да се снабдят с изцяло друга действителност. Те могат да бъдат сложени в информативен пашкул, изтъкан от личните им предубеждения ”, споделя някогашният американски президент Барак Обама. Според него в бъдеще обстоятелствата ще бъдат все по-пренебрегвани и хората ще слушат и четат единствено неща, които съответстват със личните им убеждения и вярвания.
Една трета от българите страдат, в случай че нямат телефон
Около една трета от младите българи стават неспокойни, в случай че не помнят телефона си. Изнервят се или пък им е скучно, в случай че нямат достъп до интернет. Това демонстрира социологическо изследване по поръчка на Министерството на младежта и спорта, осъществено в края на предходната година.
То е направено измежду 650 души на възраст сред 12 и 30 година, като 98,3% от тях са декларирали, че имат смарт телефон, а 86,7 на 100 – компютър. Интересно е, че съвсем половината от интервюираните имат външна батерия за мобилен телефон и таблет, което свидетелства за висока степен на взаимозависимост от тези устройства и нужда непрестанно да имат зареждане. 95 % споделят, че употребяват обществени мрежи като фейсбук, инстаграм и туитър. Според изследването става дума за нови форми на зависимости към общуването и информиране посредством интернет, които стартират да се отразяват на всекидневни занимания като хранене и сън. Над една трета от младежите спят по-малко, тъй като са заети да наблюдават наличие или да обменят известия в разнообразни мрежи и приложения. За младежите е нещо всекидневно да са с телефона си и да пишат даже когато се хранят. Комуникацията посредством обществените мрежи е непрекъсната, когато си на открито с другари, на тържество, на ресторант. Пристрастяването към обществените мрежи даже води до пропускане на едно или повече хранения дневно. /24chasa.bg
През 2017 година едно 14-годишно британско момиче е открито мъртво в спалнята си. Родителите на Моли Ръсел са в потрес, че щерка им се е самоубила, защото не е имала никакви признаци на меланхолия или психологични проблеми. Отчаяно стартират да търсят диря за случилото се. Проверявайки компютъра ѝ, откриват, че Моли постоянно е следяла известия за самонараняване, безпокойствие, меланхолия и самоубийство в инстанграм и пинтерест. Става дума за фотоси, които демонстрират ръце, стискащи шишета с хапчета, и текстове, които настояват, че е обикновено да отнемеш живота си. Всички те са налични за деца над 13 година и момичето попада на тях с помощта на логаритми, които двете интернет платформи употребяват, с цел да оферират наличие на клиентите си, което може да съставлява интерес за тях.
Пинтерест е изпратил личен имейл на Моли със фотоси за самонаранявания даже месец след нейната гибел. На една от тях е показано момиче с нарязано бедро и надпис: „ Не мога да ви кажа какъв брой пъти съм желала да съм мъртва ”. Заглавната снимка на профил, който тя постоянно е следяла, е на малко момиче с превръзка на очите, което гушка плюшено мече. Надписът под нея е: “Този свят е толкоз нечовечен и аз не желая да го виждам повече ”.
“Колкото повече гледах, толкоз повече бях обзет от вцепеняващ смут, че надничам в нещо, което мощно е повлияло на моята прелестна щерка ”, споделя татко ѝ Иън Ръсел пред “Съндей таймс ”. Той е уверен, че обществените мрежи са изиграли роля за гибелта ѝ, и стартира открита акция против тях. Свързва се с други родители, които желаят да се забранят на интернет платформите да разгласяват фотоси и информации, които могат да обиден душевното здраве на децата.
Принц Уилям изпрати писмо до фамилията на Моли и намерено прикани обществените мрежи бързо да решат проблемите, които са забъркали. Според него те основават дълбоки усеща на самотност и некомпетентност у хората и би трябвало да отхвърлят подправения избор на облаги над полезности и да бъдат по-малко токсични. Брат му - принц Хари, пък разгласи, че те са по-пристрастяващи от опиатите и алкохола, само че за тях няма никакви ограничавания.
След като и специалисти се изрекоха по сходен метод, английски депутати се захванаха да проучат дали не би трябвало да се вкарат специфични регулации по въпроса. В квалифицирания от тях отчет се показва, че Световната здравна организация (СЗО) би трябвало да се произнесе за пристрастяващи темперамент на обществените медии изрично и допустимо най-скоро, както предходната година го стори за видеоигрите, които бяха оповестени за рискови и водещи до психологично разстройство. Докато това се случи обаче, интернет платформите би трябвало да отстранен всички информации и фотоси, които подтикват към самонаранявания, а здравните управляващи да се отнасят с особена зоркост към всеки сигнал за психологичен проблем в резултат на другарство в интернет. Проучване е посочило, че 27% от децата, които посещават уеб сайтове, се оплакват от тревога и липса на самочувствие, до момента в който при останалите процентът е 12. Установено е, че девойките са по-податливи на въздействие от обществените медии.
Изследване от университета в Чикаго преди години откри, че пристрастеността към интернет платформите за другарство е по-силна от тази към алкохола и цигарите.
Според британския психолог Марк Грифитс пък тя има същите признаци като химическа привързаност - внезапна промяна на настроенията, обществена изолираност, спор и чести рецидиви.
Затова специалистите поучават ползвателите на обществени мрежи да проучват държанието си и да преценяват дали те не ограбват същинския им живот. На първо място е добре да си отговорите на следните въпроси: Предпочитате ли интернет общуването пред живата връзка? Решавате ли посредством него проблеми, които ви затрудняват в действителния живот? Наслаждавате ли се оптимално прочувствено на събития в обществените медии, като си мислите непрестанно кой ви харесва известията в тях и кой – не и за какво? Чувствата ли потребност да прекарвате от ден на ден време в мрежата? Изпитвате ли мощни отрицателни страсти, когато някой се опита да ви води от нея? Започвате ли да лъжете какъв брой време прекарвате в интернет? Правите ли несполучливи опити да ограничавате наличието си в обществените медии? Изпитвате ли проблеми в фамилията и работата си, тъй като онлай общуването е разрушило връзките ви в действителния живот? Ако отговорите позитивно на повече от половината въпроси и установите, че държанието, което те разказват, е годно за вас повече от шест месеца, значи, че имате проблеми с потреблението на обществените медии.
Тогава е най-добре да извършите няколко неща, с цел да разберете какъв брой е съществено ситуацията. Например да си определите ден в седмицата за интернет детоксикация. Да имате едни 24 часа, в които не влизате в мрежата, и да разберете по какъв начин се чувствате през това време. Да употребявате функционалността, която множеството смарт телефони към този момент имат за следене на времето в обществените мрежи и в случай че установите, че то непрестанно пораства, да си въведете ограничавания.
Разбира се, тези неща няма да решат изцяло казуса ви, само че най-малко ще ви подскажат дали не се нуждаете от професионална помощ. Защото някои изследвания демонстрират, че дейните ползватели на обществени мрежи имат по-високо равнище на тревога и по-често употребяват негативни страсти. И в случай че достъпът им до тях бъде стеснен или пък изцяло спрян, това няма по никакъв метод да им помогне, в случай че няма някаква съпътстваща терапия за същинското им психическо положение. Освен това за разлика от алкохолната и наркотичната, зависимостта от обществени медии не изисква здравна интервенция, а психична помощ.
Затова и някои психолози считат, че даже и СЗО да ги признае за болест както видеоигрите, това няма да има някакъв бърз резултат, а просто ще насочи вниманието на учените и политиците да търсят решение на казуса, само че това наложително ще би трябвало да мине през отстъпки от страната на интернет колосите, които ще би трябвало да забранят част от предлаганото от тях наличие. Което за всички е ясно, че няма да стане елементарно. Ще трябват доста експертизи и доказателства, с цел да бъдат въведени регулации за обществените медии. И политици, които желаят да сторят това, тъй като сега огромна част от тях също доста се изкушават да употребяват онлайн платформите за директно другарство с жителите.
“Една от огромните закани в интернет е, че хората могат да се снабдят с изцяло друга действителност. Те могат да бъдат сложени в информативен пашкул, изтъкан от личните им предубеждения ”, споделя някогашният американски президент Барак Обама. Според него в бъдеще обстоятелствата ще бъдат все по-пренебрегвани и хората ще слушат и четат единствено неща, които съответстват със личните им убеждения и вярвания.
Една трета от българите страдат, в случай че нямат телефон
Около една трета от младите българи стават неспокойни, в случай че не помнят телефона си. Изнервят се или пък им е скучно, в случай че нямат достъп до интернет. Това демонстрира социологическо изследване по поръчка на Министерството на младежта и спорта, осъществено в края на предходната година.
То е направено измежду 650 души на възраст сред 12 и 30 година, като 98,3% от тях са декларирали, че имат смарт телефон, а 86,7 на 100 – компютър. Интересно е, че съвсем половината от интервюираните имат външна батерия за мобилен телефон и таблет, което свидетелства за висока степен на взаимозависимост от тези устройства и нужда непрестанно да имат зареждане. 95 % споделят, че употребяват обществени мрежи като фейсбук, инстаграм и туитър. Според изследването става дума за нови форми на зависимости към общуването и информиране посредством интернет, които стартират да се отразяват на всекидневни занимания като хранене и сън. Над една трета от младежите спят по-малко, тъй като са заети да наблюдават наличие или да обменят известия в разнообразни мрежи и приложения. За младежите е нещо всекидневно да са с телефона си и да пишат даже когато се хранят. Комуникацията посредством обществените мрежи е непрекъсната, когато си на открито с другари, на тържество, на ресторант. Пристрастяването към обществените мрежи даже води до пропускане на едно или повече хранения дневно. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ