Мартин Боев с прощални думи към Емил: Завинаги ще сме братя. Ще трябва да се почакаме още малко да се видим
кадри bTV
Братът на Емил Боев - Мартин, написа покъртителен пост във фейсбук, откакто стана ясно, че откритото тяло край Перник е на изчезналия през януари на фестивала " Сурва " млад мъж.
Публикуваме написаното от него без редакторска интервенция:
" Пиша с много натежало сърце и изтощен разум, тъй като се усещам длъжен към Емил и към всички които дадоха толкоз доста по това да го намерим.
Нямах силите за медии, нямам и към момента, не знам дали ще имам почтено казано, по тази причина просто споделям тук.
Емил бе открит преди два дни, по здрач в езеро. По стичане на незнайни за мен условия, с татко ми и майка ми разбрахме в късната вечер. Тръгнахме с татко ми и с голяма молба към всички забъркани органи искахме да се уверим сами дали това в действителност е той - бяхме позволени.
Видяхме го, и се уверихме. От тоя миг нататък всичко е мъгла.
Аз съм човек който постоянно се пробва да гледа нещата от ъгъл в който правя оценка това което имам, а не се заличавам от това което нямам. Въпреки че е невероятно сега, аз въпреки всичко ще завърша с това което съм имал - а точно подобен безценен брат едни цели 25 години.
Не се възползвах както трябваше и както в този момент непрекъснато ми се желае от това, само че все пак споделихме толкоз скъпи мигове, като това с баща и него да посетим с кану едно доста малко заливче в Гърция, да вървим на пикници дружно, помня по какъв начин го взех в ръце да поскачаме дружно на концерт на Металика, беше супер дребен и не виждаше какво става на сцената, с някъв дюнер в ръката дето целия се посипа по мен.
Споделяхме пристрастеността да ремонтираме и да сътворяваме с ръцете си и тримата - всеки по неговия си метод, и тримата споделяхме един с различен творения, проекти, умения, принадлежности.
Остава ми в този момент само да го обичам, и да се апелирам че е с мен непрекъснато, да се апелирам и надявам че не се е мъчил сега си на прекосяване.
Никога повече не бих желал да се усеща където и да е че е самичък в тъмното, тъй като няма да е.
Благодаря ти че си ми брат Емиле, вечно ще сме, ще би трябвало да се изчакаме още малко да се забележим, само че ще се забележим отново, давам обещание ти.
29.11.97 - 28.01.23 "
Братът на Емил Боев - Мартин, написа покъртителен пост във фейсбук, откакто стана ясно, че откритото тяло край Перник е на изчезналия през януари на фестивала " Сурва " млад мъж.
Публикуваме написаното от него без редакторска интервенция:
" Пиша с много натежало сърце и изтощен разум, тъй като се усещам длъжен към Емил и към всички които дадоха толкоз доста по това да го намерим.
Нямах силите за медии, нямам и към момента, не знам дали ще имам почтено казано, по тази причина просто споделям тук.
Емил бе открит преди два дни, по здрач в езеро. По стичане на незнайни за мен условия, с татко ми и майка ми разбрахме в късната вечер. Тръгнахме с татко ми и с голяма молба към всички забъркани органи искахме да се уверим сами дали това в действителност е той - бяхме позволени.
Видяхме го, и се уверихме. От тоя миг нататък всичко е мъгла.
Аз съм човек който постоянно се пробва да гледа нещата от ъгъл в който правя оценка това което имам, а не се заличавам от това което нямам. Въпреки че е невероятно сега, аз въпреки всичко ще завърша с това което съм имал - а точно подобен безценен брат едни цели 25 години.
Не се възползвах както трябваше и както в този момент непрекъснато ми се желае от това, само че все пак споделихме толкоз скъпи мигове, като това с баща и него да посетим с кану едно доста малко заливче в Гърция, да вървим на пикници дружно, помня по какъв начин го взех в ръце да поскачаме дружно на концерт на Металика, беше супер дребен и не виждаше какво става на сцената, с някъв дюнер в ръката дето целия се посипа по мен.
Споделяхме пристрастеността да ремонтираме и да сътворяваме с ръцете си и тримата - всеки по неговия си метод, и тримата споделяхме един с различен творения, проекти, умения, принадлежности.
Остава ми в този момент само да го обичам, и да се апелирам че е с мен непрекъснато, да се апелирам и надявам че не се е мъчил сега си на прекосяване.
Никога повече не бих желал да се усеща където и да е че е самичък в тъмното, тъй като няма да е.
Благодаря ти че си ми брат Емиле, вечно ще сме, ще би трябвало да се изчакаме още малко да се забележим, само че ще се забележим отново, давам обещание ти.
29.11.97 - 28.01.23 "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ