Герасим Георгиев – Геро: Празниците ме натоварват
Кадри Нова ТВ
За мен тези празници стават все по-тегави, натоварва ме тази нервност и че всичко би трябвало да се случи по избран метод. Обичам да ми е тихичко, и в случай че мога да го изкарам по този метод съм доста благополучен. Това показа пред Лора Крумова артистът Герасим Георгиев – Геро.
От моите детски Коледа и Нова година помня бананите и портокалите и „ Не ги пипай, те са за Нова година! “ Винаги сме били в къщи, нашите купуваха дарове, аз бях куче-търсач и постоянно ги намирах, където и да ги скриеха.
От тогава упражнявам актьорско майсторство, изненадата при подаряването: „ Оооо доста хубаво “
На моята щерка изяснявам непрестанно, че не й изпитвам завист на детството, тъй като нашето беше прелестно. Бяхме доста по-свободни, общувахме лице в лице, играехме не през телефоните, бяхме повече търсещи. Сега децата ни са залети от информация.
Геро описа и за възпитанието на родителите си, които са заложили у него, че може да реализира всичко с работа.
Аз работя от към 15 годишен, само че не по тази причина, че сме били небогати. Това бяха възпитателни способи. Усещането, че самичък си си изкарал парите за нещо, което желаеш е несравнимо. Всичко би трябвало да си го заслужиш, това е скъп урок от татко ми.
Казармата ме научи „ няма мама, няма баща “, там се възпитава автономия.
За това, че актьорската специалност сама го е намерила Геро описа:
От дете бях наясно какво желая да работя и като пристигнах да аплайвам във ВИТИЗ не ме уплаши това, че множеството бяха деца тоз или оня. Баща ми имаше някакви очаквания, че може би ще стана инженер, само че това безусловно не е моето. Аз работя това, което съм желал постоянно.
Аз доста се взирам и следя, само че това ми оказва помощ да съм натурален в функциите си.
Геро показа, че към този момент се е научил да отхвърля, избира да си даде отмора и да зареди. Преди да приключи пожела:
Говорете, не мълчете! Нещата би трябвало да се споделят, нищо не би трябвало да се премълчава.
За мен тези празници стават все по-тегави, натоварва ме тази нервност и че всичко би трябвало да се случи по избран метод. Обичам да ми е тихичко, и в случай че мога да го изкарам по този метод съм доста благополучен. Това показа пред Лора Крумова артистът Герасим Георгиев – Геро.
От моите детски Коледа и Нова година помня бананите и портокалите и „ Не ги пипай, те са за Нова година! “ Винаги сме били в къщи, нашите купуваха дарове, аз бях куче-търсач и постоянно ги намирах, където и да ги скриеха.
От тогава упражнявам актьорско майсторство, изненадата при подаряването: „ Оооо доста хубаво “
На моята щерка изяснявам непрестанно, че не й изпитвам завист на детството, тъй като нашето беше прелестно. Бяхме доста по-свободни, общувахме лице в лице, играехме не през телефоните, бяхме повече търсещи. Сега децата ни са залети от информация.
Геро описа и за възпитанието на родителите си, които са заложили у него, че може да реализира всичко с работа.
Аз работя от към 15 годишен, само че не по тази причина, че сме били небогати. Това бяха възпитателни способи. Усещането, че самичък си си изкарал парите за нещо, което желаеш е несравнимо. Всичко би трябвало да си го заслужиш, това е скъп урок от татко ми.
Казармата ме научи „ няма мама, няма баща “, там се възпитава автономия.
За това, че актьорската специалност сама го е намерила Геро описа:
От дете бях наясно какво желая да работя и като пристигнах да аплайвам във ВИТИЗ не ме уплаши това, че множеството бяха деца тоз или оня. Баща ми имаше някакви очаквания, че може би ще стана инженер, само че това безусловно не е моето. Аз работя това, което съм желал постоянно.
Аз доста се взирам и следя, само че това ми оказва помощ да съм натурален в функциите си.
Геро показа, че към този момент се е научил да отхвърля, избира да си даде отмора и да зареди. Преди да приключи пожела:
Говорете, не мълчете! Нещата би трябвало да се споделят, нищо не би трябвало да се премълчава.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ