Как бежанската криза променя европейските общества, европейските демокрации. Това е

Как бежанската рецесия трансформира европейските общества, европейските демокрации. Това е една от главните тези в книгата е книгата " След Европа " и от тази позиция за германците, които одобриха към един милион бежанци през последните две години, това е съществена тематика за спор.

С това политологът Иван Кръстев си изяснява триумфа на книгата си в Германия. Тя към този момент излезе в Съединени американски щати и в Германия, където стана най-търсеното заглавие измежду политологичната литература, а преди две седмици - и у нас.

" Една от тезите на книгата е, че поддръжката за антиимигрантски партии не е безусловно най-силна в местата, където има най-вече пристигнали бежанци - западната част на Германия, а е мощно обвързвана с контузиите, с метода, по който гласоподават хора в райони, които са напуснати от хора през последните 20-25 години - Изтока. И затова една от прогнозите в книгата е, че места като Източна Германия ще дадат по-висок % поддръжка за антибежански партии, в сравнение с места като Бавария, където са признати множеството от бежанците ", разяснява политологът в изявление за " Нова телевизия ".

Проблем на мигрантската рецесия е чувството, че обстановката е отвън надзор

По думите му един от огромните проблеми на мигрантската рецесия не е броят на пристигналите хора, а " чувството на обществата, което беше доста мощно през 2015 година, че обстановката е отвън надзор, че вие не може да спрете тази вълна от хора , която идва ". " Всъщност това, което сподели канцлерът Ангела Меркел и което значително дефинира обстоятелството, че макар съществуването на мощни медитивни настроения на част от обществото тя беше избрана отново, тя сподели, че тя може да отвори границата и може да затвори границата ", разяснява политологът.

По думите на Кръстев Меркел в последна сметка дефакто го е направила. " Това толкоз мощно обсъждано съглашение с Турция докара до това, че през последната една година има внезапен спад на бежанците в Гемания и в този смисъл тя (Ангела Меркел - бел.ред.) активизира две разнообразни електорални групи : от една страна хората, които се почувстваха горди от това, че Германия може да одобри чужденци, само че в това число хора, които се притесняваха от това по какъв начин миграцията може да промени немското общество, се довериха на канцлера, която сподели " Аз отворих границата, нямам желание да го върша отново ", изясни Иван Кръстев.

Второто потомство бежанци е яростно поради отношението

Той дефинира казусът с второто потомство бежанци като " основен ". " Почти всички съществени фигури в радикални ислямски организации са второ или трето потомство мигранти. Техните родители са влязли в Европа и за тях това е място, което им е дало избавление. Децата им, в съпоставяне, са доста по-европеизирани, само че въпреки това стартират да гледат на себе си като на второ потомство европейци, и са гневни на метода, по който европейците се държат с тях ", сподели политологът.

Затварянето на границите не за всяка европейска страна е преференциално

Иван Кръстев изясни апела на Унгария да се затворят границите с географското състояние на страната. " Унгария е страна, която няма отворена външна граница със страните, откъдето идват мигранти. Следователно да затвориш границата наподобява като добра опция. За страна като България концепцията значи, че всеки влезнал мигрант остава . И от тази позиция е доста значимо да се прави разлика сред страните, което са навътре в Европейския съюз, които умерено могат да си разрешат такава позиция и страни като България и Гърция, Италия, които ясно си дават сметка, че в случай че не се контракти обща европейска политика във връзка с бежанците, в действителност те ще бъдат страните, които ще платят най-висока политическа и икономическа цена ", разяснява Кръстев.

Високообразованите и с високи приходи европейци се плашат не от мигрантите, а от автоматизацията на производството

Според него в случай че за хората, които са с по-ниско обучение, с по-ниски приходи, главният смут е фигурата на мигранта, за хората с по-високо обучение и приходи, идващите 5-10 години огромният проблем ще бъде автоматизацията на производството . " Според проучване на британското държавно управление 43% от всички работни места в Европейски Съюз ще бъдат автоматизирани. Става дума основно за така наречен работни места на " белите якички ", става дума за специалности като адвокати, лекари. И тъй като това се случва извънредно бързо, хората нямат опция да си показват този свят ", сподели Кръстев.

Европейски Съюз е план на студената война

" Докато множеството страни си задават въпроса " Искам ли да бъда част от Европейски Съюз? ", в България главният въпрос преди приемането ни беше " Искат ли ни в Европейски Съюз? ". Истината е, че ти не вярваш, че шведи или холандци са подготвени да рискуват живота си за теб. Истината е, че ти самият не си подготвен да рискуваш живота си за швед или холандец ", сподели Кръстев в коментар на резултати от изследване, съгласно който при положение на огромна рецесия хората от най-малко три страни в Европейски Съюз (България, Словения, Гърция) биха се обърнали за избавление към Русия.

" В същото време би трябвало да си дадем сметка и за това, че в никакъв случай българското общество не е било толкоз интегрирано в Европа. Изведнъж Европа се трансформира в място, в което живеем и ние. И за първи път започнахме действително да се интересуваме от политиката на другите - всички в България сме експерти и по Меркел, и по Макрон, и по гръцката икономическа рецесия . Ние за пръв път знаем имената на министър ръководители и политически фигури от други страни. В някакъв смисъл това е методът, по който се основава общественост - общественост се основава през рецесия. " " Европейски Съюз е план, основан по време на студената война. И за страните от западна Европа самата концепция за заедност е била обвързвана с опълчването на Съветския съюз ", заключи политологът.