Къде животът е по-скъп - в големия град или на село?
Къде животът е по-скъп - в огромния град или на село? - наш екип от Благоевград съпоставя цените на храните в огромния град и дребното село, само че с ангажимента, че приходите в града нормално са по-високи.
Избрахме случайни хранителни магазини в Благоевград, Симитли, петричкото село Яворница и гоцеделчевското Корница. Продуктите, които сложихме в нашата кошница са брашно, ориз, яйца, олио, прясно мляко, самун и картофи. Най-малко пари похарчихме в градовете, а най-вече в селата.
Сравнението на цените демонстрира, че всеки продукт, определен от нас, коства друго в обособените обитаеми места. И в случай че яйцата и хлябът са на съвсем идентични цени в Благоевград и Корница, то брашното в Яворница е най-скъпо. Ако за една стока в огромния град ще похарчим по-малко, а в селото по-повече, то при различен продукт обстановката е друга. Във всички обитаеми места хората споделят, че все по-внимателно сортират продуктите, които са им нужни за месеца.
Стойне Манов: " Мен персонално не ме интересуват доста промоциите, тъй като аз пазаря това, което ми би трябвало сега, не се запасявам авансово ".
Николай Лулейски: " Всичко си върви нагоре, вижда се понижение на отоплителните пелети, газ, друго не, за храните всичко върви нагоре ".
- От доста се лиших, кашкавал, сирене. Не си припомням по кое време съм ял. Ужас!
Облекчение за хората в селата е дребната градинка или парник, където си отглеждат зеленчуци. Васил Герински е притежател на хранителен магазин в Симитли. Казва, че не може да си разреши да поставя огромна надценка на питателните артикули, тъй като клиентите купуват все по-малки количества. До преди една седмица непрестанно продуктите са дошли от дистрибуторите с нарастване от 10 до 15 стотинки. Сега обаче следи прочут застой.
Васил Герински: " При веригата той отиде, но никой не го познава, а при нас като пристигна за един самун или нещо друго, което би трябвало да си купи. Ние не можем да си позволим да сложим такава цена, тъй като този човек е от квартала. Ние живеем тука 40-50 години дружно и на мен ми е неловко от време на време да поставям друга цена, имаме моменти, когато работим на нула. Има по този начин едно стъписване или стягане за утрешния ден. Не може да си разреши през днешния ден да похарчи 10-15 лева, тъй като на следващия ден не се знае, какво ще е, по тази причина по този начин малко по-предпазливо се пазари ".
Ботьо Несторов е водач на рейс във Финландия. Шест месеца от годината обаче се връща да живее в България. Казва, че не намира основна разлика в цените на храните в чужбина и у нас. Разминаване обаче вижда в размера на заплатите.
Ботьо Несторов: Много постоянно ми се случва да желаеме да си купим нещо, не споделям, че не си го купуваме, само че в по- дребни количества, с цел да може да имаме отново на трапезата от всичко, което се нуждаем - млечни, месни артикули, зеленчуци, плодове ".
А за идните Великденски празници доста от хората ще купят единствено най-необходимото за трапезата, без да се впускат в непотребни разноски.
Репортери: Ирина Николова, Антония Сукалинска
Избрахме случайни хранителни магазини в Благоевград, Симитли, петричкото село Яворница и гоцеделчевското Корница. Продуктите, които сложихме в нашата кошница са брашно, ориз, яйца, олио, прясно мляко, самун и картофи. Най-малко пари похарчихме в градовете, а най-вече в селата.
Сравнението на цените демонстрира, че всеки продукт, определен от нас, коства друго в обособените обитаеми места. И в случай че яйцата и хлябът са на съвсем идентични цени в Благоевград и Корница, то брашното в Яворница е най-скъпо. Ако за една стока в огромния град ще похарчим по-малко, а в селото по-повече, то при различен продукт обстановката е друга. Във всички обитаеми места хората споделят, че все по-внимателно сортират продуктите, които са им нужни за месеца.
Стойне Манов: " Мен персонално не ме интересуват доста промоциите, тъй като аз пазаря това, което ми би трябвало сега, не се запасявам авансово ".
Николай Лулейски: " Всичко си върви нагоре, вижда се понижение на отоплителните пелети, газ, друго не, за храните всичко върви нагоре ".
- От доста се лиших, кашкавал, сирене. Не си припомням по кое време съм ял. Ужас!
Облекчение за хората в селата е дребната градинка или парник, където си отглеждат зеленчуци. Васил Герински е притежател на хранителен магазин в Симитли. Казва, че не може да си разреши да поставя огромна надценка на питателните артикули, тъй като клиентите купуват все по-малки количества. До преди една седмица непрестанно продуктите са дошли от дистрибуторите с нарастване от 10 до 15 стотинки. Сега обаче следи прочут застой.
Васил Герински: " При веригата той отиде, но никой не го познава, а при нас като пристигна за един самун или нещо друго, което би трябвало да си купи. Ние не можем да си позволим да сложим такава цена, тъй като този човек е от квартала. Ние живеем тука 40-50 години дружно и на мен ми е неловко от време на време да поставям друга цена, имаме моменти, когато работим на нула. Има по този начин едно стъписване или стягане за утрешния ден. Не може да си разреши през днешния ден да похарчи 10-15 лева, тъй като на следващия ден не се знае, какво ще е, по тази причина по този начин малко по-предпазливо се пазари ".
Ботьо Несторов е водач на рейс във Финландия. Шест месеца от годината обаче се връща да живее в България. Казва, че не намира основна разлика в цените на храните в чужбина и у нас. Разминаване обаче вижда в размера на заплатите.
Ботьо Несторов: Много постоянно ми се случва да желаеме да си купим нещо, не споделям, че не си го купуваме, само че в по- дребни количества, с цел да може да имаме отново на трапезата от всичко, което се нуждаем - млечни, месни артикули, зеленчуци, плодове ".
А за идните Великденски празници доста от хората ще купят единствено най-необходимото за трапезата, без да се впускат в непотребни разноски.
Репортери: Ирина Николова, Антония Сукалинска
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ