Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная,

Къде си ти? Не свети в твойта стая,

само че зная, че си тук, че си сама.

Завърнах се. За първи път разкаян.

За първи път оставам вкъщи.

Не е ли към този момент късно да остана?

Измъчих те. До гибел те изтерзах.

Какво ти връщам? Нежност разпиляна.

Уста с горчиви бръчки около тях.

Какво ти нося? Две ръце, с които

да те докосна ме е позор даже.

Къде си ти? Вдигни лице ядосано.

Възмездие поискай. Удари.

Вратата черна покажи ми с тази

немилвана ръка като платно.

В лицето ми извикай, че ме мразиш

или даже че ти е все едно.

Заслужил съм очите ти студени.

Заслужил съм ги с хиляди вини.

Ти ставаш. Приближаваш се до мене.

Невидима, ти казваш: „ Остани. “

Картина: “Kiss by the Window ” 1892, Edvard Munch