Как би се променила картата на България, ако решим да

...
Как би се променила картата на България, ако решим да
Коментари Харесай

Вижте как биха се казвали българските градове, ако сменим турските им имена с наши

Как би се трансформирала картата на България, в случай че решим да променим всички турски имена на обитаеми места, върхове и местности с български?

Хасково идва от турското Хас Кьой и значи принадлежащо на владетеля село. На български Хасково би се казвал Царско село.

Пазарджик произлиза от турската дума пазар, усвоена публично от българския език, а джик е турски постфикс за умалителни имена. Пазарджик безусловно значи пазарче, а в случай че задачата е да се избяга от турския корен на името, не остава друго с изключение на да се смени със западното маркет и Пазарджик да стане град Маркетче.

Кърджали идва от турското кърджа, което е побеляла, прошарена брада, а Али е лично име.

На български безусловно значи Белобрад Али, а с цел да е напълно българско – може би Белобрад Ангел. Винено – ракиената мека на България Сунгурларе значи на турски Сокол, в множествено число. На български – град Соколи.

Джебел на турски значи незасята равнища, усойно място, неуместно за посеви. Патриотичното българско името на града евентуално би трябвало да бъде Крива равнища. Мадан значи руда, рудно находище. На български Мадан би бил Рударци или Рудище.

Хисаря на български значи Крепост или Крепостна стена.

Едва ли жителите на град Чепеларе ще са удовлетворени, в случай че името на обитаемото им място бъде преведено на български, тъй като на турски чепел значи нечистотия, мръсотия и тиня, а в най-хубавата версия на превода – непоносимо време.

За да се смени турското име с българско, село Айдемир би трябвало да стане Желязна луна, село Ерден да стане село Плевел.

В духа на българизацията, Пловдивските тепета би трябвало да станат хълмове, а софийските Петте кьошета – Петте ълъла.

Най-големите паркове в Плевен и Стара Загора също носят надлежно турско и гръцко име. Аязмото, Стара Загора би звучал като парк Света вода, а Кайлъка на български е парк Скалите.

И в имената на върховете в България приносът на турски език е забележителен. На ръководещата партия Българска социалистическа партия надали ще ѝ се хареса, в случай че връх Бузлужда бъде преведен от турски на български, тъй като би се казвал Непрозрачно място или Мъглива околност Улиците „ Каймакчалан “ в София и няколко други български града, носещи името на връх в Македония, би трябвало да се прекръстят на улица „ Разбит каймак “, с цел да има българско звучене.

Но самата българската дума каймак също произлиза от турския по тази причина най-патриотично звучи разрушена сметана.

Най-високият връх в България Мусала също носи турско име. Името е обвързвано с религиозния ритуал намаз. Намазът е молитва, отдаване на респект към бога, която вярващите мюсюлмани правят рутинно 5 пъти дневно. На български Мусала значи Докосващ Бога.

По време на 500-годишното османско иго, турците не трансформират имената на множеството градове по нашите земи, а просто ги приспособяват към своята фонетика.

Така Филипопол става Филибе, Русе става Русчук, Бдин става Видин и остава с турската си фонетика до през днешния ден, Плевен става Плевна, Ловеч – Ловча.

Други просто са преведени на турски – Стара Загора става Ески Заара, известният през Средновековието като Ди Ампол по-късно става Ямбол.

Волен Сидеров също би трябвало да промени семейството си, в случай че желае да е чист българин, съгласно разбиранията на личната си партия. Сидер на гръцки значи желязо. Затова той би трябвало да се прекръсти на Желязков, по същата логичност, по която плажът Кабакум се прекръства на „ Големият пясък “.

Но даже да не оставим нито едно турско име на местности и персони, България остава един най-големите консуматори на турски артикули на глава от популацията в света, а през вчерашния ден стана ясно, че турските плодове и зеленчуци по пазарите ни към този момент са доста повече от българските.
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР