Зачеркнете две думи от речника си, за да бъдете по-щастливи
Как да намерим щастието? Например, като незабавно се сбогуваме с две думи и по този начин си изградим модел на позитивно мислене. Защото до известна степен извайваме щастието със личните си ръце. Разбира се, в живота постоянно има неща, над които нямаме власт: времето, държанието на другите или непредвидени удари на ориста. Но това, върху което можем да влияем, е отношението ни към тях.
С годините всички сме си построили избрани мисловни модели, които постоянно даже не осъзнаваме. Всеки има своите странности – някои забележими, а други скрити под повърхността. Не, нямаме поради трохите от кекса, които неусетно изтръскваме под масата, а тези думи, които натрошаваме в мисловния си речник и които трайно и комфортно се настаняват там.
Някои от тези модели могат същински да ни вгорчат живота. Веднъж вкоренили се, те неумишлено пречат на щастието ни. От тях пораждат мисловни спирали, ненужно задълбаване, страхове и внезапно към този момент не се усещаме толкоз щастливи. Един подобен модел, който се среща изключително постоянно във всекидневието и е добре прочут на хората, склонни към мъчителни размишления, се състои от две къси думи: „ ами “ и „ в случай че “.
„ Ами в случай че има запушване и закъснея за работа? “ „ Ами в случай че приятелите ми катастрофират по пътя, когато идват да ме посетят? “ „ Ами в случай че се подхлъзна на леда и си счупя ръката? “ „ Ами в случай че сътрудникът ми престане да ме обича? “ Така или по сходен метод стартират някои мисловни спирали, в които мозъкът ни рисува всевъзможни ужасяващи сюжети. Повечето от тях стартират с „ ами ако… “ и рядко приключват с позитивен мотивиращ подтик. В логиката на психиката подобен ход на мисли се назовава контрафактическо мислене, тъй като мислите се въртят към неща, които в сегашния миг не са факт и се разиграват само във фантазията ни. Същото се отнася и за обстановки, които към този момент са отминали, само че непрекъснато се питаме: „ Какво би било, в случай че не беше станало по този начин, а другояче “.
Животът се състои от промени, всичко непрекъснато се мени и нашата роля в събитията е незначителна. С помощта на сюжетите „ ами в случай че “ мозъкът ни се пробва да се приготви за всички възможни бъдещи благоприятни условия. Но не можем да избегнем неща, единствено като сме си ги показали преди този момент – в противен случай, по този метод се лишаваме от моментите на лекост и авансово помрачаваме щастието си, като се опасяваме от нещо, което най-вероятно въобще няма да се случи.
Съвсем малко от страшните сюжети, които ни стряскат от сън нощем, се сбъдват. И когато в миналото в действителност се сблъскаме с обрати и промени, ще се наложи да се оправяме с тях на момента, а не седмици, месеци или години преди този момент. Мислене от рода на „ ами в случай че “ ни принуждава да живеем в непрекъснат боязън. Вместо това бихме могли да станем по-осъзнати и да заличим от главата си фрази, които стартират с въпросните две думи. Така ще допринесем сами за личното си благополучие.
